Лекции Упражнения, семинари Учебни практики Други форми 02. 03. 15. Доц. Д-р

абиологичните дейности и производства не е обект на други научни дисциплини.

Бъдещите специалисти – екологизи, получават познания за основните метеорологични, климатични и хидроложки фактори и тяхното влияние върху растежа, развитието и продуктивността на живите организми, върху живота и практиката на човека. Научават се да измерват, определят , анализират и оценяват климатичните и хидроложките елементи и явления в приземната атмосфера, на земната и водните повърхности, в екосистемите. Запознават се с опасните климатични и хидроложки въздействия, мерките за защита от тях. Студентите придобиват умения да получават и използват прогнозите за времето, метеорологичната, климатичната и хидрологичната информация, хидроложките прогнози, методите за екологична оценка на климата и метеорологичната обстановка през текуща година, да съставят климатична и хидроложка характеристика на дадена територия.

Дисциплината е целенасочена към ефективното и пълноценно използване на климатичните и хидроложките ресурси с оглед на екологизацията на териториите и производствата. Тя формира съвременен еколого-производствен мироглед, основан на охранно-преобразувателен подход към пмриродните процеси при постигане целите на антропогенната деятелност. Има общо екологично и природозащитно значение. Основа е за изучаването на другите общо образователни и специални дисциплини.

Практическите упражнения през първата половина на семестъра са лабораторно-инструментални - студентите се научават да наблюдават и измерват агрометеорологичните елементи. Останалите занятия са свързани с изучаване и ползване на метеорологични, агрометеорологични, климатични и агроклиматични дневници, бюлетини, месечници, годишници, справочници синоптични карти, атласи, прогнози и др. Учебната практика се провежда в Опитното поле на метеорологичната станция и земеделските култури в агрометеорологичните участъци.

За извършената практическа работа студентите изработват и представят за заверка и оценка протоколи. През втората половина на семестъра се полага писмено контролно препитване върху 2/3 от изучавания материал. Изработеният курсов проект се защитаваа на последното упражнение и впоследствие се оценява.

Заверката за семестъра са прави след изпълнение от студента на следните изисквания:

1. Системно присъствие на лекциите и практическите занятия и учебната практика.

2. Представени и оценени всички протоколи.

3. Положена контролна проверка за усвоения материал.

4 Представен завършен и годен за оценка курсов проект.

1. 
   Климатология и хидрология – определение, предмет , основни понятия. Метеорологични, климатични и хидрологични елементи, фактори, условия, ресурси. Основни задачи и методи. Климатични и хидрологични наблюдения.
   
2. 
   Атмосфера и въздух – същност, екологична роля, значение. Основни атмосферни процеси и явления. Състав на въздуха. Физични свойства. Почвен въздух, аерация на почвата. Въздухът в гората.
   
3. 
   Строеж на атмосферата. Изучаване на атмосферата. Замърсяването на въздуха като екологичен проблем.
   
4. 
   Хидросфера и вода – същност, значение, разпределение по земното кълбо. Кръговрат на водата. Воден баланс. Физични свойства и аномалии на водата. Химичен състав на природните води. Замърсяване на водата.
   
5. 
   Почвена влага – същност и екологична роля. Хидроложки показатели и воден баланс на почвата. Влияние на метеорологичните условия върху динамиката на водните запаси в почвата. Методи за регулиране и съхраняване на влагата в почвата.
   
6. 
   Произход и формиране на на подземните води – грунтови, напорни (артезиански), пукнатинни, карстови, минерални. Извори. Гейзери.
   
7. 
   Реки - същност и видове. Хидрографски характеристики на речните системи. Хидрометрия. Воден отток – формиране, източници , количествени характеристики, режим. Химичен състав на речните води, твърд отток.
   
8. 
   Измерване на водните строежи и скорост на речното течение. Определяне на водни количества. Ключова крива. Определяне на твърд отток. Обработка на хидроложки данни.
   
9. 
   Езера – същност, генезис, морфометрични характеристики, подхранване и воден баланс. Режим на езерното ниво. Динамика на езерните води. Химичен баланс.
   
10. 
    Световен океан – подялба, морско ниво, релеф на океанското дъно.Химичен състав и соленост на морската вода.Динамика – промени на морското дъно, вълнение, стоящи вълни и сейши, приливи , течения.
    
11. 
    Слънчева и земна радиация – същност, значение, видове,интензивност и количество, слънчева константа. Спектър на слънчевата радиация и екологична роля на основните му части.
    
12. 
    Отслабване на слънчевата радиация в атмосферата. Поглъщане, разсейване, общо отслабване. Продължителност на слънчевото греене. Отразяване на слънчевата радиация от земните и водните повърхности. Албедо. Погълната радиация.
    
13. 
    Излъчване на земята и атмосферата. Ефективно излъчване. Радиационен баланс на дадена повърхност. Естествена осветеност.
    
14. 
    Радиационен режим на почвата, водните басейни и фитоценозите.Слънчевата радиация на наклонени терени. Роля на слънчевата радиация за биосферата и начини за по-пълното и използване.
    
15. 
    Измерване продължителността на слънчевото греене, осветеността, интензивността на слънчевата радиация, албедото и радиационния баланс.
    
16. 
    Топлинен режим на земната повърхност – същност и значение. Топлинни свойства на почвата и водата. Затопляне, изстиване и топлинен баланс на земната повърхност, основни фактори.
    
17. 
    Денонощни и годишни колебания в температурата на земните повърхности. Температурни амплитуди. Закономерности в разпространението на топлината в почвата.
    
18. 
    Измерване на температурата на почвата и водата.
    
19. 
    Топлинен режим на приземния въздух – същност и значение. Затопляне и изстиване на въздуха – процеси и фактори. Изменение на температурата във височина. Вертикален температурен градиент. Температурни инверсии и тяхната екологична роля.
    
20. 
    Денонощни и годишни колебания на температурата на въздуха. Температурен режим във фитоценозите. Характеристика на температурния режим в дадена територия и изисквания на екосистемата към топлината.
    
21. 
    Измерване на температурата на въздуха.
    
22. 
    Водата в атмосферата – същност и значение. Постъпване на водата във въздуха. Влажност на въздуха.Свойства на водните пари. Пъргавина и насищане на водните пари. Характеристики за влажността на въздуха.
    
23. 
    Изменения на влажността на въздуха във височина. Денонощни и годишни колебания на влажността в приземния въздух.
    
24. 
    Измерване на влажността на въздуха.
    
25. 
    Кондензация на водните пари – същност и значение, условия, кондензационни ядра. Първични продукти на кондензацията.
    
26. 
    Мъгли – същност, значение, условия за образуване, класификация, денонощен и годишен ход. Роля на мъглите за биосферата.
    
27. 
    Облаци – същност, значение, строеж, образуване, класификация. Облачност – определение, денонощен и годишен ход, географско разпределение, роля за биосферата. Възможности за въздействие върху облачността.
    
28. 
    Определяне на облачността.
    
29. 
    Валежи – същност ,значение, видове и типове. Образуване на валежите от облаците. Надземни валежи.
    
30. 
    Денонощен и годишен ход на валежите.Климатична и хидроложка характеристика на валежния режим.
    
31. 
    Роля на валежите за хидросферата и биосферата. Методи за преодоляване на недостига от валежи. Въздействия върху облаците и валежите.
    
32. 
    Измерване на валежите.
    
33. 
    Снежна покривка – същност, значение, характеристика, роля на хидросферата и биосферата. Влияние на растителността.
    
34. 
    Измерване на снежната покривка.
    
35. 
    Атмосферно налягане – същност, значение, изменения във височина, периодични и непериодични колебания, географско разпределение.
    
36. 
    Вятър – същност, елементи, значение, причини за възникване, периодични и непериодични колебания. Сили, които влияят върху въздушния поток. Турбулентност. Влияние на препятствията върху вятъра.
    
37. 
    Въздушни течения в области с повишено и понижено налягане. Вятърът в приземния въздушен слой. Роля на вятъра за биосферата, въздействия върху почвата, растенията и водата.
    
38. 
    Определяне на посоката, скоростта и характера на вятъра. Скала на Биофорт. Роза на вятъра.
    
39. 
    Изпарение – същност, значение. Изпаряемост. Изпарение от водна повърхност.
    
40. 
    Изпарение от почвата. Сумарно изпарение. Изпарение от снежна покривка и растителност. Денонощен и годишен ход на изпарението. Методи за регулиране на изпарението от почвата и водоемите.
    
41. 
    Въздушни маси – определение, значение, формиране, свойства, типове, класификация, трансформация.
    
42. 
    Атмосферни фронтове – определение, значение, формиране, фронтогенеза и фронтолиза, влияние върху метеорологичните условия. Топъл, студен и оклюзионен фронт.
    
43. 
    Обща атмосферна циркулация – същност, значение, основни звена. Пасати и вътрешно. Мусони.
    
44. 
    Циклони и антициклони – същност и значение. Време в циклона и антициклона. Тропични циклони.
    
45. 
    Местни ветрове – бриз, планинско-долинен, фьон, бора, дребномащабни вихри (смерч, тромба, торнадо, вихрушка).
    
46. 
    Генезис на климата. Основни климатообразуващи процеси и фактори – глобални, регионални и локални: радиационни, циркулационни, географски. Макроклимат, мезоклимат, местен климат и микроклимат.
    
47. 
    Класификация на климата - цели, значение, климатични показатели. Основни групи класификации. Климатична класификация на Алисов, на Берг, на Будико. Климатограми.
    
48. 
    Климатът на България – фактори, които го обуславят. Годишен ход на метеорологичните елементи в България. Климатично райониране на България.
    
49. 
    Микроклимат – същност и значение. Микроклиматични наблюдения. Формиране на микроклимата. Основни типове микроклимат.
    
50. 
    Методи за подобряване на микроклимата. Среднообразуваща рола на растителността. Използване на информацията за микроклимата.
    
51. 
    Изменение и преобразуване на климата. Актуалност на проблема. Причини за измененията на климата. Антропогенни въздействия - отрицателни и положителни. Последствия за биосферата и човечеството. Климатични изменения в България.
    
52. 
    Биоклиматология. Влияние на климатичните и хидроложките условия върху екосистемите. Опасни явления на климата и времето – същност и роля за биосферата.Суша – определение, показатели, произход, типове, влияние върху биосферата, мерки за защита. Ветрова ерозия и прашни бури – определение , разпределение, възникване и развитие, въздействия върху почвата и растенията, мерки за защита.
    
53. 
    Поройни валежи, наводнения, водна ерозия, градушки и мълнии – условия за проявление, въздействие върху биосферата, мерки за защита. Зимни повреди на фитоценозите и мерки за защита.
    
54. 
    Сезонни явления в природата. Фенология – определение, подразделяне, наблюдения, фенодати, феноаномалии, феноиндикатори, фенокарти и атласи, календар на природата. Значение на фенологията.
    
55. 
    Оценка на биоклиматичния потенциал – принципи и методи, биоклиматични показатели, биоклиматични ресурси, биоклиматично райониране. Биоклиматични ресурси на България.
    

1. 
   Д. Димитров, 1970. Обща Климатология. Наука и изкуство,София
   
2. 
   Пеев Борис, 1994. Метеорология. Издателство “Мартилен”, София
   
3. 
   Б. Марчиков, 1973. София. Хидрология. Изд. Техника, София
   
4. 
   Б. Марчиков и Ж. Николов, 1963. Ръководство за упражнение по Хидрология. Изд. Техника, София
   

Пловдив Съставил: ………………..

02.02.2005 г. /доц. д-р Д. Иванова/
ДЕКАН:.............................

/проф.дсн. Ив. Лечева/