Лекции по Облигационно право Конов


Въпрос 6. Алтернативни и факултативни престации



страница6/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 6. Алтернативни и факултативни престации.


ЗЗД не съдържа легално определение на алтернативни задължения, но такова може да бъде изведено от разпоредбите, които уреждат техния правен режим и общите разпоредби за престациите. Можем да дефинираме алтернативните задължения като: задължения с относително неопределено съдържание, което се конкретизира от една от страните по облигационното отношение, от трето лице или от съда, чрез извършването на избор между две или повече престации.


Нормативните текстове, които уреждат алтернативните задължения в ЗЗД са чл.130 - 132 включително, които се намират в Общата част на закона, в раздел "особени видове задължения".
Няколко примера, за да стане ясно за какво ще говорим: Длъжникът може да поеме едно задължение по договор, като трябва да предаде или хладилник или печка. Но не само вещи могат да бъдат предмет на алтернативни задължения. Може да се сключи договор за наем, при който трябва да се предостави ползването на едно или на друго помещение. Дали е възможно и лични незаместими престации да бъдат предмет на едно алтернативно задължение? В случая не е от значение дали престациите са еквивалентни с оглед някаква потребителска стойност - важното е страните да ги възприемат като такива.
Алтернативните престации трябва да се разграничават от родовоопределените престации и условните престации. Според чл.24 ал.2 при родовоопределени престации се дължат вещи определени по своя род и длъжникът изпада в забава ако не престира вещ, която отговаря на посочените родови белези. Общото тук е, че и двата вида задължения възникват като относително определени (определяеми/, но се нуждаят от допълнителна концентрация, която обикновено се прави от длъжника. Основните разлики са, че родовоопределените престации са определени по някакви родови белези на вещта, докато при алтернативните престации всяка вещ е индивидуално определена. Също така при родовите задължения се прави избор в рамките на престацията, докато при алтернативните изборът е между различни вещи. Това не означава, че родовоопределени престации не могат да бъдат предмет на алтернативни задължения - може да се сключи действителен договор по който длъжника трябва да предаде или 100т цимент или 50т бетон.
Трябва да се прави разлика между алтернативни престации и т.нар условни задължения. Основната разлика тук е, че изпълнението на едно условно задължение зависи от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие - т.е. не е сигурно самото задължение. Докато при алтернативните задължения задължението е сигурно, но не е ясно с коя вещ ще се изпълни. Естествено за да се премахне тази неопределеност в задължението трябва да се помисли за концентрация. Това става чрез волеизявление от едната страна (длъжника или кредитора/, от външно по отношението лице, или от съда.
Във връзка с волеизявлението се поставят няколко въпроса: Каква е същността на волеизявлението? Кой може и кой трябва да го направи? До кого трябва да бъде отправено? Кога трябва да се направи, и какво става ако се пропусне срока? Какви са последиците от това волеизявление?
Трябва да имаме пред вид, че отношенията между страните по едно облигационно отношение при което е уговорено алтернативно задължение може да се развие както нормално - страната, имаща право да направи концентрацията я прави - задължението от алтернативно става задължение за индивидуално определена престация, но може и да се стигне до усложнения - страната или лицата имащи право да направят волеизявлението не направят такова.
Безспорно след като това волеизявление поражда правни последици то е едностранна сделка и за него ще важат правилата за едностранните сделки. По особен е случаят, когато концентрацията е следвало да се направи от трето лице и то не я е направило. Тогава изборът се прави от съда и неговото "волеизявление" вече не е едностранна сделка а акт на държавен властнически орган.
От анализа на текстовете (чл.130 и сл/.може да се види, че изборът може да бъде направен както от длъжника или кредитора, така и от трето лице и като краен случай - от съда. Можем да разгледаме 2 хипотези: 1)още при възникване на алтернативното задължение се определя кой ще направи избора; 2)когато нищо не е определено ще се следва реда по чл.130 ЗЗД, където е посочено: "Ако при едно задължение с право на избор не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника."
До кого трябва да бъде отправено волеизявлението ще зависи от това кой го прави. Ако изборът е на кредитора, той трябва да уведоми длъжника и обратно. Когато изборът се прави от трето лице или от съда, то той трябва да се съобщи и на длъжника и на кредитора.
Срокът зависи от обстоятелствата - кой, къде и как ще направи волеизявлението за избор. Ако то се прави от длъжника има две възможности: 1)срокът да е определен при пораждането на алтернативното задължение - тогава естествено изборът трябва да се направи до изтичането му (чл.131 ал.1/; 2)ако срок не е определен, чл.131 ал.1 казва, че изборът трябва да се направи до деня, в който задължението трябва да се изпълни - до падежа. Ако изборът е на кредитора също имаме две възможности: 1)когато срокът е определен с пораждането на задължението; 2)ако срокът не е определен законът в чл.131 ал.2 дава възможност длъжникът да определи срок на кредитора, в който той трябва да направи своя избор.
Как стоят нещата при третото лице? Тук хипотезите не са посочени така конкретно (чл.131 ал.3) както при предишните два варианта. Законът говори за "определеният му срок" - т.е. срокът може да бъде определен по различен начин: изрично, при пораждане на алтернативното задължение; по искане на едната от страните по договора; или по искане и на двете страни - кредитор и длъжник едновременно. Трябва да обърнем внимание и на положението на третото лице - на него трябва да му е съобщено, че в еди-какъв-си срок се очаква да направи някакъв избор. Сключеният договор (въобще възникването на облигационното отношение) поражда обвързаност между страните - кредитор и длъжник, но това не засяга третото лице, което е външно по отношение на договора. В случая на него му се вменява едно задължение - в съответния срок да направи определено волеизявление, което означава че то трябва да приеме това задължение - трябва да приеме да направи избор. Ние не можем да го задължим да прави избор, ако то не е съгласно. А какво става, ако третото лице не направи избор? Това е хипотезата, когато третото лице се е съгласило (задължило) в определения срок да направи волеизявлението за избор, но не го прави. Възможно е да носи отговорност, но не и в случаят, когато му е съобщено, че се иска от него да избира, но то не се е съгласило, или не е отговорило нищо.
Какво става, ако страните са се уговорили трето лице да направи избор, посочили са го, но то в един по-късен момент се отметне? В този случай следва да приложим правилото на чл.131 ал.1 - изборът се прави от длъжника, защото третото лице не е приело, което е равносилно на хипотезата когато не е определено кой ще прави избор.
Друг е случаят, когато изборът не се направи в срок. Тук възможностите също са различни, в зависимост от това кой е трябвало да избира. Ако това е бил длъжникът - правото на избор преминава върху кредитора (чл.131 ал.1 края/. Обратно - ако изборът е бил на кредитора, преминава върху длъжника (чл.131 ал.2/. И накрая - ако е трябвала трето лице да избира, ще се произнесе съдът. Това последно разрешение е дадено в чл.131 ал.3.
Трябва ли третото лице да е отказало за да премине правото на избор върху съда? Не е нужно то да е отказало изрично или мълчаливо - изборът може да премине върху съда и по други причини: например ако третото лице е починало, или е поставено под запрещение.
Кой следва да се обърне към съда? ЗЗД мълчи по въпроса, но е възможно това да направи всяка от страните по облигационното отношение - и длъжникът и кредиторът.
Най-важната последица от извършеният избор е, че се премахва неопределеността на престацията - извършва се концентрация. Освен това изборът е неотменяем - веднъж направен не може да се променя. Законът казва, че това става тогава, когато изборът бъде съобщен на другата страна, а когато трето лице избира - е съобщено на двете страни (чл.130 ал.2/. Третата важна последица е, че след като е извършена концентрацията и е налице задължение за индивидуално определена престация, съгласно чл.24 се прехвърля собствеността и риска.
Какво става при невъзможност на престациите? Ако е налице начална невъзможност, то няма да имаме договор, или той няма да бъде за алтернативни престации. Интересен е вариантът, когато невъзможността засяга само една от престациите. В този случай всичко ще зависи от волята на страните - ако те биха сключили договора само за възможната престация, то договор ще има. (В противен случай началната невъзможност на една от престациите ще бъде равносилна на недействителност на целия договор, защото страните биха се задоволи само с алтернативно задължение ).

ФАКУЛТАТИВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ


Наричат се още задължения с факултативна възможност за изпълнение, или задължения с възможност за изпълнение с нещо друго.
Длъжникът се задължава да изпълни основната престация (уговорена по договора/, но по своя воля може да изпълни и с факултативната. Кредиторът е длъжен да приеме заместващата - факултативната престация, като същевременно може да иска единствено основната престация - само за нея е възможно принудително изпълнение. За разлика от хипотезата на datio in solutum факултативното изпълнение може да се осъществи и без съгласието на кредитора.
В този смисъл при начална невъзможност на основната престация задължението е недйствително. При последваща невъзможност, при причина за която длъжникът не отговаря, той се освобождава от задължението. Кредиторът не може да иска изпълнение на задължението върху факултативната престация, нито компенсаторно обезщетение. Остава възможността вместо обезщетение и без съгласието на кредитора, длъжникът да изпълни с факултативната престация, при последваща невъзможност за която той отговаря или неизпълнение с основната престация.
МАРКОВ !!!
1. Алтернативни престации
1.1 Понятие за алтернативни задължения

Задължения, които могат да се предвидят като клауза в договора, при които съдържанието на престацията не е напълно определено, а кредиторът може да получи един от два или повече предвидени предмета – който бъде избран. Изборът може да принадлежи кредитора, длъжника или на трето лице.


В случая са дадени възможности за избор между няколко предмета, но в крайна сметка задължението се изпълнява с един. Престацията е една, но съдържанието й не е напълно определено (обратно проф. А. Калайджиев).




Алтернативните задължения са уредени в чл.130-132 ЗЗД.


1.2 Отгранчиения

1) Няма алтернативни задължения, когато законът дава възможност на кредитора да избира: например по чл. 79 ЗЗД (между изпълнение и обезщетение или обезщетение вместо изпълнение); по чл.16а, ал.2 ТЗ и др.


2) Родово определената престация е само една, но недостатъчно определена. Използвани са родови белези и възможността за избор е само в рода. Една или повече от алтернативните престации може да са родово определени.
3) При даване в изпълнение по чл.65 ЗЗД се постига ново съгласие (договор), след което няма възможност за избор, а задължението се погасява с уговореното.
4) При условните задължения действието на договора е отложено. При алтернативните престации има несигурност не дали, а какво ще бъде изпълнено.
2. Нормална концентрация


2.1 Понятие за концентрация

Отстраняване състоянието на неопределеност, за да може задължението да бъде изпълнено, става чрез концентрация, която по същността си е едностранна сделка. Тя се извършва чрез упражняване на преобразуващото право на избор (ius variandi) с извърнсъдебно неформално едностранно волеизявление. То може да бъде дадено изрично или мълчаливо. Липсата на форма и изискване за вписване на изялвението за избор е пречка алтернативната престация да бъде вещно право върху недвижим имот. Правото се упражнява в определен в срок определен в договора, определен от длъжника (ако изборът е на кредитора) или до падежа (ако изборът принадлежи на длъжника).




2.2 Страни при избора

Ако не е определно кому е предоставен изборът, той по право може да бъде извършен от длъжника – чл.130, ал.1 ЗЗД, като при солидарност се изисква съгласие на всички, а при невъзможност такова да бъде постигнато – от съда.


Адресат на сделката е другата страна. „Изборът става неотменяем, когато бъде съобщен на другата страна, а ако е предоставен на трето лице - когато бъде съобщен на двете страни. В случай, че на страната, на която изборът трябва да бъде съобщен, участвуват няколко лица, той става неотменяем, когато се съобщи на едно от тях.” – чл.130, ал.2 ЗЗД.


„Ако правото на избор принадлежи на длъжника и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок - до времето, когато задължението трябва да се изпълни, правото на избор преминава върху кредитора. Ако правото на избор принадлежи на кредитора и той не го упражни до определения за това срок или ако няма такъв срок - до срока, който длъжникът му определи, правото на избор преминава върху длъжника. Ако изборът е предоставен на трето лице и то не го направи в определения му срок, изборът се прави от съда.” – чл.131 ЗЗД.




2.3 Действие на сделката

а. Волеизявлението, с което се упражнява ius variandi концентрира задължението върху една престация. Дйестивето на концентрацията настъпва ex nunc, тъй като обратното действие е изключение, което трябва да бъде специално уредено. Аналогията с условните задължения е недопустима.


б. Вещният ефект настъпва след упражняване правото на избор.


в. Ако длъжникът престира, преди третото лице да е избрало, в случай че даденото не съвпада с избраното по-късно, той дължи другата престация, а даденото се връща обратно по чл.55 ЗЗД. Приемането на престацията от кредитора е конклудентно извършен избор на предложеното от длъжника.


3. Анормална концентрация – чл.132 ЗЗД
3.1 Случаи, излизащи извън рамките на хипотезата на чл.132 ЗЗД

При начална невъзможност на всички престации договорът е нищожен поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2 ЗЗД. Ако е невъзможна само една от престациите, прилага се чл.26, ал.4 ЗЗД – „Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части”. При невъзможност за изпълнение, настъпила след упражняване правото на избор се прилагат правилата за невъзможното изпълнение.




3.2 Последваща невъзможност на всички престации

а. Ако изпълнението на всички престации стане невъзможно по причина, за която нито една от страните не отговаря, договорът се прекратява.


б. Ако за невъзможността е виновен кредиторът, комуто принадлежи правото на избор, длъжникът автоматично се освобождава и може да търси обезщетение от кредитора за понесените от него вреди. В случай че изборът принадлежи на длъжника, длъжникът ще може да търси обезщетение за всички задължения без едно, което длъжникът ще избере.


г. Когато невъзможността се дължи на причина, за която длъжникът е виновен, кредиторът разполага с правата при виновна невъзможност – да развали договора и да получи компенсаторно обезщетение, чиято стойност ще се определи от една от престациите, посочена от страната с право на избор; да развали договора и да иска обратно даденото заедно с обезщетение за вредите; да получи заместваща облага.




3.3 Последваща невъзможност на една или повече от престациите

а. „Ако изпълнението с един от предметите на задължението стане невъзможно поради причина, за която не отговаря страната, която няма правото на избор, задължението остава в сила само за останалите предмети” – чл.132, ал.2 ЗЗД.


б. „Ако за невъзможността е отговорна страната, която няма правото на избор, другата страна може да избира: кредиторът може да избере или изпълнение с някой от възможните предмети на задължението; или обезщетение вместо невъзможния, а длъжникът може да избере или някой от възможните предмети на задължението и да иска обезщетение за невъзможния, или да се освободи от задължението, като се откаже от обезщетението” – чл.132, ал.2 ЗЗД.


в. Ако невъзможността е настъпила по вина на носителя на правото на избор по арг. от чл.132 ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение, но дължи обезщетение за погиналите престации. Ако правото на избор е на длъжника и по негова вина настъпи невъзможност на една или повече престации, той може да избира между останалите предмети.


4. Факултативни престации


4.1 Понятие

Факултативните задължения не са уредени в закона, но могат да възникнат от клауза в договора.


Факултативни задължения са онези, при които дължимата престация е определена при сключване на договора (основна престация), но е предвидена възможност длъжникът да престира нещо друго вместо дължимото.


Другите възможности на длъжника може да не са посочени, а може да са ограничени по някакъв родов, стойностен или друг признак. В случай, че не са, трябва да се престира нещо адекватно на целта на кредитора (да консумира, да инвестира и т.н.). Възможно е да се уговори, че изборът принадлежи на кредитора.




4.2 Отграничения

а. За разлика от алтернативните, при факултативните престации кредиторът може да иска само основната пресация. При невъзможност за изпълнението й отношенията се уреждат по общите правила, но ако е виновен длъжникът той може да престира нещо друго и да погаси задължението си.


б. За разлика от datio in solutum, при факултативните престации съгласието на кредитора за изпълнение на нещо различно от дължимото е дадено предварително. То е дадено общо, а изборът какво да се изпълни принадлежи на длъжника.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   206




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница