Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924



страница1/15
Дата07.01.2017
Размер2.59 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15
GA-235

РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЕЗОТЕРИЧНИ
РАЗГЛЕЖДАНИЯ
НА
КАРМИЧНИТЕ

ВЗАИМОВРЪЗКИ
Първи том
Цикъл от 13 лекции изнесени в Дорнах и Берн

между 25 януари и 23 март 1924
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ

коригиран превод
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки от 1924 година
Том I Дванадесет лекции, държани в Дорнах между 16 февруари и 23 март СС 235
Том II Седемнадесет лекции, държани в Дорнах между 6 април и 29 юни СС 236
Том III Единадесет лекции, държани в Дорнах между 1 юли и 8 август СС 237
Том IV Десет лекции, държани в Дорнах между 5 и 28 септември СС 238
Том V Шестнадесет лекции, държани в Прага, Париж и Вроцлав между 29 март и 15 юни СС 239

Том VI Петнадесет лекции, държани в Берн, Цюрих, Щутгарт, Арнхайм, Торгай и Лондон между 25 януари и 27 август СС 240


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Образуване на кармически сили.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 16.02.1924

Условия и закони на човешката съдба. Различните видове закономерност в света. Причина и следствие в неживата природа и в сферата на живата природа. Затвореността в себе си на минералното царство. Действие на обширната Вселена върху растителното царство. За двете царства причинните сили се намират в едновременността. За животинското и човешкото царство, с тяхната способност за усещане и движение причинните сили се намират в периода преди раждането. Те идват от предхождащите звездни констелации. Човекът излиза от пространството и напредва във времето, на границите на което животното се разтваря, изчезва; при човека трябва от времето отново да се върнем на Земята; тогава ние стигаме в неговото минало земно съществуване..................13


ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 17.02.1924

Различните области на света, който заобикаля човека. Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода. Като дишащо същество човекът е зависим от растителния свят, т.е. от силите, произвеждащи растежа, които са дълбоко свързани с човешката съдба и образуват същността на неговата карма в отношения с третата йерархия. Чувство на приятност, неудоволствие това е кармата на нашето вътрешно устройство. Симпатиите и антипатиите зависят от това, което съставляваше животинската атмосфера. Силите, които изграждат животните действат върху астралното ни тяло, чиито симпатии и антипатии принадлежат към нашата карма и съдба, донесена от духовния свят, където живеят съществата от втората йерархия. Вътрешната необходимост във верижното свързване на събитията, се дължи на силите на първата йерархия. В нашата азова организация тази необходимост преминава от едно земно съществуване в следващото. Моралното значение на поправените изживявания в кармата трябва да се превърне във външно събитие на света...............................................30


ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23.02.1924

Кармическа необходимост и свобода. Предели на повтарящите се земни съществувания. Теория на общата причинност. Разбирането на кармата като едно закономерно свързано цяло. Основата на кармата сме самите ние. Жизнени действия на науката за посвещението чрез прозирането на миналите земни съществувания. Свобода в изпълнението на кармическата задача...............................................................................49


ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 24.02.1924

Образуване на импулса за кармата между смъртта и ново раждане. Отражения в другите човешки души. Метаморфоза на любовта в радост. Радостта е кармическият резултат на проявена любов. Страданието е кармически резултат на омразата; и двете водят в третия земен живот до затъпяване на разбирането по отношение на света. В правилното възпитание лежи възможността да се създаде уравновесяване на такава карма. Значение на съвременността за повтарящите се земни съществувания.......................................................................................65

ПЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 01.03. 1924

Вътрешни и външни фактори в общата съдба на човека. Заложби за болест и здраве. Детски болести. Кармическа метаморфоза на душевно-духовните интереси в здраве и в израза на лицето. Изпълняваща се и развиваща се карма. Съдбовни връзки на приятелства......................... 82


ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 02.03.1924

Как кармата навлиза в развитието на човека. Будност и сън във физическото и в душевното. Представа и спомен. Сивото и бялото вещество на мозъка. Ние сме същински човек само в дневното съзнание; с несъзнателната част на нашето същество ние сме включени в света. Връзка на организма на главата с третата йерархия, на ритмичния организъм с втората йерархия, на двигателната сфера с първата йерархия. Проникващото едно в друго действие на света и на божествеността. Съществата на третата йерархия стоят на основата на дейността, която се изявява в спомена. Те ни водят през несъзнателната област на земния живот. Съществата на втората йерархия работят в живота след смъртта в изграждането на нашата вътрешна карма. Съществата на първата йерархия, творците на земното, изобразяват в справедлива изправителна дейност в насрещни образи това, което човекът е извършил в земния си живот. Нашите дела идват срещу нас в следващия земен живот като факти на съдбата. Зад закона на кармата стоят дела и изживявания на боговете................................................................ .................................98

Кармическа определеност на отделните човешки съдби.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 08.03.1924

Представителни личности: Фридрих Теодор Вишер, Франц Шуберт, Евгени Дюринг................................................... ...............................117


ОСМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 09.03.1924

Връзки на съдбата. Изследвания на ясновидството и разказвателния метод. Арабски течения на 7-то и 9-то столетие. Отношенията на Шуберт с барон фон Шпаун............................... ..............................133


ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 15.03.1924

Причиняването на телесни свойства в дадено въплъщение чрез морала от едно минало въплъщение. Едуард фон Хартман. Взаимодействия на трите различни разчленения на човешкото същество от един земен живот в друг. Фридрих Ницше....................................................................151


ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 18.03.1924

Пътят на историческите личности на миналото в по-късно време на историята или в живота на настоящето. Мохамеданизмът и неговата ударна сила. Харун ал Рашид и цивилизацията от Багдат. Арабизмът. Неговото действие чрез явяването отново на индивидуалностите в европейската цивилизация. Бейкън от Верулам. Гебел ал Тарик; Чарлз Дарвин. Кръгът на учени около Мамун в Багдат; поддържане на астрономията и на астрологията; Лаплас. Сред монотеизма и детерминизма на мохамеданизма, който по-късно се превръща във фатализъм, царува първо по един повече мистичен начин, аристотелизмът. Муавиа в Дамаск; Удроу Уилсън. Прераждане на идеите. ....................................................................................................168


ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 22.03.1924

Отделни човешки и исторически връзки. Правилното търсене. Гарибалди и Виктор Емануел. Лорд Байрон.........................................................183


ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 23.03.1924

Къде са посветените от миналото? Пречки на съвременното цивилизовано образование, което убива определени качества на човека и прави тялото негодно за духовното. Една ирландска колония през 9-то столетие в Елзас. Ернст Хекел. Лесинг. Валентин Андрее. Паладиумът. .................................................................................................................200

Забележки...............................................................................................219

Към това издание...................................................................................220

Забележки към текста............................................................................229

Рудолф Щайнер – Живот и произведения...........................................233

Събраните съчинения на Рудолф Щайнер

Трудовете на Рудолф Щайнер, както са поместени в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер», са подредени в отдели: книги лекции художествени произведения. Неговите, винаги свободно държани лекции, общо няколко хиляди, първоначално са замислени като устни, не предназначени за печат съобщения. Направените първоначално без, а по-късно с неговото съгласие записки, преди всичко на държаните пред членовете на Антропософското общество лекции, първоначално са били достъпни само като вътрешни ръкописи, понеже поради липса на време Рудолф Щайнер не е могъл с малки изключения сам да ги коригира. Малко преди смъртта му той е премахнал ограничението «Само за членове». Изложените от него предпоставки за разбирането им обаче остават да важат и по-нататък. Днес наличните лекционни текстове са сравнени с наличните оригинални записки и стенограми и в по-голямата си част са публикувани. Въпреки това, не могат напълно да се изключат грешки, получени при слушането, записването или стенографирането.


ЗА ТОВА ИЗДАНИЕ
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения? Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -

Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.

Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».

Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения. Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 16 февруари 1924 година


Бих искал да започна да ви говоря за условията и законите на човешката съдба, която сме свикнали да наричаме карма. Обаче тази карма може да бъде прозряна само тогава, когато първо изобщо се запознаем с различните видове закономерности на света. И така днес бих искал - това е необходимо, - да ви говоря в една малко абстрактна форма върху различните видове закономерности на света, за да изкристализира после от това особената форма, която може да се счита като човешка съдба, като карма.

Ние говорим за причини и следствия, когато обхващаме с поглед както явленията на света така и явленията на самия човешки живот. Днес хората, особено в науката са свикнали да говорят съвсем общо за причини и следствия. Но именно поради това относно истинската действителност се стига до най-големите трудности. Защото не се вземат под внимание различните видове, в които причините и следствията се явяват в света.

Най-напред ние можем да разгледаме така наречената нежива природа, която най-ясно срещаме в чудесните форми на камъните и скалите от минералното царство, но също и във всичко което, би могло да се каже, е стрито до формата на прах и отново сглобено в безформен камък. Нека първо разгледаме това, мили приятели, което по този начин се явява като неживо в света.

Когато наблюдаваме неживото, без изключение неживото, ние откриваме, че можем да намерим причините, за които може да се говори в царството на неживото, навсякъде в самото това неживо. Където имаме нещо неживо като следствие, в същото царство на неживото можем да търсим и причините. И ние постъпваме действително съобразно с познанието, когато вършим това; когато за процесите на неживото търсим също и причините вътре в неживото царство.

Когато имате пред себе си един, колкото и да е красив кристал, вие трябва да търсите формите на този кристал в самото неживо царство. Така това неживо царство се оказва като нещо затворено в себе си. Ние първо не можем да кажем, къде намираме границите на това неживо. При известни обстоятелства те могат да се намират някъде много далече в мировите далечини. Но също и когато трябва да търсим причините за нещо неживо, което стои пред нас, когато се касае за неговите следствия, ние отново ще търсим тези причини в самото царство на неживото. С това обаче ние поставяме вече неживото наред с нещо друго. И с това същевремено ни се разкрива една определена перспектива.

Разгледайте самия човек. Разгледайте го, как той преминава през вратата на смъртта. Всичко, което е действало и живяло в него, преди той да премине през вратата на смъртта, е напуснало видимо осезаемата форма, която остава, когато душата на човека премине през вратата на смъртта; то е изчезнало вече от тази останала форма и по отношение на тази форма ние казваме, че тя е нежива. И също както говорим за неживото, когато гледаме скалите на планините с техните кристални форми, така трябва да говорим за неживото, когато гледаме напуснатия от душата и духа труп на човека. И едва сега за трупа на човека настъпва същото, което отначалото важи за останалата нежива природа.

За това, което като следствие става с човешката форма през време на живота, преди душата да е минала през вратата на смъртта, ние не можахме да намерим причината в самото неживо естество. Ние напразно ще търсим в неживите физически закони на човешката форма причините за вдигането на човешката ръка, напразно ще търсим в химическите, във физическите сили, които съществуват в човешката форма и причините, да речем, за биенето на сърцето, за кръвообращението, за някой процес, който даже не е и подчинен на волята.

Обаче в момента, когато човешката форма е станала труп, когато душата е преминала през вратата на смъртта, ние наблюдаваме в човешкия организъм, как цветът на кожата се изменя, тялото увяхва, накратко казано, настъпва всичко онова, което сме свикнали да виждаме при трупа. Къде да търсим причините? В самия труп, в химическите, във физическите, в неживите сили на самия труп.

Когато от всички страни докрай обмислите това, за което загатвам, вие ще си кажете: - По отношение на своя труп, след като душата е преминала през вратата на смъртта, човекът е станал подобен на неживата природа. - А това значи, че от сега нататък ние трябва да търсим причините за следствията в същата област, в която се намират самите следствия. Това е много важно.

Но именно когато разгледаме това особено естество на човешкия труп, тогава ние намираме нещо извънредно важно. Виждате ли, с настъпването на смъртта човекът отхвърля, така да се каже, своя труп. И когато наблюдаваме с онази наблюдателна способност, която е способна на това, какво е станало сега със същинския човек, който е станал душевно-духовно човешко същество, след като е преминал през вратата на смъртта, ние трябва именно да кажем: - Да, трупът е отхвърлен и отсега нататък този труп няма вече никакво значение за същинското духовно-душевно човешко същество, което е преминало отвъд вратата на смъртта. Той е нещо отхвърлено.

Не е така с неживата външна природа. И когато разгледаме, бих могъл да кажа, даже повърхностно, веднага за нас изпъква тази разлика. Разгледайте един човешки труп. Можете да го разгледате най-добре там, където той е, така да се каже, въздушно погребан. В подземни сводове, които по-рано определени общности са имали като места за погребение, човешки трупове се намират на открито. Те изсъхват и стават напълно трошливи, така че е достатъчно човек да ги докосне и те се разпадат на прах.

Това, което тук се е получило като нещо неживо, е различно от онова, което се намира навън в нашата околност като нежива природа. Тази нежива природа си създава форми, образува кристални форми. Тя изобщо забележително се изменя. Ако се абстрахираме от същински земното и погледнем това, което също е неживо, например водата и въздуха, ние намираме, че в това неживо съществува непрекъснато преобразуване и метаморфоза.

Нека сега поставим това пред погледа на нашата душа. Нека разгледаме човешкото тяло в неговата неживост, когато душата го е изоставила, сравнявайки го с извънчовешката нежива природа.

А сега да разгледаме растителното царство. Тук ние навлизаме в сферата на живото. Когато истински изследваме едно растение, ние никога не ще констатираме, че сме в състояние да търсим действията, следствията, които се явяват в растението, просто от причините, които се явяват в същото царство, следователно в растителното царство. Несъмнено, днес съществува наука, която се опитва да прави това. Обаче тази наука се намира на погрешен път, защото накрая стига дотам да казва: - Да, ние можем да изследваме действащите в растението физически сили и закони, можем да изследваме химически действащите сили и закони; но остава още нещо. - Тогава хората се разделят на две партии. Едните казват: - Това, което остава, е въобще само едно съчетание, един вид форма; действащото са само физическите и химически закони. Другите казват: - Не, тук има още нещо друго, само че науката още не го е изследвала; но тя ще стигне до това. - Науката още дълго време ще казва това. Но нещата не стоят именно така, а когато искаме да изследваме растителното естество, ние не можем да го разберем, ако не вземем на помощ цялата Вселена, ако не погледнем на растенията така, че да си кажем: - Силите, които действат в растенията, се намират далеч във Вселената. Нужно е първо Слънцето да застане в определено положение в далечната Вселена, за да се проявят някакви действия в растителното царство. Необходимо е други сили да действат от далечната Вселена, за да получи растението своята форма, за да може растението да получи неговите двигателни сили и т.н..

И ако бихме били в състояние да пътуваме, мили приятели, не само както Жул Верн е сторил това, но действително да пътуваме, да речем, до Луната, до Слънцето и т.н., ние съвсем не бихме станали много по-умни по отношение на това търсене на причините, отколкото сме на Земята, ако не бихме си усвоили никакви други познавателни сили, освен онези, които вече имаме. Ние никъде не бихме се справили, ако бихме искали например да кажем: - Ето на, причините за действията, които се явяват в растителното царство, не се намират в самото растително царство на Земята, следователно нека отидем на Слънцето, там ще намерим причините. - Но ние не ще ги намерим и там. Ние ще ги намерим, само когато се издигнем до имагинативното познание, когато придобием едно съвършено друго познание. Но тогава няма нужда да отиваме на Слънцето, ние ще ги намерим в самата област на Земята. Ние обаче ще открием, че трябва да преминем от един обикновен физически свят в един етерен свят и че в далечините на света навсякъде действа космическият етер с неговите сили, че той действа именно от далечините. Етерът действа навсякъде в света от космическите далечини.

Ние наистина трябва да преминем в едно друго измерение на света, ако искаме да намерим причините за процесите в растителното царство.

Но в човекът участват същите сили, които участват в растението. Онези сили, които от етерния свят действат в растенията, действат също и в човека. Човекът носи в себе си етерните сили и съвкупността от тези етерни сили, които той носи в себе си, ние наричаме етерно тяло. Аз вече изложих, как няколко дни след смъртта това етерно тяло става все по-голямо и по-голямо, и накрая се изгубва, така че човекът остава само в своето астрално тяло и в своето азово същество.


Следователно това, което човекът е носил в себе си като етерно естество, става все по-голямо и по-голямо и се изгубва в космическите далечини.

Сега отново сравнете онова, което можем да видим в човека, когато той е преминал през вратата на смъртта с това, което виждаме в растителното царство. За растителното царство ние трябва да кажем, че на Земята неговите причинни сили идват от ширините на пространството. За човешкото етерно тяло, когато човекът е преминал през вратата на смъртта, трябва да кажем, че силите на това етерно тяло се разпространяват навън в ширините на пространството, т.е. те отиват там, откъдето идват растежните сили на растенията. Тук вече нещата стават по-ясни. Когато разгледаме само физическия труп и кажем, че той става нещо неживо, тогава за нас става трудно да слезем до останалата нежива природа. Когато обаче разглеждаме живия свят, растителното царство и съзираме, как от етера на космическите ширини идват причините, идват силите на растителното царство - тогава, когато имагинативно се задълбочим в човешкото същество виждаме, че там, откъдето идват етерните сили за растителното царство, там отива човешкото етерно тяло, когато човекът премине през вратата на смъртта.

Но характерно е още нещо: Действащото върху растенията като причинни сили е непосредствено защото вчерашното Слънце няма много влияние върху растението, което израства от почвата, получава цветове, получава плодове. Тук вчерашното Слънце не може да действа като причина. То трябва днес да грее; то действително трябва да грее днес. Това е важно. И в нашите следващи разглеждания вие ще видите, че е важно това да се запомни.

Истинските фундаментални сили на растенията, с техните етерни причини наистина се коренят вътре в земното естество, но тези сили се намират и в това, което по отношение на Земята се намира и във Вселената по същото време. И когато като духовно-душевно същество човекът мине през вратата на смъртта и човешкото етерно тяло започне да се разлага, това трае много кратко време, само няколко дни. Отново процесите протичат едновременно, защото дните, през които трае това, всъщност са нещо нищожно за времето на космическите процеси.

Когато етерното тяло се завръща там, откъдето идват растежните сили на растението като етерни сили, ние можем да кажем: - Докато човекът живее в етера, неговата етерна дейност не е ограничена на Земята, тя е напуска Земята, но тя се разгръща по същото време.

Във връзка с това бих искал да ви начертая една схема. За минералното царство ние можем да кажем - едновременност на причините и следствията във физическото естество. По същество имаме едновременна проява на причините и следствията във физическото. Ще кажете: - Да, но за някои неща, които стават във физическата област, според времето причините са заложени по-рано. Но в действителност не е така. Ако във физическата област трябва да се породят следствия, причините трябва да траят, да продължават да действат. Когато причините престанат, не се появяват вече никакви следствия. Следователно изцяло можем да се съгласим с това изречение: Минерално царство - едновременност на причините и следствията във физическата област.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Окултна история
BG%20DOCS -> Ga-135 рудолф щайнер прераждане и к а р м а и тяхното значение


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница