Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г. Нередактиран превод

20 лекции държани в Берлин

между 23. 5. 1904 и 2. 1. 1906 г.
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

превод от английски: ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.
1. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22 ок­том­в­ри 1905 г.......4

Отношението на окултизма към теософското движение. Същината на окул­т­ни­те об­щес­т­ва е тях­на­та йе­рар­хи­чес­ка структура; Същината на Теософското Общество е не­го­ва­та де­мок­ра­тич­на основа. Връзката на те­зи две ло­жи във факта, че Теософското Общество е с цел да бъ­де цен­- тър за из­ра­зя­ва­не на окул­т­ни мисли. Задачата на ис­тин­с­кия окул­ти­зъм е вът­реш­но обучение; вът­ре в те­ософ­с­ко­то дви­же­ние целта е да се по­пу­ля­ри­зи­ра окул­т­но­то знание. Задачата на Теософското Общество е да се гри­жи за окул­т­ни­те уче­ния и окул­т­ния жи­вот пос­ред­с­т­вом разбиране. Остър кон­т­раст меж­ду окул­т­но­то те­че­ние и ор­га­ни­за­цията вът­ре в Тео- софското Общество.
2. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 ок­том­в­ри 1905 г....16

Свободното-масонство и човешката еволюция І. /са­мо за мъже/ /Съдържание - виж лек­ция 18 по-долу/
3. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 ок­том­в­ри 1905 г. .....26

Свободното-масонство и човешката еволюция ІІ. /са­мо за жени/. Фи- зическото от­де­ля­не на дву­по­ло­ви­те в мъж­ки и жен­с­ки през Лемурийско време. Един вид пре­пов­то­ре­ние от то­ва на ду­хов­но рав­ни ще през След- атлантски времена: раз­де­ля­не на зна­ни­ето в мъдрост, кло­ня­ща към мъж­ко­то и мъдрост, по­казва­ща сход­с­т­во с женското. Каин и Авел ка­то пред­с­та­ви­те­ли на то­ва древ­но мис­те­рий­но уче­ние и на Легенда­та за Храма на Свободното-Масонство ка­то сим­во­ли­чен из­раз на това. Тълкуването на Свободното-Масон­с­т­во на бъ­де­щи­те въз­п­ро­из­во­ди­тел­ни сили, със­ре­до­то­че­ни в Думата. Едностранни уси­лия в Свободното-Масонство и йезуи- тизма. Победата на древ­на­та мъд­рост чрез но­ва­та мъд­рост на теософия- та, ко­ято има своя про­из­ход в по­-въз­ви­ше­на­та асексуалност.

4. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 ок­том­в­ри 1905 г.

/ве­чер­на лекция/……......................................................................37

Отношението между окултното знание и ежедневния живот. Включ- ването на окул­т­на­та ин­форма­ция в жи­во­та на на­ша­та не­пос­ред­с­т­ве­но за­оби­ка­ля­ща ни среда. Астралното тя­ло на човека. Важността на възкли- цанието. "Междинна" ас­т­рал­на субстанция. Преобразуване на ас­т­рал­на­та суб­с­тан­ция чрез чувства, по­ня­тия и ре­ше­ния на волята. Астрални мис­лов­ни форми. Индивидуални ас­т­рал­ни те­ла и ас­т­рал­на­та суб­с­тан­ция на це­ли народи. Славянските и аме­ри­кан­с­ки­те народи, за­поч­ва­щи да се вдъх­но­вя­ват от ми­съл­та за тях­на­та националност. Духовността на на­ци­онал­но­то вдъх­но­ве­ние на Изток /славяните/, пси­хи­чес­ко вдъхно­ве­ние на Запад /американците/. Техните сход­с­т­ва - на Изток с мон­гол­с­кия еле- мент, на Запад с не­гърския елемент.
5. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 яну­ари 1906 г……..............49

Царственото изкуство в нова форма. /на сме­се­на ауди­то­рия от мъ­же и жени/. Криворазбирания и греш­ки на Свободното-масонство. Измамата на Тексил. Произход на име­то "Свободното-Масонство". Трите сфе­ри или стъл­бо­ве­те на културата: Мъдрост, Красота и Сила. Разглеждане на 12-то­то сто­ле­тие и Легендата за Стария Граал спо­ред ма­сон­с­ко тълку- вание. Контраст меж­ду мъж­ко­-ма­сон­с­кия и жен­с­ко­-свеще­ни­чес­кия при- нцип; ов­ла­дя­ва­не на не­оду­ше­ве­на­та при­ро­да и при­ема­не на да­де­ни от Бога жи­ви­тел­ни енергии. Знакът на Кръста. Светия Граал ка­то сим­вол на ов­ла­дя­ва­не си­ли­те на живота, ко­ето ще бъ­де пос­тигна­то в бъдеще: Царствено Изкуство в но­ва форма.
6. Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството……...................75
7. Бележки………………………………………………....................76
8. Относно копията на лекциите……………....................................142

ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Мога ли още вед­нъж да опо­вес­тя /*1/, че аз въз­на­ме­ря­вам да дър­жа сказ­ка ут­ре сут­рин­та на ня­кои съв­ре­менни окул­т­ни въпроси, свър­за­ни със Свободното-Масонство. И то­ва ще стане, след­вай­ки ед­на древ­на окулт- на практика, от­дел­но за мъ­же­те и от­дел­но за жените. Лекцията за мъ­же­те ще бъ­де в 10 часа, за же­ни­те в 11,30 часа. Може би вие ще по­пи­та­те за­що се про­дъл­жа­ва то­зи обичай, тъй ка­то - са­мо чрез те­ософ­с­кия въз­г­лед за не­ща­та - той ще бъ­де отменен. Това ще ста­не яс­но в съ­дър­жа­ни­ето на лекцията. Аз съ­що бих искал да кажа, че кло­нът Безант /*2/ ще има сво­ето ре­дов­но съб­ра­ние ут­ре ве­чер в 8 часа.

А се­га бих ис­кал да го­во­ря за от­но­ше­ни­ето на окул­тиз­ма към те­ософ­с­ко­то дви­же­ние и за ня­кои дру­ги свърза­ни въпроси. По та­зи те­ма чес­то се ра­зис­к­ва да­ли те­ософ­с­ко­то дви­же­ние и Теософското Общество спе­циал- но, би тряб­ва­ло да бъ­де окул­т­но дви­же­ние или да­ли тряб­ва да бъ­де дър­жа­но от­де­ле­но от вся­ка­къв окултизъм.

Теософското дви­же­ние ка­то такова, до­кол­ко­то то е из­ра­зе­но в Теософс- кото Общество не мо­же да бъ­де едно окул­т­но движение. Едно окул­т­но дви­же­ние се ос­но­ва­ва на раз­лич­ни пред­пос­тав­ки от онези, ко­ито могат да на­ме­рят из­раз в Теософското Общество. През всич­ки пе­ри­оди е има­ло окул­т­ни общества. Над всич­ко ед­но не­що е би­ло не­об­хо­ди­мо за тях; именно, по­ра­ди це­ли­ят на­чин на тех­ни­те усилия, те да имат ня­ка­къв вид йе­рар­хия в сво­ите организации. Това означава, че чле­но­ве­те на та­ко­ва ед­но общество, на та­ко­ва ед­но братство, са се раз­де­ля­ли на степени. Всяка степен, от пър­ва­та до 90-та­та е има­ла своя съв­сем спе­ци­фич­на за- дача. Всяка сте­пен е има­ло твър­де спе­ци­фич­ни задачи. Никой не е мо­гъл да бъ­де из­диг­нат до ед­на по­-висша степен, до­ка­то не е из­пъл­нил за­да­чи­те на по-нисшата.

Само бег­ло мо­га да ка­жа за­що то­ва е би­ло така. Ние ще тряб­ва са­мо об­що да го­во­рим за за­да­чи­те на та­кива окул­т­ни братства. Уважаваните приятели, ко­ито чес­то са ме чу­ва­ли да го­во­ря за та­ки­ва неща, ще ме раз- бе­рат по­-доб­ре днес. Окултните братс­т­ва са нап­рав­ля­ва­щи­те братс­т­ва на човечеството. Те имат за­да­ча­та да под­гот­вят не­ща­та за бъдещето. Вси- чко, ко­ето ще се случ­ва в бъ­де­ще­то е не­об­хо­ди­мо да бъ­де под­гот­ве­но се- га, на­ми­ра своя из­раз се­га ка­то идея, ка­то план и след то­ва ще бъ­де ре­али­зи­ра­но в бъдеще. Дори ко­га­то раз­г­леж­да­те раз­ви­ти­ето на чо­веш­ка­та ра­са на фи­зи­чес­ко­то поле, бих­те мог­ли да от­к­ри­ете нещата, ко­ито по­-
къс­но на­ми­рат сво­ето изпълнение, да са мно­го по­-ра­но са­мо ка­то заро- диши, ка­то идеи, да се раз­цъф­тяват и да на­ми­рат из­раз в умо­ве­те и ду­ши­те на во­де­щи­те лич­нос­ти и индивидуалности. За при­мер да взе­мем пар­на­та машина: Ако прос­ле­ди­те въп­ро­са назад, ще от­к­ри­ете как пар­на­та ма­ши­на раз­ви се­бе си от на­й-п­рос­ти­те факти; как тенджерата, пъл­на с вря­ща вода, ве­че съ­дър­жа­ше иде­ята за пар­на­та машина, ко­ято след то­ва се раз­ви от на­й-п­рос­та­та фор­ма до мно­го сло­жен механизъм.

Тези не­ща оба­че са дреб­ни срав­не­ния с ве­ли­ки­те струк­ту­ри на човечест- вото, пред ко­ито заставаме. Най-важните въп­ро­си се ос­но­ва­ват вър­ху мно­го по­-ве­ли­ки и мно­го по­-з­на­чи­тел­ни перспективи. Те пред­по­ла­гат, че онова, ко­ето ще се раз­вие в да­леч­но бъ­де­ще ве­че по спе­ци­ален на­чин се под­гот­вя днес. Как та­ко­ва не­що мо­же са де слу­чи по то­зи начин? Като бъ­де във въз­мож­нос­т­та още днес да се въ­ве­дат енер­гии в света, кои то ще въз­дейс­т­ву­ват в бъдеще. Всичко, ко­ето ще ста­не тук на фи­зи­чес­ко­то по­ле в бъдещето, се под­гот­вя вър­ху ас­т­рал­но­то и Деваканното поле, мно­го пре­ди да се по­яви физическото. Така че енергиите, но­се­щи всъщ- ност съ­би­тия за да­леч­но­то бъдеще, мо­гат да бъ­дат иден­ти­фи­ци­ра­ни се­га във вис­ши­те по­ле­та и светове. Обаче чо­ве­кът не мо­же за­до­во­ли­тел­но да вли­яе на бъдещето, ако не под­гот­ви въз­дейс­т­ви­ето в свет­ли­на­та на ед­но зна­ние за вли­я­ещи­те енергии. Човекът е ед­но са­мо­съз­на­ва­що се съ­щес­т­во и тряб­ва да по­еми своята съд­ба в соб­с­т­ве­ни­те си ръце. Ето за­що ви­на­ги е има­ло нап­ред­на­ли Братя на на­ша­та чо­веш­ка раса, ко­ито мо­гат да виж­дат не са­мо на фи­зи­чес­ко­то поле, а съ­що и на по­-вис­ши­те полета.

Нека да се пос­та­ра­ем да си нап­ра­вим по­ня­тие за то­ва как­во оз­на­ча­ва да имаш пред­ва­ри­тел­но виж­да­не на по­-вис­ши­те полета. Да предположим, че има­те во­да в ед­но блато. Вие предвиждате, че бла­то­то ще замръзне, ако спад­не температурата, та­ка че ще бъ­де въз­мож­но пър­за­ля­не­то с кън- ки. По съ­щия на­чин ние пред­виж­даме съ­от­но­ше­ни­ята на т.нар. в света, в кой­то ние се развиваме. Ако сле­до­ва­тел­но чо­век прос­ле­дя­ва съ­би­тия та на ас­т­рал­но­то поле, то­га­ва той мо­же да ви­ди фак­ти­чес­ки как­во ще бъ­де през по­-къ­сен пе­ри­од с по­мощта на ас­т­рал­ни­те случки, ка­то че ли те са­ми­те се сгъстяват. И та­ка чо­век мо­же да наб­лю­да­ва оне­зи ас­т­рал­ни съ- бития, ко­ито по­-къс­но изкачат, втвър­дя­ват се вър­ху фи­зи­чес­ко­то поле. Физическите съ­би­тия не са ни­що дру­го ос­вен та­ки­ва втвър­де­ни случки, ко­ито ве­че са ста­на­ли в по­-вис­ши­те светове.

Един пример. Пред ця­ла­та ан­тич­ност е има­ло мистерии. Тяхната за­да­ча е би­ла да при­емат ин­ди­ви­ду­ал­ни мъ­же и да ги пос­ве­ща­ват в тай­ни­те на съ­щес­т­ву­ва­не­то - или как­то Йоан в Апокалипсиса каз­ва - да им се по­ка­же как­во "наскоро", ще ре­че в бъдеще, ще стане. В по­ме­ще­ни­ята на та­ки­ва храмове, ученици, ко­ито е тряб­ва­ло да бъ­дат при­ети в пър­ва­та сте­пен са би­ли инструктирани. Имало е и по­-на­та­тъш­ни ин­с­т­рук­ции за ­

Този Чела тряб­ва да де­мо­би­ли­зи­ра всич­ки сили, ко­ито въз­п­ре­пятс­т­ву­ват не­го­ва­та ра­бо­та вър­ху етер­но­то тяло. Ако има­те пред се­бе си ед­но чо­веш­ко същество, то на­ис­ти­на има фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тя­ло и ас­т­рално тяло. Чела е из­фи­нил сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и му се поз­во­ля­ва да ра­бо­ти вър­ху етер­но­то си тяло. Какво става, ко­га­то ас­т­рал­но­то тя­ло е прочистено? Какво то­га­ва про­ник­ва в етер­но­то тяло? - онова, ко­ето е ор­га­ни­зи­ра­но в астралното. Нещата, ко­ито жи­ве­ят в ас­т­рал­но­то тя­ло се от­пе­чат­ват вър­ху етер­но­то тяло. Колкото по­ве­че вие ра­бо­ти­те вър­ху ­аст­рал­но­то си тяло, тол­ко­ва по­ве­че мо­же­те да поп­ра­ви­те не­го­ви­те дефе- кти; ас­т­рал­на­та суб­с­тан­ция е тъ­нич­ка и мека, ви­на­ги мо­же­те от­но­во да я до­ка­ра­те в равновесие. Обаче ед­но ли­це ако е за­поч­на­ло да раз­ви­ва сво­ето етер­но тя­ло ка­то Чела, то то­га­ва те­зи ка­чес­т­ва от­пе­чат­ват себе си вър­ху етер­но­то тя­ло и то­ва е мно­го по-дълготрайно. Човекът, кой­то пра­ви сво­ите зем­ни де­фек­ти трайни, ще ста­не чрез то­ва опа­сен ка­то член на човечеството. От тук и под­чер­та­ва­не­то на не­об­хо­ди­мос­т­та от прочиства- не. Върху етер­но­то тя­ло се от­пе­чат­ват силите, ко­ито ра­бо­тят вър­ху него. Да си го пред­с­та­вим отде­ле­но от фи­зи­чес­ко­то тяло, то­га­ва то би има­ло

Ето за­що през древ­ни вре­ме­на след­но­то е тряб­ва­ло да бъ­де вършено. Чо- век е тряб­ва­ло да се ос­во­бо­ди от оне­зи сили, ко­ито пре­чат на елас­тич­нос­т­та на етер­но­то тяло. Това се е по­лу­ча­ва­ло ка­то ця­ло­то фи­зи­чес­ко тя­ло е би­ло пос­та­вя­но в ле­тар­гич­но състояние. Човешкото съ­щес­т­во е ля- гало, а етер­но­то тя­ло е би­ло из­в­лича­но от физическото. И до­ка­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло е ле­жа­ло ка­то мъртво, ас­т­рал­но­то тя­ло се е офор­мя­ло от сво­ите ав­то­ном­ни сили. Това е погребението, ка­то тя­ло­то се е дър­жа­ло в ле­тар­гич­но със­то­яние за три и поло­ви­на дни. И то­га­ва чо­ве­кът е мо­гъл да ра­бо­ти вър­ху етер­но­то си тяло. И след то­ва ка­то той е офор­мял сво­ето етер­но тя­ло в уни­сон със сво­ето ас­т­рал­но тяло, той се е зав­ръ­щал във фи­зи­чес­ко­то си тяло. По то­зи на­чин той е съ­буж­дал един вът­ре­шен жи­вот у се­бе си; той е ста­вал един от въз­к­ръс­на­ли­те и му е би­ло да­вано но­во име.

Това бе­ше из­вър­ше­но вър­ху ас­т­рал­но­то поле. Всичко, ко­ето описах, ста­ва­ше на ас­т­рал­но­то поле; фи­зи­чес­кото тя­ло ня­ма­ше ни­що об­що с него. Това съ­би­тие се пов­та­ря­ше във всич­ки древ­ни мистерии. Всеки пос­ветен го знаеше. Сега да си го пред­с­та­вим втвърдено; сва­ле­но до­лу във фи­зи­чес­ко­то поле, та­ка че не­що и физи­чес­ко е ста­на­ло чрез то­ва събитие, ко­ето пре­ди е ста­ва­ло са­мо астрално; ана­ло­гич­но на това, например, да има­те пар­че лед, къ­де­то пре­ди сте има­ли вода. Много та­ки­ва ас­т­рал­ни съ­би­тия тряб­ва да се съчетаят, трябва да се обединят, за да мо­же евен­ту­ал­но да ста­не въз­мож­но фи­зи­чес­ко сгъстяване. Чрез те­зи сред­с­т­ва Мис- те­ри­ята на Голгота бе ста­на­ла ис­то­ри­чес­ки възможна, мо­же­ше да бъ­де сва­ле­на до­лу на фи­зи­чес­ко­то поле, чрез то­ва че чрез по­явя­ва­не­то на Христос, слу­чи­ха се не­ща на фи­зи­чес­ко­то поле, ко­ито пре­ди са се случ­ва ли мно­гок­рат­но на ас­т­рал­но­то поле. Чрез то­зи при­мер ние се на­уча­ва­ме да схва­ща­ме как фак­ти­чес­ки бъ­деще­то се под­гот­вя в окул­т­ни­те брат- ства.

Сега ако по­пи­та­ме се­бе си: Какво всъщ­ност ста­ва тук? - то­га­ва бих­ме отговорили: Човек по­ло­жи­тел­но може да раз­бе­ре твър­де мно­го с мисъл, с идеи. Ала иде­ите ня­мат дейс­т­ви­тел­но съществуване. Една идея не е ни­що по­ве­че ос­вен онова, ко­ето е би­ло сва­ле­но до­лу от вис­ши об­лас­ти на фи­зи­чес­ко­то поле. Онова, ко­ето чо­век мис­ли са не­що е оба­че на­й-­не­ефек­тив­на­та му страна, тъй ка­то то из­пък­ва са­мо на фи­зи­чес­ко­то поле. Друго е, ко­га­то ед­на идея зас­та­не ли­це с ли­це с нещо, ко­ето съ­що про­из­хож­да от вис­ши сфери. Да взе­мем нап­ри­мер уче­ни­ето на Питагор за му­зи­ка­та на сфе­ри­те /*3/, как­то той го е пре­дал на сво­ите ученици. Фило-

Ние сме вът­ре във ве­ли­ка­та Коренна Раса на човечеството, ко­ято е на­се­ли­ла земята, от как­то земята, на коя то ние се­га живеем, се е из­диг­на­ла от по­то­пи­те на океана. От как­то Атлантската Раса за­поч­на бав­но да из­чезва, ве­ли­ка­та Арийска Раса до­ми­ни­ра­ше на земята. Ако ние раз­г­ле­да­ме се­бе си, ние тук в Европа сме Петата Подраса на ве­ли­ка­та Арийска Коренна Раса. Първата Подраса жи­вя в да­леч­но­то ми­на­ло в Древна Ин- дия. И съв­ре­мен­ни­те ин­дий­ци са по­том­ци на та­зи пър­ва Подраса, чиито ду­хо­вен жи­вот съ­щес­т­ву­ва в древ­ни­те Индийски Веди /*4/. Ведите на­ис­ти­на са са­мо ехо от древ­на­та кул­ту­ра на Ришите. По оно­ва време, ес­тес­т­вено, не е има­ло още пи­са­не - има­ло е са­мо традиция. След то­ва ид­ва 2-та, 3-та­та и 4-та­та Подраси. Четвъртата Подраса въз­п­рие Християнст- вото. След то­ва от по­ло­ви­на­та на Средните Векове на­сам ние виждаме, че се офор­мя 5-та­та Подраса, към ко­ято ние и съ­сед­ни­те на­ро­ди прина- длежим.

Древните ин­дий­ци от 1-та Подраса са жи­ве­ли в условия, раз­лич­ни от на­ши­те и в ос­но­ва­та си са би­ли раз­лично организирани. Дори съв­ре­мен­-­
ните потомци, днеш­ни­те индийци, по съ­щи­на са раз­лич­но ор­га­ни­зи­ра­ни от на­ши­те ев­ро­пейс­ки раси. Този, който, ка­то окултист, из­с­лед­ва раз­ли­ка­та открива, че в древ­ния ин­дийс­ки на­род етер­но­то тя­ло е би­ло мно­го по­-мал­ко при­вър­за­но към фи­зи­чес­ко­то тяло, и че мно­го по­-лес­но е би­ло да му бъ­де въз­дейс­т­ву­ва­но от ас­т­рал­но­то тяло. Резултатът от то­ва е, че ин­дийс­ка­та ра­са мо­же лес­но да прех­вър­ли не­що от ас­т­рал­но­то към етер­но­то тяло, мо­же лес­но да ра­бо­ти вър­ху етер­но­то тяло. Това оз­на­чава, че ин­ди­ецът мо­же мно­го по­-лес­но да дос­тиг­не да ня­кои по­-вис­ши въз­п­ри­ятия чрез окул­т­но обучение. Колкото е по­-лес­но за етер­но­то тя­ло да бъ­де пов­ли­яно чрез ас­т­рал­но­то тяло, тол­ко­ва е по­-лес­но да се ра­боти в етер­но­то с кар­ти­ни без аб­с­т­рак­т­ни понятия. И по­-лес­но ще бъ­де за ня- кой, кой­то уп­раж­ня­ва йога, в ас­т­ра­ла да дой­де във връз­ка с по­-вис­ши об­лас­ти чрез кар­тин­ни понятия. Те се вра­бот­ват в етер­но­то тяло, ко­ето все още е мно­го пластично. Тогава ня­ма нуж­да да се ра­бо­ти с твърди, ос­т­ри понятия, тъй ка­то мо­же да се ра­бо­ти вър­ху ду­ша­та на един ин­ди­ец с мно­го пре­ки кар­тин­ни образи; и чрез то­ва той ще мо­же да достиг­не ед­на мно­го ви­со­ка сте­пен на развитие.

Човешката ра­са е пре­тър­пя­ла про­мя­на чрез раз­лич­ни­те Подраси. Нашето етер­но тя­ло днес е мно­го по­-силно под вли­яни­ето на фи­зи­чес­ко­то тяло, от­кол­ко­то е бил слу­ча­ят с древ­ни­те индийци. Ето за­що ние тряб­ва да ра­бо­тим мно­го по­-­уси­ле­но и мно­го по-вътрешно, за да мо­жем да вли­я­ем вър­ху етер­но­то ни тяло. Ние не мо­жем да схва­ща­ме по­луп­роз­рач­ни по- нятия. Ние тряб­ва да пос­та­вим всич­ко под сил­но съсредоточение, тряб­ва да ра­бо­тим вър­ху на­ше­то вът­реш­но същество, ка­то сил­но със­ре­до­то­чим на­ша­та ду­ша в чис­то свръхсетивното, а не са­мо пос­ред­с­т­вом въ­об­ра­жа­еми понятия. Такова понятие, ко­ето до­веж­да до сил­но със­ре­до­то­ча­ва­не на на­ше­то вът­реш­но същество, мо­же то­га­ва да пов­ли­яе вър­ху етер­но­то тяло, при­вър­за­но мно­го по­-сил­но към фи­зи­чес­ко­то тяло. За да мо­же ас­т­рал­но­то тя­ло да е в със­то­яние да ра­бо­ти вър­ху етерно­то тяло, в ран­ни вре­ме­на то е тряб­ва­ло да бъ­де из­в­ли­ча­но от етер­но­то /физическото?/ тя- ло. Сега оба­че етер­но­то тя­ло мо­же да бъ­де пов­ли­яно от ас­т­рал­но­то тя­ло до­ри вът­ре във фи­зи­чес­ко­то тяло. Ако бих­ме напра­ви­ли съ­щия експери- мент, кой­то е бил оби­ча­ен за древ­ни­те мис­те­рии и да пре­диз­ви­ка­ме със­то­яние на летаргия, то­га­ва бих­ме би­ли в по­ло­же­ние да вли­я­ем на етер­но­то тяло. Ала ко­га­то зем­но­то съзнание, под­вижнос­т­та на ми­съл­та се върне, онова, ко­ето ас­т­рал­но­то тя­ло е от­пе­ча­та­ло вър­ху етер­но­то тяло, би би­ло вед­нага из­т­ри­то отново. Ние тряб­ва да вли­я­ем вър­ху етер­но­то ни тя­ло мно­го силно, ако ис­ка­ме то да за­дър­жи онова, ко­ето сме от­пе­ча­та­ли вър­ху него. Окултната за­да­ча е ста­на­ла по­-раз­лич­на днес и е мно­го по­-вът­решна.

Така вие виж­да­те съ­що как­ви го­ле­ми раз­ли­ки въз­ник­ват в те­че­ние на вре­ме­то в след­ва­щи­те окул­т­ни школи. Йогичната сис­те­ма на ин­дий­ци­те е не­що раз­лич­но от ин­с­т­рук­ци­ите на Розенкройцерите. Учението на Ро- зенкройцерите взе­ма пред­вид онова, ко­ето то­ку-­що ще обясних. Но още не­що изкача. За да мо­же та­ка­ва стъп­ка нап­ред да ста­не изобщо, раз­миш­ля­ва­ща­та си­ла тряб­ва да бъ­де повлияна. Разумът тряб­ва да нап­ра­ви мно­го по­ве­че усилия, от­кол­ко­то до­се­га и то­га­ва би мо­гъл да раз­вие своя про­цес от прех­вър­ля­не към раз­бира­не свръхсетивното. В пос­лед­ни вре­ме­на сле­до­ва­тел­но мно­го по­ве­че не­ща се изу­ча­ват чрез понятия; много по­-го­ля­ма важ­ност е при­пи­са­на на раз­ви­ти­ето на ра­зу­ма и на спо­соб­нос­т­та за аб­с­т­рак­т­но об­ра­зу­ва­не на понятие.

Сравнете пре­осъ­щес­т­вя­ва­не­то в кул­ту­ра­та меж­ду древ­но­ин­дийс­ка­та епо­ха и на­ша­та собствена. В Древна Индия вие има­те ви­со­ка ин­ту­иция и твър­де мал­ко външ­но из­ра­зя­ва­не на цивилизация; Понастоящем, в наше вре­ме е точ­но обратно. Последствието е, че до­ри по­ло­же­ни­ето на окул­тиз­ма е ста­на­ло съв­сем различно; пос­лед­с­т­ви­ето е, че мно­го от онова, ко­ето пре­ди е би­ло дър­жа­но в тайна, днес е об­що­дос­тъп­но знание. Мно- го та­ки­ва по­ня­тия и въз­п­ри­ятия пре­ди са би­ли па­зе­ни вът­ре в окул­т­ни­те братс­т­ва и хо­ра­та се приб­ли­жа­ва ли да тях са­мо ако са би­ли тран­с­фор­ми­ра­ни це­ли­те им сърца. Това ве­че не е във въз­мож­нос­ти­те на окул­ти- ста. Много от онова, ко­ето пре­ди е би­ло па­зе­но за по­-къс­ни­те сте­пе­ни на инструкции, се­га тряб­ва да приз­наем, че е би­ло раз­к­ри­то в кул­ту­ра­та на външ­ния свят. Посветеният в Мистериите тряб­ва да има пред­вид това. И тол­ко­ва мно­го от истините, ко­ито са би­ли пре­по­да­ва­ни в окул­т­ни­те школи; са би­ли по не­об­хо­ди­мост пос­те­пен­но раз­п­ръс­на­ти на фи­зи­чес­ко­то поле.

Дори това, ко­ето се пре­по­да­ва днес в пър­во­на­чал­ни­те училища, би ни от­к­ло­ни­ло от духовното, ако окултния фон не нав­ли­за­ше от дру­га стра- на. В по­-ран­ни вре­ме­на уче­ни­кът знаеше, че зад онова, ко­ето той по­лу­чава в учи­ли­ще и в ака­де­мич­ния свят ка­то правила, има­ше не­що по­-вис­ше и че са­ми­ят уче­ник мо­же би един ден би дос­тиг­нал то­ва по­-вис­ше знание. Ученикът е знаел, че той е ед­на клет­ка в един ду­хо­вен ор­га­­ни- зъм. Днес, в де­мок­ра­тич­ния свят, чо­век по­лу­ча­ва мно­го понятия, ко­ито не до­веж­дат до та­ко­ва про­ник­но­вение. Следователно към струк­ту­ра­та на външ­но­то де­мок­ра­тич­но зна­ние тряб­ва да се прибави, та­ка да се каже, вър­ха на пирамидата. Елементарното поз­на­ние на силите, скри­ти в све- та, ве­че са би­ли открити; лип­с­ва вър­хът все още, кой­то би до­вел до ед­но ду­хов­но виж­да­не за света. За да дос­та­ви това, тряб­ва­ше да се ос­нове ед­но движение, об­х­ва­ща­що це­лия свят. Теософското дви­же­ние бе­ше пла­ни­ра­но ка­то такова. Ето за­що в ня­кои братс­т­ва бе­ше решено, тъй ка­то по­пу­ля­ри­зи­ра­не­то на до­се­га скри­то­то зна­ние все по­ве­че се раз­проствя-­
ше, за да се до­ве­де зна­ни­ето за външ­ния свят в хар­мо­ния с все­об­х­ва­ща­що­то окул­т­но зна­ние на братствата.

Ние тук сме стиг­на­ли до точката, къ­де­то мо­жем да ви­дим връз­ка­та на те­ософ­с­ко­то дви­же­ние и Теософското Общество с окултизма. Теософ- ското дви­же­ние не е окул­т­но движение, не е окул­т­но братство, тъй ка­то то е фор­ми­ра­но на де­мок­ра­тич­на основа, по­ра­ди ко­ето все­ки член е тол­ко­ва достоен, как­то следващият. Все пак друг въп­рос е, ако чо­век ис­ка да раз­бе­ре за­да­ча­та на Теософското Общество. Задачата на Теософското Общество е вър­ху фи­зи­чес­ко­то поле. Ако чо­век же­лае да я схва­не на- пълно, тряб­ва да е в със­то­яние да вижда във вис­ши­те светове. Но точ­ка­та не е, че те­осо­фът ве­че е в със­то­яние да виж­да във вис­ши­те светове, а че вът­ре в движението, окул­т­ни­те си­ли на­ис­ти­на се развиват, та­ка че Теософското Общество мо­же да бъ­де място, от ко­ето окул­тиз­мът мо­же да про­те­че и да бъ­де разискван. Друг е въп­ро­сът да­ли ед­но об­щес­т­во е окул­т­но братство, или то каз­ва на се­бе си: Ние на­ис­ти­на не сме окул­т­но братство, а в на­ше­то об­щес­т­во окул­тиз­мът се разисква.

Днес, ко­га­то по ос­но­ва ця­ло­то чо­ве­чес­т­во с ожи­да­ние гле­да към по­-вис­ши­те светове, без да на­ме­ри своя път натам, дру­го въ­веж­да­не на окул­т­но поз­на­ние тряб­ва да бъ­де по­пу­ля­ри­зи­ра­но във форма, под­хо­дя­ща за мен. И окул­тиз­мът вът­ре в Теософското Общество има та­зи задача. Духовни дви­же­ния ви­на­ги са има­ли пло­до­нос­но вли­яние вър­ху раз­ви­ти­ето на кул­ту­ра­та до­ри на фи­зи­чес­ко­то поле. Неговият вън­шен из­раз не е ни­що дру­го ос­вен ре­али­зи­ра­не на зе­мя­та на онова, ко­ето ду­хов­но е би­ло под- готвено. Каква раз­ли­ка има, ако ние раз­г­ле­да­ме нап­ри­мер ра­бо­ти­те на Микеланжело и Леонардо да Винчи. В те­зи твор­би вие има­те не­що ду- ховно, за­ка­че­но на сте­на­та в цве­то­ве и форми. Картината е про­ник­на­та от онова, ко­ето пър­во е живя­ло в ду­ша­та на ху­дож­ни­ка ка­то не­що духо- вно. Духовното е пред­шес­т­ву­ва­ло ней­но­то по­-сет­неш­но из­разя­ва­не ка­то про­яв­ле­ние в ма­те­ри­ал­ния свят.

И ма­те­ри­алис­тич­на­та външ­на кул­ту­ра е са­мо копие; има склон­ност във вът­реш­ни­те убеж­де­ния на чо­ве­чеството. Чисто ма­те­ри­алис­тич­на­та град­с­ка кул­ту­ра се е раз­п­рос­т­ра­ни­ла по ци­ви­ли­зо­ва­ни­те стра­ни от 1850 г. Ние мо­жем да ви­дим ве­ли­ки­те неща, ко­ито тя е пос­тиг­на­ла на фи­зи­че-­ ско­то поле, ала съ­що та­ка виж­да­ме и онова, ко­ето не е мог­ла да пости- гне. В об­лас­т­та на ху­до­жес­т­во­то нап­ри­мер ни­ка­къв ис­тин­с­ки нов стил не е бил развит, с ед­но изключение. И то­ва е сти­лът на на­й-­но­ви­те су- пермаркети. Това е нещо, което, в от­но­ше­ние към на­ша­та външ­на циви- лизация, е вът­реш­но истинно. Всичко друго, ко­ето е би­ло нас­ле­де­но от миналото, ня­ма ни­как­во от­но­ше­ние към настоящето. Само ако ние фор­ми­ра­ме ед­но об­щес­т­во, чи­ито чле­но­ве са об­х­ва­на­ти от ду­хов­на сила, та­ка­ва ка­то тази, ко­ято жи­ве­еше в Християнството и ко­ято все още живее,

В то­зи сми­съл Теософското Общество би мог­ло да под­по­мог­не офор­мя­не­то на кул­ту­ра­та на да­леч­но­то бъдеще. Ако ние сме заедно, тряб­ва да ни е ясно, че ние сме клет­ки и че тряб­ва да се съчетаем, за да съз­да­дем ед­на бъ­де­ща култура. В на­ши­те ду­ши ще се под­гот­вят оне­зи сили, ко­ито та­ка ще пре­об­ра­зят бъ­де­щия свят, че той ще бъ­де фи­зи­чес­ко ко­пие на на­ше­то нас­то­ящо със­то­яние на ума и на въз­г­ле­ди­те ни за живота. Вси- чко, ко­ето се­га се раз­к­ри­ва и проявява, ня­ко­га е би­ло окултно. Така как­то елек­т­ри­чес­т­во­то е ед­на раз­к­ри­та си­ла днес, та­ка ня­ко­га то е би­ло ед­на окул­т­на сила. И онова, ко­ето все още е окул­т­но днес, е пред­наз­на­че­но да ста­не мо­ти­ви­ра­ща си­ла за бъдещето. Точно как­то на­ше­то чо­веш­ко тя­ло е би­ло под­гот­ве­но пред­ва­ри­телно пре­ди ми­ли­они го­ди­ни от сили, ко­ито са око­ло нас, та­ка ед­но по­-вис­ше тя­ло под­гот­вя се­бе си в нас днес, ед­на тя­ло за бъдещето; оба­че то­ва тя­ло за бъ­де­ще­то ще ста­не на­ше в мно­го да­леч­но време.

Нека нак­рат­ко да прос­ле­дим пъ­тя на на­ша­та еволюция. Какво има­ше в нея? Едно мъг­ля­во сън­но­по­доб­но човеш­ко съзнание, от­ра­зя­ва­що един свят, твър­де раз­ли­чен от на­шия собствен; хо­ра­та има­ха ед­но съ­ну­ва­що осъзнаване. И до­ри ко­га­то се раз­ви тях­но­то об­щу­ва­що съществуване, те ня­ма­ха пар­ла­мент за об­мя­на на мнение; те ня­ма­ха ни­що от то­зи вид. Всичко са­мо се от­ра­зя­ва­ше в съзнанието, ко­ето то­га­ва се раз­ви­ва­ше у човека. Що се от­на­ся до осъв­ре­ме­ни­те те­лес­ни органи, как те произлязо- ха? Като те­зи си­ли ра­бо­те­ха вър­ху човека. Така как­то жи­вот­ни­те в тъм­ни­те пе­ще­ри на Кентъки за­гу­би­ха сво­ята спо­соб­ност да виж­дат /*5/, за- що­то не я използуваха, съ­що та­ка онова, ко­ето ние при­те­жа­ва­ме ка­то очи и уши бе ор­га­ни­зи­ра­но от външни сили. Те бя­ха фор­ми­ра­ни от си­ли­те на зву­ка и свет­ли­на­та и се раз­ви­ха от на­шия организъм. Нашият духо­вен ор­га­ни­зъм на бъ­де­ще­то ще бъ­де ево­лю­иран от това, ко­ето жи­вее в нас днес. Онези неща, ко­ито сто­ят пред нас ка­то из­раз на на­ша­та ду­хов­на култура, цър­к­ви и пр., тво­ре­ни­ята на културата, ко­ито ни но­сят кра­со­та и истина, всич­ки те­зи не­ща ще от­пе­ча­тат се­бе си в по­-вис­ши­те ус­т­ройс­т­ва на на­ше­то същество. И ко­га­то един ден те ще раз­гър­нат се­бе си към един са­мо­раз­ви­ващ се живот, то то­га­ва онова, ко­ето жи­вее във външ­на­та кул­ту­ра ка­то кра­со­та и ис­ти­на ще въз­ник­не в на­ше­то вът­реш­но същество. Онова, ко­ето очи­те и уши­те ни при­емат сега, то­ва ще бъ­-
дат ка­мъ­ни­те за из­г­раж­да­не и ор­га­ни­зи­ра­не на ед­но по­-вис­ше бъдеще. Ако ние раз­миш­ля­ва­ме вър­ху све­та от та­зи глед­на точка, то то­га­ва чо­веш­ко­то вът­реш­но съ­щес­т­во въз­п­рие ма мно­го по­-раз­лич­но значение.

Тук зас­та­ва­ме пред един факт, кой­то мо­же да обяс­ни по един прост на­чин онова, ко­ето се на­ри­ча йога, или вът­реш­но обучение. От думите, ко­ито съм изрекъл, вие ще сте в със­то­яние да разберете, че силите, ко­ито са съз­да­ли света, ко­ито ра­бо­тят и съз­да­ват в света, пре­ди то­ва са взе­ти от на­ше­то вът­реш­но същество. Онова, ко­ето е в ме­не днес, ня­ко­га е би­ло вън от мен: то­ва е ос­нов­на­та ми­съл в окул­т­но­то обучение. Преди да е същес­т­ву­ва­ло на­ше­то фи­зи­чес­ко тяло, съ­щес­т­ву­ва­ло е на­ше­то етер­но тяло. И отново, на­ше­то етер­но тя­ло и структура, е би­ла фор­ми­ра­на от на­ше­то ас­т­рал­но тяло. И то­ва е на­чал­на­та точ­ка на йо­гич­но­то обучение. Всеки, кой­то се за­ни­ма­ва с йо­гич­но обу­че­ние вли­за в сво­ето етер­но тя­ло и знае, че ще на­ме­ри в не­го сили, ко­ито ня­ко­га са го създали, пре­ди ми­ли­они години. Физическото тя­ло бав­но е раз­ви­ло се­бе си от ос­но­ва­та на етер­но­то тяло.

Аз са­мо мно­го на ед­ро мо­га да опи­ша как ста­ва сли­за­не­то в етер­но­то тяло. В етер­но­то тя­ло съ­щес­т­ву­ват някои потоци, ко­ито са пред­шес­т­ве­ни­ци на те­лес­ни­те фи­зи­чес­ки органи. Нервната система, са­ми­те нерви, симпа­тич­на­та нер­в­на система, ко­ято се раз­ши­ря­ва в гърба, ган­г­ли­ите на сим­па­тич­на­та нер­в­на система, то­ва са части, ко­ито са би­ли са­мо етер­но раз­ви­ти в пър­вич­ни­те времена. Това е един процес, кой­то е ста­нал в да­леч но минало. След това, след ка­то чо­ве­кът е прог­ре­си­рал все по­ве­че и повече, дош­ло вре­ме когато, вът­ре в не­го­во­то тя­ло - ко­ето ве­че е съ­дър­жа­ло у се­бе си по­тен­ци­ал­нос­т­та да раз­вие нер­в­на­та сис­те­ма - се е раз­ви­ла структурата, ко­ято би­ла на чо­ве­ка спо­соб­нос­т­та да раз­вие сво­ята вът­реш­на те­лес­на топлина, ко­ято го под­гот­ви­ла за топ­ла кръв, Това съ­що та­ка е ед­на по­-къс­на струк­ту­ра от етер­но­то тяло, ко­ето то­га­ва е било ве­че под сил­но­то вли­яние на си­ли­те на ас­т­рал­но­то тяло. И от онова, ко­ето по­-къс­но ние от­к­ри­ва­ме да е ос­нов­на­та струк­ту­ра на мозъка, се е фор­ми­рал са­ми­ят гръб­на­чен стълб, от­но­во от етер­но­то тяло, ка­то пък дру­ги­ят по­люс на етер­но­то тяло, от ед­на страна, се раз­ви към мозъка, а, от дру­га страна, към вът­реш­на топ­ла кръв. Това се слу­чи в миналото. Не са­мо при­род­ни си­ли са онези, ко­ито са ра­бо­ти­ли вър­ху раз­ви­ти­ето на човека, а съ­що и по­-вис­ши ду­хов­ни същества.

Когато йо­гът сле­зе стъп­ка по стъп­ка в сво­ето етер­но тяло, той про­ник­ва в из­ми­на­ли­те времена, в ко­ито не­гов ду­хов­на пър­во­об­раз­на фор­ма е би­ло под вли­яни­ето на те­зи си­ли и същества, времена, ко­га­то онова, ко­ето жи­вее у нас днес, е би­ло произведено. Когато ед­но ли­це по то­зи на­чин сле­зе в живота, той мо­же то­гава да дос­тиг­не та­зи точ­ка от­но­во при не­го­во­то слизане. Той сли­за от гла­ва­та на­до­лу във нис­ши­те час­ти на тялото,

Важен мо­мент е, ко­га­то той осъз­нае как­во означава: Аз не съм ти. Това е моментът, ко­га­то ед­но ли­це за­поч­ва да разбира, че в при­ро­да­та има по­-вис­ши сили, от­кол­ко­то мисълта, че има не­що из­вън него, ко­ето не мо­же да бъ­де из­ра­зе­но в съв­ре­мен­на мисъл, но ко­ето до­веж­да до това, че два­ма души, два­ма­та спо­соб­ни да го­во­рят вър­ху ед­но и съ­що нещо, мо­гат при то­зи слу­чай еди­ни­ят от тях да бъ­де ясен, а дру­ги­ят да бъ­де неясен, до­ка­то го­во­рът на еди­ни­ят виб­ри­ра с топ­ла­та светлина, ко­ято ще съз­да­де бъдещето.

Когато уче­ни­кът дос­тиг­не до тук, той ве­че мо­же да учи по друг начин, от­кол­ко­то то­ва е би­ло въз­мож­но за не­го дотогава. Чрез то­ва той при­те­жа­ва ед­но ду­хов­но същество: той се сре­ща с та­зи ин­ди­ви­ду­ал­ност с ко­ято ня­ко­га е бил мно­го близък. Това е ве­ли­ка­та и мно­гоз­на­чи­тел­на ми- стерия, ко­га­то от­дел­ни сте­пе­ни на на­ше­то съ­щес­т­ву­ва­не се преповтарят. Ние се из­ди­га­ме от Манас до по­-вис­ши сили; ня­ко­га ние сме слез­ли от ду­хов­ни све­то­ве и по оно­ва вре­ме то­ва съ­що съ­щес­т­во е внед­ри­ло не­що у нас, ко­га­то ние се­га от­но­во сре­ща­ме на равнище, съ­от­ветс­т­ву­ва­що на мо­мен­та в миналото, в кой­то то е би­ло с нас. Това е учителят, т.нар. гу- ру. Много от­дав­на ние сме го сре­ща­ли за пър­ви път. Сега го сре­ща­ме от- ново, ко­га­то мо­жем да схванем съз­на­тел­но как­во той е внед­рил у нас през оно­ва вре­ме и то­ва е би­ло то­га­ва по­лу­че­но от нас не­съз­нателно. И ако ние сле­зем още по-нататък, ние се сре­ща­ме с духовете, ко­ито са учас­т­ву­ва­ли в на­ше­то съз­да­ва не пре­ди ери. Ние се сре­ща­ме с 12-те Ду-
ха: Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Формата, Духовете на Движението, Духовете на Личността или на Егоизма, Духо- вете на Топлината или Огъня, Духо­ве­те на Свечеряването и т.н. Всичко то­ва се пред­ла­га на на­ше­то ду­хов­но усе­ща­не чрез то­ва сли­за­не във все- лената, чрез то­ва пътуване. И са­мо то­ва ни да­ва въз­мож­ност да гле­да­ме в бъдещето, пра­ви въз­мож­но да пре­ду­се­ща­ме как­во "наскоро"- как­то ка- з­ва пи­са­те­ля на Апокалипсиса - ще се случи.

Това е за­да­ча­та на окултизма. И тя тряб­ва да се изпълни, за­що­то то­ва из­пъл­не­ние е необходимо. Има мно­жество движения, ко­ито са идеалисти- чни, ко­ито са етични. Ала движението, на­ре­че­но те­осо­фия се раз­ли­ча­ва от дру­ги­те в това, че окул­тиз­мът съз­на­тел­но се из­ра­зя­ва в то­ва движе- ние.

С то­ва връз­ка­та меж­ду окул­ти­зъм и те­осо­фия ста­ва ясна. Теософското Общество ни­ко­га не мо­же да ис­ка да бъ­де окул­т­но братство. Онова, ко­ето тряб­ва да му да­де си­ла да из­пъл­ни сво­ята задача, ко­ето тряб­ва да му да­де живот, мо­же да бъ­де са­мо нещата, ко­ито про­из­ти­чат от окултизма. Следователно Теософското Общество ще про­дъл­жи, ако кул­ти­ви­ра­не­то на окул­т­но­то уче­ние и окул­т­ния жи­вот бъ­де разбрано. Това все още не е ед­но изискване, че са­ми­те чле­но­ве би тряб­ва­ло да бъ­дат окултисти. Ала ако Теософското Общество забрави, че та­зи кръв пул­си­ра в него, то­га­ва то мо­же да ос­та­не ед­но ин­те­рес­но общество, но онова, ко­ето е би­ло пла­ни­ра­но за не­го от вис­ши­те сили, ко­ито по­ма­га­ха на не­го­во­то раждане, не ще бъ­де постигнато.

Онзи, кой­то раз­бе­ре това, ни­ко­га не ще по­ис­ка да от­не­ме от Теософско- то Общество окул­т­ния характер. Както и да е, кой­то та­ка при­над­ле­жи към Теософското Общество ще бъ­де пос­та­вен в ед­но двойс­т­ве­но об­с­то- ятелство. Той тряб­ва по не­об­хо­ди­мост да да­ва ухо на она­зи страна, от къ­де­то те­кат окул­т­ни­те истини, от дру­га страна, той тряб­ва да об­ръ­ща сво­ето вни­ма­ние към ек­зо­те­рич­ния жи­вот на Обществото. Тези стра­ни тряб­ва да бъ­дат дър­жа­ни стро­го да­леч ед­на от друга; те не тряб­ва ни­ко­га да бъ­дат смесвани. Когато чо­век го­во­ри за външ­но­то в Теософското Общество, ни­ко­га не би­ва оба­че до­ри да спо­ме­на­ва окул­т­ни­те лич­ности, ко­ито са сто­яли зад не­го­во­то основаване. Силите, ко­ито жи­ве­ят на по­- вис­ши­те по­ле­та и ко­ито жи­ве­ят за­ра­ди ево­лю­ци­ята на чо­ве­чес­т­во­то вън от фи­зи­чес­ко­то тяло, ни­ко­га не се на­мес­ват в те­зи неща. Те ни­ко­га не да- ­ват ни­що дру­го ос­вен импулси. Винаги ко­га­то сме за­ети по прак­ти­чен на­чин в раз­ши­ря­ва­не на Теософско­то Общество, ве­ли­ки­те индиви- дуалности, ко­ито ние на­ри­ча­ме Учители, сто­ят край нас, ние мо­жем да са об­ръ­ща­ме към тях и да им поз­во­ля­ва­ме да го­во­рят чрез нас. Когато се от­на­ся до раз­м­но­жа­ва­не­то на окултния живот, Учителите са, ко­ито гово- рят. Когато се от­на­ся са­мо до ор­га­ни­зи­ра­не­то на Обществото, то­га­ва те