Лекция 1 Икономика на предприятието – научна и учебна



страница1/5
Дата10.04.2018
Размер0.72 Mb.
#66101
ТипЛекция
  1   2   3   4   5
Лекция 1

Икономика на предприятието – научна и учебна дисциплина


  1. Характеристика, обект, предмет. Науката представлява система от знания. Най-общо науките се делят на два вида – природни (естествени) и обществени. Централен елемент от системата на обществените науки са икономическите науки. Сърцевината на икономическите науки са микроикономическите науки, една от които е Икономика на предприятието. Икономиката като наука има за обект на изследване и анализ икономическата система като цяло заедно с нейните подсистеми на различни равнища на управление, а за предмет стопанската дейност, икономическите закони, закономерности, по които се развива тя и особеностите на тяхното проявление в конкретния обект.

От гледна точка на равнището на управление на икономическите явления и процеси и обхвата на обекта различаваме 3 вида икономически науки:

    • Макроикономически – макроикономика, световна икономика, прогнозиране и планиране, публични финанси, управление на националното стопанство и др. Обект на всички тях е националното стопанство, а техен предмет са процесите и явленията в националното стопанство. Те обясняват: растежа на производството в държавата; икономическата нестабилност или просперитет и др.

    • Отраслови – икономика на търговията; на индустрията; на транспорта; на туризма и т.н. Обект е отрасълът, подотрасълът и техните особеност, предмет са явленията, процесите, закономерностите, съвременните особености и очакваните резултати в отрасъла. Съществено място при тях се отделя на ресурсите за развитие на отрасъла, на икономическите регулатори и резултатите от дейността на тези отрасли и подотрасли.

    • Микроикономически – свързани с изучаването, изследването и анализа на обектите на микро ниво – стопанските организации, фирми, предприятия и техните поделения. Такива са икономика на предприятието, маркетинг на предприятието, счетоводство, статистика и др.

Икономика на предприятието, сред системата от икономически науки, по своята същност представлява система от икономически знания за създаването, изграждането, стартирането и развитието на стопанските организации – фирми.

Предприятието е самостоятелна производствено-стопанска единица, юридическа личност, основна структурна и икономическа единица в националното стопанство. То разполага с необходимото имущество и кадри, на входа получава необходимите ресурси, осъществява производствения процес и на изхода реализира продукция или услуги с цел печалба или задоволяване на определени потребности.

Многообразието и качествените различия между предприятията е наложило те да се диференцират съобразно следните критерии:

  • Според размера – малки, средни, големи;

  • Според предмета на дейност – производствени, сервизни, търговски;

  • Според формата на собственост – индивидуални, семейни, колективни, кооперативни, публични;

  • Според юридическата форма – ограничено отговорни, неограничено отговорни, акционерни.

Обект на Икономика на предприятието е предприятието (фирмата) заедно с неговите поделения – цехове, участъци, работни места (неговата вътрешна среда) и връзките му с други предприятия, организации и институции (министерства, ведомства), т.е. неговата външна среда.

Предмет на Икономика на предприятието са производствено-стопанската дейност на фирмата, икономическите явления, процесите, закономерностите и техните особености на проявление при изграждане, стартиране, развитие и преструктуриране на предприятията. Те са отражение на общоикономическите закони, които най-общо коментират двата полюса на икономиката – производството и потреблението.

Няма потребление без производство, защото природата не ни дава в готов вид онова, от което се нуждаем, но няма и производство без потребление, защото то ще бъде ненужно. В този смисъл:

  • Производството е сфера на икономиката, която преобразува ресурсите в продукти;

  • Ресурсите са всичко, което се изпозлва – труд, природни дадености и капитал, за да се произведе продукт;

  • Продуктът е всичко, което е на изхода на производствено-стопанската единица и е необходимо за потребностите на хората или за по-нататъшно производство;

  • Потреблението е процес на задоволяване на потребностите на хората.




  1. Връзки на Икономика на предприятието с другите научни дисциплини. Икономика на предприятието като микроикономическа дисциплина има пряка връзка с всички икономически дисциплини:

    • Макроикономически дисциплини – макроикономика, финанси, световна икономика. Икономика на предприятието трябва да отчита законите, закономерностите, тенденциите и проблемите разкрити от тези науки. Икономика на предприятието трябва да отчита макрорамката. Макроикономическите дисциплини се основават на постиженията и резултатите от изследванията и развитието на Икономика на предприятието.

    • Отраслoви – Икономика на предприятието има пряка и силна връзка с отраслoвите дисциплини – тенденциите и особеностите в развитието на отрасъла са определящи за външната среда. Стратегията се основава на тези тенденции.

    • Микроикономически – Икономика на предприятието има пряка връзка с някои микро дисциплини – статистика, счетоводство, маркетинг. Изследването на инвестициите, иновациите, бизнес плана, анализа на финансите и ефективността на предприятието се основават на постиженията на тези микроикономически дисциплини. Не може да се направи добра експертиза, анализ без познавания на Икономика на предприятието.

    • Технически дисциплини – Икономика на предприятието е икономическа, но има и елементи на техническа дисциплина. Тя има косвена връзка с техническите дисциплини – управление на техническия прогрес.




  1. Структура, логика и методи. Щом Икономика на предприятието е система от знания, тази система има структура (съвпкуността от елементи и техните връзки):

Структура:

      1. Предприятието като основна структурна и икономическа единица

      2. Организация, производствена програма, капацитет

      3. Ресурси – информационни, финансови, човешки и др.

      4. Фактори на производството – инвестиции, иновации, управление и др.

      5. Резултати – цени, себестойност, качество, финанси, оценка, ефективност.


Методи на Икономика на предприятието:

  1. Метод на диалектиката – предприятията и техните поделения при използването на този метод се изучават, изследват и анализират в развитие и динамика; във взаимна връзка и обусловеност;

  2. Исторически метод – предприятието се разглежда в исторически план. Отчитат се грешките от миналото;

  3. Математически методи – свързани са с изследването на тенденциите;

  4. Статистически методи;

  5. Управленски методи – свързани с дърво на целите и др.

Икономика на предприятието е основна микроикономическа дисциплина. Обект на Икономика на предприятието е фирмата, а предмет – явленията процесите, законите и тенденциите. Предприятието е основна структурна и икономическа единица. Икономика на предприятието е в пряка връзка с икономическите и в непряка връзка с техническите дисциплини. Най-силна е връзката с микроикономическите дисциплини. Основни методи, които използва Икономиката на предприятието са диалектическия и историческия, в единство със статистическите, математическите, счетоводните и др.



Лекция 2

Организация на предприятието

Терминът организация има гръцки произход и буквално означава инструмент, оръдие, средство. Той има следните смислови значения:



  • Във институционален аспект организацията представлява система, обект със сложна вътрешна структура. Нарича се още обектова организация, защото в случая се обединяват хора и други ресурси за постигане на определени цели.

  • Във функционален аспект организацията е дейност на субект или на специализиран орган по подреждането и обвързването на елементите на едно цяло. Организацията се разглежда в динамика – като процес като функция и представлява изпълнението на управленската функция организиране.

  • Според атрибутивния аспект организацията представлява достигнатите нива на подреденост на елементите на системата към даден момент в резултат на изпълнението на управленската функция организиране. Тук организацията се разглежда в статика като състояние, ниво на организираност на системата към даден момент.

Ето защо организацията на предприятието представлява дейността по подреждането и обвързването на производствените фактори на предприятието във времето и в пространството и достигнатото ниво на подреденост между тях в следствие на това.

Еволюция на организацията на предприятието – според класическата теория предприятието се разглежда като затворена система, а индивидът като рационален; според съвременната теория предприятието е отворена система а индивидът е социален.

В резултат на взаимодействието на производствените фактори в предприятието протича производствен процес. Той представлява съвкупност от всички взаимосвързани дейности, които пряко или косвено съдействат за създаването на продукт. Именно тези процеси са обект на организиране. За целта организацията използва следните подходи:


  • Системен – в качеството си на свързващо звено между елементите на предприятието, организацията трябва да отчита възможните промени във всеки един от тях и във взаимодействието им като последица от всяко организационно решение.

  • Структурен – изисква процесите да бъдат раздробявани на техните съставни части и на тази база да бъдат организирани. В резултат на структурирането най-напред се обособяват две групи процеси:

  • Основни – към тях се отнасят процесите, чрез които се осъществява пряко въздействие върху предметите на труда, в резултат на което те се променят.

  • Спомагателни – чрез тях се оказва косвено въздействие тьй като те трябва да създават необходимите условия за нормалното протичане на основните процеси.

Ролята на организацията на предприятието се изразява в по-добро използване на производствените фактори главно по време. За оръдията на труда това означава да се осигурява пълното им използване в рамките на работната смяна или между смените. Що се отнася до предметите на труда, организацията трябва да съдейства за съкращаване на времето, за което те се превръщат от входни ресурси в изходни продукти. За човешките ресурси организацията трябва да съдейства за пълното използване на тяхното работно време и на квалификацията им.

Организацията не дава отговор на въпроса какво да се прави на рабоните места. Съдържателната страна на процесите зависи от това какъв продукт искаме да получим и с какви средства и технологии ще се извършва това. Организацията трябва да дава отговор на следните въпроси: кой, кога и къде трябва да извършва съответната част от процеса. Конкретните икономически резултати от по-доброто организиране на процесите могат да бъдат: подобряване на качеството, повишаване на надеждността на функциониране на системата, съкращаване на сроковете за изпълнение на поръчките, повишаване на гъвкъвостта и др.



Организация на основните процеси
Тя намира израз в определянето на производствения цикъл; проектиране на производствената структура; избор на тип и форма на организация на процеса.

  1. Определяне на производствения цикълтой изразява организацията на производствените фактори във времето. Той представлява календарното време, за което се осъществява производствения процес.

    • Съкращаването на продължителността на производствения цикъл води до ускоряване обръщаемостта на производствения капитал

    • Съкращаване на цикъла на обслужване на клиентите може да се превърне във важно конкурентно предимство.

По конкретно организацията може да подпомогне съкращаването на цикъла по следните начини:

      • Спазване на принципите на организация на процесите:

        • Принцип на пропорционалност – изисква установяване и поддържане на правилно съотношение между количеството на необходимите производствени фактори, изпълняващи последователните части от процеса. Намира израз в изравняване на производствените възможности на отделните звена на предприятието и протичане на процеса без прекъсване между тях;

        • Принцип на паралелност – изисква да се извършват паралелно отделните части на процеса върху различните продукти;

        • Принцип на непрекъснатост – изисква започване на всяка следваща част от процеса веднага след като предходната е приключила;

        • Принцип на линейност – изисква разполагането на последователните звена на предприятието да става в линейна форма. Съобразно производствените връзки между тях.

      • Съкращаване на продължителността на операциите – повишаване на квалификацията. Добра организация на работните места;

      • Преодоляване на всички престои, които възникват по организационни причини – липса на ресурси, организация на работно време и др.

  1. Проектиране на производствената структура – представлява съвкупността от взаимносвързаните структурни единици, разположени по различен начин в пространството, във всяка от които се изпълнява съответната част от процеса. Тя изразява организирането на производствените фактори в пространството. Производствената структура трябва да осигурява пропорционалност във възможностите на отделните единици на предприятието, в които се осъществяват както основните така и спомагателните процеси.

  2. Избор на организационен тип и форма на организация на процеса – представлява класификационна единица за групиране на обекти от действителността в типология, особено при сравнителното им изучаване. В случая предприятията се групират в съответствие със съвкупност от признаци, които определят организационно-техническата и икономическата характеристика на предприятието. Като основен критерии за разграничаване на предприятията от различни организационни типове се използва степента на специализация на работните места. Основно се прилагат следните организационни типове:

    • Единичен – при него се произвеждат единични или ограничени количества от определен вид продукт. Номенклатурата е на продукцията е много широка, а степента на специализацията на работните места е ниска. Това предполага ниска производителност на труда и високи разходи и цена.

    • Сериен – при него количеството продукция от определен вид се увеличава до размера на серията. Стеснява се номенклатурата и се увеличава степента на специализация на работните места. Нараства производителността.

    • Масов – продължително време се произвеждат едни и същи продукти по много тясна номенклатура и висока степен на специализация. Негов недостатък е еднообразието.

Формата на организация на процеса е конкретен начин на подреждане и обвързване на елементите му във времето и пространството с оглед на неговото нормално и ефективно протичане. Чрез нея се определя количеството на необходимите работни места и на персонала за обслужването им, както и тяхното разположение в пространството и взаимодействието им във времето. Основни форми на организация са:

  • Индивидуална

  • Групова

  • Поточна

  • Предметна

  • Проектна

Различават се помежду си по следните характеристики:

  • По начина на групиране на работните места и обособяване на самостоятелните производствени звена

  • По нивото на разделение и специализация на труда

  • По начина на придвижване на предметите на труда между работните места

  • По начина на протичане на процеса – със или без прекъсване.



Организация на спомагателните процеси – намира израз в изграждането на техническа инфраструктура на предприятието. Тя е част от неговата производствена структура и представлява съвкупността от звената, в които се осъществяват спомагателните производствени процеси. Върху нея влияят редица фактори като все по често предприятията търсят рационален отговор на въпроса кои от тези процеси да изпълняват сами и кои да възложат на други изпълнители.
Лекция 3

Предприятието – основна структурна и икономическа

единица в стопанството на България



  1. Предприятие и фирма – в съвременните условия на обединена Европа структурите и функциите на нашите предприятия са подложени на въздействието на икономиките на развитите страни, на изискванията на ЕС за по-високо качество, конкурентноспособност, производителност, ефективност и иновативност. Нашите предприятия трябва да отговорят за тези изисквания адекватно.

Стопанската дейност се осъществява в две основни форми – предприятие и фирма. Главните проблеми пред които са изправени са – повишаване на производителността, конкурентноспособността, качеството. Дейността им се управлява от Търговския закон – основен документ за изграждане, стартиране, развитие и преструктуриране на предприятието. Дейността на предприятието може да бъде най-разнообразна, но според Търговския закон в нея се включват: производство на определени продукти, извършване на определени услуги, покупка на определени стоки, предприемаческа дейност (строителство, туризъм и др.), банкова и други видове финансова дейност. Важното е тази дейност на предприятието да бъде насочена към реализация на други физически или юридически лица. В резултат се получават определени приходи и евентуално печалба. Това са основните икономически цели на всяко предприятие и фирма.

Фримата в съответствие с Търговския закон това е наименованието, под което се подписва търговеца с цел извършване на определена търговска дейност (производство, инвестиции, реализация) или сключване на търговски сделки. Всяка фирма трябва да има име, седалище и адрес. Фирмата притежава имущество, произвежда и реализира продукция.

Другата основна форма, която осъществява стопанска дейност е предприятието. То е основна производствено-стопанска единица, която произвежда продукт или предлага услуги, предназначени за реализация или задоволяване на потребности на физически или юридически лица. Основни характеристики:


    • Тази единица се занимава с производствена или стопаска дейност. Тя получава определени ресурси на входа, преработва ги и получава продукти.

    • Главното предназначение е да произвежда продукти или услуги, за разлика от фирмата, за която не е задължително да произвежда.

    • Целта на предприятието е реализация и задоволяване на потребности – производствени или лични.

    • Предприятието извършва предприемаческа дейност, в резултат на която се получават по-високи доходи и разширяване на производството.

    • Предприятието притежава юридическа, икономическа, административна и социална отговорност.

Юридическата единица трябва да има разплащателна сметика, баланс, право да сключва договори, да отговаря за правата и задълженията си и др.

Икономическата отговорност е свързана с възможността да разполага с имущество (капитал, ДА, КА), да закупува ресурси, да има реализация, да се получават икономически резултати.

Административната единица има собствено управление, администрация, осъществява управленски контакти с външна и вътрешна среда.

Социалната единица има право да набира и управлява кадри, да ги обучава, да им заплаща подобаващо и др.

  • Предприятието е съвкупност от техника и технология

  • Има определена структура и функции – да се изучава от организационно-управленска гледан точка

  • Носител на права и задължения от икономически явления

  • Всяко предприятие има определена фирма (наименование), но не всяко предприятие е фирма; всяка фирма може да има повече от едно предприятие с техните наименования

Основна цел на предприятието и фирмата е производство, реализация, приходи, печалба. Целта е достигане на определен резултат или състояние от предприятието и неговите поделения за по-продължителен период от време.

Изисквания към целите:



  • Реални и реалистични

  • Точни, ясно и достъпно формулирани

  • Количествена измеримост – себестойност, качество, рентабилност, ликвидност и др.

  • Създаване на условия и фактори, създаващи мотивация



  1. Принципи и функции – изграждането и развитието на предприятието освен определени изисквания към него и целите му трябва да съблюдава и определени принципи. Те са много и най-различни. Намират се под влиянието на особеностите на предмета на дейност, отрасъла и подотрасъла, сектора, в който функционира, стратегията и поликата на предприятието. Независимо от това разнообразие и особеностите в практиката и теорията са формулирани следните основни принципи:

  • Предприятията трябва да бъдат реални, реалистични, реалносъществуващи и реалнодействащи, с реален предмет на дейност, реални ресурси, реални кадри, резултати, приходи и др.

  • Предприятието трябва да се отличава от другите предприятия. Принцип на атрактивност, на привлекателност на предприятието – наименованието, продукцията, услугите, материалната, технологичната база.

  • Принцип на стабилност, осигуреност – в предмета на дейност и възможностите за неговото осигуряване; в наименованието; на производството и персонала.

  • Принцип на публичност и прозрачност – чрез регистрация в търговския регистър (основен документ, в който се записват определящите данни и характеристики – име, предмет на дейност, управление, седалище, адрес, съучастие, дялове и др.)

  • Принцип на защитеност – на наименованието, на фирамта, на продукцията, на персонала и др.

Функции и дейности:

  • Маркетингова функция – проучване на пазарите (външни, вътрешни, регионални), на потреблението, номенклатурата, цените, качеството, степента на задоволеност и др.

  • Финансиране и инвестиране – осигуряване необходимите финансови средства – собствени, привлечени средства.

  • Производствена функция – създаване на необходимите условия за ефективно съчетаване на трите основни фактора – средствата на труда (машините), предмета на труда (материалите) и работната сила на основата на съвременанта организация на труда.

  • Реализация и пласмент – внедряване на съвременни форми на реализация, комуникация, плащане. Условия за намаляване на времето на реализацията и пласмента.

  • Иновация и иновационна дейност – това е определяща функция. Нови продукти, нови технологии, нова организация, нови форми на пласмент и реализация.

  • Социална и кадрова функция – набиране, разпределяне и използване; осигуряване на условия за по-висока производителност и по-добро адекватно заплащане на труда; създаване на необходимите условя за квалификация, преквалификация, решаване на социалните проблеми на персонала; подобряване условията на труда.

  • Иновационна дейност и административни функции – осигуряването на необходимата по количество и качество информация, която дава възможност за ефективни управленски решения. Тези решения се отнасят за всички дейности, функции и етапи на осъществяване на производствено-стопанската дейност на предприятието – неговото изграждане, стартиране, развитие, усъвършенстване и преструктуриране.



  1. Каталог: files -> files
    files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
    files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
    files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
    files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
    files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
    files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
    files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
    files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


    Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница