Лекарствата, които може да се продават без рецепта са поскъпнали. Повишаването на цената при някои от медикаментите е над 1 лев точно преди зимния сезон като всички и видове хапчета против простуда, грип и главоболие

Новият фервекс вече струва 7,20 лева за опаковка вместо досегашните 5,40 лв. Упсаринът скача от 5,30 на 6,40 лв., а разтворимият аспирин "Байер" - от 9,80 на 11,10 лв. Аспирин протект също поскъпва и цената му на дребно става точно 5 лева. Само преди дни опаковката можеше да се намери за 4 лева. Новата цена на болкоуспокояващия медикамент но-шпа става 5,10 лв. вместо 4,20 лв, а нурофенът поскъпва с 30 стотинки до 7,70 лв. Блистер от популярното хапче за болки в ставите диклак 75 мг скача от 1,20 на 1,90 лв.

Увеличението се дължи на факта, че цените на лекарствата с рецепта падат и фирмите производители се опитват да компенсират нивата на печалбите си, обясниха фармацевти. Хапчетата на свободна продажба не подлежат на регулация от страна на държавата и цените им се определят от пазара.

За медикаментите с лекарско предписание компаниите са принудени да предлагат отстъпки на касата или на търговците на едро и дребно.

"Освен това, когато патентът на един продукт изтече, цената му автоматично пада, защото много фирми започват да го произвеждат", каза за "Преса" Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България и член на надзорния съвет на здравната каса. Така някои медикаменти ще поевтинеят двойно и тройно.
www.zdrave.bg, 23.09.2014 г.

www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=4WDIpRugLXA%3d
Из печата: Поскъпнаха лекарствата без рецепти
Най-масовите лекарства, които се продават свободно в аптеките, са поскъпнали. Това е показала проверка на в. "Преса" в София, Пловдив, Варна и Кърджали. Според изданието основната причина за това е, че фармацевтичните фирми са намалили принудително цените на медикаментите с рецепти.

„Повишението при някои продукти е над 1 лев и идва точно преди зимния сезон, когато всички видове хапчета против простуда, грип и главоболие се продават на килограм. Новият Фервекс вече струва 7,20 лева за опаковка вместо досегашните 5,40 лв. Упсаринът скача от 5,30 на 6,40 лв., а разтворимият аспирин "Байер" - от 9,80 на 11,10 лв. Аспирин протект също поскъпва и цената му на дребно става точно 5 лева. Допреди дни опаковката можеше да се намери за 4 лева. Новата цена на болкоуспокояващия медикамент Но-шпа става 5,10 лв. вместо 4,20 лв., а Нурофенът поскъпва с 30 стотинки до 7,70 лв. Блистер от популярното хапче за болки в ставите Диклак 75 мг скача от 1,20 на 1,90 лв.”, се казва в статията. Хапчетата на свободна продажба не подлежат на регулация от страна на държавата и цените им се определят от пазара. „Преса” напомня, че за медикаментите с лекарско предписание компаниите са принудени да предлагат отстъпки на НЗОК или на търговците на едро и дребно.

Собственикът на верига аптеки Веселин Марешки потвърждава информацията, че има увеличение на цените на лекарствата без рецепта. Според него повишението се дължи на факта, че фирмите производителки си бранят печалбата. "Цените на медикаментите по лекарско предписание падат и компаниите се опитват да намалят загубите, като вдигат цените на останалите си продукти", обяснява той.

"Няма абсолютно никаква причина лекарствата да поскъпват, но заради липсата на регулация фирмите се възползват от пропуските в нормативната база. Например има максимална продажна цена на търговец на дребно за продукт без рецепта, но нея си я посочва производителят. И може да каже минимална цена 1 лев, максимална 50 лева и държавата няма никакво право да го попита защо е тази разлика", коментира председателят на БФС проф. Илко Гетов. Освен това заради едногодишната забрана за увеличение на тези медикаменти сега фирмите търсят компенсация, добави той.

Проверка на Изпълнителната агенция по лекарствата показва, че в 40% от проверените аптеки фармацевти продават медикаменти по лекарско предписание без пациентите да са дали задължителната рецепта за тях. Това пише в днешния си брой в. „Труд”. Според справка за вестника, нарушителите се увеличават, има отчетен и ръстът на наложените глоби. През 2012 г. за отпускане на медикамент по лекарско предписание без рецепта са написани санкции за 230 000 лв., през 2013-а сумата се увеличава на 253000 лв., а само до август т.г. наказанията са за 196 000 лв. Порочната практика се наблюдава при продажбата на антибиотици, особено през есента и пролетта, когато върлуват вирусите, и на кардиологични медикаменти.

Едно от сто нарушения, установени в аптеките, е за открит препарат, който не е разрешен за употреба в България, произходът му е неясен или направо е фалшив. Преди няколко седмици инспектори на ИАЛ се натъкнаха на фалшив медикамент за полова мощ в аптека в Несебър и веднага изтеглиха намерените опаковки. Други 30 на сто от нарушенията се дължат на продаване на таблетки с изтекъл срок на годност, на неправилно съхраняване на препарати - примерно извън хладилника, което оказва негативно влияние на активните съставки, предлагат се и лекарства, чиято опаковка е накъсана, както и блистерите.

В друга статия на „Труд” пък откриваме разсъждения, засягащи правата на пациентите. Авторът на материала отбелязва, че Европейската харта за правата на пациентите не се спазва у нас и не е въплътена в специален закон. „От 10 години се говори за Закон за правата на пациента, а ако имаше добра воля от страна на управляващите, то важните текстове в писаните десетки проектозакони и от хартата все някак си биха намерили място поне в останалата нормативна уредба. Но това така и не се случва. И как да стане, като законотворците си казват: "Да, хартата има задължителен характер, но не се посочва период, в който всяка държава в Европа следва да я въведе." А хартата задължава лекарите да уважават времето на пациента. Реалността у нас обаче изнервя до крайна степен отишлия на профилактика българин или случайно застигнатия от вирусна инфекция. Щом се озове пред кабинета на джипито, той открива тлъста опашка и му става още по-зле. Нормативен текст, налагащ на специалиста да направи по-добра организация на работата си, веднага ще намали градуса в отношенията между пациентите и семейните доктори”, се казва в материала.

„В хартата пише още: "Всеки пациент има право на достатъчно обезщетение в рамките на разумен срок в случай на понесена физическа, морална или психическа вреда, причинена от медицинско обслужване." Какъв ти разумен срок у нас, като често с по 2-3 години не се събират специалисти, които да дадат мнението си за петорна или седморна експертиза по заплетен медициндски казус. А като се сложат и още толкова години за времето, в което се точи делото, то в България се случва всичко друго, но не и пациентът да се получи "обезщетение в рамките на разумен срок", става ясно още от статията.

„Увеличението на крайната им цена бе поискано от производителите в периода между април и началото на август т.г.", заяви вчера пред „Труд" проф. Татяна Бенишева, бившият шеф на съвета. Тя бе сменена на последното заседание на кабинета, когато поста пое проф. Николай Данчев. В четиримесечния интервал не важеше забраната за „замразяването" на цените на лекарствата без рецепта, затова производителите са се възползвали от възможността да компенсират не-променяните им стойности от три години насам.