Лекции Лазар Груев



страница1/3
Дата16.10.2018
Размер0.58 Mb.
#89402
ТипЛекции
  1   2   3
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
ОБЩА ЧАСТ
лекции Лазар Груев

1. Понятие за българското наказателно право. Същност, основни принципи. Обща и особена част на НП. НП и другите клонове на обективното право.
Традиционно се пише, че има две понятия, определящи същността на НП: престъплението и наказанието. Според Л. Груев има и трето понятие: другите мерки, предвиждани от държавите, заедно с наказанието като елемент от борбата срещу престъпността (чл. 1 НК).
Теории: 1. НП е система от ония правни норми, които свързват престъплението като правопораждащ ЮФ с наказанието като негова правна последица.
2. НП представлява система от онези правни норми, които са установени от държавата като средство в борбата за ограничаване на престъпността, чрез предвиждане и налагане на наказания. Останалите отрасли съдържат норми, които регулират нормалното съществуване на обществените отношения.
Характеристики: 1.  В НП се регулират само отрицателни обществени отношения, те увреждат директно други обществени отношения
2. НП регулира отрицателни обществени прояви във всички сфери и области на обществения живот, които са
3. с висока степен на обществена опасност.
4. Специфичен метод: чрез предвиждане и налагане на наказания.
НП: 1. едно от средствата за защита на обществото
2. санкционно, идва post factum: за да накаже
3. ръководи се от идеята за превенцията: специална (извършител) и генерална (обществото). 4. диференциация и индивидуализация на отговорността. Недостатъци: чести промени в НК. Основни принципи на НП: 1. законност: престъпление е само онова деяние, което законът изрично е обявил за такова. За извършено престъпление може да бъде наложено само установено в закона наказание.
2. демократизъм: защитава всички граждани, интересите на държавата и обществото като цяло, ясен принцип за равенство на всички пред закона.
3. хуманизъм: в НП се използва репресия. Принцип е, че наказанието се налага не за да причини страдание или да унижи, а за да превъзпита и влияе на останалите членове на обществото (чл. 36 НК). Диференциран подход: ясно се различават тежки и леки престъпления и има различни по характер мерки за въздействие.
Отношения между НП и НПК: тясна връзка. НПК регулира процес по прилагане на НП. Наказателно – изпълнително право: след присъдата (наказанието): Закон за изпълнение на наказанията.

2. Наказателноправната наука. Предмет, метод, особености, задачи. Отграничаване от други науки.
Наказателноправната наука е теорията за НП. Всяка наука се характеризира със своя предмет и с позицията, от която този предмет се изучава. Наказателноправната наука има за предмет НП: система от правни норми, установени от държавата. Престъпленията и наказанията се разглеждат и от други правни науки, но от различна гледна точка. Задачата на  наказателноправната наука е двуяка: да създаде научна основа за правоприлагане и да даде идеи за усъвършенстване на наказателноправната система.
Исторически план: 1. Класическа школа: постулат на свобода на волята и принцип за възмездие. Престъпникът е свободен да се въздържи от извършването на едно деяние и точно затова е отговорен за неговите постъпки. Наказанието се явява като възмездие за стореното от него.
2. Положителна школа: Г. Ломбродо: престъпникът е истинския обект на изследване. Главният фактор за престъпността е биологичния и причината трябва да се търси в личността. Според него има родени престъпници.
3. Социологична школа: отрицание на 2. Престъпникът не се ражда такъв, а става такъв благодарение на средата, в която живее. Основни причини според него са социалните условия на живот.
Съвременните разбирания приемат смесен, комплексен подход. Разглеждат свободата на волята, наличие на възмездие, социални фактори.
Наказателноправната наука в тесен смисъл: 1. материално НП (НК) 2. НПП (НПК) 3. Наказателно – изпълнително право (Закон за изпълнение на наказанията). В широк смисъл се включват Криминология (причини и условия за престъпността), Криминалистика (научна техника за разясняване на престъпленията).

3. Установяване и развитие на българското наказателно право: 1896, 1951, 1956, 1968:
В миналото е имало колективна отговорност – Древен Китай, Херодот. Закони на Хамурапи, Рим: процес срешу папа Формоза. 1660 Кромуел. Животните се съдят във Франция. Преходът към по – новото е когато се появява принципът за необходимостта от покаяние. Тогава деянието и дееца се поставят в своеобразно единство. Преди са се стремяли към възстановяване на реда, не са се интересували от дееца. Сега не е възможно наказанието да не е реакция срещу конкретен индивид.
Преди възникването на България има сведения: Талион, кръвна мъст. След приемането на Християнството наказанията се увеличават и ожесточават. При турското робство действат останки от обичайното право. През 1959 г. В Холандия за първи път има наказание лишаване от свобода, в Германия: 17 в. 18 в. : съчинения на Монтескъо, Русо, Бекария. Развива се класическа догматика на НП. 1895 г в 8 ОНС е внесен проект за наказателен закон, 1896 г. е приет първия, който обобщава най – добрите европейски образци, възприема класификация на престъпленията и простъпките, модерна, опростена система от наказания. Съществува до ВСВ, отменен 1951 г. През този период се приемат извънредни наказателни закони. 1956: НК, сегашният е приет 1968 г.

4. Функции на НП, задачи на НК. Предупредителна, възпираща, общовъзпитателна, регулираща функция. Отношения между основните функции.
Основната задача на НК е защита на обществото. НП прави това чрез 1. наказване на извършителите на престъпленията (репресивна природа на отрасъла), 2. стреми се да предпази обществото за в бъдеще от подобни прояви.
1. Възмездна (репресивна) функция е ясна,
2. Превантивна: 1. НП има общо възпитателно въздействие (очертава кои деяния са престъпления, диференциация на наказателната отговорност в закона (тежки и леки наказания), 2. предупредително – възпиращо действие:предвиждането на наказания е своеобразна заплаха. Положителен момент: правният ред се стабилизира, отрицателен момент: НП е заплаха за извършителя, заплаха за наказание.
3. Регулираща: според Л.Груев я има, регулира не само при извършено престъпление, но и преди и извън наказателния процес (чл. 18, 104, ал. 2, 115, 148 – 152, 194 НК ).
Има норми в НК, които възстановяват вреди от извършени имуществени престъпления и които предвиждат намалена отговорност. Тенденции: повишаване ролята на пострадалия и опит за договорни отношения между извършител и пострадал.

5. Източници на НП: (по А. Стойнов)
Източник на НП се явяват правните норми, установени със съответен нормативен акт. Законът е единствен източник по българското НП. Изискване за законоустановеност на престъплението и наказанието – основен принцип на съвременното право. 1. Конституцията на Република България от 1991 г. Е основен закон, развива конституционните основи на НП. Има непосредствено действие. Някои от основните положения на НП са въздигнати е конституционни принципи. Признава международни договори за част от вътрешното право (Международен пакт за граждански и политически права – съдържа норми относно забраната за обратно действие на по – тежкия наказателен закон и задължително обратно действие на по – благоприятния за дееца закон, особени правила за непълнолетните. Конституцията съдържа и норми относно наказанието лишаване от свобода. Съдържа и забрана за погасяване по давност  на наказателното преследване. Деянията, определени за престъпления, трябва да бъдат точно очертани в закона. Конституцията не съдържа разпоредби, които очертават конкретни престъпни състави. Разпоредбите в Конституцията не предвиждат и наказания. В Конституцията има основни принципи на НП.
2. Международни договори и наказателното право: международните договори не са пряк източник на НП, не съдържат санкции. Някои норми може да им противоречат – стават противоконституционни. 3. Законът – основен източник на НП – следва от принципа за законност. Заклон, който установява наказателно-правни норми е наказателен закон. Наказателният закон е съвкупност от правила, действащи като система от норми, взаимно свързани помежду си. Използва се специфичен метод на регулиране: те установяват забрани за осъществяване на определени форми на поведение под страх от налагане на наказание и предвиждат съответните наказания или свързани с тях забрани.
Видове наказателни закони: С оглед обхвата на регулираната материя различаваме два вида: закон или кодекс. Наказателно-правната материя се урежда само със закон или кодекс. С оглед пределите на действие наказателните закони могат да бъдат два вида:
1. закони с универсално действие: не предвиждат ограничение относно тяхното действие по време, място или по отношение на лицата и
2. закони с ограничено действие. Българският НК съдържа някои ограничения от гледна точка на неговото действие (престъпления, извършени в чужбина), но същевременно някои негови разпоредби имат универсално значение (престъпления против мира и човечеството).

6. Видове и структура на наказателно-правните норми: Нормите се делят на две групи: норми на обща част и на особена част. Тези на общата част биват 1. декларативни: съдържат основни принципи, чл. 35 НК, 2. определителни: легални дефиниции, чл. 9: определя престъплението. Нормите на особената част: видове престъпления. Критерий е начинът, по който се описват отделните видове престъпления, четири вида: 1. описателни: посочват всички признаци на престъплението, 2. препращащи в НК3. опростени: диспозицията не описва признаците на престъплението, а го назовава с определен термин, считан за общоизвестен), 4. бланкетни: препраща извън НК. Особени са: необходимост обществените отношения да се защитават, те се съчетават  и позволяват да се запази стабилността на наказателния закон. Съотношение между нормите на обща и особена част: нормите на общата част са приложими към всички разпоредби на особената и обратно.

7. Тълкуване на наказателно-правни норми (по А. Стойнов): Тълкуването е мисловна дейност, която се свежда до изясняване на действителното съдържание на тези правила с оглед опознаването им и осигуряване на тяхното правилно прилагане.
1. Наказателно-правните норми са абстрактни правила, които изразяват отделни принципни положения на наказателната политика на държавата и НП.
2. Всяко правило е елемент от сложната система на НП.
3. НП е само клон от цялостната правна система на държавата – налага се изясняване волята на законодателя и връзката на нормата с цялата правна система.
4. Наказателно-правните норми се пораждат от определени обществени потребности, характерни за даден момент от развитието на обществото
5. Нормите на НП са човешко творение и могат да бъдат несъвършени.
Метод и способ на тълкуване: Метод е начинът за постигане на определена цел/ дейност, подредена по определен начин. Методът на тълкуване е начинът за опознаване съдържанието на правните норми. Правилен е този метод, който позволява да се изясни диалектическата връзка между обществената същност и ролята на тълкуваните правила за защита на обществените отношения. Трябва да се отговори на въпроса в чий интерес е установена тълкуваната норма. Има 3 варианта:
1. изключително в публичен интерес (гл. 1 от Особена част на НК)
2. предимно в публичен, но защитава и частния интерес (закрила на човешкия живот)
3. предимно в частен интерес (обида и клевета)
Важна е и ролята на тълкуваното правило за защита на обществените отношения (дали е застрашаване, увреждане или и от двете форми). Трябва да се установи и историческото значение на тълкуваното правило. Способ: съвкупност от мисловни средства, които се използват при анализ на правната норма съобразно с изискванията на избрания метод. Използват се разнообразни знания от множество области на общественото познание: логика, психология, езикознание и т.н.
1. Видове тълкуване с оглед използвания способ:
1. езиково (лексическо и граматическо): езиков смисъл на тълкуваната норма
2. логическо: логична връзка между отделни елементи
3. систематично тълкуване: връзка на тълкувано правило с други норми на кодекса в зависимост от нейното място и значение
4. историческо тълкуване
Видове тълкуване с оглед неговия обем: установяване на обсега на нормата
1. буквално: законодателната воля е точно изразена
2. стеснително: по – тесен кръг случаи
3. разширително: по – широк кръг. Подобно на 2. се използва се само когато води до намаляване използването на репресия
При 2 и 3 се установява различие между действителната воля на законодателя и изразеното в тълкуваното правило. Недопустимо е чрез тълкувателна дейност да се влошава или отегчава наказателно-правното положение на когото и да било.
Видове тълкуване с оглед субекта на тълкуването:
1. научно (теоретично) – от преподаватели, научни работници
2, Тълкуване от държавните органи: Може да се осъществи от:
1. органи на съдебна власт  - следствие, прокуратура, съдилища. ВКС: върховна инстанция, която издава задължителни тълкувателни решения. Значение имат и тълкувателните решения на ВАС
2.  Конституционен съд:М произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите
Въпросът за аналогията в НП: прилагането на конкретна наказателно-правна норма по отношение на случай, чийто фактически състав е близък, но не е идентичен с визирания в нормата, противоречи на принципа за законоустановеност на престъплението и на наказанието. Поради това тя е недопустима. Аналогията на закона е различно от разширителното тълкуване. Последното е мисловна дейност, с която се разкрива съдържанието на една наказателно-правна норма, докато при аналогията се знае, че конкретния случай не се обхваща от правната норма.

8. Действие на НП норми по време и място: Действие: 1. възможността за тяхното прилагане, 2. прилагане на практика, когато е необходимо. Три аспекта: по време, по място и по отношение на лицата. Действие по време:
1. Влизане в сила и неговата отмяна: важи общото правило: 3 дни, но може и срокът да е по – дълъг. Действието се прекратява с отмяната им, която може да бъде изрична и мълчалива. Дава се предимство на изричната. Наказателно-правните норми не прекратяват своето действие поради неприлагане. 1. Деянията, които са довършени все при действието на тази наказателно-правна норма, 2. деяния, които са извършени макар все още да не е настъпил обществено опасния резултат, 3. усложнена престъпна дейност, при които деянието започва при действие на един закон, прекъсва по времето на друг. Тогава: НК, който е бил в сила към момента на преустановяването на деянието.
2. Преживяване на наказателно-правни норми и обратно действие, Прилага се наказателния закон, при което действие е извършено престъплението. По него се уреждат последиците, дори ако когато присъдата е влязла в сила да е приет друг закон, който преурежда деянието. Ако е влязъл в сила по – благоприятен закон: прилага се той, това е изключение. Чл.2, ал. 2: обратно действие. Ако влезе закон, който утежнява наказанието на дееца винаги се прилага тази норма, която е била в сила към момента на извършване на деянието. Ако има закон, който декриминализира деянието, дори да има разследване трябва да се прекрати или дееца ще се оправдае. Ако влезе в сила закон, който смекчава отговорността ще намери приложение ако са налице следните неща: 1. действието да е престъпление и към момента на извършване да е довършено. 2. срещу извършителят да няма влязла в сила присъда, 3. да са последвали един или повече наказателни закони, които преуреждат наказанието и някой от законите да е по – благоприятен. Може да се декриминализира или да е по – леко. Спорен въпрос е кой закон е по – благоприятен (първи случай: от1 до 8 г. или втори случай: от 2 до 5 г.: Преценяват се обстоятелствата и ако е към минимално наказание, то се избира първия случай до 1 г., ако е към максимално втория до 5 г.
3. Обявяване на наказателно-правната норма за противоконституционна: чл. 12, ал. 3 НК. 1. може да се иска отмяна, 2. ако се обяви за противоконституционна  не се прилага от деня, в който влиза в сила решението на КЙС и престава да действа занапред.

9. Действие по място: 4 принципа:
1. национален: намира приложение когато престъплението не е извършено на наша територия. Извършени са действия по НК и деецът е български гражданин: чл. 4, ал. 1 НК. Може деецът да е преследван наказателно и от държавата, в която го е извършил. Българският гражданин не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд, освен ако това не е предвидено в международен договор, ратифициран от РБ.
2. реален: чл. 5 НК: прилага се към чужденци извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на страната  или на български гражданин.
3. териториален: НК: всички престъпления извършени на територията на РБ. 1. Цялата престъпна дейност трябва да е на територията на страната, 2. част от престъпната дейност (само последиците).
4. универсален: чл. 6 НК: прилага се по отношение на чужденци, извършили престъпления против мира и човечеството в  чужбина.
Прилагат се субсидиарно на предходния. Най – важен е териториалният принцип.

10. Наказателно правоотношение (НПО). Обществените отношения стават ПО щом свързват прояви на техните субекти се извършват от мотивиращото въздействие и съобразно нормите на действащото право. НПО е волево, съзнателно отношение между субектите, форма на самоосъзнаване на субектите на правото. НПО възниква с извършването на престъплението: субекти са държавата и извършителя. Според Л. Груев този, който не върши престъпление не е без значение за НП, напротив: той се явява негова цел. Въздържането от извършването а престъпления е целта на НП. Възникването на регулативни НПО е резултат от съществуването на наказателно-правни норми. НПО в широк смисъл: когато е извършено престъпление НП е длъжно да санкционира. Тази санкционна функция означава, че : 1. общественото отношение се регулира, реализира се наказателна отговорност. Това отношение възниква въз основа на закона. Различни хипотези за възникването на НПО: 1. в момента на извършване на престъплението, 2. в момента на образуването на наказателното производство, 3. когато лицето бъде привлечено като обвиняем, 4. когато осъдителната присъда влезе в сила. По традиция класически се възприема първото: извършването на престъплението е правопораждащия ЮФ. Субекти: извършител и държава, съдържание: реализирането  на наказателна отговорност - същност това е система от взаимосвързани насрещни права и задължения: 1. правото на държавата и задължението на дееца да изтърпи неблагоприятните последици, и да се съобразява с положението на съдимост. 2. Това е правото на дееца и задължението на държавата да изисква правата му  да се засегнат в обема и по начина, предвиден в закона, което означава: 1. квалификацията да е точна, 2. наказанието да е съответно на тежестта на престъплението, 3. наказанието да е наложено в предвидения от закона ред, 4. деецът да бъде освободен от изтърпяване на наказание или от наказателна отговорност. НПО се погасява: 1. със смъртта на дееца, 2. когато деецът изпадне в невменяемост, 3. ако е налице амнистия, 4. с изтичането на предвидената давност. За да се стигне до реализиране на отговорността: задължителен процес (правила на НПК).

11. Наказателна отговорност: чл. 61, 78а НК. Две линии: 1. наказателна отговорност: наказание: наказателната отговорност е задължение на лицето да се подложи на действието на НК  2. наказателна отговорност: НПО: държавна принуда. Освобождаване от отговорност: понятието е проблем, налага се тълкуване, чл. 61: държавата може да реагира и с възпитателни мерки и за обществено въздействие. Първоначално идеята е за непълнолетните, после за пълнолетни. Мерките са различни: глоба. Според Груев правилното е не освобождаване от отговорност, а освобождаване от наказание. Основен въпрос е реализацията на отговорността. Основни моменти:
1. в широк смисъл третирането на едно деяние като престъпление вече представлява диференциация на отговорността (външна диференциация: отграничава се наказателната от другите видове отговорност: правна, социална)
2. Наказателната отговорност е отговорност за извършване на престъпление,
3. престъплението е единственото основание за нейното възникване, а тя е правна последица от извършеното престъпление
4. престъплението е правопораждащия ЮФ,
5. то включва в НПО наказателната отговорност
6. съдържанието на наказателната отговорност зависи от вида и тежестта на извършеното престъпление и предвидената за него санкция. Реализацията на отговорността е реализация на санкцията като последица за възможност на реакция от страна на държавата.

12. Наказателноотговорни лица (НОЛ): Някои приемат, че субект и НОЛ са еднозначни, но субекта е по – скоро теоретична категория, докато НОЛ е легален термин, изменчива категория, зависи от наказателната политика на една страна. НОЛ е само лице, което притежава определените в закона качества, за да извърши престъпление. Чл. 31, ал. 1, 2 НК. Основни качества: 1. пълнолетно лице – само ФЛ, всеки човек (особени лица по специална част – мъж). Изводи: 1. не може нещо, което не е човек да бъде субект на престъплението, 2. по българското право не може да съществува колективна НО. Ако престъплението се извърши от група хора, НО е за всеки един участвал лично чрез своето деяние, 3. не могат ЮЛ да бъдат субект на НО (в някои държави го има).  2. ФЛ трябва да е достигнало определена възраст – въпрос на психофизическа зрялост. Делят се на малолетни до 14 г. Наказателно неотговорни, непълнолетни от 14 до 18 г. - наказателно отговорни са, ако разбират деянието си и ръководят постъпките си, особени правила за тях. 3. субект може да е само вменяемо лице: качество на субекта и предпоставка за възникване на НО. Особени субекти на престъплението: някои притежават освен тези качества и друго, специфично качество: длъжностни лица, военни, може да е с оглед физически качества (мъж), може да е само майка. Широко обсъждан е въпросът за отговорността на ЮЛ. Все повече страни възприемат че ЮЛ трябва да носят НО: Дания, Франция, Холандия. Според Груев не трябва да се въвежда. Има две системи: 1. само поведението на определени служители на ЮЛ (висши) може да реализира НО (Франция), 2. НО на ЮЛ се обосновава от действия на всеки служител, извършил престъпно деяние в рамките на корпорацията (Холандия).

13. Вменяемост и невменяемост: Няма легално определение в НК, има за невменяемост. Чл. 33 НК: невменяемото лице не е наказателно отговорно. Вменяемо е това лице, което разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си. Не нужно да разбира правния характер и да квалифицира деянието. Ръководене на постъпките си: волеви елемент, който включва: 1. здрава воля и 2. способност свободно да определя своето поведение.  2 момента:  Волевият (да ръководи постъпките си) и интелектуалният (да ги разбира) момент трябва да са кумулативно дадени. Когато психиката е засегната до такава степен, че да не разбира свойствата и значението на деянието и да не ръководи постъпките си, то това лице е невменяемо. Ако разбира деянието си, но не може да ръководи постъпките си е по – сложно (абстиненция)
1. медицински критерий: възможни причини, поради които лицето е невменяемо.
2. юридически критерий: засягането на психиката в каква степен води до невменяемост. Видове: 1. умствена недоразвитост: вродено слабоумие. Олигофренията може да бъде: Идиотия - пълна липса на интелект и членоразделна реч.
Имбецилност – нисък интелект, тежко разстройство на речта, но под чуждо ръководство могат да извършват физически труд. Идиотите и имбецилите са наказателно неотговорни.
Дебили – най – лека степен, имат способност за елементарна практическа ориентация,. Затруднена членоразделна реч, не могат да мислят абстрактно.
2. продължително разстройство на съзнанието: хронически душевни болести, прогресивно нарушаване дейността на главния мозък: шизофрения, епилепсия, параноя
3. краткотрайно разстройство на съзнанието: касае се за временно разстройство на психичната дейност, следствие на въздействие върху организма, засягащи правилното функциониране на мозъка. Може да се касае за инфекциозни заболявания: отравяния, стрес. Може да е физическа или психическа травма: тук спадат и лицата, които изпадат в патологично алкохолно опиянение. Патологичен афект, физеологичен афект (дразнене). Възможните причини засягат в различен аспект психичните дейности на човека (слух, воля). Също така в различна степен: затова е въведен и юридическия критерий, който отчита характера и степента на това засягане и дали то има значение за НО.
Намалена вменяемост: разбира се едно състояние на отрицателни количествени изменения на психиката в рамките на вменяемостта. 1. идеологичен афект (силно раздразнено състояние, протичащо до 30 мин. ): емоциите и чувствата надделяват пред разума. Съществува два вида кодировка: 1. специален състав, който предвижда по – ниски наказания, отчита афекта, 2. няма специален състав, а един общ, афекта се взима предвид, когато се определя наказанието. Не всяко такова състояние има правно наказателно правно значение: само тогава, когато това състояние е предизвикано от пострадалия.
Частична вменяемост: Например дебилите могат да извършват определена дейност (физически труд), прости деяния  и да ръководят действията си. Но за по – трудни деяния е нужно абстрактно мислене, а те го нямат. Установява се за всеки конкретен случай.

Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница