Л теория на финансовото посредничество Продължаваме с



Дата08.12.2017
Размер56.45 Kb.
#36297
18.10.2012 Л Теория на финансовото посредничество
Продължаваме с Тема 2
Следващата теория, която тр да разгледаме е на Стиглиц и Уайс за Кредитното рациониране (ограничаване, т.е. да се ограничи кредитното предлагане).


Традиционни теории

Нови теоретични възгледи

Банковите институции

Застр компании



Взаимни фондове (инв. фондове от отворен тип)

В своята статия Стиглиц и Уайс анализират как информационната асиметрия може да води до намаляващо предлагане на кредит, т.е. до свиване на кредитния пазар. Така те обясняват един известен постулат, едно известно твърдение, че кривата на кредитното предлагане може да има отрицателен наклон при високи нива на заемния лихвен процент. Основното допускане на авторите е, че заемателите се различават по рискови параметри, които са ненаблюдаеми от страна на банките. Всички заематели са толкова разнородни, че се различават по рискови параметри, които банките не могат да уловят, не могат да параметризират така качествено. Освен това всички фирми заематели предлагат обезпечения с една и съща стойност. Това също е допускане, поради което те не могат да служат като средство за отсяване на клиентите. Много често банките биват критикувани именно за това. При това, ако в тази среда, отличаваща се с висока неопределеност, банките като кредитори решат да повишат пазарния лихвен процент по заемите, то по аналогия с модела на Акерлоф може да се очаква, че по-сигурните заематели ще напуснат пазара. Те ще направят това, тъй като високата им кредитоспособност ги прави много чувствителни към лихвения процент по заеми. От тук банките преценяват, че на кредитния пазар ще останат главно високорискови заематели и като следствие очакваната печалба на банките ще се максимизира при лихвен процент, по-малък от този, който изчиства пазара, т.е. при лихвен процент, получен в точката на пресичане на кривите на търсене и предлагане. Освен това високите заемни лихвени проценти ще стимулират проявата на морален риск, т.е. заемателите ще се опитат да реализират по-рискови инвестиционни проекти.


С цел минимизиране или намаляване на загубите Стиглиц и Уайс препоръчват банките да свият обема на кредитирането и това рациониране може да се реализира в две направления:

  1. Банката отказва да отпусне заем, независимо от размера му, дори когато заемателят е готов да плати много висок лихвен процент по него.

    96/97 г в България са фалирали около 16 банки.


    Тогава кредитният лихвен процент се е образувал по следния начин: лп на БНБ + рискова премия + коефициент за матуритета. Тогава осн лп на БНБ е бил 72 %.

    Банките могат да отпуснат кредити при по-прозрачни клиенти, като размерите им винаги са по-малки от тези, които искат кредитополучателите. Останалата част от сумата, необходима за финансиране на проекта, трябва да се осигури от самия заемател.



  2. ...

Теорията на Дъглъс Даймънд за Делегираният мониторинг.

Той сравнява два от начините за финансиране на заематели. При първия вариант имаме директно финансиране или облигационно финансиране (чрез пазара на корпоративни облигации). Заемателите от 1 до m емитират свои облигации а тези от 1 до п купуват тези облигации.

При директното кредитиране, когато много на брой акционери са закупили емитирани от корпорациите облигации, всеки един кредитор би следвало да осъществява мониторинг върху поведението на конкретния заемател, на когото е предоставил заем. Това е важно, тъй като на кредитния пазар проявлението на моралния риск е под формата на заемане на активи. Възможно е с една част от заема заемателят да прибекне до по-рискови действия за по-рискови активи от първоначалната цел. K са разходите, които един кредитор прави за мониторинга на негов заемател.


Другият вариант е поради високото ниво на асиметрия да не се решат да участват директно на облигационния пазар и вместо да кредитират заемателите, кредиторите да кредитират финансов посредник, какъвто е банката. Сключват с нея депозитни контракти и упълномощават правото на банката с тези депозити, които са вложили в нея тя да предоставя заеми, на които заематели прецени и след това да осъществява мониторинг от тяхно име, тъй като работи с тяхни пари, така че да минимизира проявата на това измерение на информационната асиметрия, наречено морален риск. В своето произведение Даймънд доказва, че именно тези разходи при посредническото финансиране, т.е. когато банката застане между фирмите заематели и кредиторите, са много по-малко в сравнение с онези разходи, които всеки един облигационер трябва да прави при мониторинга за възможно проявление на моралния риск.
Втори въпрос от темата

Нови теор възгледи за фин поср – те са характерни за една пазарна среда, чието възникване датира от 1980 г. под въздействието на редица фактори, характерна е за годините след 1990 за различните страни.


1933-1980 – стриктно регулиране на финансовите пазари и посредници, като целта на това нещо е да се възстанови доверието и да се получи стабилност. След 1980 г. започва нов подход към финансовите пазари и посредници – дерегулиране (либерализация), като целта е да се повиши конкурентността. Напр. в германия пред и е имало три големи банки, които са държали над 50 % от активите на целия банков пазар. А така се премахват бариерите и един финансов посредник получава свобода да навлиза в чужди бизнес полета. Така напр. банките получават правото да продават застрахователни продукти – не да създават нови, а да продават такива, които вече са създадени от застрахователния бизнес, да откриват индивидуални пенсионни сметки и да навлизат в бизнеса с корпоративни ценни книжа.

Освен дерегулирането имаме и новите технологии. Става въпрос букв за революционното развитие и внедряване на компютърните технологии и телекомуникации в бизнеса на финансовите посредници.

+ промени в сектора на спестителите (домакинствата) – проблеми, свързани от една страна със застаряване на населението (демографски промени), от друга страна – ярко повишаване на доходите и благосъстоянието на домакинствата като основни спестители.
В резултат на всичко това се забелязва в спад в т.нар. традиционно банкиране.

На второ място се наблюдава изключително бърз растеж, както в дълбочина, така и на широчина на капиталовите пазари.


Дерегулирането, Новите технологии и промените в .... или.... намаляването на информ асиметрия и транзакционните разходи.

Намаляват фрикциите на финансовите пазари вследствие на което се намалява силата на традиционните банки и се увеличава дейността на капиталовите пазари.


Основно заради новите технологии – в интернет са всички отчети на фирмите. Има много голяма конкуренция в сектора на услугите за проучване на фирмите. С внедряването на новите технологии в пъти намаляват разходитеза сключване на сделките. С повишената конкурентност се намаляват цените на продуктите и услугите. Когато се намаляват препятствията. Банките в продължение на много години са регулирали финансовите сектори на много страни и е било здравословно за малко да се отдръпнат. В продължение на столетия те са били главните свързващи лица между спестители и заематели.
Брокерските такси и комисионни намаляват вследствие на което инвестициите във взаимни фондове се увеличават.
Налице са обаче други промени, които традиционните теории не могат да обяснят.

  • На първо място – въпреки, че традиционните пазарни фрикции намаляват, посредничеството като цяло не се свива. Свива се само традиционното банково посредничество, но се разширява значително посредничеството, осъществявано от небанкови институции като брокерски фирми, взаимни фондове, пенсионни фондове. Традиционните теории не могат да обяснят защо намаляват пазарните фрикции, а посредничеството не изчезва.

  • В резултат на повишената конкуренция се наблюдава рязко намаляване на брокерските такси и комисионни. Този факт, заедно с повишената финансова прозрачност и увеличените доходи и богатство на спестителите би следвало да води до намаляване броя на посредниците от типа на взаимните фондове. На практика се случва точно обратното, взаимните фондове стават най-бързо развиващите се.

  • Традиционните теории не могат да обяснят защо основният бизнес на финансовите посредници след 1990 година е концентриран в едно главно направление, а именно управление на риска – риск мениджмънта.



Отговор на тези въпроси се дава от два теоретични възгледа:

Първият – формулиран през 1995 г. от двама американски професори – Мертън и Боди. Теорията им е известна под наименованието функционална теория за финансите.



Вторият – 1997 г. е Алан и Сантомеро. В тази своя публикация те твърдят, че тези традиционни пазарни фрикции, каквито са транзакционните разходи и информационната асиметрия не са така значими, а след 1997 г, според тях, на пазарите вече имаме нов тип пазарна фрикция, която те наричат – разходи за участие на съвременните сложни финансови (капиталови) пазари.
Каталог: 2014
2014 -> Закон за правната помощ Обн., Дв, бр. 79 от 04. 10. 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., б
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> На финала на предизборната кампания голямата интрига са малките партии
2014 -> Рекламна оферта за Избори за народни представители 2014
2014 -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница