Лекции по спелеология Клуб " Кейвинг ", София, 2003 Съдържание 1 Тема Въведение в спелеологията. Кратка история на спелеологията в България 3

Тема 1. Въведение в спелеологията. Кратка история на спелеологията в България

Цялостна представа за пещерите може да се получи, когато се обединят и синтезират сведенията и резултатите, получени от различни области на човешкото познание. При изследването на пещерите се съчетават усилията на широк кръг специалности – геология, химия, геоморфология, хидрогеология, биология, археология, топонимия, фолклористика и др. Една от най-характерните особености на спелеологията е, че обединява усилията на спорта и науката при разрешаването на своите проблеми.

Както вече отбелязахме, пещерите не са владение само на изследователите и научните работници. Природата е създала в тях толкова красиви неща, че веднъж, който има щастието да ги зърне, се връща отново и отново в тези подземни дворци. За това самите пещери се превръщат в места на естетическа наслада и отмора, което е наложило благоустрояването на най-красивите пещери и подготвянето им за масови посещения от туристи.

Най-ранните сведения за пещерите в България са намерени в ръкописите на Петър Богдан от 1640 г., които съдържат ценни географски и исторически сведения за България и Влашко. Следващи данни се откриват чак през 19 век, където за първи път се публикува туристическо описание на пещера в България. През 1915 г. излиза книгата “Карстови форми в Западна Стара Планина”, написана от географа Жеко Радев. 7 години по-късно в България се започват системните биоспелеологични проучвания, с които се поставя началото на научните изследвания в пещерите в България.

На 18 Март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват Първото Българско Пещерно Дружество. Започва активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове (гр. Дряново). След 9.09.1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на БАН. Проучват се едни от най-красивите пещери в България в районите на Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Враца. През 1949 г. Българското Пещерно Дружество преустановява своята дейност по решение на “народната власт”. Продължават научните изследвания в институти на БАН и в Софийския Университет.

След възобновяване на дейността на БТС през 1957 г. се заражда идеята за създаване на Комитет за Пещерен Туризъм към него и на следващата година той се учредява. През 1963 г. е проведена първата национална конференция по спелеология, по време на която Комитетът за пещерен туризъм се преобразува в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ). През 1965 г. учителят от Чепеларе Димитър Райчев организира първата пещерна сбирка, която по-късно се разраства през 1980 г. в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. През 1972 г. РКПДПТ се преименува на Българска федерация по пещерно дело, а през 1991 г. – на Българска Федерация по Спелеология. В момента в БФСп членуват над 30 клуба.

От самото начало на съществуването си БФСп работи в няколко основни насоки:

• 
  приобщаване на нови членове, чрез провеждане на различни курсове;
  
• 
  подготовка на инструкторски кадри;
  
• 
  подготовка на спасители (която води началото през 1974 г., когато се създава Аварийно-спасителния отряд към Федерацията);
  
• 
  проучване на българските пещери (през 1972 се създава Главната картотека на българските пещери);
  
• 
  развитие на пещерния туризъм, чрез благоустрояване на пещери (Първата благоустроена пещера е Бачо Киро, гр. Дряново – 1929 г., Леденика, Враца – 1961 г., Магура, с. Рабиша – 1961 г., Съева дупка, с. Брестница – 1967 г., Орлова Чука, с. Пепелина – 1970 г., Снежанка, Дяволското гърло – 1977, Ягодинска – 1982, Ухловица – 1983, Ахмедова дупка – 1988, всички в Родопите, Зандана, гр. Шумен - 1987). През 1981 г. се изгражда Националния Пещерен Дом в Карлуково.
  
• 
  опазване на пещерите;
  
• 
  международна дейност (български спелеолози са прониквали в Снежна, Полша, - 640 м, Гуфр Берже, Франция, -1 122 м, Сплуга де ла Прета, Италия, -878 м, Пиер сен Мартен, Франция, -1 332 м и др.);