Лекции за работниците на Гьотеанума в Дорнах от 17 февруари до 9 май 1923 година. Превод от руски: Евгени Мангуров

Превод от руски: Евгени Мангуров

За живота на Земята в миналото и бъдещето. За целебните сили в природата на човека.

Техника и природа. Айфеловата кула и стъблото на пшеницата. Шисти, кварц и фелдшпат. Най-твърдите черни породи са остатък от древните растения. Някога цялата Земя е била жива. В началото тя е била растение, след това – животно. Всичко, което днес имаме като скални породи, е остатък от жизнени процеси, остатък от живото. Животът идва от мировото пространство. Слюда, кварц и фелдшпат като лекарствени средства. Прелитането на птиците. За коралите. Прецесията на точката на пролетното равноденствие в течение на Голямата Платонова година (25920 години). Земята отново ще стане пробудено, живо същество. Варовикови препарати при изтощение и недохранване. Хомеопатия и алопатия. За боите от растителен произход.
Втора лекция 21 февруари 1923 година………………………….21

Двата основни закона на учението за цвета във връзка с утринната и вечерната заря и синия цвят на небето. Здравето и болестта във връзка с учението за цвета.

Въздействие на цветовете върху човешкия организъм. Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта като орган на живота и от страна на нервите, като орган на съзнанието. Възникване на утринната и вечерна заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета. Как древните скотовъдни народи са създали науката за звездите.
Трета лекция 3 март 1923 година…………………………….33

За цвета във връзка с човешките раси.

Цветът на кожата и другите отличителни признаци на черната, бялата, жълтата, кафявата и червената човешки раси. Малайци, индианци и индуси. Бялото население на Америка. Европеецът доказва, а американецът настоява. Бъдещето на американската цивилизация. Антропософията трябва да бъде развита от духа. В Европа антропософията се създава по духовен начин, докато американците я създават по природен начин. Спиритизмът е продукт на американизма. За теорията на Удроу Уилсън. Бялата раса е расата на бъдещето, расата, съзидаваща на основата на духа. За първата глава на книгата "Същност на социалния въпрос".
Четвърта лекция, 14 март 1923 година………………………….45

Образът на света според Данте и идването на естественонаучната епоха – Коперник, Лавоазие.

Данте е описвал невидимия свят, етерния свят, или светът на сферите със Земята в центъра, докато Коперник е описвал физическия свят. До края на XVIII столетие хората все пак са знаели нещо за етерния свят. Учението за флогистона – огнената субстанция – и възгледът на Лавоазие относно кислорода. Как е възниквал материализмът. Първото преживяване след смъртта е преживяването на всеобхватно спомняне. Представите за ада според Данте.
Пета лекция 17 март 1923 година. ………………………………..57

Структурно делене на човешкото същество – живот и смърт.

Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека. Вървежа, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и „аза“ . Съвременният човек твърде малко се грижи за речта. В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното. Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд. Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция. Църквата като господарка на смъртта. Животът преди раждането и животът след смъртта. Не може да се добие познание за живота след смъртта, ако не се добие познание за живота преди раждането, и по-точно, преди зачатието.
Шеста лекция 21 март 1923 година…………………………………69

Животът на човека в съня и смъртта.

За важността на съня и за безсънието. Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му. След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот. След смъртта човек живее една трета от времето на земния си животът в астрално тяло, и едва няколко дни в своето етерно тяло. Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрелост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя „аз“ . Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде. Всичко това дава възможност на човешкото тяло да стане разумно. Как се появява човека. За еволюционната теория. Оплоденото яйце става носител на хаоса. Човек трябва сам да създава своята форма, своя облик. Всичко, което го има във външния свят, се копира вътре в човека. Какво прави „азът“, докато човек отново не се върне на Земята.
Седма лекция 4 април 1923 година………………………….......80

Структурно делене на човешкото същество на физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и „аз“ .

Пример за съвременен научен начин на мислене. Философия без логика. „Азът“ управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане. Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и, благодарение на това, да стане мислещ човек. Етерното тяло работи в мисленето. Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа преимуществено в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч. „Азът“ трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят. Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението. Науката на бъдещето трябва да съдейства за пробуждането на хората.
Осма лекция 9 април 1923 година……………………………….92

Сън, смърт и завръщане.

Пробуждане за истинското знание. Сънища при заспиване и при пробуждане. Така наречените кошмари, страшните сънища. Как възниква сънят. На нашето тяло дължим това, че можем да виждаме нещата. Човек в своите първи три години от живота. Как се изменят сънищата в течение на живота. Сънищата на малките деца. Загубата на способности по правилен начин формира нашето тяло. Как сънищата все повече и повече отдалечават човека от духовния свят. За говоренето на медиума. Между смъртта и новото раждане човек трябва да се запознае с вътрешния аспект на човешкото тяло. В течение на своя земен животът човек все повече и повече се отдалечава от духовния свят. За една Платонова година (25920 години) човек преминава примерно през дванадесет земни живота. Разтваряне на Земята и освобождаване на човека от Земята.
Девета лекция 14 април 1923 година…………………………….104

Симптоматика на астралното тяло.

За какво е нужна глава на човека и висшите животни. При висшите животни животът "седи" в главата ; при низшите животни – във всички членове на тялото поотделно. Коклюш; безглавото астрално тяло. Бронхиалната астма е обусловена от алергени; "котешка" астма и "елдена» астма. Лечение на коклюша. В случай на някакво увреждане астралното тяло се оказва предоставено само на себе си: то излиза навън от физическото тяло. Астралното тяло лесно се съединява с горещото, но трудно със студа: топлината привлича астралното тяло. Астралното тяло само по себе още не ни прави човек на Земята. Спомените на Рабиндранат Тагор за живота му: налагало му се е да търпи побои от всички. Възпитание посредством побоища. Природата на роба и природата на свободния човек. Моралните представи от нашия живот пренасяме през смъртта в света, от който ние строим нашия следващ земен живот. Инервацията на всеки орган се осъществява двустранно, обаче решаваща роля при това играе астралното тяло. Всички осъществявани вътре в човека движения се управляват от астралното тяло. Сваляне на вътрешния астрален образ, получен от човека в течение на живота. По какъв начин в новия човешки живот се внася това, което е присъствало в предишния живот. Хората се различават, защото донасят със себе си от минали земни животи различни способности и съдби.
Десета лекция 18 април 1923 година. …………………………..115

Защо не помним предните земни животи?

За книгата на Меринг "Легендата на Лесинг". Статията на Лесинг "Възпитание на човешкия род". За Крукс и Нютон. Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот. Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба, разрушава „аза“ . Обучението на писане и четене. Съзнателното мислене и спомнянето. Ако в сегашния живот човек възприема верни мисли, тогава в по-късен земен живот той правилно си спомня този сегашен живот. "Явяване на духове", спиритични сеанси.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО.

Единадесета лекция. 21 април 1923 година……………………128

Сън и бодърстване – живот след смъртта.

Същност на Христос – двете деца Исус.

За венерината мухоловка. Желанието като понятие. Душевното състояние, стоящо в основата на пробуждането; човек се пробужда, защото изпитва силно привличане към своето физическо тяло. След смъртта душата иска отново да влезе в тяло; тя трябва отначало да отвикне от това. След смъртта се запазва силно влечение към физическото тяло, изобщо жаждата за живот; човек още изпитва страстно желание да види всичко, което е виждал в течение на този живот. И само когато отвикне от желанията по отношение на физическия свят, той ще врасне в духовния свят и ще добие способност да възприема духовни образи. Поредното изплуване и потапяне на Англия. Звездните констелации на небето изпращат сили, удържащи определена конфигурация на сушата. Какво съобщава Платон за Солон. Учението на Юлиан Отстъпник за трите Слънца, Йоановото кръщение в Йордан. Противоречивите сведения в двете родословия (на Исус) в Евангелието от Лука и Евангелието от Матей. Подробности относно двете деца – Исус. Странностите на доцента Хауер. Благодарение на появата на Христос мировата история е взела друго направление.

Съществото Христос, съществата Ариман и Луцифер в отношението им към човека. Човек не е изцяло и напълно хомогенно, еднородно същество; той постоянно умира и постоянно оживява. Нервната система и системата на кръвообращение представляват противоположни принципи. Склероза. Стареене и подмладяване. Плеврит или пневмония: силите на подмладяване стават твърде силни в нас. Ако съществуваха само ариманически сили, постоянно бихме ставали по-твърди, закостенели, щяхме да се превръщаме в труп, щяхме да ставаме педанти, филистери, постоянно щяхме да бодърстваме. Луциферически в нас са тези сили, които водят до изнеженост, подмладяване, правят ни фантасти, пропиляващи живота, които постоянно ни успиват. Тези две противоположни сили трябва да присъстват в човека, но те трябва да се намират в равновесие. Съвременното възпитание носи напълно ариманичен характер. Около 8000 години преди нашата ера е била луциферческата епоха, след това е настъпила ариманическата епоха. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между луциферическото и ариманическото. Плеврит и брезови въглища. Профилактично лечение на инсулт с цветни сокове. Луциферически и ариманически заболявания. Скулптурната група от дърво в зданието (Гьотеанума). За противоречията в четирите Евангелия.

За смъртта, Възкресението и Възнесението на Христа.

Първи сведения за християнството. Двете деца Исус. Дванадесетгодишният Исус в храма. За просветлението на Кекуле. Тридесетгодишният Исус от Назарет и неговото просветление, настъпило благодарение на Христос. Най-важното съдържание на древните мистерии; знанието за Слънцето. За смъртта, полагането в гроба и Възкресението на Христос. Явлението възкресение. Събитието при Дамаск с апостол Павел. Възнесението на Христос на небето. Идеята за Петдесятницата: огнените езици - всеобща религия за цялото човечество. Земната религия и Слънчевото Християнство.

Бележки……………………………………………………….164

МАРИЯ ЩАЙНЕР

Тези лекции бихме могли да ги наречем диалог, доколкото съдържанието им по настояване на Рудолф Щайнер винаги са определяли самите работници. На тях им е било разрешено сами да избират темите, той ги е стимулирал да задават въпроси и да се изказват, поощрявал ги е да се изявяват и да възразяват. Разглеждало се е и далечното и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенични страни от живота, защото за тези неща, на работниците се е налагало да се грижат всеки ден. Но също така са се засягали и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това, разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. На края работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.

Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се; по-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други чле­нове на Антропософското Общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жа­ждата им за знания — и, ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например, развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агро-група публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.

Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория, и в тази специфична ситуация бяха импровизации по теми, продиктувани от обстоятелст­вата и настроенията на работниците-слушатели; поради това те не бяха предназначени за печат. Именно формата, в която те бяха изнесени, позволи да се съхрани све­жестта и непосредствеността, които не бих искала да се изгубят. Беше създадена особена атмосфера на взаимодей­ствие на това, което живееше в душата на питащия и в душата на даващия отговор. Не би ми се искало този колорит да се изпусне, да се изгуби тази окраска в хода на педантичната редакторска преработка. Затова се постарахме да я ограничим доколкото е възможно. Дори и не всичко тук да съответства на стили­стичните литературни канони, важното е в цялата си непосредственост да се запази истинският живот.

Отначало искам да се заема с въпроса за минералите, доколкото той може напълно успешно да се разгледа във връзка с това, с което имахме работа досега.

Известно ви е, че на Земята при строителство е необходимо да се съобразяваме със закона за гравитацията, съпротивлението на материалите и много други неща, – за това ще говорим сега, – например, за теорията на еластичността. Представете си, че строим здание, такова, като да кажем, Кьолнската катедрала, или като Айфеловата кула. При това, разбира се, трябва да бъдем наясно, че трябва да се строи така, че съоръжението да не се разруши. Ясно е, че за да не се разруши съоръжението, трябва да се познават законът за гравитацията и дяла от механиката, изучаващ съпротивлението на материалите. Кои да е от най-високите кули на Земята изискват за построяването си определена площ под основата. Ако наложите (по вертикала) примерно десетократния (линеен) размер на площта на основата, едно към десет, ще получите височината на такава кула. И така, едно към десет; спазвайки тази пропорция може да се построи най-високата кула. В противен случай сътресенията, с които е съпроводено движението на Земята, сътресенията, предизвикани от напора на вятъра и така нататък, ще доведат до разрушаване на тази кула.

Освен това, трябва да се отчита и това, че такава кула трябва да притежава известна еластичност. Върхът и винаги малко ще се клати. Тук трябва да се отчита това, което наричат еластична сила. Съоръжението винаги се клати, но не прекалено силно; ако разклащането стане твърде силно, с него е свършено. Върхът на Айфеловата кула се клати доста забележимо. Но винаги стремежът трябва да е, да не се допусне отклонението да излезе извън пределите на площта на основата.

И все пак, разглеждайки, да кажем, стъблото на пшеницата, ще откриете, че посочените закони не се спазват. При стъблото на пшеницата площта на основата е малка. В действителност то не е нещо друго, а своеобразна кула. Такова пшенично стъбло, имащо малка площ на основата, израства на височина, и ако се сметне горепосочената пропорция, ще се окаже, че тя съвсем не е такава, каквато трябва да бъде при изкуствените, построени по законите на механиката съоръжения, – тоест едно към десет или около това. Не, пропорцията при стъблото е едно към четиристотин, а при някои стъбла и едно към петстотин.
Рис. 1

И така, по законите на механиката, които използваме на Земята, такава "кула" би трябвало да се разруши! Но когато стъблото се разклати от вятъра, еластичните сили в него не се подчиняват на законите на механиката, те не могат да бъдат разбрани, използвайки законите на механиката. Ако бихте пожелали съществено да увеличите тежестта на Айфеловата кула тук, горе, то бихте видели, че това просто е невъзможно. Докато при тази "кула", – тоест при стъблото, – горе е разположен класът, клатещ се от вятъра. Виждате, че в случая всички строителни закони са нарушени.

Изследвайки веществата, от които се състои стъблото, ще откриете първо, дървесина; това, което като вещество се открива при изследване, се нарича дървесина. Освен това, ще получите и нещо, което вече познавате: това са влакната на ликото. Това наблюдавахте при дърветата. А това, което се съдържа вътре, това, което служи в качеството на истински строителен материал – това е кремъкът, кварцът. Този твърд кварц е същия като този в Алпите, като този, който влиза в състава на гранита и гнайса. Кварцът гради скелета като цяло. Освен това, четвъртото съставно вещество е вода. Строителният разтвор, който в дадения случай се приготвя от дървесина, влакнесто лико, вода и кремък, създават ефект, противоречащ на всички земни закони. Класът със стъблото в случая също представлява кула изцяло построена от вещества; той може да се клати от вятъра, без да се чупи, изправя се, когато вятъра спре и не помръдва, ако времето е хубаво. Това ви е известно.

Обаче, на Земята няма такива сили, с помощта на които би могло да се построи нещо подобно (на житния клас). Ако попитате: откъде идват тези сили? – ще трябва да се отговори: Айфеловата кула е мъртва, а класът на пшеницата е жив. Но своя живот той взима не от Земята, животът той получава от космическото обкръжение като цяло. Айфеловата кула тежестта я тегли само надолу, докато стъблото расте имайки опора не само долу. Когато издигаме Айфеловата кула, трябва да разполагаме едни строителни конструкции над други така, че фактически долните конструкции винаги да служат за опора на горните. В случая със стъблото не става така. Стъблото се стреми към мировото пространство. И така, ако си представите тук Земята, а тук – стъбла, всички те се стремят в направление към мировото пространство, доколкото цялото то е запълнено с фина субстанция, която наричат етер и която живее в растенията. Но този живот не идва от Земята, той идва

Погледнете растенията: отначало те растат под земята. Да предположим, че тук е Земята (изобразява го на рисунка), тук под повърхността растат растения. Но самата тази Земя не е хомогенна, еднородна маса, самата тази Земя представлява нещо удивително. В земята се намират всевъзможни вещества. Но в древността особено важна роля в тази земя са играли три субстанции. Първо е било това вещество, което наричат шисти. Днес то се съдържа в растенията, макар и в малко количество; но,

Кремък , фелдшпат.

Тези главни съставни части днес намираме, вземайки глинеста земя, намираща се навсякъде по полята. Тези три вещества са били смесени някога в Земята едно с друго. Днес тези три вещества се откриват в скалните породи. Ако вземем парче гранит, ще намерим, че той има зърнеста структура. Вътре в него се намират ето такива парченца; тези парченца са разбити листчета слюда. Вътре също се намират изключително твърди зърна; това е кремък. Освен това, там има свързани зърна; това е фелдшпат.

гранит

Тези три вещества са разчупени, раздробени, превърнати в зърна; в такъв вид се намират те днес в скалните породи. Те образуват основната маса от най-твърди скални масиви. И така, те, от времето когато Земята е била още мека, под въздействието на разни действащи в Земята сили са били раздробени, разчупени и смесени едно с друго и в разпръснат вид се намират днес в планините. Но остатъци от тези древни вещества, и по-конкретно – остатъци от силите на тези древни вещества още се намират в Земята навсякъде. От тези остатъци под въздействието на мировото пространство се изграждат растенията.

И така, можем да кажем: външното въздействие на мировите сили вече нищо не може да направи в скалите. Тези скални породи, разпилени, разчупени и раздробени на зърна, са прекалено твърди, за да са в състояние да станат растения. Обаче това, което се намира вътре в Земята, още може да бъде употребено за извършваното от мировото пространство построяване на растения, доколкото Земята все още отдава на зародиша своите най-важни вещества и сили.

Видите ли, господа, подходът, при който сериозно би се разглеждал въпросът за въздействието на мировото пространство върху това, което е живо, в съвременната наука практически отсъства. Може би сте чели, как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на Земята¹; докладчикът каза: трудно е да си представим, че животът на Земята е възникнал посредством простото смесване или чрез химическото съединяване на субстанции; той все пак е трябвало да дойде от мировото пространство. Но как? – интересно, как днес съвременният учен си представя, как е могъл животът да дойде от мировото пространство. Той си казва: ако го няма на Земята, той трябва да дойде от други небесни тела. Най-близката звезда, която, да предположим, че някога е откъснала от себе си веществото, което след това е долетяло на Земята, е отдалечена от Земята на такова разстояние, че на това откъснало се вещество биха му потрябвали четиридесет хиляди години, за да долети до Земята. Земята по това време, – както твърдят тези хора, – би следвало да представлява огнено-течно, нагорещено тяло. Никакъв живот не би могло да има върху нея, всичко живо несъмнено би било изгорено. Но Земята е изстивала. Когато е изстинала, тя е станала такава, че би могла да приеме нещо живо, ако това живо би долетяло до нея, предполага се – от най-близката звезда, за което биха потрябвали четиридесет хиляди години.

Според докладчика, не можем да си представим, как живият зародиш, малкият зародиш живот би могъл да пътува в течение на четиридесет хиляди години по мировото пространство, което, само по себе си не е топло, а студено, и температурата в него е минус 273° по Целзий. Зародишът би трябвало още и да падне на Земята, и само след достигането му тук, на Земята би могло от него да възникне живот. Ако по-рано е можело да долетят много зародиши, те биха били изгорени. Едва когато Земята достатъчно е изстинала, те биха имали възможност да се развият. Но и това също не би могло да стане, каза докладчикът. И така, за него остава неизвестно, откъде се е появил животът.

Обаче, може да се види, че животът идва от мировото пространство. Може реално да се види, че в живото действат не само земни сили. Такива земни сили ние използваме при строителството на Айфеловата кула, например. А в такава кула (има се предвид класът на пшеницата) действат не само силите на Земята, но и силите на цялото мирово пространство. Когато Земята е била мека, когато в нея още са плавали смесвайки се едни с други течни шисти, фелдшпат и кремък, Земята като цяло се е намирала под влиянието на мировото пространство и е била тогава огромно растение. Ако днес, отивайки в планината, намерите там гранит или гнайс, който се отличава от гранита с по-голямото съдържание на слюда, тя е по-видима в него, – и така, ако отивайки в планината разглеждате днес гранит или гнайс, те представляват остатъци от това древно растение, древно растително образувание. Цялата Земя е била едно растение. И както днес растенията, загивайки, отдават на Земята своите минерални съставни части, така и Земното тяло като цяло, още бидейки растение, е предало по-късно своите минерални съставни части на Земята. И ето днес имаме планини, планински масиви. Можем да кажем така: даже най-твърдите планински масиви от всички появили се, са възникнали от растителното същество; цялата Земя е била някога едно своеобразно растение.

Но има и друг начин, по който възниква твърд материал, строителния материал на Земята. Влизайки в океана, ще откриете, че в този океан се образуват острови. Нека тук има море (изобразява го на рисунка). На определен участък под повърхността на морето живеят малки животни, образуващи колонии – това са коралите. Отличителна особеност на тези животни, – коралите, – е свойството им постоянно да отлагат варовик. Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от животински произход, например, оставени от коралите. Там където сега се намират варовиковите отлагания на Юра (планински хребет в Швейцария – бел. на прев.), преди е имало животни и те са отлагали тези варовици.

Ако посетите Централните Алпийски райони, където има твърди камъни, ще имате работа с това, което са отлагали растенията. Намирайки се тук, в района на Юрския хребет, вие имате работа с отлагания от животински произход. Земята като цяло е била някога жива. Първоначално тя е била растение, след това животно. Това, което днес имаме като материала на планините, камъните, е остатък от нещо живо.

Безсмислено е да се смята, че животът е могъл да се появи благодарение на химическо съединяване на мъртви вещества. Животът идва от мировото пространство, което е запълнено с етер. Безсмислено е да се смята, че в резултат на смесване, мъртвите вещества са могли да оживеят, да станат живи, което наричат "абиогенеза", първичното възникване на живота. Не, мъртвите вещества водят началото си от живото, явяват се отделяния на живото. Подобно на това, как се образуват нашите кости, – защото в началото, в утробата на майката, ние нямаме кости, – така по пътя на отделянето се гради тялото. Живото е първично, а мъртвото вторично, то възниква после. Нас фактически ни обкръжава етер, при това етерът дърпа всичко нагоре, докато земната тежест тегли всичко надолу. Етерът дърпа нагоре, при това той не убива, за разлика от земното притегляне. Колкото повече тежест вие вдишвате, поемате в себе си, толкова повече е във вас предразположеността към подагра или диабет, или нещо подобно; толкова в по-голяма степен вие умирате. Колкото повече се активизират в нас силите, отиващи нагоре, толкова по-здрави ставаме.

Видите ли, сега пристъпвам към въпроса, зададен от господин Бурле. Представете си, че имам работа с болен човек, при което мога да си кажа: неговият проблем е свързан с недостига на сили, действащи в мировото пространство. При него има твърде много сили на тежестта. В него се отлагат всевъзможни вещества. И ето сега си спомням: гръм и мълнии, това е! – казвам си – някога кремъкът е съдействал за проявата на силите на мировото пространство. Ако преработя кремъка така, че в него да оживеят предишните му сили, ако използвам кремъка като лекарство, смесвайки го с други вещества, благодарение на които кремъкът отново да получи древните етерни сили, – ако направя така, назначавайки такъв препарат, ще успея да излекувам болния. Такова лекарствено средство от кремък може успешно да действа. Така в медицината могат да се използват тези сили, които някога е притежавал кремъкът, бидейки в състава на живото. Въобще медицината би могла да постигне крупни успехи, ако се замисли над това, какво е представлявала Земята, когато е била напълно жива, когато кремъкът още се е поддавал на влиянието на мировото пространство. И така, ако в човека има твърде малко живот и му е необходима връзка с мировото пространство, му се дава вещество, което във втвърдено състояние се намира в природата и което може с успех да се прилага като лекарство.

Главата в най-голяма степен излиза в мировото пространство, затова тя най-лесно се лекува с помощта на кремъка. Коремът е свързан главно със Земята и затова него най-лесно е да го излекуваме с помощта на слюда. А това, което е разположено в средата, най-лесно се лекува с фелдшпат, ако се приготви по съответния начин.

Виждате: ако се разбира природата, се разбира също и това, какви са целебните сили за човешката природа. Но за това трябва да се осмисли фактът, че мировото пространство участва в работата на нашата Земя.

Видите ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от различна гледна точка, от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч. За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно. През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно, как се ориентират тези птици. Някои предполагали така: това е свойство предадено по наследство, него по-младите наследяват от старите, на това старите птици обучават младите. По такъв начин всичко върви добре и младите птици също могат да се ориентират. И така, когато дойде есента, старите лястовички организират своеобразно училище за обучение на младежта; старите летят напред, а младите ги следват и им подражават. Ето как си представят работата. Обаче, не всички прелетни птици се държат така. Става нещо своеобразно. При прелетните птици, например, в Африка, често става така, че при настъпването на пролетта първо отлитат старите прелетни птици и се връщат при нас. Младите птици могат още дълго да остават там, докато не укрепнат. Старите птици незабелязано се измъкват, оставяйки младите; те не ги обучават и не ги предвождат. Младото ято съвсем само трябва да си търси пътя.

Някои казват: птиците виждат много надалеч. Получава се, че те трябва да виждат, какво става в Африка, и даже да виждат през Земята! Това е несъстоятелна гледна точка. Искам да ви приведа един пример, който би ви позволил, да видите в какво се състои работата. Може да си зададем същия въпрос за ориентацията относно нещо друго; как се ориентира корабът. По какъв начин се ориентира корабът, пътуващ от Европа в Америка? Той се насочва с помощта на компас. Когато не е имало компас, за корабите не е било добре; те е трябвало да се ориентират по звездите и светилата. И така, корабите се ориентират по компаса, тоест по невидимите сили, които ги има в етера. Това са същите сили, по които се ориентират птиците. Само ние, хората, не притежаваме никакво чувство по отношение на тези невидими сили. Но птиците ги усещат; те притежават вътрешен компас. Ние трябва да положим усилия, за да се научим да определяме етерните сили с помощта на компаса и магнитната стрелка, докато птицата има тази способност в себе си. Тя лети в съответствие с етера, в съответствие с това, което действа в мировото пространство. (Не следва да се отъждествява етерът с електромагнитното поле; последното е само едно от проявленията на умиращия етер – бел. на прев.)

Можем да кажем така: Земята от всички страни е обкръжена с етер. Този етер съдържа жизнени сили. Те идват от мировото пространство, овладяват веществата на Земята и създават от тях живото.

Но вътре (в самите вещества) винаги още едва-едва присъства това, което е остатък от живота, следа от живота. Ако вземете, например, коралов варовик, той на първо време ще съдържа вътре в себе си нещо, леко напомнящо живот, нещо отделило се от живото. Затова вие можете да откриете, че такова вещество може да спомогне за живота, може да бъде добро лекарствено средство. Ако вземете кремък, който много силно се е вкаменил, и му позволите като добавка да бъде в помощ на човешкия живот, с негова помощ ще успеете успешно да лекувате заболявания на главата.

И така, нещо живо още е заключено тук вътре. Някога веществото е било напълно живо. Ние не можем да твърдим, че скалните породи живеят и досега, но някога те са били живи. Те са представлявали съставна част от живота. И в тях още се запазва остатък, който ние с помощта на разни методи можем да извлечем оттам, позволявайки на същото това вещество да служи като лекарство.

В това се състои отговорът на въпроса, може ли да има живот в камъните. Ако днес се вземат предвид само силите действащи на Земята, стига се само до извода: милиони години назад всичко това е изглеждало на Земята иначе. Небесното пространство при дадения подход не се отчита. Неотдавна вече ви казах: ако се има предвид това, което идва от страна на небето, от страна на мировото пространство, няма да се налага да оперираме с такива огромни числа години (тоест, милиони години). В този случай бихме дошли до това, че някога тук в нашия регион всичко още е било във вледенено състояние, всичко е било покрито с лед, в Азия вече е съществувала велика цивилизация, дълбоката мъдрост още е живеела тогава сред хората. Бихме стигнали до разбирането, че нашият земен живот в известен смисъл зависи от живота навън, в мировото пространство. Можем да кажем така: още преди пет, шест или седем хиляди години Земята с нейните скални породи се е намирала в съвършено различно състояние, от това днес; впрочем тези различия малко са се проявявали външно и са носили вътрешен характер. Ако се върнем назад все по-далеч и по-далеч, ще се доближим до мекото състояние на Земята.

Ако искаме да имаме предвид влиянието на мировото пространство, трябва по правилен начин да водим наблюдение на това мирово пространство. Към наблюденията на мировото пространство се отнася наблюдението на изгрева на Слънцето през пролетта. Сега, на 21 март, Слънцето изгрява сутрин по такъв начин, че зад него се намира съзвездието Риби. (През март 1923 година точката на пролетното равноденствие се е намирала на 6° 19' 58" в съзвездие Риби. Не следва да се бърка съзвездието от Зодиака – сидеричен Зодиак и зодиакалния знак – тропически Зодиак: сидеричният Зодиак – това е система от зодиакални съзвездия, тоест съзвездия разположени на еклиптиката, съответстваща на визуалното наблюдение. Това са тези звезди, които ние виждаме на небето близо до еклиптиката. Протежението на съзвездията е различна. Системата от знаци – тропически Зодиак, носи условен характер. Тя представлява дванадесет равни части от еклиптиката, с отправна точка, точката на пролетното равноденствие, която се премества с 1° за 72 години. Системата от знаци, тоест тропическият Зодиак, се премества със същата скорост относно системата от съзвездия – сидеричния Зодиак, измененията в който стават два пъти по-бавно. В периода на формиране на астрологичните и астрономичните понятия примерно от II в. пр.Р.Х. До II в. след Р.Х., – от Хипарх до Птолемей – системата на съзвездията и системата на знаците практически са съвпадали една с друга. В наше време те са се отместили една спрямо друга на около 30°. Това явление отчасти е обусловило противоречията между астрономия и астрология – бел.на прев.). Обаче ако се вземе по-отдалечен период от историята, например, времето на раждането на Христос, тогава Слънцето е изгрявало не в съзвездието Риби, а в съзвездието Овен.

Widder – Овен, Stier – Телец, Zwillinge – Близнаци, Krebs – Рак

Рис. 5

Видите ли, така идваме до това, че по-рано Слънцето е изгрявало през пролетта в Овен, още по-рано в Телец, още по-рано в Близнаци, след това в Рак, в Лъв, в Дева, във Везни, в Скорпион, в Стрелец, в Козирог, във Водолей; и както днес в съзвездието Риби. Така че ако се върнем 2160 години назад, то е изгрявало в Овен, още 2160 години назад в Телец, още 2160 години – в Близнаци, още 2160 години – в Рак. Така преминаваме по кръга; някога Слънцето е изгрявало в съзвездието Риби. Ние описваме пълен кръг (изобразява го на рисунка). Слънцето извършва кръгооборот. За 25920 години по кръга то обхожда целия свят. Това е много интересно. Може да се види, как в съответствие с хода на светилата, на Земята всичко се е изменяло. Видите ли, господа, констелациите при които днес изгрява Слънцето обуславят това, че ние имаме нашите високи планини с мъртви гранитни масиви състоящи се от фелдшпат, кварц и слюда. Всичко това е вкаменено и лишено от живот. Преди 25920 години също е имало нещо подобно. На Земята е имало нещо сходно. Но в промеждутъка не е било така. В средата на периода, например, през пролетта Слънцето е изгрявало в съзвездието Везни, между Дева и Скорпион. Тогава всичко като цяло е било живо, всичко като цяло е било меко и Земята е била своего рода растение. Няма защо да се задълбочаваме в миналото по-нататък, от максимум 15 хиляди години назад; тогава вследствие на съвършено различното положение на Слънцето, цялата Земя е била в растително състояние, а по-късно – в животинско състояние. По въздействието от мировото пространство, което се проследява във връзка със Слънцето, може да се види, как се е изменяла Земята.

И така, връщайки се в миналото, бихте могли да си представите следното: скалните породи, които в настояще време в древните Алпи притежават изключителна твърдост, започват да текат, например така, както тече желязото в леярския цех. Всъщност работата, разбира се, стои не съвсем така; но ако ние разглеждаме събитията в обратен ред, отначало имаме втвърдено състояние, а след това – течно. Ако сега ние се отправим в бъдещето, ще се окаже, че Слънцето някога отново ще попадне в съзвездие Везни, (има се предвид точката на пролетното равноденствие – бел.на прев.) Сега то изгрява в съзвездието Риби, след 2160 години ще изгрява във Водолей (това не означава, че точката на пролетното равноденствие ще влезе в съзвездие Водолей след 2160 години, тя ще влезе там значително по-рано, около 2375 година след Р.Х., тоест примерно след 360 години – бел. на прев.) след това Слънцето ще изгрява в Козирог, след това в Стрелец, Скорпион и, накрая, отново във Везни. Към това време когато в бъдеще Слънцето отново ще изгрява през пролетта във Везни, целите древни Алпи ще се разрушат и разтворят. Твърдият кварц отново ще стане течен, Земята отново ще се превърне в растение, докато хората и животните ще се върнат в това състояние, в което те са били някога преди. Но междувременно те ще придобият всичко това, което успеят да възприемат на Земята.

Всичко, по същество, извършва кръгооборот. Ние се оглеждаме назад към тези древни времена, когато Земята с най-твърдите и образувания още е била течна. Земята тогава е произвеждала животни, които ви описах веднъж; животни, които в резултат на действието на небесните сили и възниквали, и умирали. След това всичко почнало да се охлажда. Тогава възникнали твърди форми и постепенно се появил днешния живот. Но това отново ще се върне (в предишното състояние). Зърнестият кварц, гранитът и други подобни, отново ще се размекнат и ще се разтворят; отново ще настъпи предишното състояние на живот, макар и на по-висока степен на развитие.

Ако днес вземете в ръка парче гранит, вътре в който има кварц, можете да кажете: в това парче гранит, вътре в който има кварц, трябва в същото време да виждаме нещо такова, което в бъдеще отново ще стане живо. Някога това парче е било живо. Днес то е мъртво. Скалите са образували твърдата почва, за да можем да ходим по нея. Ако не е трябвало да ходим, нямаше да я има и твърдата почва. Но всичко това някога отново ще стане живо.

Всъщност, можем да кажем така: Земята само спи по отношение на мировото пространство; само че този сън е много дълъг, той продължава поне 15 хиляди години. Някога Земята ще оживее. Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство. И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни. По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва. Но тази твърда почва отново ще се събуди, – защото тя само спи, тя отново ще се събуди, ще оживее и ще живее. Вземете днес парче варовик, най-обикновено парче варовик от Юрския хребет; трябва да кажем, че това парче представлява останка от нещо живо. То представлява нещо отделило се в резултат на процеса на живот, но то отново ще оживее някога; то се намира между единия и другия живот, то само спи.

Тук хубава работа за болния може да свърши този едва уловим живот, който присъства във варовика. Ако по правилен начин се използва варовикът като лекарство, може отново да се събудят заспалите сили на храносмилането и тогава детето ще може да живее. В този случай трябва да се дава на детето известно количество варовик, при това заедно с други вещества, тъй като сам по себе си варовикът няма да подейства; лекарството, – подобно на храната, която варим заедно с други вещества, – трябва да бъде такава, че тя действително да се усвоява от организма. Варовикът се усвоява, ако се дава на детето в петпроцентен вид. Какво се оказва задействано в случай на предписване на петпроцентен варовик? Оказват се приведени в действие тези сили, които някога в древността са били във варовика жизнени сили. Те още са налични там, вътре. Те се използват, за да се оживи препаратът. Обаче ако се използва варовик в много малка, хомеопатична дозировка, тоест не в петпроцентен вид, а, например, във вид пет десетохилядни, – и така, ако много малко количество варовик се смеси с други вещества, в хомеопатична форма варовикът въздейства върху главата. Той изведнъж става лекарствено средство за главата. Ако се дава варовик в алопатична дозировка, тя действа върху храносмилателните органи; в много малка дозировка той действа върху главата; в съответствие с това трябва и да се приготвя. Но тук трябва да се знае: какво именно се оказва задействано, какво се използва в този варовик, ако го назначаваме в разредена форма? В дадения случай се използват и се оказват задействани тези сили на бъдещето, които засега са скрити вътре, но отново ще се появят в бъдеще.

Видите ли, трябва да се познава природата и тогава може да я превръщаме в лекарство, защото навсякъде животът е бил и отново ще бъде; смъртта е само междинно състояние между два живота. Могат да се извличат от скалните породи жизнените сили на миналото и жизнените сили на бъдещето и по правилен начин да се прилагат.

Но от това виждате също и следното: в днешния свят виждате, както алопатията, така и хомеопатията. Алопатите лекуват с методите на алопатията, хомеопатите лекуват с методите на хомеопатията. Обаче, господа, не всички заболявания могат да се лекуват с помощта на хомеопатия; някои трябва да се лекуват с помощта на алопатия. При това лекарствените средства се смесват различно. Това значи, че не трябва да бъдем фанатици, хващащи се за думата, а трябва да се дава лекарство на основата на пълното познание за него – в един случай така, в друг – по друг начин. В антропософията не се хващаме за думите-лозунги: "алопатия", "хомеопатия", а се действа изхождайки от фактите. Тук се казва: алопатията подхожда по отношение на стомаха, червата и бъбреците; тук тя постига успех. Хомеопатията е ефективна, ако изходен пункт на заболяването е главата, както това е при грипа. Главата е първичния източник на много заболявания. Трябва да се знае, как такива явления протичат в природата. Хората в настояще време нищо вече не знаят и затова прибягват до лозунги. Към лозунги се прибягва в случаите, когато отсъства фактическото разбиране. Разбира се, да се открие истината е трудно. Алопатът казва: често ми се е удавало да постигна излекуване, действайки така и така. И хомеопатът казва същото: често ми се е удавало да излекувам, действайки така и така. Разбира се, и единият и другият премълчават за болните, които не са успели да излекуват.

Но, видите ли, даже такъв лекар и професор, когото съвсем не можем да обвиним в некомпетентност в областта на съвременната медицина, берлинският професор Вирхов⁵, когото би могло да наречем истински либерал в "партията на свободомислещите", даже той се придържаше по отношение на лечението към следното мнение: ако в нашата медицина лекарят твърди днес, че е излекувал сто болни, можем да кажем, че от тази сто, петдесет биха се оправили и без неговото вмешателство; още двадесет процента също ще се оправят, даже ако той би ги лекувал със съвсем други средства. Така че седемдесет процента с нищо не са задължени на съвременната медицина и тя е ефективна, в най-добрия случай за тридесет процента. Такива са сметките на Вирхов, който е притежавал изключителна компетентност в областта на съвременната медицина.

По този повод, господа, можем да кажем така: истинското, правилно приложено лекарство действа с цялата очевидност. Всеки може да се убеди във верността на това, което казах за сифилиса⁶. Терапията с живак, макар и да има последствия, вредни последствия, все пак е ефективна. Ето така трябва да се показват подходящите препарати. Понякога това е крайно сложно. В случай на износеност, на изтощеност на организма, той не може да издържи лечението. Обаче, истинското познаване на природните процеси позволява, в известен смисъл, да се види, как действат на човека отделните вещества, които, бидейки мъртви, безжизнени, представляват само средно, междинно състояние между два живота. Но за това е необходимо да се познава животът на веществото.

Господа, спецификата тук е такава, че ако искаш нещо да разбереш, трябва навсякъде да се взема за отправна точка животът; даже в случая на цветовете, в случая на боите, трябва да се взема за отправна точка животът.

Видите ли, когато понякога днес гледаш картини, възниква впечатление, че те са оцветени; възниква чувство, че зад тях няма плът, а оцветено дърво. Художниците днес не умеят да правят боята за телесния цвят, тъй като те не са оживили това на ниво чувство. Телесният цвят се създава от самия човек. Този цвят се създава от самия човек. Този цвят не възниква от някакво друго вещество. Трябва да разбереш този телесен цвят и тогава ще можеш да разбереш и останалите цветове. Ще говоря още за това следващия път.

На детето, което тогава ми донесоха беше предписано лечение с калций: дотогава то съвсем беше изгубило телесния цвят и беше станало жълто. Надявам се да проведем работата така, че да не се налага да кажем: те не успяха да подберат лекарство за детето... (пропуск в текста). Жизнената деятелност се проявява в цвета. Ето защо ние се опитваме при изготвянето на боите колкото се може по-малко да използваме безжизнени вещества. Ето защо, изрисувайки Гьотеанума, използваме бои от растителен произход, защото те в по-голямата си част произхождат от живото. И така, виждате, че и в случая с цветовете, боите трябва да се ориентират към живото.

Следващата сряда ще продължа това изложение. Виждате, че въпросът за това, има ли живот в камъните, съвсем не беше глупав, а напротив, той беше напълно разумен. Благодарение на него, ние можахме да обсъдим, как камъните в хода на жизнените периоди на Земята живеят, как след това стават безжизнени, мъртви, и как те удържат живота.