Лекции и семинари Език на обучението български език Методи на оценяване

Няма
Цели на курса

Курсът си поставя следните основни цели: 1) да представи в историческа перспектива методологическото разграничение между науки за природата и науки за културата; 2) да изследва основните категории, определящи условията на възможност и границите на социалнонаучното познание; 3) да анализира принципите, чрез които науката мисли произхода и развитието си.

Курсът има за задача да очертае онази методологическа рамка, в която проблематиката на социологическото познание се обвързва с по-общата проблематика на социалнонаучното познание и с още по-широкия контекст на общите предподставки и приципи на всяко научно познание.

Курсът “Методология на научното познание” е задължителен едносеместриален курс за студентите от първи курс на специалност “Социология”. Курсът започва с въвеждаща лекция, в която се определят предметът и границите на академичната дисциплина. Съдържанието на курса е съставено от три основни части. Първата част е посветена на известната опозиция между науки за природата и науки за културата, съответно между метода на обяснението и метода на разбирането, при класиците на науките за културата, както и в контекста на съвременната социална теория. Втората част е посветена на изясняваннето на основни проблеми на социалнонаучното познание - методологически индивидуализъм и методологически холизъм като основни подходи в социалните науки; идеята за рационалността и различните й интерпретации в социалните науки; претенцията за обективност на социалнонаучното познание и нейните граници; отношението между теоретично и емпирично равнище в социалнонаучното изследване. Третата част на курса си поставя задачата да изясни произхода и динамиката на научното познание. Заключителната лекция е посветена на проблема за съвременните тории за истината.

1. 
   Делението на науките: разликата между науки за човека и науки за природта (лекция и семинари):
   

А. Науки за духа и науки за природата: Вилхелм Дилтай.

Б. Идеографични науки и номотетични науки: Вилхелм Винделбанд.

В. Науки за културата и науки за природата: Макс Вебер.

- ВЕБЕР Макс, “Обективността на социалнонаучното и социалнополитическото познание”, Смисъл и ценност, София, изд. Критика и хуманизъм, 1998.

- ВИНДЕЛБАНД Вилхелм, История и естествознание, litclub.com.

- ОРТЕГА-И-ГАСЕТ Хосе, “Двете големи метафори” в Есета том 1, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1993. (за приликите и разликите между изкуство и наука)

2. 
   Подходи към обществото: методологически индивидуализъм и методологически холизъм (лекции и семинари):
   

Б. Методологическият холизъм според Луи Дюмон. Примери за холистично (неиндивидуалистично) разглеждане на обществото.

- БУДОН Реймон, “Индивидуализъм или холизъм: основен методологически спор” в Полетата на френската социология, Наука и изкуство, София, 1993.

- ДЮРКЕМ Емил, “Какво е това социален факт” в Избрано, София, изд. Критика и хуманизъм, 1994.

3. 
   Теоретично и емпирично равнище на социалнонаучното познание (лекции и семинари):
   

Б. Видове теоретични модели: фиграта на учения в социалните науки (Алфред Шютц), традиционна и критическа теория (Макс Хоркхаймер), схемата на функоционализма (Толкът Парсънс).

- БУРДИЙО Пиер, “Общественото мнение не съществува” В: Социологията като шанс, София, 2004. (за понятието “идеален тип”).

- ВЕБЕР Макс, “Обективността на социалнонаучното и социалнополитическото познание”, Смисъл и ценност, София, изд. Критика и хуманизъм, 1998. (за понятието “идеален тип”).

- МИЛЗ Чарлз Райт, “Голямата теория” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.

- МЪРТЪН Робърт, “За социологическите теории на средно равнище” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.
4. Обективизъм или релативизъм на социалнонаучното познание. (лекции и семинари)

А. Обективността на социалнонаучното познание: обективността според класическата теория на познанието, критическият рационализъм на Карл Попър, просвещенският рационализъм на Ернст Гелнер.

Б. Релативизмът на социалнонаучното познание: интерпретативната антропология на Клифърд Гиърц.

В. Езиковият обрат в хуманитарното и социалнонаучното познание: познание чрез диалога и комуникацията. Херменевтиката на Ханс-Георг Гадамер. Универсалната прагматика на рген Хабермас.

- ВЕБЕР Макс, “Обективността на социалнонаучното и социалнополитическото познание”, Смисъл и ценност, София, изд. Критика и хуманизъм, 1998.

- ГИЙРЦ Клифърд, “Интерпретация на културите” в Идеи в културологията, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1990.

5. Еволюция и динамика на научното познание. (лекции)

А. Карл Попър: методът на критиката и опровергаването на научните теории. Фалшификационизъм и верификацинизъм в науката.

Б. Томас Кун: моделът на научните революции. Научни парадигми и нормална наука. Криза на нормалната наука и смяна на парадигмите.

- БУРДИЙО Пиер, “Общественото мнение не съществува” В: Социологията като шанс, София, 2004.

- ВЕБЕР Макс, “Обективността на социалнонаучното и социалнополитическото познание”, Смисъл и ценност, София, изд. Критика и хуманизъм, 1998.

- ВИНДЕЛБАНД Вилхелм, История и естествознание, litclub.com.

- ГИЙРЦ Клифърд, “Интерпретация на културите” в Идеи в културологията, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1990.

- ДЮРКЕМ Емил, “Какво е това социален факт” в Избрано, София, изд. Критика и хуманизъм, 1994.

- КУН Томас, Структура на научната революция, София, Петър Берон, 1996.

- ЛУМАН Никлас, Системната теория, София, КХ, 2008.

- МИЛЗ Чарлз Райт, “Голямата теория” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.

- МЪРТЪН Робърт, “За социологическите теории на средно равнище” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.

- ОРТЕГА-И-ГАСЕТ Хосе, “Двете големи метафори” в Есета том 1, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1993.

- СНОУ Чарлз Пърси, Двете култури и още веднъж за двете култури, София, Издателство на Отечествения фронт, 1983.

- ХАБЕРМАС Юрген, “Що е универсална прагматика” В: Философия на езика и социална теория, София, ЛИК, 1999.

- Антология Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.

- Антология Социологията като шанс, София, 2004.

- ДАСКАЛОВ Румен, Въведение в социологията на Макс Вебер, София, Университетско издателство, 1992.

- ДЕЯНОВ Деян, Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Хуманитаристиката след смъртта на човека, Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 2001.

- ЗНЕПОЛСКИ Боян, “Херменевтика и епистемология” в Херменевтични парадигми, София, АГАТА-А, 2004.

- КОЛЕВ Кольо, Елементарни форми на всекидневния живот. Макс Вебер и немското социалнонаучнопознание от край на ХІХ век и началото на ХХ век, София, Просвета, 2003.

- ТОДОРОВ Христо, «Историзмът» в Очерци по философия на историята, УИ «Св. Климент Охридски»,

- ФОТЕВ Георги, История на социологията 2 тома, София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1993

ФОТЕВ Георги, Диалогична социология, София, Изток-Запад, 2004.