Лекции по Облигационно право Конов


Въпрос 4. Видове престации – задължения с еднократно и продължително изпълнение; лични и предметни, заместими и незаместими, положителни и отрицателни, идивидуално и родово определени престации



страница4/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 4. Видове престации – задължения с еднократно и продължително изпълнение; лични и предметни, заместими и незаместими, положителни и отрицателни, идивидуално и родово определени престации.


Римските юристи са означавали действиятa, с които длъжникът изпълнява задължението си с термините: facere (правя нещо) и dare (давам нещо/. Понякога към тези два термина са прибавяли и трети - non-facere (не правя нещо) и patty (търпя/.Тези няколко глагола са били обхванати от едно по-общо понятие - praestare (извършвам/. Оттук идва и терминът praestatio (престация) - извършването на това, за което длъжникът се е обвързал (задължил да извърши) за да се освободи - т.е. да изпълни. В римското право дори самото понятие за изпълнение се е свързвало с това, което длъжникът е трябвало да направи. Римските юристи са определяли изпълнението като осъществяване на това, което се дължи.


В днешния български юридически език е прието с понятието престация да се означава съдържанието, предмета на задължението. Предметът на договора е самото задължение, предметът на задължението е престацията. Престацията е това, което длъжникът трябва да направи за да се освободи. За да се освободи длъжникът трябва да изпълни. Така престацията е и предметът на изпълнението. Трябва да си даваме сметка, че по нашето право длъжникът дължи удовлетворяване на легитимният кредиторов интерес - този, който е стипулиран в полза на кредитора.


Начини за определяне на престацията
Съдържанието на дължимия резултат трябва да бъде определено, за да може задължението да бъде изпълнено. Не може да бъде изпълнено едно неопределено задължение. За да възникне задължението обаче не е нужно то да бъде определено до тази степен, която е необходима за изпълнението му! Достатъчно е престацията (съдържанието на задължението) да бъде определена по начин, който позволява по-късното и пълно конкретизиране към момента на изпълнението.
Т.е. за да бъде изпълнено едно задължение, то трябва да бъде определено, но за да възникне е достатъчно да бъде определяемо. Да бъде едно задължение определяемо означава то да бъде "определено" с такива белези, които допускат по-нататъшното му "доопределяне" и се знае как да бъдат добавени тези липсващи белези, така че в един по късен момент да стане напълно "определено".
Ако се върнем към престацията, това означава че за да възникне едно задължение е достатъчно престацията да бъде определяема, а за да е възможно престирането е необходимо престацията да бъде определена.
Как се определя престацията? По принцип можем да обобщим - чрез волеизявление.Това волеизявление може да бъде едностранна сделка, или договор (тук вече волеизявленията са няколко/, от който се поражда задължението. Престацията може да бъде определена и от нормативен акт, който също е волеизявление (но на властнически орган) насочено към някакви правни последици, само че в случая последиците са общи правила за поведение, а не конкретно правоотношение. Така чл.51 от ЗЗД определя съдържанието на деликтното обезщетение. Чл.82 определя съдържанието на обезщетението на договорно основание. Казано иначе, когато източникът на задължението е извъндоговорен, или става въпрос за някакво вторично договорно задължение (като обезщетението за неизпълнение на един договор/, страните няма как да уговорят това, (или е трудно да предвидят последиците) тогава законът посочва началата за определяне на престацията.
В редица случаи престацията се определя и чрез индивидуален административен акт, когато с него се създава облигационно отношение.
Пресатцията може да се определи и чрез волеизявление на съда, при решаване на един правен спор - така съдът определя обезщетение по справедливост за неимуществени вреди -чл.52. Има един общ текст на чл.150 ГПК, според който когато искът е установен по основание, но неустановен по размер, съдът определя този размер по своя преценка или като вземе пред вид заключенията на трети вещи лица. Т.е. съдът не може да отхвърли иска, когато не сте установили неговия размер, но безспорно е основателен от гледна точка на фактите, които сте посочили като източник на вземането ви срещу ответника. С особено значение при определянето на престацията е и тълкуването на договора, съгласно правилата на чл.20 ЗЗД: "При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността." Оказва се, че обичаите в практиката са критерий за тълкуване на договора. Дори в много отношения те могат да се разглеждат като нещо, инкорпорирано в договора. Обичаите в практиката са нещо различно от обичая, като източник на правото. (Например: сключва се договор за наем в апартамента, където в едната стая живее хазяинът ви. В договора не пише нищо друго, освен че наемате една стая. Остава открит един въпрос - в апартамента има една баня. Не подлежи на съмнение, че след като има коридор, вие ще го полазвате, за да стигнете до стаята. Също така ако има тоалетна ще ползвате нея, а не градинката пред блока. Но може ли да ползвате банят и колко пъти в седмицата? Също така ако в къщата има телефон може ли да го ползвате и как? Ако тези въпроси не са уредени изрично в договора, не можете да се позовете на някакви диспозитивни норми, защото такива няма. Тогава за да си изясните отношенията с вашия наемодател трябва да се обърнете към обичаите в практиката и да проверите дали при подобни договори в София наемателите могат да ползват банята и телефона и как../.
В много случаи в договорът не е определена цена. Когато цената или възнаграждението не са уговорени изрично би следвало да приемем, че се дължи обичайното за дадена работа възнаграждение. (Например: отивате на шивач, поръчвате му да ви ушие панталон, но не определяте предварително цената, като очаквате че накрая ще трябва да платите обичайното за този вид услуга. (Досега ЗЗД не наблягаше на този въпрос, с което се създаваше чувството, че когато нещо е неопределено, то няма от къде да се определи, особено ако е съществен елемент от договора. Но чл. 20 е достатъчно основание да приемем противното. В търговското законодателство има изрични разпоредби в този смисъл. Така например в чл. 51 от ТЗ се казва, че когато в договорът не е определено възнаграждение, се дължи обичайното. Кое е обичайното възнаграждение е въпрос на конкретни факти.
От съществено значение за определяне на престацията е и правилото на чл.63 и 64, които уреждат принципът на добросъвестност в ОП. Така задължението (според чл.63) следва да бъде изпълнено добросъвестно и с грижата на добрия стопанин - т.е. дължи се не само това, което е изрично уговорено, но и това, което от естеството на нещата (по принципа на добросъвестността) следва да бъде (или се очаква да бъде) направено. Т.е. в действие е принципът bona fides, а не stricti iuris.
Да се върнем към идеята, че при възникването на задължението то трябва да бъде определяемо, а към момента на изпълнение - определено. Поставя се следващият въпрос - а кой ще извърши това определяне?
Досега разгледаните източници довеждат престацията до степен на определяемост: дължи се обезщетение за всички вреди пряка и непосредствена последица от увреждането; дължи се вещ поне от средно качество и т.н.
1. Видове престации

Класическите форми са dare, facere и non facere (да се даде, да се направи, да не се направи нещо).




1.1 Първото деление на престациите, което беше вече разгледано, е на престации за резултат и престации за средство.


1.2 Положителни и отрицателни престации.

а. Задължения за отрицателна престация са тези, при които дължимият резултат се постига чрез въздържане от определено действие. Отрицателните престации са винаги за лична, незаместима, неделима престация. Задължението за бездействие, което е елемент от конкретно облигационно отношение, има винаги относителен характер. Независимо от предмета си, задълженията за отрицателна престация нямат действие за третите лица – чл.21, ал.1 ЗЗД.


В зависимост от своя предмет задълженията за бездействие биват два вида – задължение за въздържане от фактически действия и задължение за въздържане от правни действия.


Отрицателните престации могат да бъдат самостоятелни и несамостоятелни. Вторите произтичат от друга задължение в облигационното отношение – напр. да не се прехвърля продадената вещ. Те не са същински, при тях няма насреща претенция.


При задълженията за бездействие се прилагат следните правила:


1) Субективната невъзможност на длъжника да изпълни задължението за бездействие има последиците на обективна невъзможност – задължението не може да бъде изпълнено от трето лице. Длъжникът, който извърши забраненото действие, поначало не може да изпадне в забава, да изпълни частично или лошо. Възможно е по изключение да има и отрицателни престации, чието изпълнение не е пълно, защото не създава окончателно състояние.

2) В случай на неизпълнение кредиторът разполага с няколко възможности: Той може да осъди длъжника да преустанови нарушението; Друга негова възможност е да осъди длъжника да премахне това, което е било направено в нарушение на задължението. Кредиторът може да поиска от съда да му разреши да премахне сам за сметка на длъжника последиците от неизпълнението – чл.80, ал.2 ЗЗД (приложим само за фактически, но не и за правни действия). При упражняване на всяка една от посочените възможности длъжникът трябва да престира на кредитора обезщетение за вредите, които му е причинил – чл.81, ал.1 ЗЗД.




б. Положителните престации могат да бъдат:


аа. Заместими или незаместими
Задължението е за заместимо действие, когато то може да бъде извършено не само от длъжника, но и от трето лице (вж. чл.80, ал.1 ЗЗД). Заместимите престации могат да бъдат за лична или за предметна престация. Само задължения, чиято престация е за еднородни и заместими вещи, могат да се прихващат (чл.103, ал.1 ЗЗД). Субективната невъзможност на длъжника не прави изпълнението обективно невъзможно. (чл.81, ал.2 ЗЗД). Принудителното изпълнение на заместимите задължения е пряко, защото съдебният изпълнител извършва престацията вместо длъжника Когато дължимият резултат е заместимо поведение, той може да се изъврши от кредитора за сметка на длъжника. Кредиторът обаче трябва да бъде овластен за това от съда (чл.80, ал.1 ЗЗД). Овластен може да бъде и съдебният изпълнител отново за сметка на длъжника. И в двете хипотези кредиторът не е длжен лично да извърши действието – той може да си послужи с трето лице.

Задълженията за незаместимо действие (intuitu personae) не могат да се изпълнят от трето лице. Личността на длъжника е съществен елемент от задължението. Грешката в личността е основание за унищожаемост (чл.28, ал.1, изр.2 ЗЗД). Субективната невъзможност на длъжника да изпълни е равна по последиците си на обективна невъзможност. Принудителното изпълнение се осъществява чрез глоби по реда на ГПК.




бб. Делими и неделими
Когато е възможно частичното изпълнение без да се намалява стойността на цялото престацията е делима. Делимостта е от значение при наследяване и при солидарност. Неделемостта е уредена като изключение (чл.128-129 ЗЗД). Дори престацията да е делима кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части.
1.3 Задължения за фактически, за правни действия и смесени.

Фактическото действие може да бъде изпълнено както от дееспособно, така и от недееспособно лице. Изпълнението на задължението за правно действие или бездействие по правило изисква дееспособност.


Правните действия може да са сделки или юридически постъпки. Смесени са например задълженията за въздържане от конкурентна дейност.


1.4 Задължения с еднократно и трайно изпълнение.

В зависимост от това дали длъжникът трябва да престира с едно действие, или трябва да спазва определено поведение в продължителен период от време, задълженията са с еднократно или с трайно изпълнение.Задълженията могат да бъдат както за действие, така и за бездействие. При задълженията за еднократно действие извършването му погасява дълга. При делимост е възможно изпълнение на части със съгласие на кредитора.


Задълженията с трайно изпълнение са такива за определен срок или такива за повече действия. В зависимост от това разграничаваме престации за продължително изпълнение, за които е характерна непрекъснатост (напр. наем) и престации за периодично изпълнение – еднакви по предмет престации, последователно осъществявани през определен срок (плащане на цената при наема). Изискуемостта, забавата и давността текат поотделно за всяка престация. Развалянето на договора няма обратно действие. Възможно е да се предяви иск и преди изискуемостта на отделните части. Неизпълнението на една от престациите не е неизпълнение на целия договор.




2. Индивидуално определена престация


2.1 Определение

Задължение, при което дължимият резултат е конкретен и означен с индивидуалните си белези, е за индивидуално определена престация. При договори относно вещни права върху недвижими имоти престацията винаги се индивидуализира.




2.2 Невъзможност за изпълнение

При начална невъзможност на предмета задължението с индивидуализирана престация е нищожно поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2 ЗЗД. В случай че се дължи престиране на бъдеща вещ обаче, задължението не е нищожно, а във висящо състояние. При последваща невиновна невъзможност за изпълнение задължението се погасява, но рискът е за длъжника.


Ако невъзможността е настъпила, след като индивидуално определеното задължение е трябвало да бъде изпълнено и е налице забава, задължението не се погасявава, освен ако длъжникът докаже, че вещта би погинала или би се повредила, дори и да беше предадена навреме – чл.85 ЗЗД.


При последваща невъзможност, за която длъжникът отговаря, задължението не се погасява. Кредиторът може да иска обезщетение за вреди вместо изпълнение, може да търси заместваща облага, може да развали договора или да упражни други свои права. При невиновна последваща невъзможност договорът се прекратява автоматично, а ако е частична – по съдебен ред.




2.3 Индивидуално определена престация за dare

Когато индивидуално определеното задължение е за dare собственосста, владението и рискът преминават автоматично – чл.24 ал.1 ЗЗД. При забава рискът се връща – чл.85 ЗЗД. Длъжникът трябва да пази вещта в съответното състояние, както и плодовете.




3. Родово определена престация


3.1 Понятие

Задължението е родово, когато престацията е определена с по-общи признаци, без да е конкретизирана (може да бъде заместима или не).


Степента на неопределеност може да бъде различна. Колкото повече са определящите белези, толкова по-тесен е родът. Принципът е, че родът не погива, но понякога той може да бъде опроверган.


Едно задължение може да възникне като родово определено, но не може да бъде изпълнено, докато престацията не бъде индивидуализирана. Инидивидуализацията (концентрация) представлява действия с които се идентифицират необходимото количество вещи от рода.




3.2 Изпълнение


а. При предметна престация в чл. 24 ал.2 ЗЗД са предвидени два способа:


По съгласие на страните. Съгласието не представлява договор. Последиците от това съглашение са преминаване на собствеността, владението и риска и взъникване на задължение за пазене и предаване.


Чрез предаване на фактическата власт. Предаването е действие на длъжника – той избира вещите, които да даде, без да е нужно съгласие. Вещите трябва да са поне със средно качество – чл.64 ЗЗД. Може да се предаде и документ. При т.нар. дистанционни сделки се приема, че престацията е индивидуализирана с предаването на спедитор, превозвач или на пощенско предприятие. Предаването индивидуализира престацията, води до прехвърляне на собствеността, владението и риска. Задължението за предаване е изпълнено.


б. При личните престации за действие по аналогия може да се признае правото на длъжника да избере кое действие да извърши, но в интерес на кредитора. При личните престации за бездействие щом са забранени цял род действия длъжникът трябва да се въздържа от всички.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   206




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница