Леден гамбит



Pdf просмотр
страница1/80
Дата23.05.2022
Размер3.07 Mb.
#114415
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   80
Bernar Minie - KMS 01 - Leden gambit



Bernard Minier
GLACÉ
Copyright © XO Editions 2011. All rights reserved.
Published by arrangement with SAS Lester Literary Agency and Associates
Бернар Миние
Леден гамбит
© Силвия Колева, превод, 2021
© Яна Аргиропулос, дизайн на корицата, 2021
© Enthusiast - запазена марка на „Алто комюникейшънс енд пъблишинг” ООД, 2021
ISBN 978-619-164-419-3


Книгата е в памет на баща ми.
Посвещавам я на моята съпруга,
на дъщеря ми и сина ми.
На Жан-Пиер Шамбер
и Доминик Матос Вантюра,
които промениха всичко


ОТ
ДИАН БЕРГ
ЖЕНЕВА
ДО
Д-Р ВАРНИЕ
ПСИХИАТРИЧЕН ИНСТИТУТ „ВАРНИЕ“
СЕН МАРТЕН ДЬО КОМЕНЖ
CURRICULUM VITAE
На Диан Берг, психолог, специалист по съдебна психология
Дата на раждане: 16 юли 1976 г.
Националност: швейцарка
ДИПЛОМИ:
2002: Диплома за висше образование по клинична психология, магистърска степен, Женевски университет
Дипломна работа: „Импулсивни действия, некрофилия и разчленяване на телата при компулсивните убийци“
1999: Бакалавър по психология, Женевски университет
Дипломна работа: „Някои аспекти на страховете у децата между 8 и 12 години“
1995: Диплома за завършено средно образование, класическа гимназия, латински език
1994: Свидетелство по английски език – първа степен (First Cambridge)
ПРОФЕСИОНАЛНА ПРАКТИКА:
2003 – Кабинет по психотерапия и психология, Женева
2001 – Асистент на П. Шпицнер във Факултета по психология, науки и образование, Женевски университет
1999–2001 – стажант-психолог, Университетски институт по съдебна медицина, Женева стажант-психолог към Медицинската служба на затвора „Шан Долон“
ЧЛЕНСТВО В ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ:
Международна академия по право и психическо здраве
Женевска асоциация на психолозите психотерапевти
Швейцарска общност по съдебна психология
ИНТЕРЕСИ:
Класическа музика (десет години уроци по цигулка), джаз, четене
Спортове: плуване, бягане, гмуркане, спелеология, скачане с парашут


ПРОЛОГ
Джъг-джъг… джъг… так-так-так… джъг… джъг… джъг… так-так-так….
Кабината плавно се изкачваше, стоманените въжета на лифта неспирно потракваха, а колелцата проскърцваха върху стълбовете на равни интервали и ѝ предаваха подрусването си. Към тези шумове се прибавяше жалбата на свирещия вятър, който напомняше гълчавата на изплашени деца. А също и гласовете на мъжете в кабината, които се опитваха да надвикат скърцането и песента на вятъра. Бяха петима заедно с Юисман.
Джъг-джъг… джъг… так-так-так… джъг… джъг… джъг… так-так-так…
– Мамка му! Хич не обичам да се качвам горе в такова време! ― изръмжа един от тях.
Юисман мълчеше и дебнеше кога ще се покаже долното езеро, на хиляда метра под краката им. Взираше се през бурния водовъртеж от снежинки, които прегръщаха кабината. Въжетата изглеждаха странно ненадеждни и описваха двойна крива, която мързеливо потъваше в сивотата на пейзажа.
Облаците се поразпръснаха. Показа се езерото. За кратко. За миг блесна като локва под небето, най-обикновена дупка с вода под върховете на планините и ивиците облаци, които се прокъсваха над тях.
– Какво значение има времето? ― отвърна друг. ― Така или иначе, ще прекараме цяла седмица, заклещени в тази проклета планина.
Водноелектрическата централа „Арун“ ― серия от зали и галерии, издълбани на седемдесет метра под земята и на две хиляди метра височина. Най-дългата галерия бе цели единайсет километра. Отвеждаше водата от горното езеро към тръбопроводите: тръби с диаметър метър и половина, които се спускаха от планината и пренасяха вода от горното езеро към вечно жадните турбини, въртящи нажежените ротори на генераторите, даряващи на долината чудото, наречено електричество. За да се стигне до централата в сърцето на планината, имаше един-единствен път:
шахта, чийто вход се намираше почти на върха. За да се спуснат до главната галерия, използваха товарен асансьор, а по нея, при затворени клапани, се придвижваха с двуместни пикапи. Пътуването продължаваше час. Цял час в мрака на осемте километра галерии.
Догоре можеше да се отиде и с хеликоптер, но само в спешни случаи. До горното езеро бе оборудвана площадка за кацане, която се използваше в подходящо време.
– Жоаким е прав ― каза най-старият. ― При време като днешното хеликоптерът нямаше да се приземи.
Знаеха какво означава това. Щом отвореха отново клапаните, хиляди кубични метри вода от горното езеро щяха да рукнат с вой в галерията, в която щяха да влязат след минути. При произшествие щяха да бъдат необходими два часа,
за да се опразни отново галерията, час с пикапите през нея, за да се върнат до входа на шахтата, петнайсет минути,
за да излязат на чист въздух, десет ― да слязат с лифта до централата, и още трийсет ― да стигнат до Сен Мартен дьо Коменж. И то, ако пътят не е прекъснат.
Ако станеше произшествие, щяха да са в болницата след четири часа. А и водноелектрическата централа остаряваше. Работеше от 1929-а. Всяка зима преди топенето на снеговете прекарваха горе четири седмици,
изолирани от света, за да поддържат и да поправят машини от друга епоха. Мъчителна и опасна работа.
Юисман следеше полета на орел, който елегантно планираше по вятъра на стотина метра от кабината.
Мълчаливо.
Обърна поглед към ледената бездна под кабината.
Трите грамадни тръби потъваха в планината, здраво сраснали се с релефа ѝ. Отдавна бяха изгубили долината от очите си. Последният стълб се виждаше триста метра по-надолу, където склонът на планината образуваше самотно стърчаща в мъглата тераса. Кабината пъплеше право към шахтата и се люлееше от вятъра. Ако въжетата се скъсаха,
щеше да падне от стотици метри и да се пръсне върху скалите като гнил орех.
– Ей, готвача! С какво ще ни храниш този път?
– Във всеки случай не и с биохрани.


Само Юисман не се засмя. Следеше жълтия микробус на директора. После и той изчезна, погълнат от облаците като дилижанс, нападнат от индианци. Всеки път, когато се качваше горе, имаше усещането, че осъзнава някаква елементарна истина за съществуването си, но не можеше да формулира смисъла ѝ.
Премести поглед към върха.
Наближаваха горната станция на лифта ― метална конструкция до входа на шахтата. След като слезнат от кабината, ще преминат по късото мостче и ще тръгнат по стъпалата на бетонния блокхаус.
Вятърът виеше свирепо. Горе сигурно е минус десет.
Юисман присви очи.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   80




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница