Лекции по Облигационно право Конов


Въпрос 2. Облигационно отношение. Вземането като относително субективно право. Защита срещу действия от трети лица



страница2/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 2. Облигационно отношение. Вземането като относително субективно право. Защита срещу действия от трети лица.


1. Облигационното отношение


1.1 Понятието за Облигационно отношение е теоретично – не е дефинирано в закона. Облигационното отношение е вид гражданско правоотношение и притежава родовите особености както на правоотношението, така и на гражданското правоотношение. Гражданското правоотношение е възникнала въз основа на правна норма от конкретен юридически факт връзка между равнопоставени правни субекти, която се състои от субективни граждански права и задължения. Съдържанието на тази връзка са права и задължения, които са специфични за облигационното отношение.

Облигационното правоотношение в гражданско правоотношение между две страни, по силата на което поне едната страна (наречена кредитор) може да иска от другата (наречена длъжник) една престация.


Тази дефиниция налага да се направят следните уточнения:


- Не винаги в облигационното отношение се формират страни. При многостранните договори, например, целта е общия резултат. Тук говорим за участници.
- Съществуват облигационни отношения, при които не се дължи престация. Такива са предварителния договор или облигационните отношения от организационен тип, които не са престационни, но все пак са облигационни отношения. Разликата се явява във възможността за принудително изпълнение при престационните отношения респ. Невъзможността при непрестационните.


1.2 Страните по облигационното отношение са равнопоставени правни субекти, които не разкриват специфика в сравнение със субектите на останалите граждански правоотношения. Те имат специфични наименования – „длъжник” (страната, върху която тежи задължението) и „кредитор” (страната, която е титуляр на субективното право). Често в облигационното отношение страните не са еднозначни. Всяка страна може да се явява в качеството на кредитор и в качеството на длъжник. Но най-малко едната от тях е кредитор и най-малко едната от тях е длъжник.
1.3 Съдържанието на облигационното отношение се състои от поне едно субективно право и насрещното му задължение. Субективното право се нарича „вземане” (легално понятие).
1.4 Видове облигационни отношения. Разграничаваме облигационно отношение в широк и тесен смисъл на думата. Дадената по-горе дефиниция се отнася до облигационното отношение в тесен смисъл на думата. То включва субективното право (вземането) и насрещното му задължение. Възможно е в хода на развитието да настъпят нови юридически факти като например ненавременно плащане, откриване на скрити недостатъци. Вследствие на това възникват нови права (респ. задължения) за страните.
Според едни автори тези права и задължения стават част от съдържанието на облигационното отношение в широк смисъл на думата. Другата тези следва традиционното разбиране, че това са права и задължения със санкционен характерт и следователно става дума за ново санкционно правоотношение. Не може да се отрече обаче очевидната връзка между двете отношения.
2. Вземане
2.1 Определение
Вземането е едно субективно гражданско право, възможност, която възниква въз основа на закона от определен юридически факт и за която законът гарантира на кредитора да получи определена престация без съдействие на длъжника

По изключение облигационното отношение може да не включва вземане (напр. при отношенията с организационен характер, които нямат престационен характер или при предварителните договори). Изправната страна при един предварителен договор може да предизвика едностранна промяна.




2.2 Вземането се отличава със своите специфики от публичните вземания. Режимът на публичните вземания не подлежи на правна регламентация в ЗЗД, а се подчинява на специални правила.
2.3 Вземанията имат относителен характер (т.е. те са относителни права). Те се отличават от вещните права, които са винаги абсолютни. Вземането на кредитора обаче може да се противопостави на трети лица (напр. при договора за наем)
2.3.1 Самата относителност на вземането има относителен характер. Според 21, ал. 2 ЗЗД ако едно трето лице попречи на изпълнението, то ще отговаря пред кредитора, но това, което кредиторът може да иска е обезщетение за вреди. Следователно, това е ново облигационно отношение между кредитора и третото лице, а не част от основното правоотношение. 21, ал. 2 ЗЗД предоставя защита на кредитора за вреди, причинени от всяко недобросъвестно трето лице, но това не е основание да твърдим, че първото облигационно отношение (между кредитора и длъжника) има абсолютен характер.
2.3.2 В дадени случаи вземането на кредитора влиза в конкуренция с вземанията на други кредитори срещу един и същ длъжник. Тези проблеми се уреждат по принцип от правилата на изпълнителния процес. Но и материалният закон дава предимство на определени кредитори (136 ЗЗД ). Това обаче също не е основание да кажем, че вземанията на превилигированите кредитори имат абсолютен характер.
2.4 Вземанията са имуществени субективни права и поначало са прехвърлими. Съществуват и вземания, които не са прехвърлими (напр. при договор за издръжка и гледане). В други случаи законът забранява прехвърлянето. Непрехврълимост може да се уговори (99 ЗЗД ), но в този случай относителния характер на вземането и правилото, че договорът поначало няма сила за трети лица (21, ал. 1 ЗЗД), са пречка уговорката да се противопостави на приобретателя на вземането.


3. Облигационни и вещни права

3.1 Вещните права са абсолютни.


3.2 Вещните права са numerus clausus, поради техния абсолютен характер.
3.3 Претенцията при облигационните права възниква от момента на изискуемост, докато при вещните права тя е по-ограничена. Ако някой наруши вещното право, то тогава възниква претенция.


4. Други субективни права

В състава на облигационното отнешение могат да влизат и други субективни права освен вземанията. Такива са:




4.1 Преобразуващи субективни права. Едно преобразуващо субективно право може и да е единствен елемент на облигационното отношение (напр. при предварителния договор). Такива прав амогат да съществуват и наред с вземанията (кредиторът има правото да развали договор при неизпълнение).
4.2 Обезпечителни субективни права. Те са с несамостоятелен, акцесорен характер. Действието им се проявява в една санкция при неизпълнение, а не толкова като принудителни мерки (напр. 194 ЗЗД )


5. Отговорност на трети лица (21, ал. 2 ЗЗД)


5.1 Задължението за обезщетение възниква по силата на специалния деликтен състав, уреден в 21, ал. 2 ЗЗД и се поражда при осъществяването на неговите елементи: деяние, противоправност на деянието, вреди, причнинна връзка (усложнена) между противоправното деяние и вредите и вина. Необходимо е наличието и на вина визирана от законодателя като „недобросъвестност”, което определя и нейните форми – умисъл и груба небрежност.




5.2 Отговорността на третото лице е извъндоговорна, тъй като договорът няма действие по отношение на трети лица. Следователно става въпрос за особен случай на деликтната отговорност (45 ЗЗД ). Параметрите на отговорността се различават от общото положение на деликта. Трябва да се поправят вредите от неизпълнения договор (не е настъпила желаната промяна), нарушен е позитивния интерес на кредитора. При деликтът настъпва промяна в обективната действителност, но тя е забранена или нежелана – говорим за негативен интерес.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   206




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница