Лекция 1 (13. 10. 2011) (проф. Русчев)



страница1/6
Дата15.10.2018
Размер0.95 Mb.
#87729
ТипЛекция
  1   2   3   4   5   6
Лекции по Вещно право 2011-2012 - доц Сарафов

Пропуснати лекции: Лекцията преди Коледа, 13-ти, 14-ти и 16-ти Януари

Съкращения " => " - следва, от това следва

Предвид това, което доц. Сарафов каза на една от лекциите (номер 7), съм изтрил няколко реда от лекцията във връзка с публичната собственост и критерият, по който разграничаваме публична и частна собственост. :)

Лекция 1 (13.10.2011) (проф. Русчев)

Вещното право се развива в началото без насрещна страна. Вещното право не е притезателно право. Не се включва правото да изисквам определено поведение от някого. След като бъде нарушено вещното право се създава правоотношение между собственика на вещното право и нарушителя. Признатата и гарантирана възможност за носителя да задоволи своя интерес не да изисква от някого определено поведение, а да има свое собствено поведение. Забранено е на всички трети лица да засягат субективното право на собственика. Реституционна претенция - имам вещно право, но след като бъде засегнато от някого, аз имам претенция да се спре нарушението на моето субективно право. Субективните вещни права не са само право на собственост, а има и други - ограничени вещни права, съсобственост. Всички ограничени вещни права съдържат в себе си правото на владение. Ограничените вещни права се погасяват по давност, тъй като имат облигационен елемент. - право на ползване, право на строеж, сервитутите.



Имат ли характер на вещни права "залог" и "ипотека"?

Правото на залог (реален залог, а не особените) - чл. 156 ЗЗД - възможност на кредитора за обезпечаване спрямо длъжника - съдебният изпълнител да продаде на длъжника вещ (в залог) на публична продан, за да се погаси задължението, ако длъжникът не започне сам изпълнение по погасяване. Нито залогът, нито ипотеката са вещни права. Кредиторът не става собственик на предадената му вещ в залог. Ипотека - да искам от ЧСИ да продаде ипотекираната вещ/имот, в случай че длъжника не погасява задължението. Това не е смисъл на вещното право. Пълното право на собственост е чисто абсолютно право. При вещното право обектът винаги е вещ, докато при облигационното право може да бъде и определено поведение. Тези вещни права са противопоставими по отношение на всички, те са снабдени с право на следване.



Лекция 2 (14.10.2011) - доц. Сарафов

стр 72, стр 21, стр 12, стр 64, стр 67, стр 52, стр - грешки в учебника на Боянов - Вещно право.

Л. Василев - Българско вещно право.
Субективни вещни права - същност и видове, съотношение между вещните права, отграничение от други субективни граждански права.
Вещните права са вид граждански права=> гарантирана и предоставена от закона възможност на своя носител. Тази възможност е фокусирана върху точно определен обект и това е вещта. Обекта на вещните права предопределя специфичните им наименования. Вещни права са тези, които съществуват по повод на вещи и дават възможност на своя носител да упражнява определено въздействие и да изисква от други лица да не му пречат той да упражнява своето въздействие. Вещните права - в действието, което осъществяват - става непосредствено от него без да е необходимо въздействие от насрещно задължен правен субект. Така той удовлетворява своя интерес, а не чрез очакваното поведение на някакъв насрещно задължен субект.

Общи правни белези на вещните права
1. Имат за обект вещи (обект на вещните права могат да бъдат само индивидуално определени вещи)

2. Не познаваме фигурата на собственост върху съвкупност от вещи и когато имаме съставна вещ - това не е съвкупност от вещи и я разглеждаме като отделна, самостотоятелно съществуваща вещ. Не може да има вещно право без да има вещ. Изчезне ли вещта - вещното право се прекратява. Не може да има вещно право спрямо бъдеща вещ, защото вещно право върху мислена вещ не може същестува.

3. Вещните права са абсолютни права, защото са насочени към неопределен кръг правни субекти (свързаното с тях изискване е насочено към неопределен кръг правни субекти и не е необходимо те да бъдат индивидуализирани). проф. Русчев - (абсолютните права съдържат признатата и гарантирана възможност на титуляра да има свое поведение, а отправеното до всички общо запрещение да се въздържат от посегателства (върху вещта), не е израз на претенция, а само изискване на забранителна норма с пряко регулиращо действие. Като проявление на абсолютния характер на вещните права - ефект на следване на вещните права спрямо вещта (проф. Боянов) - вещното право следва вещта - счита се, съществуващо спрямо нея, където и да се намира тя - независимо дали собственикът упражнява фактическа власт върху нея, дали я е изгубил и т.н. Правото му на собственост продължава да се намира там, където е вещта. Ефектът на следването не е причина от абсолютния характер, защото не можем да обясним ситуацията при ограничено вещно право върху чужда вещ. (Сарафов ). Следването не се свързва с абсолютния характер на вещта.

4. Вещните права са притезателни права - позволяват на носителя си да изисква определено поведение от други лица - поведение под формата на бездействие. Това, че нямаме конкретен адресат, от който да изискваме бездействие - не променя правната им природа на притезателни права. Проф. Русчев - не приема, че вещните права са притезателни. За него изискването за определено поведение може да се адресира едва, когато имаме нарушаване на вещното право и да се адресира до конкретния нарушител. Тогава ще имаме налице ново право да се изисква възстановяване на състоянието от преди нарушението, това право възниква с факта на нарушенитето и то относително и притезателно, а не - вещно.

5. Те са имуществени права - обектите им могат да бъдат парично оценени.Т е са сложни права - в структурата им са заложени няколко отделни възможности - предоставят на носителя си повече от една правна възможност. Тези възможности се обозначават като правомощия.

6. От гл. точка на състоянието си - те са главни права - не зависят от положението на други права ( иключение правят само сервитутните права, защото те не съществуват самостоятелно, а като права, обслужващи други вещни права - сервитут на преминаване)

7.Вещните права не се погасяват по давност при неупражняване - давностно непогасими. (чл. 59 ЗС- правото на ползване се погасява при неупражняване за повече от 5 год. , чл. 67; и в двете разпоредби не става въпрос за класическо погасяване - тук се има предвид прекратяване на правата => срокът е преклузивен, а не - давностен).

8. Вещните права са ограничени на брой - (принцип за затворения характер на вещното право)- вещни права са само тези, които са изрично уредени от закон - частните субекти не са в състояние да учредяват вещни права извън кръга на уредените от закона. Две измерения на принципа:

8.1 Вещните права са само тези, които са уредени от закона

8.2 Обхватът на възможности, които вещните права предлагат, са уредени в закона и не могат да предлагат субектите възможности по своя воля


Видове вещни права
1. Пълно вещно право и ограничено вещно право. Пълно вещно право - правото на собственост - единственото пълно вещно право - поради обхвата на възможностите, които предоставя на своя носител. Те са възможно най-широките най-пълни възможности, които едно лице може да има спрямо вещ. Ограничени вещни права са всички останали вещни права - те се наричат "права върху чужда вещ" - право на ползване, право на строеж(суперфиция), сервитутни права Правото на надстрояване и пристрояване - дали има характер на самостоятелно вещно право или е разновидност на правото на строеж (няма спор, че е вещно право)

Залог и ипотека - дали са вещни права или не са
Преобладаваща част от авторите смятат, че са вещни права.Те не предоставят класическите възможности, които предлагат вещните права - при тях титулярът няма възможност да извлича непосредствено облага от него, а да изнесе вещта на публична продан и да се удовлетвори от получената стойност. Тези права не са уредени във вещен закон (като ЗС), а са уредени в облигационен закон (ЗЗД) - обезпечения, свързани с гарантиране изпълнението на задължения с облигационен характер - акцесорни права, свързани с правото на вземане. Облигационният закон нарича тези права вещни. Те съвместяват белези на различни субективни права - вещен елемент, елемент с потестативен характер (Сарафов).

Право на задържане (чл. 91 ЗЗД, чл 72. ЗС) - право да откажеш да предадеш вещ, докато не получиш съответна облага от лицето, което е задължено. Това право е с обезпечителен и облигационен характер. Не е вещно право, а облигационно.

Концесионно право по отношение на вещното. КС в мотивите си (1996 г.) посочва, че концесията е вещно право, което е подобно на вещното право на ползване. Концесионното право е едно облигационно право, предоставено с дългосрочен договор за ползване (на съответната вещ) и преобладаваща част от авторите се насочват към тази позиция (Русчев). Според Сарафов имаме отново елементи от различен характер (белези на различни субективни права).

Право на управление (ЗДС) - това право се предоставя на органи на държавна власт - областни управители, министри, ръководители на други ведомства, юридически лица на бюджетна издръжка, юридически лица, свързани с терит. административни звена на централното управление с оглед осигуряване на възможност да си служат със съответните вещи (собственост на държавата) за задоволяване на техните нужди. Предвид отпадането на формулировката, че държавните юридически лица упражняват правото на осбственост от свое име, за своя сметка и на своя отговорност може да се счита, че това право няма вещен характе, а е само формула, чрез която се позволява на звената от държавната администрация да си служат с предоставената им собственост.


Какво е съотношението между вещните права.
В основата на това съотношение стои деленето на вещните права на пълно и ограничени вещни права, защото по отношение на една вещ може да съществува само едно единствено пълно вещно право, поради пълнотата на това право е невъзможно в един и същ момент повече от едно лице да разполага с такова право. => в случай че по отношение на една вещ определено лице придобие по първичен начин право на собственост върху нея съществувалото право на собственост до този момент трябва да отпадне ( не защото не се упражнява ( изитекла давност), а защото по повод тази вещ е възникнало ново право на собственост. Не така стоят нещата при ограничените вещни права. Предвид ограничеността на обхвата им - спрямо една и съща вещ може да има повече от едно ограничено вещно право, стига да не са по предмет взаимно несъвместими.
Как се съотнасят правото на собственост като пълно вещно право и ограничените вещни права.
Право на собственост и ограничено вещно право - може да възникне колизия. Възниква въпрос кое право заема надмощие. При колизия между ограничено и пълно вещно право предимство има ограниченото вещно право и по-точно най - ограниченото ограничено вещно право (ако имаме повече от 1 ограничено вещно право). Незасегнатите направления от ограничени вещни права могат да бъдат регулирани от пълното вещно право. - възможностите за въздействие на собственика остават. Колкото по-ограничено е едно вещно право, толкова повече засяга и пълното вещно право. Може да се достигне до т.н. гола собственост - титулярът на собствеността не може да извършва никакви действия във връзка с вещта, която е негова собственост, защото титулярите на ограничени вещни права блокират неговото пълно вещно право).Собствеността може да е гола, но тя в латентно състояние съществува като юридическо присъствие на титуляри върху собствеността, защото при прекратяване на ограничени вещни права върху собствеността - собственикът автоматично възстановява правото си в пълния обем, в който е съществувало преди да бъдат установени ограничени вещни права.
Отграничение на вещни права от някои субективни права
1. От правата върху обекти на интелектуална собственост. - абсолютен, приезателен и имуществен характер. Вещните права възникват по повод на вещ (физически обект от реалната действителност, притежаващ естествени свойства, произтичащи от материалната му субстанция (телесния характер) и от това, че може да бъде подчертан чрез физически граници), при обектите на интелектуална собственост - няма подобно нещо. Обектите на интелектуална собственост са произведения или продукти на едно интелектуално творчество - те нямат телесен характер, нямат физическо съществуване в онзи вид, в който съществуват вещите=> свойствата, които разкриват налагат правен режим от съвсем друг характер в сравнение с правния режим, относим към вещните права. Обектите на интелектуална собственост имат свойство- вездесъщност - могат да бъдат по едно и също време на две и повече различни места. Те са обособени в самостоятелна правна материя.

2. От Облигационните права - Предмет на вещното право е вещ, то предмет на облигационното право е определено действие (определено поведение) Облигационното право - право на кредитора да изисква въпросното поведение от страна на длъжника, което поведение ще доведе до удовлетворяване на итнереса на кредитора - специфичен характер на облигационните права - насрещно задълженото лице е точно определено и възможността да се изисква определено поведение е относимо само за него.



28-ми начало на изпита (по 2 групи на 2 ден - устно) - информацията не е сигурна

Лекция 3 (21.10.2011) доц. Сарафов

Вещи, понятия за вещи, видове вещи.

Вещите се явяват обект на вещните права и това диктува специфич. интерес на вещното право към тях. Характерът на вещта до голяма степен предопределя конкретните действия на титуляра на вещното право спрямо него. В чисто регулативен план спецификата на вещноправното въздействие се обуславя от характера и естеството на вещта. Конкретен правен режим, адаптиран спрямо спецификата на отделните вещи. Имаме общ режим на вещното право и специален режим. Когато законодателят урежда даден режим на вещи, който не попадат под общия, е необходим специален, той се ръководи от спецификата на отделната вещ. Проблемът за вещите има различни аспекти . Вещи в по-общ план: законът не съдържа определение за вещ, а само изброява някои видове вещи, в литературата се срещат различни определения за вещта. Вещта представлява метериален телесен предмет (проф. Павлова). Вещ е всеки материален обект със самостоятелно съществуване (Боянов, Марков, Тасев). Вещите съществуват обективно в действителността. Те са с физически параметри (характеристики), които ясно се долавят от нашите сетива. Те могат да съществуват в различно агрегатно състояние. Те трябва да имат ясно изразена физическа обособеност - граници, които обособяват една вещ от друга вещ. Идеята за вещта като материален субстрат ще изгуби своето значение и трябва да приемем, че ще има вещи, които няма да имат материален субстрат. Не всички вещи имат естествено установени граници (не са обособени като самостоятелен обект във физическото пространство). В определени случаи обособяването на границите на вещите става по изкуствен начин - специални планове за регулиране на недвижимите имоти (адм. акт с адм характер, който прекарва граници (мислено)). Водното пространство е публична държавна собственост и трябва да се очертаят къде точно минават границите през тази акватория- това става отново по изкуствен начин. Не всичко, което характ. физическите характеристики на вещ представлява вещ. Съдържащите се в човека органи не са вещи, защото са част от човека (субект на правото). Органите, които бъдат отделени от човешкото тяло, не с е регулират от вещноправен режим, предвид моралната чувствителност на тематиката и особените нужди във връзка, с които се използват, те не могат да бъдат приравнени на нивото на една обикновена вещ за задоволяване на текущи нужди. По тази причина, независимо че разкриват характ. на вещ, те не са предмет на вещното право, а на правила, които се обхв. от т.н. медицинско право. Това са админ. правила, свързани с осъществяването на медицинска дейност. Уредба в админ. право, не в гражданското, нито вещното. Не са вещи и други физически субстанции, които наподобяват външно вещи и притежават техните характеристики - водата в падащия дъжд, водата в огромен воден басейн - океани, морета, не е вещ атмосферния въздух, защото в тези случаи липсва правното изискване да е налице вещ - да имаме обособеност и отграничимост на вещта от другите. Когато дъжд. вода бъде събрана в съд- това ще представлява вещ, когато в рамките на акваторията сме обособили някакви граници (мисловни) - това също ще бъде вещ . Не е вещ съвкупността от вещи, обединена мислено на базата на общ функционален принцип - библиотека, колекция от различни предмети - нямаме единен правен обект, а множество вещи, върху които съществуват множество вещни права => при прехвърлянето на такива съвкупности, независимо как външно описваме нещата , по същество не прехвърляме един обект на вещно право, а прехвърляме множество, представляваща съвкупност - вещни права. Съвкупността от вещи е различна от съставната вещ, при която имаме единна вещ, изградена от множество взаимносвързани и подчинени на една функция вещи- леката кола, компютър. По отношение на тях възниква самостоятелно вещно право. Има феномен, при който нещо, което не отговаря на физическите характеристики за вещ , е прието за вещ (чл 110 ал2 - енергията, независимо каква е тя, е движима вещ) Енергиите са прирванени на вещи чрез фикция - практическа необходимост - по отношение на енергията се прилага режима характ. за движими вещи по отн. на продажба и по отношение на защитата ( при посегателства върху енергията - не толкова гражданскоправната защита,а наказателноправна гледна точка). При положение, че сме приравнили енергията на движима вещ => неправомерното ползване на енергия се приравнява на неправомерно посегателство върху недвижимита вещ ( неправомерно отнемане на фактическата власт върху движима вещ, което покрива факт състав на престъплението кражба).

Видове вещи

Движими и Недвижими - легално (чл. 110 ЗС ал. 1 - всичко, което е трайно прикрепено към земята или постройка по ест. начин или действие на човека, е недвижима вещ ,а това, което не е недвижима вещ, се третира като движима вещ). =>С водещо значение е фактическият критерий за трайност на прикрепянето - а това дали е прикрепена една вещ или не - се определя в конкретния случай. С оглед това деление се прокарва разграничение и в режима на правно третиране на двете категории вещи. При сделки с разпоредителен характер - при недвижими вещи - нотариален акт, при движимите - формата не е нотариален акт, макар че има изключение ( прехвърляне на собственост върху МПС, кораби и т.н.) Отказът от право на собственост върху недвижима вещ се извършва в строго уст. форма - нотариално заверена декларация, която се вписва в регистър - вписването е с конститутивно значние. При отказ от собственост върху движими вещи - намерение от отказване от право на собственост . Право на строеж като огр. вещно право може да се учреди само спрямо недвижими вещи - респект. право на пристрояване, по отношение на движими вещи това е невъзможно. Някои от придобивните способи - първичен придобивен способ (чл 78) - този способ е приложим само по отношение на движимите вещи. Защита по чл. 75 ЗС е приложима по отношение на недвижим имот. Сроковете на придобивна давност при добросъвестно и недобросъвестно владение при недвижими имоти - законът прави разграничение при добросъвестно - 5 год и при недобросъвестно - 10 год, а при движимите вещи няма разграничение - винаги е 5 год. С оглед определяне на местната подсъдност ( с оглед - пред кой съд трябва да предявим иска си за защита с оглед вещното право ) - при недвижимите имоти - искът винаги е по района на съда ,в който се намира недвижимият имот . При движимите вещи се изхожда от общите правила за подсъдност. Движимите вещи - обезпечаване - чрез залог - реална сделка (класически залог). Недвижимите вещи - като обезпечение - под формата на ипотека . Вписване на акта в регистъра (вписването има конститутивно значение за ипотеката). Един единствен случай, в който се учредява ипотека за движима вещ - на ипотекиране се подлагат корабите. Когато вещите са предмет на обезпечителна мярка - видът на обезпечителната мярка е различен с оглед това дали е насочена към движима вещ - При Движима вещ - запор, При Недвижима вещ - възбрана.

Потребими и Непотребими вещи. С оглед това дали с употребата на вещта се стига до консумиране на нейната субстанция или не се стига, а само до изхабяване (амортизация).

Потребими - изчерпват се (физическата им субстанция се изчерпва - храни, горива) Непотребими - не се изчерпват - могат да се използват многократно. При правото на ползване - съгласно чл. 56 - правото на ползване може да се учредява само върху непотребими вещи - законът изисква в процеса на упр на това право вещта да не се променя съществено. При договорите за заем (за послужване и за потребление, уредени в ЗЗД). Предмет на договора за заем за послужване могат да са само непотребими вещи. Сключването на този договор не предполага прехвърлянето на собствеността върху предоставената вещ - собственикът я предоставя само за временно ползване на другото лице, което се явява нейн държател - след прикл на работата вещта трябва да се върне. При договор за потребление се прехвърля собствеността върху потребимите вещи, а ние сме длъжни да ги върнем в същия вид и качество, той има право да си ги иска. (хранителни продукти)

Делими и Неделими вещи - дали при обособяване на отделни част от същствуващата вещ това ще доведе до загубване на качествената определеност или обособяването на отделни части (физически) няма да доведе до загуба на качествената определеност. В първия случай казваме, че вещта е неделима - фактическа и юридическа неделимост. Фактическа - самото естество на вещта не позолява деленето, тък като ако това стане вещта ще престане да съществува. Юридическа неделимост - няма фактическа пречка вещта да се раздели на отделни части, но по силата на определни съображения законът забранява това да бъде направено. (200 квадрата апартамент се разделя на 2 части по 100 квадрата - от юридическа гледна точка, за да е налице апартамент, той трябва да отговаря на специфични изисквания - той трябва да има обособен вход, санитарен възел - ако в 2-те части по 100 кв. не бъдат обособени отделни санитарни възли или входове, то те няма да се смятат за отделни апартаменти). При разделянето на определена вещ - делимите вещи могат да се разделят и да се обособяват отделни части от тях , неделимите вещи не позволяват разделяне на вещта , те могат да бъдат разделяни, но биха загубили качествената си определеност.

Индивидуално определени и родово определени вещи. С оглед признака, чрез който обособяваме една вещ от друга вещ. Индивидуално опред вещи са тези вещи, които са откроени по такъв начин, че те съществуват като индивидуална даденост, различна от всички други вещи от подобен характер (те са обособени като уникална единица - точно фиксирана).При недвижими имоти - изискват се три граници на поземления имот при индивидуализиране - граници, местоположение, район, част, естество, площ. При родово определени вещи нямаме индивидуализация - имаме обща съвкупност. Родът може да има различни степени на обобщеност - род с изчерпаем брой елементи или род, който е неизчерпаем по своя характер ( пари). Значение: чл. 24 ЗЗД - моментът на преминаване на собствеността (вещното право ) при индивид. и родово опред вещ при прехвърляне на вещта. ( Когато предмет на прехв. е инд опред вещ собствеността преминава върху преобретателя от момента на сключване на договора. Вещта може да е под факт власт на продавача, но това не означава, че той притежава вече право на осбственост върху нея, след като я е продал. При родово опред вещ - моментът, в който се извърши индивидуализация - моментът, в който се извлекат от общия- опред. брой. Моментът на опред. кога преминава собствеността е важен (при риск за погиване на вещта ) - при инд. опред вещ - погиване се понася от собственика на вещта - купувача, макар и да няма факт власт върху нея все още - след като вече е продадена той носи риск от погиване. При родово опред вещи - нямаме конкретно визирана вещ => правилата за риска при инд. опред няма как да се приложат - рискът е за сметка на продавача.

Приложимостта на вещните способи за защита (искове) - Класическите вещни искове за защита могат да се приложат само по отн на индивидуално определени вещи . При родово опред вещи тези искове са обективно неприложими.

Според възможността за извършване на свободно разпореждане с вещите - вещи в гражданския оборот и вещи извън гражд. оборот. Извън гражданския оборот - вещите публична собственост на държавата и общината. Терминът извън граждански оборот е условен. Дори вещите публична собственост могат да бъдат включени в гражданския оборот при определени условия и когато законът позволява това да бъда направено - отдаване на плажната ивициа под концесия. Ключов елемент от критерийй е, че разпореждането не може да става свободно, но това не значи, че това е изключено. Вещите в гражданския оборот могат свободно да бъдат предмет на различни граждански правоотношения.



Да четем за вещите от проф. Павлова или на Петко Венедиков - Ново вещно право.

Каталог: 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
2016 -> Програма юли 2016 Discovery Channel Bulgaria Часовете на излъчване са в местно време за допълнителна информация, моля свържете се с: eleonora georgieva all channels pr тел: +359 2 434 40 350
2016 -> Образец №3 справка-декларация
2016 -> X в равенството; б попълнете схемите и намерете неизвестните числа y и z ; в сравнете стойностите на X, y и z. Задача
2016 -> Общи положения
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница