Лекция 10
Едномерно движение на несвиваема течност
1. Основни понятия и уравнения. Елементи на хидравликата
Едномерно течение на флуиди се нарича течение, при което скоростта, налягането, плътността, температурата и други параметри зависят само от една пространствена координата. В действителност такова движение на флуидите не съществува. Но в случаите на движение на течности и газове по тръбопроводи и канали с голяма скорост, максималната скорост е близка до средната в дадено сечение и може да се работи със средна едномерна стойност на скоростта. Тогава теоретическите анализи могат да се правят на основата на едномерно течение на флуида.
О сновните уравнения за едномерно движение на несвиваеми течности са уравнението за съхранение на масата, уравнението за съхранение на импулса, момента на импулса и уравнението за съхранение на енергията или уравнение на Бернули.
За извеждане на основните зависимости при едномерно движение се разглежда течението на течност (несвиваем флуид) в тръба – фиг.19. Предполага се, че стените на тръбопровода са непропускаеми и през страничните стени на тръбата не протича флуид. В зададено сечение (например сечения 1-1, 2-2) параметрите на потока са еднакви, и те се променят само при преминаване от едно сечение към друго.
Масата флуид, протичаща през сечение S за единица време (масовия дебит) е: ρ.V.S, където ρ е плътността, а V – скорост на флуида в даденото сечение.Този израз представлява интеграла на потока на вектора на скоростта по сечението S, когато скоростта е постоянна в цялото сечение. Тъй като маса не се губи и не се създава, при стационарни течения трябва във всеки момент дебитът през различните сечения да е еднакъв. Тогава законът за съхранение на масата може да се запише като равенство на дебитите в две или повече сечения от канала:
или ρ.V.S = const (52)
Когато плътността е постоянна величина ρ=const (несвиваеми флуиди) законът за съхранение на масата се записва във вида:
V1.S1 = V2.S2 или V.S = const (53)
Измерителните единици за обемен и масов дебити са: и 
Ако се диференцира израза (53) ще се получи уравнението за съхранение на масата (уравнение на непрекъснатостта) в диференциален вид:
(54)
Ако каналът има постоянна площ на напречното сечение, то: и за уравнението на непрекъснатостта се получава:
(55)
Скоростта в канали с постоянно сечение при стационарни течения на несвиваеми флуиди е постоянна.
Ако скоростта зависи не само от х, но и от времето (нестационарно движение), уравнението за съхранение на масата има вда:
Уравнение за съхранение на количеството на движение
Законът за съхранение на количеството на движение се записва в общ вид като:
(56)
където K е количество на движението, а R – сумарната сила действаща на флуида.
При случай на едномерно течение се разглеждат 2 сечения ‘1-1’ и ‘2-2’ с площи S1 и S2. Средните скорости в тези сечения са V1 и V2. Изменението на количеството на движение за време dt се определя от това че обемът между сечения 1-1 и 2-2 се е преместил и заема обема 1`-1’ и 2`-2’ (фиг.19). Изменението на количеството на движение се определя от увеличаване на импулса между сечения 1-1 и 1`-1’ и загубата на импулс между сечения 2-2 и 2`-2’ (в обема между сечения 1-1 и 1`-1’ има втичне на флуид, а между 2-2 и 2`-2’ има изтичане на флуид).
Тогава изменението на количеството на движение е:
За уравнение (56) се получава:
Уравнение за запазване на енергията (уравнение на Бернули)
Използвайки уравнението за съхранение на енергията се извежда уравнението на Бернули за едномерно течение в тръби и канали. Приемайки, че скоростта на флуида в сечението е еднаква, може да се определи преместването на флуида за време dt. За този интервал от време течността от сечение 1-1 се премества в съседно безкрайно близко сечение 1`-1’ на разстояние . За сечение 2-2 преместването е: . Масата на течността, която се влива и тази която се излива от обема между сечения 1-1 и 2-2 е еднаква : . В този израз с m е означен масовия дебит на течността (масата преминаваща през сечението за единица време)
Пълната енергия на флуидния поток има следните компоненти:
- кинетичната енергия: от израза за кинетична енергия в механиката за маса m.dt се получава: 
- работа на вътрешното налягане: налягането действащо в дадено сечение упражнява усилие, което предизвиква преместване на течността. В механиката такова действие е свързано с извършване на механична работа: (произведение на силата по преместването)
- потенциална енергия от теглото: теглото на флуида формира потенциална енергия, която се определя от височината на флуида спрямо някаква начална височина. В зависимост от избора на координатна система трябва се задава координата z на центъра на тежестта на сеченията. Потенциалната енергия за сечение 1-1 има вида: . Пълната енергия в сечение 1-1 е сума от горните компоненти: .
За сечение 2-2 пълната енергия е: .
Ако течността е идеална и няма загуби на енергия в канала и към околната среда енергията в двете сечения трябва да е еднаква:
Ако течността не е идеална, то ще се реализира някаква загуба на енергия:
където - загуба на енергия, отнесена към 1 маса.
Записано за произволно сечение горното уравнение има вида:
(57)
То се нарича уравнение на Бернули за едномерно движение на несвиваеми флуиди. Тук то е записано във форма на специфична енергия. Както и за идеални течности то може да се запише за компонентите на налягането и компонентите на напора.
Установено изтичане на несвиваем флуид
З адачата е да се определи скоростта на изтичане и дебитът през малък отвор в отворен съд с течност (фиг.20). При изтичане на течност през отвора обикновено свободното ниво се понижава и течението е неустановено. За да бъде течението установено, необходимо е височината z0 да остава постоянна. Това може да се постигне като се долива течност с дебит равен на дебита на изтичане. Течението може да се смята за установено и когато сечението на отвора през който изтича флуида е много по-малко от сечението на съда 1-1. Тогава намаляването на височината z0 е много бавно и за голям период от време височината може да се смята за постоянна z0=const.
Характерна особеност за течението са криволинейните токови линии в мястото на отвора и свиването им до известно разстояние след напускането на съда. Най-малкото сечения на струята е в сечение 1-1 (на разстояние дъното на съда). Това се дължи на инерцията при движение на частиците, когато преминават през отвора. След това струята се разширява вследствие на размесването на флуидните частици в свободното пространство.
Стеснението на струята при изтичане се задава с коефициент на свиване (напречна контракция): ε = S’/S <1, където S е сечението на отвора, а – S’ най-малкото сечение на струята. Този коефициент се определя опитно и зависи от формата и местоположението на отвора и от критерия на Рейнолдс: . Тук е V e скоростта на изтичане, d - диаметър на отвора и ν – кинематичен вискозитет на течността.
При изтичането всички токови линии започват от откритата свободна повърхност (сечение 1-1) за която z0=const, налягане p = p0 (атмосферно налягане) и скорост (ако се приеме, че течението е установено) V0 = 0. Непосредствено след отвора налягането по напречното сечение е постоянно и равно на действащото по повърхността на струята външно налягане, в случая равно на атмосферното налягане. Тогава уравнението на Бернули за сечния 0-0 и 1-1 може да се запише във вида:
Като се вземе пред вид, че V0 = 0 и ако се положи h=z0-z1 скоростта на изтичане се получава:
(58)
При отчитане на факта, че налягането на изтичане е равно на атмосферното p1 = p0 горният израз се опростява значително:
(59)
Тази зависимост е известна в хидродинамиката като уравнение на Торичели.
Вследствие на хидравличното съпротивление при изтичане на флуида, скоростта на изтичане на реални флуиди е по-малка от тази изчислена с израза (59). В този случай за действителната скорост на изтичане се държи сметка чрез тъй наречения скоростен коефициент φ < 1:
Този коефициент зависи от формата и големината на отвора, а също така и от критерия на Рейнолдс за струята на изтичане. Това особено важи за изтичания за които Re < 105. Този коефициент се определя опитно, като числените му стойности са в границите φ=0.84÷0.99.
Дебитът на изтичащия флуид с отчитане на хидравличното съпротивление и стеснение на струята се определя от израза:
където μ = φε се нарича коефициент на дебита.
Сподели с приятели: |