Лекционен курс по Облигационно право 2008-2009 г. Гл ас. Александър Кацарски



страница1/9
Дата25.03.2017
Размер1.31 Mb.
#17714
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
Лекционен курс по Облигационно право 2008-2009 г.

Гл. ас. Александър Кацарски


I. ОБЩА ЧАСТ

2. Договор - понятие, същност, значение и видове. Едностранни сделки.
Структура на въпроса:

  1. Значение на понятието (Калайджиев. А, Облигационно право – обща част)

  2. Теории за договора (Калайджиев. А, Облигационно право – обща част)

  3. Понятие

  4. Видове договори


I. Значение на понятието.
Понятието „договор” се използва с три значения:

  1. като юридически факт, легално закрепен в ЗЗД (в нашата правна система)

  2. като правоотношение

  3. като документ


II. Теории за договора


  1. Автономия на волята – българското ОП се основава на теорията за автономия на волята и свободата на договарянето, легално закрепени в чл. 9 ЗЗД. Пример за принципа на свободата на договарянето са т.н. ненаименовани договори (франчайз). Свободата на договарянето търпи известни ограничения като изискването за форма за действителност (чл. 18 ЗЗД), тълкуването на договорите (чл. 20 ЗЗД). След сключването му, принципът за свободата на договаряне се трансформира в принципа PACTA SUNT SERVANDA (да се спази уговореното). В българската правна система прекратяването на ОО е възможно само с уговорка между страните и когато е предвидено в закона (чл. 20а, ал. 2 ЗЗД). Едностранното прекратяване представлява отказ да се изпълняват задълженията, но не може да има за своя последица отпадане на договорната връзка (Решение от 5.02.2008 г. по ВАД № 77/2007 г.)

  2. Психологическа

  3. Адаптиране на частните воли с цел постигане на общ интерес, чрез противопоставяне на индивидуални реципрочни интереси

  4. С оглед социалните и икономически функции

  5. Договорът – делегация на власт от страна на държавата към частноправните субекти


III. Понятие
Според чл.8 ЗЗД- Договорът е съглашение м/у 2 или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка м/у тях. Легалната дефиниция обаче страда от основен недостатък. Тя е буквално преведена от ФГК, т.е. е твърде остаряла (19в.).
Понятие за правна сделка – (проф. Павлова) волеизявление на частно правен субект, насочено към пораждане на частноправни последици, желани от страните. Или сделката е ЮФ с 2 белега: волеизявление, което поражда гражданскоправни/ частноправни последици.
Договорът е съглашение - винаги предполага 2 страни, които правят насрещни волеизявления (автор-адресат). Съглашението е съвпадение на взаимно насочени насрещни волеизявления, които съвпадат по съдържание.

Правно значение на договора - Причини:

1.Сделката е юр. инструментариум, чрез който се # автономия на волята.- чл.9 ЗЗД; страните чрез волеизявление определят правните последици (дали да се влезе в правоотношение, с кого, какво да бъде съдържанието на това правоотношение).

2.Договорът има предимство, изразено чрез основни правни принципи- никой не може да бъде задължаван чрез чужди волеизявления. Нужни са волеизявления и на двете лица= договорът е най-разпространената сделка и юф в ЧП.


IV. Видове договори
1. Според критерия разпределил Пр и Зд м/у страните от обл.отношение:

- едностранни договори - едната страна има само права (кредитор), а другата само задължения (длъжник)

- двустранни договори - за всяка от страните си пораждат Пр и Зд, всяка от страните е кредитор и длъжник. Пример:продажба двустранните договори са взаимни –едното Зд е основание за другото.

Значението на делението – проявява се в това, че относно двустранните договори важат три специални правила:

1. възражение за неизпълнен договор - чл.90 ЗЗД

2. относно разпределението на риска при обективна невъзможност - чл. 89 ЗЗД

3. института на едностранно разваляне на договора поради неизпълнение – чл. 87 и сл. ЗЗД (при виновно неизпълнение на зд на едната страна, др. страна има право едностранно да развали договора, не задължена да изпълни своето зд).

- двустранни несъвършени договори (те са едностранни) при наличието на допълнително възникнал юф, възниква допълнително зд и вземане.Това не превръща договора в двустранен.
2. Според естеството на обл. отн., което се създава:

престационни- правните последици са налични към конкретната обмяна на блага

организационни- правните последици са насочени към бъдеща замяна на блага. (предварителен договор - чл. 19 ЗЗД)
3. Според субектите:

с пряко действие- договор с пряко действие поражда правен ефект само за страните по него.

с отразено рефлексно действие - поражда правен ефект само в изрично посочени случай: договор в полза на 3то лице.

Едностранни сделки - чл. 44 ЗЗД - пораждат действие само, ако това е нормативно предвидено - те са нормативно изброени (numerus clausus).


4. В зависимост от това дали има определеност на благото, което ще се получи:

комутативни – има определеност на благото, което ще се получи

алеаторни – няма определеност на благото, което ще се получи (застрахователен договор)
5. Според това, дали има еквивалентност на престациите:

възмездни

безвъзмездни

3.Сключване на договор
Договорът като съглашение предполага 2 волеизявления. Той има 3 елемента:

1. Предложение – офертa

2. Приемане – акцепт

3. Режим на съгласието чл.13-14 ЗЗД


І. Правен режим на офертата – едностранно волеизявление, с което се изразява желание за сключване на определен договор е определено съдържание. Автор може да бъде всяко лице. 2 начина за адресиране:

● оферта до точно определено лице - тя поражда правно задължение когато достигне до него;

● публична оферта (чл. 291 ТЗ) - адресирана е до неограничен брой адресати (/NB/ чл. 290, 291 и 292 от ТЗ имат приложение И за облигационните правоотношения);
Форма на офертата: тя е част от договора, важат изискванията за форма на договора (неформален, формален).

Съдържание на офертата: приемането тр. да се изрази в „да” и „не”, за да се определи съдържанието на самия договор.

Съществено съдържание (esentialia negotii) - пр. последици, без който сделката не може да възникне (цена, предмет). Несъществено (факултативно) съдържание е 2 вида:

1) Естествено съдържание (naturalia negotii): постига прани последици нормативно предвидени, те настъпват и без да са нормативно предвидени, няма нужда да се уговаря, то си следва (обезщетението).

2) Случайно съдържание (accidentalia negotii): последиците, за да възникнат тр да бъдат уговорени (задатък, модалитети – условие, срок);

Правни последици при офертата: офертата има обвързващо действие. При свободната оферяемост може да се оттегли по всяко време, стига да не е приета. Може да се оттегли стига да не е стигнала до адресата, а ако е стигнала тр да мине определен период от време и ако е приета не може да се оттегли. Ако е направена със срок, офертата е обвързана с изтичане на срока. Оферта без посочен в нея срок на действие, има обвързващо действие за период от време, който закона определи.



* animus contrahendae obligationis

ІІ. Правен режим на акцепта – приемането (акцептът) - едностранното волеизявление, с което адресатът на офертата заявява, че е съгласен с направената оферта. Автор на акцепта е адресата на офертата.

Съдържание: да изразява пълно съгласие с направеното волеизявление, т.е. „да”. При отказ се връща частта, в която има несъгласие, която страните си сменят, т.е несъгласният прави свое предложение. Необходимо е съгласие по всеки въпрос. Акцептът тр да бъде получен в обвързващият период на офертата.


ІІІ. Постигане на съгласие - чл. 8 от ЗЗД според това дали договора е сключен м/у присъстващи или отсъстващи. Всяка от страните приема непосредствено волеизявлението на другата страна, това е и момента на сключване на договора при съгласие.

Между присъстващи: когато лицето присъства физически или с комуникационна връзка, която позволява яснота на волеизявлението (телефон) - момента на извършване на акцепта и получаването му е един и същ момент на сключване.

Между отсъстващи: поща, факс Оферента и акцепта не се намират на едно и също място, волеизявленията не се приемат непосредствено.

Акцептантът:

1) извършва волеизявление

2) изпраща го до оферента

3) получава го от оферента

4) узнаване на акцепта.


Най-подходящ е момента на получаване - 3 етап. Според ЗЗД риска от неполучаване се носи от Акцептанта, т.к. той избира начина на изпращане. Договора м/у отсъстващи се счита за сключен в момента, в който приемането достигне до оферента.

Закъснялото приемане - риск на акцептанта. Ако акцепта е получен след обвързващото действие на офертата, но се вижда че е изпратен в срок, то оферента тр да съобщи изрично, че договора не е сключен. Ако обаче оферента бездейства договорът се счита за сключен, макар акцепта да е закъснял. Мястото на сключване на договора:- договора се счита за сключен на мястото , където е направена офертата.


4. Преддоговорни отношения
чл. 12 ЗЗД:

12. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
От момента на водене на преговори страните следва да се придържат към определено преддоговорно поведение. Страните тр да действат добросъвестно. Съд. практика дава формулировка:

1. Всяка страна е длъжна да осигури действителност на бъдещия договор - да не се допусне сключване на договор - нищожен или унищожаем (арг. чл. 28, ал. 3 ЗЗД).

2. задължително да се предпази др. страна от специфични рискове при водене на преговори (когато има вероятност едната страна да бъде заплашена от рискове, за който едната страна знае, др- не.=информираната страна тр да запознае другата.

3. Преговорите не следва да бъдат внезапно прекратявани, нужно е предварително уведомление. Възниква зд за прекратяване, чрез подходящо уведомление.

4. Зд на едната страна да съобщи на другата цялата интересуваща я информация. Има санкция за невярна или укривана информация.

5. Зд за конфиденциалност - да опази съобщената й информация. Има 2 аспекта: да не се разгласява представената информация и да не се използва предоставената информация от преговарящата страна.

Моделът за водене на преговори е негативен- разяснява се какво да не се прави. При нарушение има санкция за неизпълнение на зд по чл.12 ЗЗД. Има възможност за изпълнение чрез обезщетение за нанесени вреди. Преддоговорната отговорност обхваща всички причинени вреди, има за цел възстановяване на имуществото на увредената страна. Страните могат да конкретизират всичко предвидено в чл. 12, могат да предвидят обезщетението за вреди, да уговарят неустойки. Чл. 12 е императивен минимум – могат да се уговарят конкретни зд, както и последици при неизпълнение на уговорените преддоговорни зд.
5. Предварителен договор
Понятие: съглашение по силата, на което едната страна или 2те страни се задължават за в бъдеще да сключат др. договор, от който да възникне обл. отношение. Пораждане на желанието от страните - 2 етапа:

1) предварителен договор;

2) след изпълнение на зд си, страните сключват престационния договор;
Видове:

1. Едностранен предварителен договор - само едната страна има зд за окончателно сключване на договора.

2. Двустранен предварителен договор - доста разпространен, и двете страни имат зд да сключат оконч. договор.

Предварителния договор има междинно значение. Ако страните не искат веднага да сключат окончателен договор се изпълнява предварителния договор. Закона не допуска предварителен договор при дарение-той е нищожен.

Предваритерния договор се изпълнява в следните случай:

1. Предварителния договор се сключва, когато окончателния договор е формален и за действителността му се изисква форма с нотариално участие. Той дава възможност страните ефикасно да се обвържат, при липсата на готовност за сключване на директен договор.

2. Реален договор - фактическия състав е от 2 части (съгласие + предаване на вещ). Първо се сключва предварителния договор, а когато вещта е в наличност се сключва и окончателен договор.

Действителност на предварителния договор:

1. относно формата на предварителния договор – тя е по-лека от тази на окончателния договор. По начало пр.д. е неформален. Ако за окончателния договор се изисква писмена форма и нотариална заверка, тогава е необходимо и писмена форма на пр.д.- за действителност.

2. относно съдържанието – тр да съдържа всички елементи на окончателния договор, в противен случай той не може да се обяви за окончателен. Правни последици от предварителния договор: при двустранния договор за всяка страна възниква пр и зд. Ако едната страна не сключи окончателния договор влиза в действие.... чл.19 дава възможност едната страна по предварителния договор едностранно да предизвика сключване на окончателния договор (потестативно право да се иска предварителния договор да бъде обявен за окончателен, посредством конститутивен иск само по съдебен ред с конститутивно решение).Искът се разглежда по правилата на особеното производство. Понякога сключването на окончателен договор е обусловено от насрещно зд , което не е сключване на окончателен договор, а по съдебен ред се иска обявяване на пр.д. за окончателен. ГГ упълномощава съда да внесе допълнителна промяна в правилата за изпълнение. Когато пр.д. предвижда извършване на определена престация- съдът дава 14 дв. срок след влизане на съдебното решение в сила, тя да се изпълни. При неизпълнение в 14 дв. срок ГПК предвижда възможност да се поиска обезсилване на съдебното решение- аналогично разваляне на договора.



6. Договор в полза на трето лице
І. Рефлексно действие за неучаствал в договора субект (лична застраховка в полза на 3то лице) Според чл. 21 ЗЗД договорите действат само между страните. По начало пр. последици не засягат 3ти лица, но рефлексното действие почива на закона и не зависи от волята на страните.. Пр. единият съпруг сключва договор, той поражда действия действие и за другия съпруг = те отговарят солидарно.

ІІ. Рефлексно действие- страните желаят договора да засегне 3то неучастващо в договора лице. Тук рефлексното действие почива на волята на страните, за разлика от І.

ДПТЛ - съглашение между 2 лица - уговорител (стипулант) и обещател (промитент). Те уговарят , че обещателят ще извърши действие в полза на 3то лице - бенефициер, който ще има вземане срещу обещателя (промитет). Вземането за ТЛ възниква по силата на съглашението между уговорителя и обещателя. Вземането на бенефициера не е окончателно, може да отпадне по 2 причини: 1. Уговореното в полза на 3тото лице е отменена от уговорителя, може да смени бенефициера, да го модифицира в своя полза (ще го полза лично) 2. от гл.т. на самото 3то лице- вземането възниква без знанието на 3то лице. Безвъзмездността обаче не може да бъде натрапвана - бенефициерът може да направи едностранно воляизявление до страните, че се отказва от уговорката в негова полза. При потвърждаване от бенефициера вземането става окончателно и пак уведомява двете страни.

Правни последици

Страните по договора са 2, но засегнатите от договора са 3 групи правни субекти:

1. Между уговорителя и обещателя - уговорителя може да иска престация от обещателя към бенефициера.

2. Между обещател и бенефициер. Обещателя не може да иска нищо от бенефициера

3. Не се създават отношения между уговорител и бенефициер- такова може да възникне на друго основание.

Обещаване действието на 3тото лице-когато се сключи договор едната страна се задължава да осигури определено поведение от 3тото лице, което не е страна по договора.

Правни аспекти – за 3тото лице не възникват правни последици. За обещателя възниква зд да осигури поведението на 3тото лице. Възможно е обещателя да не успее да осигури изпълнението на 3тото лице, тогава е налице неизпълнение от страна на обещателя. Обикновено изпълнението към 3тото лице и незаместимо = обещателя дължи обезщетение.


7. Престация. Видове. Престация dare.
Определение: Престацията е теор. термин, с който се означава съдържанието на обл. отношение. Съдържанието на дълга се нарича престация.Теории:

1. Престация е дължимото поведение на длъжника

2. Длъжника не дължи просто поведение , а резултат.

3. Еклектична теория- в едни случай е поведение, а в други резултат.

Обл. дълг се определя според източниците на обл. отношение. А те са:

--- договорни източници - обл. отн. се определя в основната си част от самия източник

договора. Само второстепенната част се определя от НА.

--- извъндоговорни източници - НА очертава съдържанието на обл. зд= пр е нормативно определено ???


Видове престации:
І. С оглед какво човешко поведение се дължи

1. Зд за действие - положителни престации, по разпространени са

2. Зд за бездействие – отрицателни престации

Особености на отрицателните престации:

* те са винаги с оглед личността на длъжника (intuitu personae) Изпълняват се винаги лично, не могат да бъдат наследявани.

* неизпълнението е винаги пълно - или е действал, или бездействал

* винаги са такива, че тр своевременно да бъдат изпълнени, иначе губят значението си;
Правни последици при неизпълнението на отрицателните престации:

• въздържане от фактическо поведение - обезщетение за вреди

• въздържание от юридически действия - обезщетение

• когато има материален резултат - премахване и обезщетение

Изключение: специално правило, което важи при отрицателната престация – за непрехвърляне на вземане.
ІІ. От гл.т. значението на личността на длъжника за осъществяване на престацията, т.е. в зависимост от възможността едно трето лице да изпълни:

а. Заместими - когато всяко лице може да извърши престацията, наследими и прехвърлими престации.

б. Незаместими - когато извършването на престацията е с оглед личността (intuitu personae) на длъжника и не може да бъде изпълнена от 3то лице.
ІІІ. С оглед вземанията да бъдат изпълнени на части:

а. делими-могат да се делят и частичното изпълнение е в интерес на кредитора /парични - престации/

б. неделими - дори и фактически да е възможно деленето им то не представлява интерес за кредитора /т.н. предметни престации/
ІV. С еднократно (времето няма значение - плащане на цена) и трайно изпълнение (продължително време, има правно значение - наем)

Престация „dare” задължение за прехвърляне или учредяване на вещно право; зд за прехвърляне право на собственост. чл.24 - залегнал е принципа на т.нар. едновременно облигационно и вещно прехвърлително действие. В момента на сключване на договора, веднага се преминава и към вещно прехвърляне.

Вещно-прехвърлителния ефект може да настъпи само при определени факти:

1. когато е поето зд по отношение на родово определени вещи. Докато не настъпи индивидуализация, няма как да настъпи прехвърлителен ефект

2. т.нар. алтернативни престации- дължат се няколко престации, но се изпълнява една.

3. т. нар. бъдещи вещи - вещнопрехвърлителния ефект не може да настъпи преди възникването на вещта.

4. при чужди вещи - прехвърлителния ефект може да настъпи когато вещта бъде придобита.

5. чл. 24, 1 диспозитивни правни норми, възможност страните да отложат вещно - прехвърлителното действие.



8. Престации за индивидуално и родово определени вещи
Разграничителен критерии е степента на определеност на вещта:

--- При ИОВ вещта е очертана, така че е точно определена- лека кола с определен номер на мотора и шасито;

--- При РОВ престацията е очертана с по-общи белези, т.нар. родови признаци. Престацията става чрез една от родовите вещи-бял мерцедес модел 280;
Съществуват различия в 3 насоки:


  1. Начин на осъществяване на престацията dare при ИОВ настъпва по силата на самия договор в момента на неговото сключване при РОВ - прехвърлителния ефект настъпва, когато се премахне съществуващата неопределеност, нарича се индивидуализация на РОВ.

Индивидуализирането може да бъде изрично уговорено между страните. Това са клаузи който дават възможност съответните вещи да бъдат обособени от останалите и без възможност да бъдат смесени. Индивидуализацията става в момента на предаване на вещта, може да е директно или длъжника да предава вещите на превозвач, който да ги достави на кредитора- в момента на предаване на превозвача те са индивидуализирани.

2. от гл.т. на качеството на изпълнение при ИОВ- една вещ при РОВ се изпълнява поне с вещ от средно качество.

3. от гл.т. на възможността за изпълнение при ИОВ- престира се 1 единствена вещ, която може да се повреди при РОВ- чл.81, 1 зависи от начина на дефиниране на рода, колкото по-тясно е дефиниран рода, толкова по-голяма е възможността вещта да погине.

9. Множествени престации - алтернативни и факултативни
Според броя на престациите - единични и множествени.

При множествените престации се дължат две или повече неща, но зд е да се погаси само едно от тях, нар. се още престация с право на избор - алтернативни престации.

Кой има право на избор? какво става , ако лицето имащо право на избор не го извърши? В основата е личното поведение на кредитора, длъжника и 3тото лице- те имат право да изберат коя престация ще се изпълни. Не е определено кому е предоставен изборът. Ако те не направят избор, по ЗЗД правото на избор принадлежи на длъжника.Ако и от него не е упражнено то преминава от длъжника в кредитора. Ако и той не го упражни - при падежа длъжника определя как да се изпълни. Ако това право е дадено на 3тото лице и то бездейства - то изборът пада върху съда - чл. 131, ал. 3 ЗЗД.

Последици от невъзможността за изпълнение това е възможно когато една престация погине чл.132 Ако изпълнението с един от предметите на задължението стане невъзможно поради причина, за която не отговаря страната, която няма правото на избор, задължението остава в сила само за останалите предмети.

Ако за невъзможността е отговорна страната, която няма правото на избор, другата страна може да избира: кредиторът може да избере или изпълнение с някой от възможните предмети на задължението, или обезщетение вместо невъзможния, а длъжникът може да избере или някой от възможните предмети на задължението и да иска обезщетение за невъзможния, или да се освободи от задължението, като се откаже от обезщетението.

1 вариант: ако това стане поради причина, заради страна която има право на избор - тя не отговаря, тогава зд си остава да съществува между възможните алтернативи.

2 вариант: когато страната без право на избор, е предизвикала погиването на една от алтернативите, то т.е. е ограничила избора на алтернативи, то вината за погиването има 2 хипотези: А.когато длъжника е бил страна без право на избор и е унищожил едната възможност, тогава кредитора има право да избере една от останалите алтернативи и парично обезщетение вместо предмета. Б. ако кредитора е бил без право на избор – длъжника изпълнява с една от останалите алтернативи и му се дължи обезщетение за погиналата алтернатива. Когато правото на избор принадлежи на 3тото лице – то прави този избор с волеизявление и до 2те други лица. Факултативни алтернативи. При тях длъжника дължи 1 престация, но ако желае може да се освободи от зд си, престирайки нещо друго. При никакви обстоятелства кредитора не може да изисква факултативна престация, тя е възможна само за длъжника.


Има разлика между алтернативна престация с право на избор на длъжника И факултативна престация = при алтернативната престация тя е дължима, а при факултативната- тя не се дължи, а е само допълнителна възможност длъжника да се издължи.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница