Лекции изнесени в Берн от до 12. 1910 г

ЦИКЪЛ от 12 ЛЕКЦИИ

изнесени в Берн

от 1. 9. до 12. 9. 1910 г.
Издадени от непрегледани от лектора записки
превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от книга

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910...……...........................................3

Тайните на вре­ме­то и пространството. Мойсей и Хермес ка­то ре­ин­кар­ни­ра­ни уче­ни­ци на Заратустра. Вавилон­с­ко­то пленничество. Еврейският на­род и не­го­ва­та го­тов­ност да при­еме Слънчевата мъд­рост на Исус от Назарет.

Взаимодействието меж­ду Хермес и Мойсей ка­то из­раз на един мак­ро­кос­ми­чес­ки процес, фи­зи­чес­ко­то тя­ло на Исус от Назарет и не­го­ва­та под­го­тов­ка в про­дъл­же­ние на 42 поколения. Изчезването на ста­ро­то ясновидство. Аура Маздао.

Древноеврейското поз­на­ние за Бога, Авраам и Мелхиседек. Израстването на ев­рейс­кия народ. Общността на есе­ите и на терапевтите. Арамейският пър­во­из­точ­ник на Матеевото Евангелие. Подготовката за Христовото Събитие. Йешуа бен Пандира.

Особености на пос­ве­ще­ни­ето в есейс­ка­та общност. Числото 7 и чис­ло­то 12. За връз­ка­та меж­ду мак­ро­кос­ми­чес­ки­те тай­ни и чо­веш­кия организъм. Опасните стра­ни на окул­т­но­то развитие. Родословието на Христос Исус спо­ред Еванге- лието на Лука и спо­ред Евангелието на Матей.

Двете де­ца Исус: Соломоновият Исус и Натановият Исус. Съотношението меж­ду „памет" и „съзнание" в древността. За начина, по кой­то са би­ли да­ва­ни име- ната. Назирейството. Йешуа бен Пандира, не­го­ви­ят ученик Матей и Еванге- лието на Матей.

Същност на пред­х­рис­ти­ян­с­ко­то посвещение. Слизането във фи­зи­чес­ко­то и етер­но­то тя­ло и раз­ши­ря­ва­не­то в Космоса. Животът на Христос след Кръще- нието в ре­ка­та Йордан ка­то при­мер за но­во­то пос­ве­щение. Историята за из­ку­ше­ни­ето.

За ха­рак­те­ра на те­зи час­т­ни из­да­ния Рудолф Щайнер (1861-1925) каз­ва след­но­то в сво­ята ав­то­биогра­фия "Моят жиз­нен път" (Събр. Съч. №28, гл.35):

"Съдържанието на те­зи из­да­ния бе пред­ви­де­но да се из­не­се под фор­ма­та на устни, неп­ред­назна­че­ни за из­да­ва­не съобщения...

Никъде и в ни на­й-­мал­ка сте­пен те е спо­ме­на­то нещо, ко­ето да не пред­с­тав­ля­ва чист ре­зул­тат от из­г­раж­да­ща­та се Антропософия...Читателят мо­же на­пъл­но да ги при­еме за това, ко­ето Антропосо­фи­ята има да каже. Ето защо... пър­во­на­чал­но тръг­нах­ме от условието, те да бъ­дат раз­п­рос­т­раня­ва­ни са­мо всред чле­но­ве­те на Антропософското Общество.Нека оба­че се има предвид, че в те­зи неп­рег­ле­да­ни от мен ръкописи, има и не­пъл­ни неща.

Право за оцен­ка на по­доб­но час­т­но из­да­ние оба­че се приз­на­ва са­мо на онзи, кой­то знае как­во е ус­ловието за та­ка­ва оценка. А за по­ве­че­то от те­зи из­да­ния ус­ло­ви­ето се със­тои по­не в ан­т­ро­по­соф­с­кото поз­на­ние за чо­ве­ка и космоса, до­кол­ко­то същ­нос­т­та им е из­ло­же­на от Антропософията и в поз­на­ни­ето на това, ко­ето под фор­ма­та на "ан­т­ро­по­соф­с­ка история" се съ­дър­жа в съ­об­ще­ни­ята от ду­хов­ния свят."

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Сега ве­че за тре­ти път ми се пре­дос­та­вя въз­мож­ност да го­во­ря тук, в Швейца- рия, за на­й-­ве­ли­ко­то съ­би­тие в исто­ри­ята на Земята и на човечеството. Първия път тряб­ва­ше да го­во­ря за то­ва съ­би­тие в Базел, и то спо­ред данните, съ­дър­жа­щи се в Евангелието на Йоан*1; вто­рия път за ос­но­ва ми пос­лу­жи Евангелието на Лука*2; до­ка­то сега, ве­че за тре­ти път, под­ти­кът за опи­са­ние ид­ва от Еван- гелието на Матей.

Често съм споменавал: има не­що твър­де за­бе­ле­жи­тел­но във факта, че то­ва съ­би­тие е за­па­зе­но за нас в че­ти­ри привид­но раз­лич­ни документи. Но това, ко­ето дава, та­ка да се каже, по­вод на днеш­но­то ма­те­ри­алис­тич­но све­то­усеща­не за ед­на негативна, уни­що­жи­тел­на критика, е не­що из­вън­ред­но важ­но с ог­лед на на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки убеждения. Недопустимо е ня­кой да опис­ва да­де­но Съ- щество или да­ден факт, раз­г­леж­дай­ки го са­мо от ед­на страна. Аз чес­то съм при­бяг­вал до след­но­то сравнение: Ако фо­тог­ра­фи­ра­ме оп­ре­де­ле­но дър­во от ед­на глед­на точка, не­до­пус­ти­мо е да се твърди, че та­зи фо­тог­ра­фия да­ва ця­лос­тен об­раз на дървото; напротив, ед­ва ако бих­ме го фотог­ра­фи­ра­ли от че­ти­ри раз­лич­ни страни, съ­пос­та­вяй­ки те­зи че­ти­ри фотографии, кол­ко­то и раз­лич­ни да са те, ние бихме стиг­на­ли до не­го­вия ця­лос­тен образ. И ако то­ва е ва­лид­но за тол­ко­ва обик­но­ве­ни не­ща от външ­ния свят, колко по­ве­че би тряб­ва­ло да предположим, че ед­но събитие, ко­ето включ­ва в се­бе си на­й-­важ­ни­те и ре­ши­тел­ни мо­мен­ти от жи­во­та на човечеството, съв­сем не би мог­ло да бъ­де обхванато, ако го опис­ва­ме
са­мо от ед­на страна? Ето за­що при­вид­ни­те раз­ли­чия в че­ти­ри­те Евангелия за нас не са ни­как­ви противоречия. Напротив, в осно­ва­та на всич­ко то­ва ле­жи фактът, че ав­то­ри­те на Евангелията са има­ли яс­но­то съзнание: все­ки един от тях мо­же да опи­ше то­ва ве­ли­ко съ­би­тие са­мо от ед­на страна, а за­нап­ред - чрез съ­пос­тав­ка­та на раз­лич­ни­те описа­ния - чо­ве­чес­т­во­то пос­те­пен­но ще се из­диг­не до един ця­лос­тен и все­об­х­ва­тен об­раз на Христовото Събитие. И така, не­ка с не­об­хо­ди­мо­то търпение, и при­дър­жай­ки се към те­зи че­ти­ри описания, пос­те­пен­но да се прибли­жим до то­ва на­й-­ве­ли­ко съ­би­тие от Земната еволюция, ка­то на свой ред при­ба­вим и на­ше­то ду­хов­но­-науч­но про­уч­ва­не на оне­зи документи, ко­ито сме свик­на­ли да на­ри­ча­ме „Новия Завет".

От ня­кои факти, ко­ито бя­ха об­съж­да­ни през из­ми­на­ли­те години, Вие ще пре­це­ни­те как приб­ли­зи­тел­но из­г­леждат че­ти­ри­те раз­лич­ни из­ход­ни точ­ки или гле­ди­ща на Евангелията. Но пре­ди още да съм прис­тъ­пил към една до­ри чис­то външ­на ха­рак­те­рис­ти­ка на че­ти­ри­те глед­ни точки, бих ис­кал да из­тък­на след- ното: в на­ча­ло­то на то­зи лек­ци­онен цикъл, аз изоб­що не въз­на­ме­ря­вам да за­поч­на с това, с ко­ето обик­но­ве­но се за­поч­ва опи­са­нието на ед­но Евангелие или на Евангелията въобще. Обикновено се за­поч­ва с тях­но­то ис­то­ри­чес­ко въз­ник­ва не. Ние ще се вър­нем към та­зи те­ма чак в края на лек­ци­он­ния цикъл, ко­га­то ще по­со­чим ня­кои под­роб­нос­ти от въз­ник­ва­не­то на Матеевото Евангелие. Защото е на­пъл­но естествено, а мо­же да се пот­вър­ди и с при­ме­ри от дру­ги­те науки, че ис­то­ри­ята на да­де­но съ­би­тие мо­же да бъ­де раз­б­ра­на ед­ва тогава, ко­га­то сме вник­на­ли в него. Например, ни­ко­му не би би­ло от пол­за да че­те ис­то­ри­ята на аритметиката, без да знае не­що за са­мата аритметика. Навсякъде ис­то­ри­чес­ки­ят об­зор след­ва да се пос­та­ви накрая, а там, къ­де­то то­ва не е така, не­ща та са в про­ти­во­ре­чие с ес­тес­т­ве­ни­те пот­реб­нос­ти на чо­веш­ко­то познание. И така, с ог­лед ис­тин­с­ки­те пот­ребнос­ти на чо­веш­ко­то познание, ние пър­во ще раз­г­ле­да­ме Евангелието на Матей и не­го­во­то съдържание, за да се впус­нем пос­ле в ис­то­ри­чес­ки­те му подробности.

Ако се ос­та­вим на Евангелията и по­-точ­но на тех­ни­те външ­ни въздействия, ще ус­та­но­вим из­вес­т­на раз­ли­ка в начина, по кой­то те ни говорят. Вие ще пот­вър­ди­те та­зи разлика, осо­бе­но ако си при­пом­ни­те мо­ите лек­ции вър­ху Евангелието на Йоан и те­зи вър­ху Евангелието на Лука. Когато се за­мис­лим вър­ху Евангелието на Йоан, при­ну­де­ни сме да признаем, че къ­де­то и да се опит­ва­ме да про­ник­нем в не­го­во­то съдържание, нав­ся­къде сме зав­ла­де­ни от ду­хов­но­то му ве­ли­чие и нав­ся­къ­де в Евангелието на Йоан от­к­ри­ва­ме на­й-­вис­ши­те степе­ни на чо­веш­ка­та мъдрост, на­й-­вис­ши­те степени, до ко­ито мо­же да се из­диг­не чо­веш­ко­то позна- ние. В случая чо­век стои, та­ка да се каже, до­лу и от­п­ра­вя пог­лед на­го­ре към вър­хо­ве­те на ми­роз­да­ни­ето и си казва: Колкото и ма­лък да си ка­то човек, Ева- нгелието на Йоан те ка­ра да предусещаш, че в ду­ша­та ти нав­ли­за не що, с ко­ето си дъл­бо­ко сро­ден и то те из­пъл­ва с чув­с­т­во на безграничност. Да, ко­га­то го­во­рим вър­ху Евангели­ето на Йоан, в ду­ши­те ни нав­ли­за усе­ща­не­то за дъл­бо­ко­то
род­с­т­во меж­ду чо­ве­ка и оно­ва ду­хов­но величие, ко­ето е ха­рак­тер­но за ми­ро­ви­те Същества.

Нека се­га да си при­пом­ним усещането, ко­ето ни обземаше, ко­га­то раз­г­леж­дах­ме Евангелието на Лука. Всичко, с ко­ето тряб­ва­ше да из­пъл­ним Евангелието на Лука, бе­ше ко­рен­но различно. Ако от­во­рим сър­ца­та си за Еванге­ли­ето на Йоан, усе­ща­ме на­й-­ве­че въл­шеб­ния по­лъх на не­го­во­то ду­хов­но величие, то при Еван- гелието на Лука ние ос­та­ва­ме по­ра­зе­ни от не­го­ва­та сърдечност, от не­го­ва­та задушевност, от - бих­ме мог­ли да до­пълним - ин­тен­зив­нос­т­та на всич­ко онова, ко­ето си­ли­те на лю­бов­та и са­мо­жер­т­ва­та пос­ти­гат в света, сти­га да ги при­те­жа­ва­ме в дос­та­тъч­на степен. Ако Евангелието на Йоан опис­ва същ­нос­т­та на Хри- стос Исус в ней­но­то ду­хов­но величие, Евангелието на Лука ни по­каз­ва та­зи същ­ност в ней­на­та не­из­ме­ри­ма са­мо­жер­т­ве­на го­тов­ност и ни ка­ра да се до­се­ща­ме за всич­ко онова, ко­ето ед­на та­ка­ва жер­т­ва - пул­си­рай­ки през све­та и ис­то­ри­ята ка­то съ­щин­с­ка при­род­на си­ла - е ус­пя­ла да пос­тиг­не в ця­ла­та ево­лю­ция на све­та и човечеството. И така, кога­то от­во­рим сър­ца­та си за Евангелието на Лука, ние се по­то­пя­ва­ме и жи­ве­ем в еле­мен­та на чувството; в Евангелието на Йоан ние се по­то­пя­ва­ме и жи­ве­ем в еле­мен­та на познанието, ко­ето се про­из­на­ся вър­ху своите соб­с­т­ве­ни за­да­чи и цели. Евангелието на Йоан се об­ръ­ща по­-с­ко­ро към на­ше­то познание, Евангелието на Лука - към на­ши­те сърца. Това мо­же да се усе­ти и от са­ми­те Евангелия. Обаче на­ши­ят стре­меж бе­ше да ги изпъл­ним с ис­ти­ни­те на ду­хов­но­-на­уч­но­то изследване. Който би ис­кал да чуе са­мо ду­ми вър­ху Евангелието на Йоан или вър­ху Евангелието на Лука, той ед­ва ли е чул всичко. Начинът на из­ло­же­ние бе­ше съв­сем раз­личен при два­та лек­ци­он­ни цикъла.

Но сега, ко­га­то ще го­во­рим вър­ху Евангелието на Матей, не­ща­та от­но­во ще бъ­дат различни. При Евангелието на Лука ние ви­дях­ме как всичко, ко­ето на­ри­ча­ме чо­веш­ка любов, как­ва­то до­то­га­ва съ­щес­т­ву­ва­ше в хода на об­що­чо­веш­ка­та еволюция, се вля в Съществото, ко­ето жи­вя ка­то Христос Исус в на­ча­ло­то на на­ше­то летоброене. Когато от­во­рим сър­ца­та си за Евангелието на Матей, вед­на­га тряб­ва да признаем, че по на­ча­ло пред­с­тав­ля­ва един документ, кой­то всъщ­ност е по­-м­но­гос­т­ра­нен от­кол­ко­то дру­ги­те два, и дори, в из­вес­тен смисъл, по­-м­но­гос­т­ра­нен от­кол­ко­то ос­та­на­ли­те три Евангелия.

А ко­га­то след вре­ме ще го­во­рим вър­ху Евангелието на Марко*3, ние ще уста- новим, че то съ­що е в из­вес­тен сми­съл едностранно. Ако Евангелието на Йоан ни по­каз­ва ве­ли­чес­т­ве­на­та мъд­рост на Христос Исус, а Еванге­ли­ето на Лука - си­ла­та на любовта, в Евангелието на Марко се на­тък­ва­ме на силата, на съ­зи­да­тел­на­та енергия, ко­ято про­низ­ва ми­ро­ви­те пространства, с ед­на дума, из­п­ра­вя­ме се пред ве­ли­чи­ето на света. Да, Еванге­ли­ето на Марко съ­дър­жа не­що пора-зяващо, осо­бе­но що се от­на­ся до не­пос­ред­с­т­ве­но­то из­жи­вя­ва­не на ми ро­ви­те сили. И ако дейс­т­ви­тел­но вник­нем в Евангелието на Марко, ще усе­тим как ся­каш от всич­ки стра­ни на пространството, към нас с гро­хот се приб­ли­жа­ват са-­

При Евангелието на Матей не­ща­та са съв­сем различни. Всичките три елемента, бих­ме мог­ли да кажем, се съ­дър­жат и тук: и на­деж­д­ни­ят поз­на­ва­те­лен елемент, и еле­мен­тът на топ­ло­то чув­с­т­во и любовта, и не­пос­редстве­но­то ве­ли­чие на ми­ро­ви­те сили. Обаче в Евангелието на Матей те са ня­как от­с­ла­бе­ни и, та­ка да се каже, мно­го по-достъпни, от­кол­ко­то в дру­ги­те три Евангелия. Пред ве­ли­чи­ето на познанието, пред ве­ли­чи­ето на лю­бов­та и пред ве­ли­чи­ето на си­ла­та - сти­га да от­во­рим сър­ца­та си за дру­ги­те три Евангелия - ние ка­то че ли вът­реш­но рухваме. Но всич­ко то­ва се на­ми­ра и в Евангелието на Матей, оба­че в по-умерен, смек­чен вид, и пред не­го ние мо­жем да ос­та­нем изправени. Там то е ня­как си по чо­веш­ки близ­ко до нас и ние ос­та­ва­ме не под него, а - та­ка да се ка­же - ре­дом до него. Никъде ние не се усе­ща­ме сма­за­ни от Евангелието на Матей, въп­ре­ки че то съ­що но­си не­що от смаз­ва­що­то ве­ли­чие на дру­ги­те три Еван- гелия. Ето за­що Евангелие то на Матей е на­й-­об­що­чо­веш­ко­то от те­зи че­ти­ри документа. То опис­ва Христос Исус на­й-­ве­че ка­то чо­век и ако му поз­во­лим да ни въз­дейс­т­ву­ва имен­но ка­то Матеев Христос Исус, той ос­та­ва бли­зо до нас в ця­ла­та си същност, във всич­ки­те си дела. В из­вес­тен сми­съл Евангелието на Матей е не­що ка­то ко­мен­тар за дру­ги те три Евангелия. Това, ко­ето в дру­ги­те Евангелия е по­ня­ко­га твър­де величествено, за да го об­гър­нем с поглед, в Еван- гелието на Матей то е ся­каш в ума­лен ма­щаб и ние за­поч­ва­ме да го разбираме. И ед­ва ко­га­то постиг­нем това, дру­ги­те три Евангелия зас­та­ват пред нас в ед­на яс­на светлина. Тези не­ща се пот­вър­ж­да­ват и от подробностите.

Нека да се обър­нем към Евангелията спо­ред тех­ни­те чис­то сти­лис­тич­ни раз- личия. Евангелието на Лука - за да ни раз­к­рие как на­й-­вис­ши­те сте­пе­ни на лю­бов­та и са­мо­жер­т­ва­та се вли­ват в чо­ве­чес­т­во­то и в света, бликвай­ки от Същест- вото, ко­ето на­ри­ча­ме Христос Исус - при­бяг­ва до съ­би­тия от на­й-­от­да­ле­че­ни­те епо­хи на Земната еволюция. И са­ми­ят Лука опис­ва ед­но стро­го оп­ре­де­ле­но те­че­ние от ис­то­ри­чес­кия раз­вой на чо­ве­чеството, за­поч­вай­ки от са­мо­то му на- чало.

За да ни по­ка­же от­къ­де тряб­ва да по­еме чо­век в сво­ето поз­на­ние и в сво­ята мъд- рост, оп­ре­де­ляй­ки от­п­равна­та точ­ка към цел­та на то­ва познание, Евангелието на Йоан още в на­ча­ло­то посочва, че не­го­ви­те опи­сания на Христос Исус ид­ват от са­мия твор­чес­ки Логос. Най-духовната степен, до ко­ято мо­же да се из­ви­си наше­то познание, е по­со­че­на още в пър­ви­те ду­ми от Евангелието на Йоан. Там ние вед­на­га сме из­диг­на­ти до на­й-­вис­ша­та сте­пен на познанието, ко­ято мо­же да бъ­де пос­тиг­на­та от чо­веш­ко­то сърце.

При Евангелието на Матей не­ща­та не сто­ят така.
Още в на­ча­ло­то си то ни по­каз­ва нас­лед­с­т­ве­ни­те връз­ки на чо­ве­ка Исус от Назарет и тех­ния произход, тръгвайки, та­ка да се каже, от един оп­ре­де­лен ис­то­ри­чес­ки момент. То ни по­каз­ва нас­лед­с­т­ве­ни­те връз­ки и отно­ше­ния всред един един­с­т­вен на­род и как всич­ки качества, ко­ито на­ми­ра­ме съ­еди­не­ни в Исус от Назарет, са кон­цен­т­ри­ра­ни тук чрез нас­лед­с­т­ве­нос­т­та от Авраам надолу; как, та­ка да се каже, един на­род ус­пя - през три пъ­ти по че­ти­ри­на­де­сет по­ко­ле­ния - да влее по съ­вър­шен на­чин на­й-­доб­ро­то от сво­ите си­ли в кръвта на ед­на ин- дивидуалност.

Евангелието на Йоан ни от­веж­да в без­к­рая на Логоса. Евангелието на Лука ни пос­та­вя в не­обят­ни­те из­мере­ния на об­що­чо­веш­ка­та еволюция, из­ди­гай­ки ни до са­мо­то и начало. Евангелието на Матей ни по­каз­ва един кон­к­ре­тен народ, нас­ле­дил сво­ите ка­чес­т­ва от ро­до­на­чал­ни­ка Авраам през три пъ­ти по че­ти­ри­на­десет поколения; ето как ние зас­та­ва­ме пред чо­ве­ка Исус от Назарет.

Тук са­мо ще загатнем, че за онзи, кой­то дейс­т­ви­тел­но ис­ка да раз­бе­ре Еванге- лието на Марко, са не­об­хо­дими поз­на­ния за кос­ми­чес­ки­те сили, ле­жа­щи в ос­но­ва­та на мирозданието. Защото така, как­то Христос Исус е опи­сан в Еванге- лието на Марко, ние ве­че знаем: в чо­веш­ки­те дейс­т­вия се съ­дър­жа ед­на есен­ция от Космоса, ед­на есен­ция от това, ко­ето пул­си­ра ка­то кос­ми­чес­ки си­ли в без­к­рай­ни­те ми­ро­ви пространства. Действия та на Христос Исус ка­то ек­с­т­ракт от кос­ми­чес­ки­те действия; Богочовекът Христос Исус, сто­ящ на Земята ка­то ек­с­т­ракт от мо­гъ­щи­те Слънчеви си­ли - ето как­во ис­ка да ни по­ка­же Евангелието на Марко.

Евангелието на Матей съ­що се до­кос­ва до звез­д­ни­те сили. Още ко­га­то опис­ва раж­да­не­то на Исус от Назарет, то загатва, че то­ва ве­ли­ко ми­ро­во съ­би­тие е в оп­ре­де­ле­но съ­от­ветс­т­вие с кос­ми­чес­ки­те факти, и тък­мо звез­да­та е тази, ко­ято от­веж­да три­ма­та мъд­ре­ци до рож­де­но­то мяс­то на Исус. Обаче то не ни опис­ва ед­но кос­ми­чес­ко действие, как­то то­ва пра­ви Евангелието на Марко, и да­леч не изис­к­ва от нас да пов­диг­нем пог­лед към те­зи кос­мичес­ки действия; то ни по­каз­ва три­ма човеци, три­ма мъд­ре­ци и действието, ко­ето кос­ми­чес­ки­те си­ли уп­раж­ня­ват вър­ху тях.

И за да по­чув­с­т­ву­ва­ме как­во из­жи­вя­ват те, ние тряб­ва да се обър­нем имен­но към тях, към човеците. Следователно, до­ри ко­га­то тряб­ва да бъ­дем из­диг­на­ти до Космоса, ние би­ва­ме от­п­ра­ща­ни към човека. За нас ста­ва ви­дим рефлек­сът на кос­ми­чес­кия свят в чо­веш­ко­то сърце. Нашият пог­лед е от­п­ра­вен не към не­обят­ни­те кос­ми­чес­ки пространства, а към въз­дейс­т­ви­ето на кос­ми­чес­ки­те си­ли в чо­веш­ко­то сърце.

Още вед­нъж моля, те­зи раз­мис­ли да бъ­дат от­не­се­ни са­мо към сти­лис­тич­на­та стра­на на Евангелията. Защото основ­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка на Евангелията е, че те опис­ват не­ща­та от раз­лич­ни глед­ни точки. Техният на­чин на изра­зя­ва­не из­ця­ло се оп­ре­де­ля от това, ко­ето те имат да ни ка­жат за на­й-­ве­ли­ко­то съ­би­тие в ис­то­ри­ята на Земята и човечеството.

Естествено, офи­ци­ал­на­та ис­то­рия и външ­на­та ма­те­ри­алис­ти­чес­ка ис­то­ри­ог­ра­фия не об­ръ­щат го­ля­мо вни­ма­ние на това, за ко­ето ста­ва ду­ма тук. Официал- ната ис­то­рия опис­ва чис­то външ­ни­те факти. В сво­ите аб­с­т­рак­т­ни опи­са­ния тя пос­та­вя един на­род до друг и изоб­що не тър­си връз­ки­те меж­ду тях. В то­зи слу­чай всич­ки фун­да­мен­тал­ни съ­бития и фак­ти ос­та­ват съв­сем на за­ден план за онзи, кой­то ис­ка да раз­бе­ре ево­лю­ци­ята на човечеството, а на­й-­ве­че обстоя- телството, че ни­то един на­род ня­ма съ­ща­та задача, ко­ято стои пред вто­ри или тре­ти народ, а все­ки на­род има сво­ята спе­ци­ал­на мисия, сво­ята спе­ци­ал­на задача. Всеки на­род се бо­ри за уве­ли­ча­ва­не на об­що­то благо, ко­ето Земята тряб­ва да по­лу­чи в хо­да на об­що­чо­веш­ка­та ево­лю­ция и все­ки на­род вла­га своя дял, а той ви­на­ги е раз­ли­чен и стро­го определен. Всеки на­род има сво­ята спе­ци­ал­на мисия. За целта, все­ки на­род е та­ка устроен, до­ри и в де­тай­ли­те на сво­ята фи­зи­чес­ка организация, че да вло­жи своя дял по един ес­тес­т­вен и пра­ви­лен начин. С дру­ги думи: те­ла­та на хо­ра­та­,п­ри­над­ле­жа­щи към да­ден народ, по­каз­ват та­ко­ва устройство, как­то във фи­зи­ческо­то тяло, та­ка и в етер­но­то тя­ло и в ас­т­рал­но­то тяло*4, и та­ко­ва вза­им­но съчетаване, че те да се ока­жат на­й-­под­хо­дя­щи­ят ин­с­т­ру­мент за под­го­тов­ка­та на он­зи дял, кой­то все­ки на­род има да при­ба­ви към об­що­то бла­го на човечеството. Но ка­къв дял тряб­ва­ше да вне­се тък­мо ев­рейс­ки­ят на­род и как ек­с­т­рак­тът на то­зи еврейс­ки дял прие фор­ма в тя­ло­то на Исус от Назарет?

Ако ис­ка­ме да раз­бе­рем ми­си­ята на ев­рейс­кия народ, на­ла­га се да вник­нем още по­-дъл­бо­ко в ця­лос­т­на­та ево­лю­ция на човечеството. Налага се да се спрем с още по­-го­ля­мо вни­ма­ние на това, ко­ето ще на­ме­ри­те описано, ма­кар и фраг-
ментарно, в мо­ята кни­га „Тайната Наука"*5, как­то и в мно­го от мо­ите лекции. Най-добре ще раз­бе­рем дя­ла на ев­рейс­кия на­род в ця­лос­т­на­та ево­лю­ция на човечеството, ако се оп­рем по­не на ня­кол­ко ха­рак­тер­ни под­роб­нос­ти от она­зи гран­ди­оз­на ка­тас­т­ро­фа в ис­то­ри­ята на човечеството, ко­ято на­рича­ме Атлантска катастрофа.

Когато Атлантската ка­тас­т­ро­фа пос­те­пен­но про­ме­ни об­ли­ка на Земята, хората, ко­ито на­се­ля­ва­ха до­то­га­ва Атлантския континент, по­тег­ли­ха от за­пад към изток. В то­ва ве­ли­ко пре­се­ле­ние има­ше два глав­ни потока: еди­ни­ят се на­со­чи на север, до­ка­то дру­ги­ят по­ток се от­п­ра­ви на юг. И така, ед­на част от ат­лан­т­с­ко­то на­се­ление пре­ко­си Европа и стиг­на до Азия и пос­те­пен­но се раз­п­рос­т­ря в зе­ми­те око­ло Каспийско море. Напротив, дру­го­то раз­к­ло­не­ние се от­п­ра­ви към днеш­на Африка. А по­-къс­но в Азия нас­тъ­пи един вид сли­ва­не на те­зи две раз- клонения, съ­що как­то две ре­ки се вли­ват ед­на в дру­га и об­ра­зу­ват един водо- въртеж.

Сега на пър­во мяс­то тряб­ва да ни ин­те­ре­су­ва следното: ка­къв бе­ше мирогледът, ду­шев­на­та кон­фи­гу­ра­ция на те­зи две гру­пи на­ро­ди или по­не на тех­ни­те ос­нов­ни представители, ко­ито бя­ха при­ну­де­ни да на­пус­нат Древна Атлантида и да се от­п­ра­вят на изток, фак­ти­чес­ки по­ло­же­ни­ето бе­ше такова, че през пър­вия сле­дат­лантски пе­ри­од от време, ця­ло­то ду­шев­но ус­т­ройс­т­во на чо­ве­ка се раз­ли­ча­ва­ше ко­рен­но от това, в как­во­то то се пре­вър­на по­-къс­но и на­й-­ве­че от ду­шев­но­то ус­т­ройс­т­во на днеш­ния човек. У всич­ки те­зи пред­с­та­ви­те­ли на древно­то чо­ве­чес­т­во все още съ­щес­т­ву­ва­ше ед­но яс­но­виж­да­що въз­п­ри­ятие на окол­ния свят. Тогавашните хо­ра все още мо­же­ха да виж­дат в ду­хов­ния свят, а до­ри и това, ко­ето днес виж­да­ме физически, те го въз­п­ри­емаха по един по­-с­ко­ро ду­хо­вен начин. Следователно през оно­ва вре­ме съ­щес­т­ву­ва­ше ед­на по­-с­ко­ро яс­но­виж­даща фор­ма на жи­вот и на ду­шев­ни изживявания. Обаче твър­де важ­но е да знаем, че то­ва ясновидство, при­също на ко­рен­но­то сле­дат­лан­т­с­ко човечество, бе­ше в из­вес­тен сми­съл дос­та раз­лич­но от яс­но­вид­с­т­во­то на ат­лантците, как­во­то те има­ха в раз­ц­ве­та на Атлантската епоха*6.