Лекции изнесени за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах

Рудолф Щайнер.

Природата и човекът от гледна точка на духовната наука.
Десет лекции изнесени за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах

от 7 януари до 27 февруари 1924 година.
Превод от руски: Евгени Мангуров
Съдържание:

Предисловие от Мария Щайнер.

Първа лекция, Дорнах 7 януари 1924 година.

За дебелокожите – образуване на обвивките и скелета. За смолата в мравешката купчина и за вредата от дървесните пчели. Къде остават мъртвите слонове. Предчувствие за смъртта при животните. Човек купува свободата си с това, че способността за предчувствие при него е слаба; животното не притежава свобода, всичко в него е несвободно, но пък има способност да предчувства. За нрава на слона, който всичко забелязва, особено това, което става вътре в него. Образуване на обвивка и скелет при низшите и при висшите животни. Как посредством кръвта външната обвивка се превръща във вътрешен скелет. Самосъзнанието и здравият костен скелет. Скелет и надкостница. В скелета се намира духът.

За отровните вещества и въздействията им върху човека.

Отровното действие на арсена. Всички вещества, които човек има в себе си, се произвеждат в самия него; той ги извлича от Космоса. Астралното тяло произвежда арсен. В големи количества отровата убива човека, в по-слаби дози го разболява, а в малки дози, в разредена форма е лекарствено средство. Действието на отровата най-добре се изследва в случаите на слаби отравяния. Минералните отрови и самопомощта на организма против тези минерални отрови. Рахитичните деца произвеждат твърде малко олово. Белтъкът присъстващ в човека, постоянно разтваря оловото. Растителните отрови въвличат живота в чувството. Таниновата киселина противодейства на растителните отрови. Отровите от животински произход действат, на първо място, в кръвта; тях човек може да изхвърли, да унищожи само благодарение на собствена, възникваща в кръвта противоотрова. Отровите от животински произход човек постоянно изработва сам, например, при дифтерит. Мравчената киселина и обновяването на Земята в Космоса. На свръхсетивния човек за живота му е необходим птомаин. Подагра и ревматизъм. Минералните отрови способстват за вмъкването на физическото тяло в етерното тяло. Отровите от растителен произход способстват за вмъкването на етерното в астралното тяло. Отровите от животински произход способстват за вмъкването на астралното тяло в «аза».
Трета лекция. Дорнах, 23 януари 1924 година.

За храненето.

Прехранването с белтъчна храна води в напреднала възраст до така наречената атеросклероза, калциране на артериите и прави човека лесно податлив на всевъзможни инфекциозни заболявания. Етерното тяло трябва напълно да преработва белтъка. За нормалното хранене на сърцето, гърдите и прочие човек безусловно трябва да получава мазнини. Етерното тяло препятства загниването на белтъка, астралното тяло се бори с гранясването на мазнините. Със заболяванията, възникващи вследствие загниването на белтъчини в червата или гранясването на мазнини следва да се борим с помощта на мед и арсен. «Азът» се бори с ферментацията на захарите и нишестето. Прекомерната употреба на картофи вреди на главата. Използването на картофите за храна и материализма. По-нататъшните вредни последствия от употребата на картофите. «Азът» преимуществено действа в главата, астралното тяло – в гърдите, етерното тяло – предимно в долната част на тялото. Водите със сероводородна миризма по курортите, с миризма на развалени яйца, оказват въздействие, преодоляващо появата вътре на мирис на развалени яйца. Сероводородната миризма като лекарствено средство. Голяма част от заболяванията е свързана с неправилно хранене.
Четвърта лекция. 2 февруари 1924 година.

Човешкото око – Албинизъм.

Финото устройство на ирисовата обвивка или ириса при всеки отделен човек има индивидуални различия. За структурата на окото. За роговицата, короидата, ретината, зрителния нерв и сляпото петно. Човек вижда чрез свръхсетивния «аз». Черните или сини очи. Кафявите очи. Цветът на очите и бледния цвят на тялото при албиносите. За албинизма. Ирисодиагностика. За общоприетата очна диагностика. Причина за албинизма е неправилното преработване на сярата и желязото, осъществявана чрез «аза». Хлорозата произтича от неправилната преработка на желязото, осъществявана посредством астралното тяло.
Пета лекция.

9 февруари 1924 година.

Кръговрат на течностите на Земята във връзка с Космоса.

Водата, всъщност, образува кръвообращението на Земята. Циркулацията на водата започва от нейното прясно, без соли състояние и завършва в морето в солено състояние. За солевия поток, обратно от устието на реката до първоизточника и под земята. Солената вода в по-малка степен се съотнася с мировото пространство. Източниците на прясна вода са очите на Земята. В процесите на размножаване небесното действа на Земята. Опитите за изясняване значението на далака. Указанията в брошурата на госпожа Колиско «Функциите на далака и въпроса за тромбоцитите». Размножението и образуването на сетивните органи при морските риби. Миграция на сьомгата. Прелитанията на птиците. В лявата половина на човешкото тяло в по-голяма степен се съдържат земните сили, а в дясната – в по-голяма степен астрални, небесни сили. Еманципация на човека от Земята. Калканът и писията. Цветът на растенията като носител на светлината и коренът като носител на соли. Как се храни Земята и как се храни човек.

За облеклото на човека.

За необходимостта човек да се защитава от влиянията на обкръжаващата среда. Животното в най-широк смисъл притежава защита от външни влияния. Формата, в която се осъществява при животното покриването с козина или оперението, зависи предимно от действието на Слънцето. Човек притежава самостоятелност защото за разлика от животното той няма външна защита, а в по-голяма или по-малка степен е подложен на влиянието на земната околна среда. Еманципация на човека от външните природни влияния. Двете задачи на облеклото: да предостави защита от външния свят и да украсява. Облеклото предназначено за украшение се е усъвършенствало по най-различни начини. Примитивните народности са усещали окраската на астралното тяло и са я правили видима в облеклото си. Цветните култови облекла. За ширината на крачолите и за така наречения цилиндър. За фрака и за модата. Женското облекло притежава в по-голяма степен изначални форми. Древните одежди са възникнали в по-голямата си част поради духовни потребности. Развяващо се, летящо и плътно прилепващо облекло. Филистерските облекла са се появили с цел самосъхранение, самозащита. За произхода на ордените. Тогата като подражание на свръхсетивното тяло. Съвременното мъжко палто – това е скъсената, орязана древна тога. Как са възникнали поясът, коланът. Съвременното облекло е изгубило всички цветове: сивите дрехи. За възникването на военната униформа. Знамето и груповата душа. Олтарните изображения, изображения на предците, изображение на ландшафта. «Сикстинската Мадона» на Рафаело е била предназначена за знаме, което да се носи пред процесията. Татуировките. Националните стремежи. Облеклата в по-голямата си част са се появили с цел защита, но в значителна степен и за украса.
Седма лекция.

16 февруари 1924 година.

За действието на арсена и алкохола в организъма.

За отравяния на деца употребяващи арсен с храната. Арсенът съвсем специфично действа върху астралното тяло; особено силно той действа на дишането. Отлагането на мазнини като следствие от действието на арсена. Следи от арсен има във всички хранителни продукти. Гласът на кастратите. Белите дробове – не само дихателен орган, но и важен орган за храненето. Болшинството белодробни заболявания се дължат на това, че дробовете се хранят неправилно. Просвещение вместо прибягване до закона. Забраната за внос на алкохол. Човек сам произвежда в организма си алкохол, от който той има нужда за самоконсервиране. Гроздето, виното се изработва чрез извънземното, слънчево начало. В образуването на каменни въглища са заложени всички древни слънчеви сили. На възрастните алкохолът действа върху астралното тяло и даже върху самия «аз». Особена вреда алкохолът нанася на децата. За златната рибка и успешното и развитие във вода пронизана от слънце и топлина. В кожената престилка намира израз системата на крайниците на човека; в ризата – гръдната система, а в мантията, в плаща – системата на главата. Първоначално фракът и цилиндърът са били принадлежности към плаща.

20 февруари 1924 година.

За връзката на висшите членове с физическото тяло. За действието на опиума и алкохола.

Зеленият цвят на растенията. Оцветяването при рибите. Значението на ивиците отстрани при рибите. Разхлабването на етерното тяло и астралното тяло преди смъртта и противоположното състояние, когато астралното тяло твърде дълбоко се внедрява във физическото тяло. Признанието за извършено престъпление може да бъде предизвикано от съвместното освобождаване на етерното тяло и съвестта. Прегрешението против свободата на човека. Злоупотреба със словото и писмеността. Алкохолът преди всичко действа на «аза». Опиумът особено силно действа върху астралното тяло.

23 февруари 1924 година.

Строене и разлагане в човешкия организъм.

Значение на отделянето. Изследвания на урината. Различия между древната и новата медицина. В плацентата действа духовно-душевното начало на човека. Окото като отделяне. Целият главен мозък като отделяне. Мисловната дейност се състои в това, че главният мозък сортира мислите, което наподобява функцията на отделянето. Физическото тяло и етерното тяло строят, докато астралното тяло и «азът» отново разлагат. Духовното начало се основава на разлагането, а не на строенето. Животът като цяло подлежи на разпад, на разлагане. Потта се отделя чрез етерното тяло; урината се отделя чрез астралното тяло; а отделяното от червата по съвсем особен начин е под действието на «аза». Всичко в здравето и болестта зависи, всъщност, от това, доколко дейно е астралното тяло. Изследвания на урина за белтък и захар. Цветен показател, мътност или чистота на урината. Древната «фекална аптека». Астралният призрак в урината, в потта и съдържанието на чревния тракт; мумия. Конска и кравешка тор. Свръхсетивното животно и свръхсетивният човек живеят в секретите. Образуване на тумори и възпалителни процеси.

27 февруари 1924 година.

За теорията на относителността на Айнщайн.

Мисленето е чуждо на действителността. Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение?

Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение. Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността. Дебатите с университетските професори за теорията на Айнщайн. Стойността на човека не е относителна, тя е обусловена от цялото космическо пространство. Дебатите за силата на тежестта във времената на младостта на Р. Щайнер. Ранният Айнщайн и късният Айнщайн. Опитът на Плато. В теорията на относителността има логика, но няма чувство за реализъм.

МАРИЯ ЩАЙНЕР

Тези лекции бихме могли да ги наречем диалог, доколкото съдържанието им по настояване на Рудолф Щайнер винаги са определяли самите работници. На тях им е било разрешено сами да избират темите, той ги е стимулирал да задават въпроси и да се изказват, поощрявал ги е да се изявяват и да възразяват. Разглеждало се е и далечното и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенични страни от живота, защото за тези неща, на работниците се е налагало да се грижат всеки ден. Но също така са се засягали и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това, разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. На края работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се; по-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други чле­нове на Антропософското Общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жа­ждата им за знания — и, ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например, развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агро-група публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.

Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория, и в тази специфична ситуация бяха импровизации по теми, продиктувани от обстоятелст­вата и настроенията на работниците-слушатели; поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани све­жестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера на взаимодей­ствие на това, което живееше в душата на питащия и в душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стили­стичните литературни канони, важното е в цялата си непосредственост да се запази истинският живот.

Дорнах, 7 януари 1924 година.

Правилно беше казано за темпераментните. Темпераментните действат различно, особено ако човек е проспал самата същност! (Вероятно се отнася за изказването на г-н Мюлер). Не ми се иска да сваляме темата от дневния ред; и все пак, с това не искам да кажа, че аз самият няма да говоря по тази тема в сряда. Мисля да направим така: да не обсъждаме темата сега, а да почакаме до сряда. И тогава, в сряда, ще помоля да вземат думата господата, на които им се иска.

Хайде днес да се спрем на това, с което обикновено се занимаваме, на въпроса за познанието. Както се казва, желанието на господин Мюлер ще бъде отчетено и в сряда ще поговорим по дадената тема. Тогава ще кажа това, което трябва да кажа.

Виждате ли, за този, който относително добре владее темата, е напълно възможно да говори нещо за науката без подготовка; но на мен ми се иска още един път да премисля нещата, за които стана дума тук. Как мислите, това правилно ли е? (Съгласие). Някой има ли въпроси?

Но това ви доказва, че тези животни са имали свойството, преди смъртта да се вмъкват в пещери. Впрочем, това няма толкова безусловен характер, - както вие току що казахте, - а може да се говори само за следното: макар, разбира се, мъртви слонове понякога да намират, много често не могат да се намерят каквито и да е следи от слонове, които малко преди това са ги виждали. Свойството на тези животни е било такова, че виждайки приближаването на смъртта, те се промъквали в пещери и там умирали. Виждате ли, господа, - това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, - а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела. Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от самосебе си това, което в значителна степен е родствено на Земята. Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени на Земята. Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята. Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа. Умирането на слона в тази кожа става, всъщност, постоянно. Когато приближава смъртта, - в това е отличителния признак на тези дебелокожи животни – животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта. Тогава на него му се иска, в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери. Но в тези пещери тях като правило не ги търсят. Ако по местата, където се въдят слонове, започнат да ги търсят в пещери, там биха открили мъртви слонове. На открити местности тях обичайно не ги намират.

Тези факти доказват, че животните въобще в много по-голяма степен от човека предчувстват своята смърт; това особено се отнася до тези животни, които са облечени в дебела кожа. Това се отнася също и за болшинството от тези животни, които са по-низши. Например насекомите; защото те също са облечени в роговидна кожа. За тези малки животни може да се каже, че те не само чувстват своята смърт, но когато смъртта наближи те предприемат всичко възможно, да умрат там, където им е най-добре. Някои насекоми се заравят в земята и там умират.

На човек му се налага да плаща за свободата си с това, че способността му за предчувствие е крайно оскъдна. При животните няма свобода, всичко при тях е несвободно. Затова те притежават силно предчувствие; знаете, че когато, например, грози опасност, опасност от земетресение, животните избягват, докато за човека тези събития се оказват внезапни.

Можем да кажем: за човека е извънредно трудно да проникне в душата на животното. Но който действително може да наблюдава животното, който улавя смисъла в такова наблюдение, той ще намери, че животните в своя живот винаги постъпват изхождайки от предвиждането. Макар и да не можем да сравняваме действията на животното и действията на човека!

Ще обсъдим още нещо засягащо слоновете, благодарение на което ще ни стане ясно това, за което питахте. Виждате ли, нееднократно са наблюдавали, как някакво неголямо стадо слонове се насочва към водоема, или както тук казваме, на водопой. Би могло да се случи така, че някой палав младеж да хвърли нещо по преминаващ слон. Слонът отначало се държи много търпеливо, не реагира и показва пълно безразличие към станалото. Момчето изчаква и отново иска да замери слона, когато той минава обратно. Но слонът се връща напълнил в хобота си порядъчна порция вода. Когато отново види на пътя си момчето, преди то да успее да го замери, той изстрелва по него всичката вода и го облива от глава до пети. Такива случаи са наблюдавани нееднократно. При това може да се каже: дявол го взел! Слонът е много по-умен от човека, той наистина е необичайно мъдър. Запомнил е нанесената му от момчето обида, задържал е в хобота си цял заряд с вода и е отмъстил!