Лекции по Данъчно право: вариант 4



страница1/17
Дата23.10.2018
Размер0.84 Mb.
#95001
ТипЛекции
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Лекции по Данъчно право: вариант 4








Автор Анонимен   

18 Dec 2009

Данъчно право по новото ДОПК
по конспекта на проф. Стоянов

Въпрос №2


Понятие за данъци.Функции за данъците
Данъкът е сложна икономическа и правна система. Той е основно понятие в данъчното право (ДП). Затова данъкът се изучава от финансовата наука и от учебната дисциплина ДП.
Финансовата наука изучава данъка като основен приход в бюджета на данъка. В тази наука се разглеждат основните принципи на данъчното облагане, изследва се влиянието върху социалният живот в страната.
Правната дисциплина изследва ПНи, с които се установяват данъците, елементите, установяват се начините, процедурите за събирането, изчисляването на данъка.
Отделя се внимание на правните средства и възможности за спазване на данъкоплатците и процедурите по обжалване.
Между тези две следва тясна връзка и взаимоотношения. От икономическа гледна точка данъкът се разглежда като част от доходите на гражданите, въобще на данъчните субекти, която част безвъзмездно се изземва и се предоставя на държавата.
Това икономическо определение е непълно, защото в него в недостатъчна степен се изразява връзката между държ. и данък. В това определение Д се разглежда като пасивен кредитор, който чака да му се внесат данъците.
Отношението между данък-държ. Е много по-сложно. Там където има държава, организираното общество има и данъци. Без данък Д не може да съществува, остава само фикция, политическа организация. Затова и до този момент се спори как и кога са възникнали данъците, не се спори по това, че без данъци не могат да функционират полиция, армия, администрация, не би отстоявала и своя суверенитет. Затова тази връзка се счита за неотменима и някак си очебийна.
Данъкът възниква с възникване на Д. Това е вярно дотолкова доколкото с възникването на Д се е нуждаела от парични средства, но едва ли обаче данъкът в този си вид е възникнал с Д.
Исторически са познати много способи за събиране
-военни интервенции
-свои частни държавни имоти
-приходи от т.нар. …
Тези средства постепенно се изчерпват. Монарсите започват да подаряват на свои близки земи и имения. И нуждата за пари води до по-груби събирания следователно финансов гнет. Главен проблем при финансовия гнет е липсата на контрол на владетеля върху неговите харчения. Разходите му става основата да се събере основен приход.
Първите демократични идеи се зараждат с идеята да се наложи контрол върху владетеля и неговите харчове, както и събирането на тези приходи. Този лозунг създава парламентаризма.
Тези мисли са изразени от Адам Смит-“ плащането на данък да стане признак на свобода”. Той въвежда четири принципа. Според него:
1.принцип на равенството и съизмеримостта на данъка спрямо обектите на данъчно облагане.
2.принцип за предварително и точно определяне на данъчното задължение.
3.принцип за удобство на данъка-означава данъкът да се определя и събира в удобно за данъкоплатеца време.
4.принцип за икономичност на данъка-организацията за събиране на данъците, трябва да бъде икономична, за да постъпва от държавата толкова, колкото се взема от данъкоплатеца. Т.е. да няма повече разходи отколкото приходи.
Независимо от всичко съвр. данък води до отнемане на част от доходите на данъкоплатците, до намаляване на тяхната платежо-способност. Това е така, защото вземането е безвъзмездно следователно обосновка.
Осигурителна теория-държавата има право да получи безвъзмездно парични постъпления, защото осигурява спокойно ползване на техните имоти.
Теория на дълга-данъкът е една доброволна жертва на данъкоплатеца, която те плащат, за да живеят спокойно.
Теория за дължимостта-данъкът се дължи, защото Д пази границите от чуждо влияние.
От правно гледище икономическите теории могат да се сведат в две групи-теории, изградени на осн. на ЧП. Най-общото е, че те считат данъка се дължи на базата на договор между данъкоплатеца и държавата, според който данъкоплатеца доброволно се задължават да плащат данъци, а Д-да изразходва данъците за колективните нужди на обществото.
Възникналите въпросни-кога и как гражданите дават съгласието си за събиране на данъци.
Другата група теории, през призмата на ПП, те са по-ясни. Данъкът се дължи, защото това е елемент на общия суверенитет на държавата. Без данък няма Д и държавен суверенитет.
Анализ на елементите:
1.безвъзмездно вземане-държавата не поема никаква конкретна престация. Така и трябва, защото могат да се въведат …
2.невъзвръщаемост-взетият данък не се връща. Данъкът не е заем или облигация.
3.Д едностранно определя данъка. Никакви договори, никакви съгласия не търси. Реши ли, определя данъка
4.Д го определя по един общ начин-валиден и еднакъв за всички
5.данъкът е винаги паричен. Исторически са събирани дан. в натура
1: Данъкът е едно парично невъзвръщаемо и безвъзмездно плащане, установено едностранно и по общ начин от държавата, в тежест на данъкоплатците.
Не може да се изясни същността на данъка, ако не се вземе предвид предназначението и функциите им. Всички, които анализират данъците са единодушни, че основното предназначение на данъка е фискална т.е. да бъде приход в бюджета на държавата. Анализът на данъчното задължение дава основание да се обособят други функции на данъка. Това е така, защото поради своята същност данъците изпълняват икономически, социални и други ф-ии.
Съвр. Д и данъците се използват като регулатор, като инструмент за стопанско стимулиране или ограничаване. Главно данъкът се използва като регулатор в сферата на стопанския живот. Чрез по-гъвкава данъчна система Д е в състояние да насърчи производството на определени стоки като ги обложи с по-малки данъци. От друга страна Д често използва дан., за да се ограничават вредни за здравето и околната среда производства и дейности. За тази цел главно се
В социален план данъците могат да бъдат използвани успешно за едно по-справедливо преразпределение на социалния доход на държавните парични фондове. Не трябва обаче да се забравя, че наред с посочените функции данъкът може да изпълнява и други социални и икономически функции. Но главната му функция е фискалната-90-95 % от бюджета.
Другите функции на данъка са вторични, производни
Данъкът е основен паричен приход в бюджета, но не е единствен. Парични приходи в ДБю постъпват от такси, приноси, глоби, конфискации. Всички опити обаче да се намерят точни и ясни критерии за отграничаване на дан. от други парични приходи от бюджета не са задоволителни.   Спорове относно разграничаване на данъка от таксата. За тези спорове способства и нашето законодателство-не винаги точно и ясно са определени елементите, които да разграничат данъка от таксите. Определените приходи от такси се включват към данъците.
Пр: данък върху МПС, такса-регистрационна плащат се заедно. Спорно е и данък наследство
В теорията се използват различни критерии за разграничаване.
Според най-разпространеното становище разликата се състои в това-срещу платената такса се получава конкретна услуга, а срещу плат. данък не се. Привържениците на това разбиране твърдят, че таксата се плаща заради ползата, к” платецът на таксата получава. Тази полза е в резултат на някаква административна дейност или друга юридическа дейност на държавата. Орган срещу тази такса органът извършва дейност за платеца.
В живота има и случай, когато гражданите са задължени да платят такса без да получат услуга. Има дори и случай, когато гражданите са принудени да плащат такса, когато вместо полза имат и вреда от административния орган.
Критерият полза не е общозначим за разграничение. По тези сочи се по искането на платеца на някаква престация за … . Този критерии не е универсален, често таксата се заплаща служебно.
Най-правилен критерии за разграничаване е този, при който таксата е установена от закона плащане във връзка с някаква конкретно развивана дейност. Тази дейност засяга гражданина, има последици за него. При разграничаване данък-такса-не трябва да се забравя, че те имат еднаква природа и възниква парично задължение в полза на държавата. И в двата случая това задължение възниква по закон щом са се реализирали предвидените предпоставки в съответния закон. И ако трябва да се търси различие-то е във фактическия състав, въз основа на който възниква паричното задължение.
Данъчното задължение възниква от фактически предпоставки, които …

Нямат никаква връзка с конкретната дейност на държавния орган.


Фактически предпоставки за възникване на задължението за плащане на такса винаги са свързани с някаква дейност на държавния орган.
Други парични приходи в ДБю са т.нар. парични приноси. В момента няма в нашето законодателство. Приносът е парично задължение за определени лица. Тези задължения възникват за тези лица поради изгодата, ползата, когато тези лица получават от провеждани от Д общи мероприятия. Затова тези, които имат полза се задължават да платят на Д. Разликата между принос и данък е ясна. При приносите зад възниква заради реална осезаема полза на лицето, което трябва да плати. А се различава от таксата-заради общо мероприятие (приносите), а таксите се дължат за конкретно развита дейност на платеца.
Други парични постъпления в ДБю постъпват от глобите. Те се различават по функциите, които изпълняват. Основната функция на данъка е фискална, а на глобата-не да бъде приход в ДБю, а да притесни правонарушителя материално, да ги превъзпита. Да накаже правонарушителите и да не допуска правонарушение. С други думи значението на глобата е санкционно.
Конфискацията има санкционно действие или обезщетителна функция.

Въпрос №3


Принципи на данъчната политика. Законоустановяване на данъците
Данъчната политика на държавата може да се разглежда като водещи начала и идеи, к” служат на Д за изграждане на конкретна данъчна система. Тези начала служат за определяне и установяване на отделните видове данъци, да се изберат най-ефикасните средства за събиране на данъци. Данъчната политика на Д е елемент от общата политика на Д. Всяка държава свободно избира основни идеи и принципи, к” да залегнат в нейната данъчна политика. Това право произтича от суверенитета на Д. Тази свобода на Д не е абсолютна. Това е така, защото изборът на определената данъчна политика е зависима от конкретни социални и икономически програми на Д. Зависят от това какво влияние ще окажат данъците върху икономиката, националното стопанство и отд. гражд.
Несъобразяването с тези начала (идеи) може да доведе до прекомерност на данъчното облагане, а оттам и до несъбираемост на отделните данъци. Историческият опит сочи, че прекомерното данъчно облагане руши мотивацията за труд. Прекомерното данъчно бреме могат да доведат до изчерпване и унищожаване на източника, от к” ще се събира съответния данък. Прекомерната данъчна тежест е била в основата на редица социални сблъсъци, политически сблъсъци.
За да не се стига до неблагоприятни последици, науката е израб., а практиката внедрила основни принципи, на базата на който трябва да се гради съответна политика на данъчната система. По начало лежат принципите на Адам Смит, при изграждането на съвременни принципи са взети предвид влиянието на данъците върху нар. стоп., върху правосъзнанието на гражданите, съвременните организационни възможности за облагане и събиране на данъците.
Съвременните принципи на данъчната политика:-четири начала
1.финансови стопански начала
2.народно-стопански начала
3.начала на справедливостта
4.юридически начала
Финансовите стопански начала включват изисквания за достатъчност и продукт. На дан. Освен това тези начала изискват дан. да са лесно приспособими към изменящата се обстановка и да са удобни и лесни за събиране.
 Затова при установяване на данък трябва да се отчитат главно реалните нужди на бюджета от данъци, за да могат да покрият тези нужди в достатъчна степен.
Прих. В ДБю се планират на базата на предполаг. Р-ди. Те се планират така, че да не се обвързва определен данък с определен разход на Д.
Изискването за достат. На данъците предполага да са установени в такъв вид и р-р, че да се осигурят осн. р-ди на Д. Целта е да не се налага, да се предвиждат и опред. р-ди за покриване год. р-ди на Д.
Народностни-начала изискват изборите на данъците да са съобразени с източниците, на основания на които тези данъци ще се събират. Основно изискване е данъците да се установяват така по вид и р-р, че да дават възможност за възпроизводство на източниците на данъците.
Началата на справедливостта основно изискват опред. дан. да са съобразени с имущественото състояние на данъкоплатеца. Не трябва данъчната система да позволява един данъкоплатец да бъде притеснен отколкото друг. Материално, съобразно имуществ., с което разполага. От разраб. От финансовата наука принципи за данъчна политика за правото основно значение имат изискванията за определеност и съразмерност. На база тези изисквания правото закрепва някои от тях с всеобщата държавна принуда. Намесата на правни принципи в държавната политика е необходимо, защото понякога реализацията на други начала може да става на осн. на произволност на конюктурни стопански решения, к” е особено опасно.
Даването на предпочитания на един или друг принцип може да доведе до нестабилност. Това може да се получи при инфлация или дефлация. За да не се стига до това правото въвежда два основни принципа:
1.изискване за законоустановеност на данъците.
2.изискване за справедливост на данъчното облагане.
Данъчните плащания са безвъзмездни и имат не еквивалентен характер, няма насрещна престация. От икономическа гледна точка това е едностранно движение на парите, което няма пазарен характер. Данъчно задължените лица не могат да се отклонят от плащането на данъци тъй като няма да получат насрещна престация. Тяхното задължение е задължение по закон и е скрепено с държавна принуда.
Осн. право на всеки гражданин е правото на собственост.
Частната собственост е неприкосновена, а данъкът-на границата на нарушение на основното право на човека (собств.).
Най-важният принцип е законоуст. На данъка. В К е казано, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установено със закон Чл.84, К-сочат се правомощията на НС-определя данъците със закон.
Освен изискванията за законосъобр., чл.60, К-принцип на справедливостта-данък съобразно имотното състояние на платците чл.60 (3) данъчни утежнения и облекчения могат да се въвеждат само със закон.
Доразвит, този принцип за законоуст. На дан.следва
1.всеки данък да се установява със закон, приет от НС
2.всеки данък може да е само на осн. на действащ закон, и то само в рамките на действането на закона.
3.данъчно задължение на конкретния субект може да възникне само, ако такова е предвидено в закон
4.данъчни органи могат да извършват действие по определено изчисляване и събиране на данъци, но само в рамките на правомощията им, дадени със закон.
5.данъчните органи могат да извършват действия, по определяне и събиране на данъците по ред, определен в закона.

Въпрос #4


Устройство и правомощия на НАП.
Специализиран държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания е Национална агенция за приходите. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Органи на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителният директор. Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор.
Управителният съвет се състои от министъра на финансите, управителя на НОИ, директора на НЗОК, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията.Председател на управителния съвет е министърът на финансите.
Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции. Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия по този закон. Териториалните дирекции установяват, обезпечават и събират публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски, както и други публични вземания, възложени им със закон.
Към изпълнителния директор се създава Главна дирекция "Инспекторат по контрол и сигурност", която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията, за спазване на финансовата дисциплина в агенцията, както и осигурява вътрешната сигурност.
В централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори, а в териториалните дирекции - дирекции, отдели и сектори.Функции на агенцията:
1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер; 3. обезпечава и принудително събира публичните вземания; 4. събира доброволните плащания на публичните вземания;5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски; 6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители; 7. води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на ДОПК, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините; 8. анализира приходите и приходната практика; 9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си; 10. осъществява и други дейности, възложени й със закон.
Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява:1. стратегическия план на агенцията;2. отчета и анализа на изпълнението на плана за приходите от публични вземания;3. годишния отчет за дейността на агенцията;4. проекта на бюджета на агенцията;5. териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции;6. структурата на централното управление и на териториалните дирекции;7. стратегиите за развитие на човешките ресурси, на информационната система и на осигуряването на сградния фонд и материалната база на агенцията;8. обхвата на информацията касаеща регистъра на лицата подлежащи на регистрация съгласно ДОПК, както условията и реда за нейния обмен между агенцията, МФ, НОИ, НЗОКи общините;9. решения за отписване на вземания, събирани от НАП, за задължения до 100 лв., разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението.
Изпълнителният директор на агенцията:
1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;
3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;
4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;6. решава спорове за компетентност между органи на агенцията;7. утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;8. определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията;9. осъществява общо ръководство по управлението и квалификацията на служителите;10. организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;11. подготвя проекти на международни данъчни спогодби;12. дава становища по проекти на международни договори, съдържащи данъчни разпоредби;13. дава становища за промени в данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията;14. упражнява други правомощия, предвидени със закон.
Териториалният директор организира и ръководи:
1. териториалната дирекция;2. обслужването и подпомагането на задължените лица при изпълнение на задълженията им по данъчното и осигурителното законодателство;3. приемането и обработването на данъчни и осигурителни декларации, подлежащи на подаване или подадени в съответната териториална дирекция;4. възлагането и извършването на проверки и ревизии;5. обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията.
Териториалният директор:
1. издава предвидените в ДОПК актове;2. разглежда и изпраща до съответния съд жалбите против актовете и отказите за издаване на актове на органите на агенцията, както и против действията или бездействията на органи и служители на агенцията на територията на региона по реда, установен със закон;3. издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи;4. осъществява контрол върху дейността на органите и служителите на агенцията в съответната териториална дирекция;5. отчита се за дейността си пред изпълнителния директор;6. упражнява други правомощия, предвидени в закон.
Процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или негов пълномощник.

Въпрос #05


Предмет и метод на данъчното право
Съвкупността от ПН, които регулират отношенията възникнали във връзка с определяне изплащането на данъци съставлява ДП на РБ. Това са отношенията на държавата с данъкоплатците. Характерното за тези отношения е, че държавата сама едностранно е определила предпоставките, при наличието на които възниква данъчно задължение за определени лица. При това данъчното задължение е безвъзмездно и невъзвращаемо. По тези съображения ДП е съвкупност от властнически ПН. С тях се уреждат правоотношенията между държава и данъкоплатци, при които правоотношения държавата се явява субект на публичната власт.
ДП се състои изключително от императивни ПН. Това са Н, които задължават данъкоплатците да направят, да дадат нещо. Независимо от тази специфичност все още съществуват мнения, че ДП е техника, технология за събиране на парични средства, която технология се урежда с административно-правни и граждански правни н. Приема се, че ДН не е ПН. Счита се, че това е заповед на държавата, която сама си определя какво от кого и как да го време. Следователно тя сама си прави задължителна заповед за определени лица. В противовест на това са изказани становища, че ДН не само съдържа ПН, но тези ПН са строго специфични, поради което ДП е едно изключително П. Следователно ДП е автономно, самостоятелно и независимо от другите отрасли на П. Д. задължение се подчинява на съответни правила, които са различни от правилата за другите видове задължения. Това обаче не е достатъчно задължение, за да се счита, че ДП е напълно автономно. То си има собствена материя, терен, но напълно самостоятелни отрасли на П не съществуват. Всички области на П са свързани по между си и участват в изграждането на единната система на П от държавата. За това ДП е в постоянен допир с другите области на П и ДП търпи влиянието и понася насочванията, тенденциите за развитието на П въобще.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница