Легенда за рома, Михаил Георгиев



страница1/2
Дата03.08.2022
Размер46 Kb.
#114880
  1   2
leganda za roma
Свързани:
Nikolaj Kun - Starogrytski legendi i mitove - 1492-b

ЛЕГЕНДА ЗА РОМА, Михаил Георгиев
Песента се носеше някъде от ниското. Вечерният полъх я поемаше и я отнасяше към залеза, който сякаш бе спрял, за да даде още малко сили на несретниците, които бяха поели дългия път към щастието.
Катунът беше спрял до реката. Шатрите се разпъваха по поляната. Здрачът беше наблизо и всички бързаха, за да седнат около огъня и отпочинат. Най-нетърпеливи бяха децата. Те обичаха този момент, защото истинските игри едва сега започваха. Огньовете бяха запалени. От всички страни прииждаха на групи уморени от дългия и прашен път мъже и жени и сядаха около най-големия огън. Из въздуха се носеха весели закачки и кръшен момински смях. Песни огласяха цялата поляна. Виното се лееше и всеки вдигаше чашата си без наздравица и покана. Някой се провикна:
– Стига с тези песни! Нека чуем песента на Кали!
– Хайде, Калие, изпей онази тъжна песен!
Всички обърнаха поглед към Кали. Струните на китарата се разляха. Кали запя с тъжен глас бавна и лирична песен. След нея запяха и други. Многогласието и китареният звън сякаш излизаха от недрата на земята. Огънят ставаше все по-силен и като че се опитваше да докосне небето. Песента се носеше из въздуха. Вечерният полъх я поемаше и я отнасяше към залеза, който сякаш бе спрял, за да чуе песента на несретниците, щастливи с нея. Катунът се сля с нощта.
Яшко беше седнал малко встрани от огъня. Гледаше неопределено някъде в тъмното. Огънят се оглеждаше в големите му черномаслинени очи и от време на време въздишаше замечтано. В катуна Яшко го смятаха за малко налудничав. По-старите хора казваха за него, че странни мисли се въртели из главата му. Други пък го смятаха за най-добрия разказвач и че с него дългият път не се усеща.
Кали го забеляза и се приближи до него. Седна, помълча, почувства се неловко и подхвана разговор.
– Знаеш ли, Яшко, винаги съм се опитвала да разбера защо си толкова странен. Понякога ми се струва, че си много самотен, а понякога безкрайно щастлив в мислите си.
Яшко обърна погледа си към Кали. Отвори широко очи и на шега попита:
– Защо, Кали? Странните не ти ли харесват? Калие се намръщи. Не изглеждаше доволна от въпроса на Яшко и му се сопна.
– Не си прави шега с тези неща, Яшко! Аз зная, че харесваш Кощана, а и мен има кой да ме хареса. Моля те, не ме карай да съжалявам, че дойдох да си побъбрим. Знаеш колко много обичам да ми разказваш от онези неписани истории за рома. Понякога не ни е стигала и нощта.
– Разбирам – каза Яшко, усещайки за какво става дума.
Кали се отпусна, въздъхна облекчено и каза:
– Яшко, разказвал си ми много истории, но никога за самото начало. За първия, който се е пръкнал в това племе. Яшко се замисли, погледна към звездите.
– Виж, Калие, първият не е в това племе, а и никой не може да каже в кое е бил, защото племената на рома по света са много. Ето, погледни нагоре към небето, племената на рома са като звездите. Оттук те се виждат много и съвсем наблизо една до друга, а всъщност колкото по-високо и по-близо отиваш до тях, ти ще видиш, че те са пръснати по небосклона на малки звездни групи.
Кали погледна към небето и каза:
– Да, вярно, но разликата между рома и звездите е в това, че всички звезди изгряват на едно и също място всяка вечер, а рома всяка вечер палят огньовете си на различни места.
– Това е така – каза Яшко, – защото едно от проклятията на онзи, който създал първия ром, е било такова...
Кали го прекъсна:
– Какво, да не би да искаш да кажеш с това проклятие, че този, дето е създал първия, е бил някой проклетник?!
– Не. Просто трябва да ти разкажа всичко, за да разбереш.
Яшко легна на тревата и се изпъна. Сложи ръце под главата си и продължи разказа си, гледайки към звездите. Кали сви краката си, подпря глава на ръцете си, сякаш беше готова да слуша цяла вечност. Нощта неусетно ги беше обгърнала и всичко наоколо беше потънало в мрак и тишина. Единствено будни бяха пазачите на конете, седнали край притихналите огньове. Игрите и закачките отдавна спяха дълбокия си сън. Носеше се само песента на щурците.


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница