Лекция 1 Произход и същност на държавата и правото. С-ма на правото

Държавата и правото като институционни образувания не следват постоянно човешкото развитие. Що се отнася до държавната институция, за нейната поява има 2 пътя – Римски и Пруски (Германски).

-Римски – х-терно, че от полиса (град-държава), с нарастването на града, нараства и държавата

-Пруски – х-терно за него е: разпокъсаност, енори, отделни градове, Бисмарк – първо обеднение, райх.

Независимо по кой път е възникнала държавата, тя има няколко признака:

-империум (imperium) – държава, власт, града, територия, население, апарат за потискане (армия, полиция). В днешно време държавата има статут на ЮЛ на публичното право, в това й качество – фиск (имущество), държавата се представлява от президента, фиска – от министър на финансите.

-защита на собствеността, гарантира собствеността;

-необходимост от запазване на човешкия род – забрана за кръвосмешение;

-увеличаващия се брой на населението – нужда от удовлетворяване на общите потребности нараства (пътища, търговия)

-теологична теория – обяснява произхода с божествения произход; прераства в теория за 2та меча;

-патриархална теория – правото в държавата се отъждествява на бащиното право в семейството;

-патримониална теория – патримониум – собственост;

-психологична теория – плод на човешката психика, разум;

-теория на Жан-Жак Русо;

-теория на К. Маркс; промяна в производствените отношения;
Всички теории имат 2 същностни белега:

-правото регулира отношенията между хората, право извън човешкото общество няма;

-връзката на правото с държавата се гарантира с принудителната й сила;

Различаваме правото от всики останали регулатори.

В системата на правото различаваме:

1. 
   1. национално право, 2. международно право, 3. право на ЕС
   
2. 
   1. публично право (империум, конституционно, административно, финансово, данъчно), 2. частно право (гражданско, семейно)
   
3. 
   1. материално, 2. процесуално
   

Нормите на кодексите посочват какъв ред трябва да следваме, за да реализираме правата си.

Правни отрасли и правни институти.
Лекция 2 (продължение на лекция 1)

Предмет и метод на правно регулиране

В предмета се вкл. обществени отношения, които помежду си са еднородни и са специфични само за този отрасъл. Пример: в админ. право – отношения от държавата; гражданско право – имуществени отношения;

-Императивен е метод на „власт и подчинение” и е типичен за публичните права

-Диспозитивен е метод на субектите – в частните права (гражданско, семейно)

От двете се формират правните отрасли – наказателно право, административно право, финансово право.

-хипотеза – онази част, в която се съдържат фактите, които като настъпят, трябва да имаме определено поведение;

-диспозиция е самото правило за поведение;

-санкция – последицата (положителна или отрицателна), ако нямаме това поведение

Трите никога не са на едно място.

Единствения елемент, който не може да липсва е диспозицията. Който чете нормата е длъжен да събере трите части, за да разбере, какво трябва да е неговото поведение.

-забраняващи (наказателен кодекс)

-задължаващи (закон за гражданската регистрация)

-опълномощяващи (предоставят блага, права, правни статути – Закон за висше образование)

-императивен – предоставят само един единствен модел на поведение;

-диспозитивен – предлагат различни модели и всички са правомерни;

Според санкцията

-алтернативно изградена - „или - или”

-кумулативно – „и”
Действие на правните норми

В 3 направления:

-действия по време – начален и краен момент се различават;

-действие по територия (място);

-действие по отношение на лица;
Правило на конституцията е че нормите влизат в сила 3 дни след обнародването в „ДВ”, освен ако в тях не пише нещо друго. 3 дневен срок – vocaholegis. Незнанието на закона не извинява незнаещия.

Действие по територията – правилото е че нормата и нормативния акт действат за територията на цялата страна, но може и за частни територии

Действие по отношение на лица – всички норми и нормативни актове - по отношение на законодателството засягат всички български граждани независимо къде се намират, засягат и чужденците, ако са на наша територия, освен ако нямат имунитет.

Разбираме действието на нормативните актове един спрямо друг. Юридическата сила е различна и се определя от мястото, което авторът на акта заема в Апарата.

Обвързваща сила е действието на актовете спрямо адресатите (граждани или организации). Обвързващата сила е една – няма значение какъв вид нормативен акт е приет.

Източници на правото
Поз източници на правото разбираме юридически форми, в които е изразена волята на законодателя. Това са само нормативни актове. На първо място и основен източик е конституцията. Втори източник – законите. Те се приемат, изменят, променят само от народното събрание – законодателната власт – не винаги приема закон – 3 белега - регулира основните обществени отношения, пълно и трайно. Различни видове закони – с конституционно значение, ЗСБ, ЗМСМА.

Общи закони – ЗАС, ЗЗД, ЗС

Специални закони – ЗОС, ЗДС

Устройствени закони – ЗСВ ЗА – те са материално правни.

Процесуални са – АПК, ГПК, НПК.

Кодекс – голям като обем с много норми – Наказателен кодекс, Кодекс на труда.

Постановления – в 2 случая

-когато приема правилници и наредби;

-когато решава основни въпроси на вътрешната и външна политики;

Правилници – приложение на закон в неговата тежест

Наредба – отделен текст

Инструкции – дават се указания на подчинени лица

-Професор Виталий – обществено отношение и правно отношение са 2 различни връзки;

-Социално и правно са едно и също нещо само че се регулират с правна норма.
В своето съдържание правното отношение има следните елементи:

- субекти – Физически лица (ФЛ) и юридически лица (ЮЛ)

-това, което е правно на тази страна е задължение на друга страна. Правно отношение е правната връзка между субектите чрез взаимните им права и задължения. Субективното право е призната и гарантирана от закона възможност на субекта да има определено поведение; да се въздържа или да търси съдебна защита.

Обект на правното отношение – онова, по което страните влизат в правна връзка – обект на правни отношения:

-вещи – движими и недвижими;

-правни действия – договори;

-обекти на интелектуалната собственост;

Предпоставки за възникването на правно отношение – наличието на правни норми, юридически факти.

Юридически факти

1. Юридически събития и действия (бездействия). Разликата е че при събитията отсъства воля от субекта за настъпване на правните норми. В бездействието има воля. Действия:

-правомерни (договори, актове);

-неправомерни (нарушения, правонарушения);

2. В зависимост от правото:

-правопораждащи;

-правопроменящи;

-правопрекратяващи;

-правопогасяващи;

3. Прости и сложни:

-прости – 1 факт;

-сложни – 2 или повече – фактически състави – всички трябва да настъпят, за да има правно отношение;

1. 
   Според отрасъла
   
2. 
   Материалноправни и процесуалноправни
   
3. 
   Хоризонтални и вертикални
   

КП е самостоятелен отрасъл, който се характеризира със собствен предмет и правно отношение. Относно предмета има изградени становища:

1. 
   КП се занимава с общественото устройство на държавата и установените икономически отношения;
   
2. 
   В предмета се включват политическите и икономически отношения;
   
3. 
   Професор Баламезов – в предмета на КП влизат ф-ми на държ. у-во, ф-ми на държавно управление, политически режими, конституиране на властите и определяне на тяхната компетентност;
   

Форми на държавно устройство:

-тоталитарна;

-федерация – съставните части иматдържавното образование, но правомощията на органите са по-силни сравнение с тези на отделните държавни образувания;

-конфедерация – обратното;
Форми на управление:

-монархия (абсолютна и конституционна) – властта се предава по наследство, по правни норми;

-република – органите се избират;

-парламентарна република – повече власт на парламента;

Самото конституиране на властите – единство и разделение. Трябва да има баланс.
Метода на КП – власнически.

Въз основа на предмета и метода КП мое да се определни като самостоятелен правен отрасъл, съвкупност от КП-норми, които с императивен метод регулират формата на държавно устройство, формата на държавно управление, политеския режим, конституиране на властта и определя тяхната компетентност.
Конституция – малка конституция – всички избирателни закони – ЗИП и ЗМИ, ЗР...

Лекция 3

Основни права и задължения на българските граждани
Глава 2ра съдържа пълен каталог на основните права, свободи и задължения на гражданите. Субективни публични права – х-терно за тях е, че правно-задължения субект, който трябва да ги гарантира е държавата. Това тя прави чрез създаването на различни механизми на правна защита на гражданите. Не е изграден цялостен механизъм за гарантиране на тези права, защото макар да имаме конституционен съд, ние нямаме „конституционна жалба”. Това налага да прибягваме към съдилищата в Страсбург. 1во място – осн. задължения – чл.58 – спазване на конституцията у защита на страната, 2ро – данъци, 3 – войнски дълг, 4то – опазването на околната страна и културните паметници.
Права

1. политически права:

-избирателно (пасивно и активно);

-сдружаване (създаване на политически партии);

-манифестации, митинги и събрания;

2. лични права:

-право на живот;

-право на лична свобода и неприкосновеност;

-право на личен живот, неприкосновеност на жилището, свободна кореспонденция;

-свободи – на съвестта, на мисълта, на вероизповедание, на печата, на информация, на стачка, на жалби, на петиции;

3. социални права – на труд, на здравеопазване, на стачка, на здравословна околна среда, национални и общочовешки културни ценности;

Система на държавни органи. Органи на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Президент и конституицонен съд.
Как се конституира органа? Как се прекратява дейността?
Какво означава – разбираме еднолично или колективно звено в Апарата, което притежава държавни правомощия. Сългасно конституцията от ’91 година с-мата на държавни органи е изградена чрез „принципът за разделение на властите”.
Народно събрание – законодателна власт – парламента

То се конституира по с-ма на пряка изборност, полага клетва и се подписва клетвен лист. По функционала с-ма, но в последствие народно събрание и с мажоритарен елемент – смесена с-ма. Мандат – 4г. – 240 депутата. То се свиква от президента, старото подава оставка и се отправя от най-стария в залата. Функциите на НС се групират:

-законодателна функция – приема и отнема закони, приема бюджет, министерства, мир и война, приема официалните празници, амнистия;

-контролна функция – изпълнителна власт – петък (ПК), вот на недоверие – сваля се правителството, министър, дейност на БНБ, юридически актове (обръщения, изявления)

Нормативни актове – закони, решения, комисии. Функциите се прекратяват с изтичане на 4-годишния срок. Предсрочни избори – ако не може да формира правителство.
Изпълнителна власт – министерски съвет, министър-председател, вице-премиери, министри, председатели на държавни агенции, председатели на държавни комисии, директори на изпълнителни агенции, областни управители, кметове.
Министър-председател – няма в президентска република (имат държавен .... – изпълнява волята на президента), типичен за парламентарни и полупарламентарни републики. Кой може да бъде министър-председател? – неосъждан бълг. гражданин, минимум на 21г. Норми от ‘91г. – да има висше образование. Не е задължително да е народен представител – намира се в тройно правно положение:

-политическо лице и лидер на партията (коалицията);

-той е член на колективен орган (Правителство) – министър, пръв между равните, ръководи

-едноличен орган с обща компетентност; Определения вицепремиер координира министрите, директорите на изпълнтелни агенции. Правилно на конституцията – НС зависи от министър председателя (смърт, невъзможност, вот на недоверие, оставка)

-министър на държавната администрация;

Функционален имунитет на магистратите – несменяем след 5 години.

Следствие, прокуратура – в съдебната власт.

Дела – граждански, наказателни, административни (ВКС)

Административни – 2 инстанции (ВАС)

Прокуратура – централизирана

ВСС – 25 души – председател – министър на правосъдието

Етична комисия

КС – не е в съдебната система – заедно с президента (от ‘91) – 12 висши магистрати – 1/3 от парламента, 1/3 от президента, 1/3 от двата съда – 9 годишен мандат

Импийчмънт – сваляне на имунитета, дели от конституционосъобразността на законите, приема оставката на президента.

-само той има президентски прав – референдум, вето, указ;

-чисто административно, указите подлежат на контрасигнатура, представителни правомощия, главнокомандващ, дава убежище, амнистия, 2 мандата максимум, прекратява се при смърт, държавна измяна, оставка.

Предмет и система на администативната система. Метод
Франция и Германия са основатели. Необходимост от силна централна власт.

Администрация – латински произход, управлявам, нарежда, разпореждам.

В науката се счита че административното, наред с гражданското право са основополагащи. Първоначално всичко е било адмиснитративно. Он него водят начало другите права (финансово, данъчно и тн.). Отнася се към публичните права. В него винаги е имало империум (държавна власт). Като самостоятелен отрасъл то притежава свои собствени предмет и метод на правно регулиране. В предмета са включени обществените отношения при разгръщане на държавното управление. Държавното управление най-общо може да се определи като подзаконова юридико-властническа дейност под общо ръководство, организация и контрол на всички сфери на обществения живот. Дейността се нарича изпълнително-разпоредителна дейност на държавата. Основен предвестник на НС с нормативотворческа дейност, изпълнена е под закона (актове) и съдът ги развива. Различието със съда е, че когато съдията гледа дело трябва да има решение.
Разпоредителен момент.

Местно и държавно самоуправление са свързани, но на основание на чл.17 ЗМСМА местните са с право сами да решават делата. В предмета е включено държавни управление. Метода е императивен (властнически) и господстваща е държавата в лицето на законодателството. Въз основа на предмета административното право може да се определи като съвкупност от административни правни норми, които с императивен метод уреждат за разграничаване на държавното управление на страната. Що се отнася до държавата – 2 основни закона.

Класическа дефиниция – АА е едностранно класическо волеизявление на държавен орган (чл. 21).

Автор на един административен акт може да бъде само държавен орган. Волеизявление – правомерно юридическо действие (бездействие). АА се характеризира като юридически акт и се различава от материално техничните действия. Редовният АА се различава от т. нар. недействителни актове, при които има някакъв порок. Недовършени акотове – няма порок – има липси.
Различни становища – административен договор:

1. 
   Стойнов отрича различните становища;
   
2. 
   Михова, Колева – има админ договори, сложен състав, сбор от 2 елемента – админ. акт и договор – Например обществената поръчка
   
3. 
   Публични договори
   

Чл.21, ал.1 – като на АА, ще гледаме и на изразените действия или бездействия, волеизявления на администрацията – ПР: по закона за достъп до информация всички са длъжни да ги обявяват в интернет.

1. В зависимост от начина на индивидуализация на адресатите те биват:

-нормативни – няма индивидуализация – правилник;

-индивидуални – заповеди – конкретно лице;

-обши (ненормативни) – до група лица, които имат общ признак – заповед на кмета, забрана за продажба на алкохол преди изорите;

2. В зависимост от съдържанието:

-отежняващи – забрани, задължения;

-облагоприятстващи – права, блага, равенства;

3. В зависимост от начина на пораждане на правни последствия:

-консултативни – с тях тепърва се пораждат последици;

-декларативни – данъчен ревизионен акт – не пораждат, а само принзават права и задължения, които имаме по закон;

-констативни – актове, с които се констатират определени факти и обстоятелства;

4. Според интензитета на властническо въздействие те биват:

-със силен интензитет – правилници, наредби;

-със най-слаб интензитет – т. нар. удостоверителни админ. актове – лична карта, акт за раждане;

5. Отказите на администрацията са актове с отрицателно съдържание, те биват:

-изрични;

-мълчаливи;

-към гражданите или органите (навън);

-към самата администрация (навътре);

-външни – правилници, наредби;

-вътрешни – инструкции, вътрешни служебни заповеди;

Всички тези актове по чл. 120 подлежат на съдебен контрол.

1. 
   Без вина няма отговорност;
   
2. 
   Презумция за невинност;
   
3. 
   Правилото на non bis idem – 1 нарушение – 1 наказание;
   
4. 
   Законово установяване на нарушението и наказанието – само НС го решава;
   
5. 
   Принципът retormatio in pejus – забрана за следваща инстанция да завиши наказанието;
   

АНО се носи за извършено админ. нарушение.

Белезите от обективна страна са: деяние, противоправност, насоченост на деянието и наказуемост.

Принципите от субективна страна са вина, мотиви и цели.

Всяко деяние има 3 фази – приготовление (не се наказва), опит (не се наказва, освен в придвидените от закона случай) и довършване.

Противоправност – означава, че деянието е в противоречие с диспозицията на правната норма.

Наказуемост – признак, който принадлежи само на НС.

Насоченост на деянието – в сферата на държавното управление.
Вина – психично отношение на дееца към извършеното от него деяние, 2 форми: умисъл и непредпазливост.

Мотиви – съображение на дееца, да предприеме едно или друго действие.

Цел – увреждане, застрашаване сферата на държавно управление.
Наказания – посочеи в чл. 31 от ЗАНН и биват:

-обществено порицание;

-глоба;

-временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност – срок от 1 месец до 2 години, а при повторно повече;

1. 
   Представител на финансовата администрация – актовете, които издават имат декларативен х-тер, не поражда дълга, акта просто го признава
   
2. 
   При изпълнението на финансовите задължения – норми с императивен метод регулират финансовите отношения в хода на създаваните парични фондове
   
3. 
   В процеса на създаване, сухранение на закона за НАП