Лекция 3 Китайска словесно-слогова система Тя не се нуждае от дешифриране, ползва се и до момента

Лекция 3
Китайска словесно-слогова система – Тя не се нуждае от дешифриране, ползва се и до момента.

Най-старите текстове са заклинания, написани върху животински кости и нефрит. През 1999г. беше открита неизвестна до сега писменост в южен Китай, за която се предполага, че е била използвана само от жените.

Третият етап в развитието на писмото е свързан с появата на слогови системи: Западно-семитски силабарии, японски силабарии, кипърски клинопис.

Четвъртият етап в развитието на писмеността е свързан с появата на пълно фонетизираните системи т.е. появата на системите Алфавит. При тях всеки писмен знак означава конкретен звук на речта. Първата такава система е гръцката. Тя се изгражда на основата на финикийския силабарии. Гърците заимстват писмеността от финикийците в периода IX – VIIIв . пр. Хр. Латинската азбука възниква в перида VII – VI в. пр. Хр.

Глаголицата - Названието глаголица възниква късно през Средновековието в Хърватско. Това наименование идва от старобългарската дума глаголи, която означава говоря. Т.е. глаголицата означава знаци, които говорят. Глаголицата има 40 знака. В зависимост от графичното си изобразяване тя се развива в два варианта – българска обла глаголица и хърватска ъглеста. Кирил приема за основа на новосъздадената азбука гръцката, но той е познавал отлично еврейската и латинската, както и арабската и етиопската. Той започва азбуката с буквата А в съответствие с традициите в тогавашните азбуки, а именно гръцката алфа и еврейската алеф. Наименование, което е имало смисъл на уча, търся учение. По нататък Кирил следва реда на гръцките букви, като между тях вмъква новите писмени знаци за означаване на специфичните славянски звукове, както например : б, ж, ц, ю, я.

От гръцката азбука Кирил възприема и означаването на числата с букви – А Б В – 1 2 3 4, но над буквата е имало специфичен знак - титла. По графичното си изображение глаголицата напомня на гръцкото, етиопското и еврейското писмо. А според някой специалисти в известна степен прилича на руническото писмо на старите българи (прабългарите). Поради това съществуват различни теории за графичното изображение на глаголицата, а именно, че тя произлиза от гръцката азбука, от древни знаци, които Кирил видял по време на мисля на полуостров Крим. Друга теория гласи, че той обработил писмените знаци на няколко азбуки. В последните години все повече се утвърждава мнението, че глаголицата е самостоятелно творческо дела на Кирил, че тя е резултат на неговите широки езиковедски познания и релеигиозните и естетическите му възгледи. Зрителното възприемане на глаголицата оставя впечатлението за единство, завършеност и красота. Всички знаци в нея са подчинени на един общ стил, в който се налагат 3 елемента: кръст, триъгълник и кръг. Кръста е символ на християнството, с него започва всеки труд, затова и буквата А има формат на стилизиран кръст. Триъгълника е символ на Св. Троица, знак възприет още в епохата на ранното християнство. А кръгът е символ на безкрайността и вечността на божественото, което в образа на Бог, Син и Светия Дух няма начало и край.

От къде произлизат наименованията на буквите, които са общи за глаголицата и кирилицата? Няма точен отговор на този въпрос възникнал още в зората на обособяването на филологическите науки (още през Възраждането). Липсва смислова връзка между думите и наименованията на буквите. Те са от различни граматически форми. Най-достоверна изглежда хипотезата, съгласно която наименованията произлизат от първите букви на стихотворна творба с азбучен акростих (всеки нов стих започва с дума с поредна буквичка от глаголическата азбука). Вероятно автор на това произведение, което е било благодарност към Светата Троица, е бил Св. Кирил. Той сигурно е отделил думите на този акростих и ги е определил за наименование на буквите. В подкрепа на тази хипотеза е самият метод на ограмотяване през цялото Средновековие до 19в. то се извършвало посредством т.нар. буквено събирателен метод. Всички сведения сочат, че заучаването на буквите е било неотделимо от заучаването на техните наименования.

Кирилицата.

Кирилицата има 43 знака –това наименование за пръв път се използва в началото на 18в. по време на реформите в Русия при цар Петър I. Той е искал да придаде на азбуката вид максимално близък до латиницата. За целта се освобождава от доста писмени знаци. Реформираната азбука вече се нарича гражданска азбука, а старото писмо т.нар. уставно писмо започват да наричат кирилица. Това е първото сигурно споменаване на понятието кирилица.

В периода 9-11в. българските книжовници използват и глаголицата, и кирилицата. Двете системи съществуват паралелно. По фонетичната си същност глаголицата и кирилицата са еднакви, различават се по графичното си изображение. Кирилицата бележи много голямо сходство с гръцката азбука. От гръцката азбука са взети наново всички букви, които отразяват звукове, идентични с тези в славянската реч. По различен начин са създадени буквените знаци, които отразяват специфичните славянски звукове. Така например кирилската (българската) Б – е разновидност или приспособена гръцката бета. Ш, Ч и Ц са взети от етиопската азбука, а според някой по-скоро от еврейската. А други букви всъщност са глаголически знаци, но стилизирани в съответствие с кирилските букви. Подреждането е следното: новосъздадените букви се поставят до буквата, от която произлизат, или в края на азбуката. В науката има спор за авторството на кирилицата, дали тя е дело на един човек или е резултат от дълъг процес, възникнал и развил се като контакт следствие на многовековните контакти на славяните с Византия. Исторически свидетелства сочат, че когато един без писмен народ заживее в съседство с народ, който има писменост, то първият започва да чете и пише с буквите на съседите си. Вероятно точно това е причината за възникването на кирилицата, която е много близка в графично отношение до гръцката азбука. Според някой автори кирилицата има по-старинен произход в сравнение с глаголицата и че неин създател отново е Кирил. Сведенията, които се изтъкват в подкрепа на тази теза са :

• 
  Доказано, че през 855г. Кирил извършвал проповедническа дейност по долината на река Брегалница (днешна Македония) и за местното славянско население вероятно е създал точно тогава кирилицата. Счита се, че пак тогава, Кирил превежда на тази азбука и на славянски език свещени книги.
  
• 
  Причината в 862г. княз Ростислав да се обърне с молба към Кирил да му бъдат изпратени славяно-езични и славяно писмени свещеници е, че е знаел, че южните славяни вече имат своя азбука и преведени книги. И затова е 863г. Кирил е създал кирилицата за южните славяни чиито земи в този момент били обект на спор за влияние между Рим и Константинопол, за тях Кирил създал глаголицата, която не приличала на никоя друга азбука.
  

Защо кирилицата постепенно измества глаголицата? Реакция срещу глаголицата е имало и от страна на светската и от страна на духовната власт в България. Официален език в държавата до 893г. е бил гръцкия и глаголическата писменост е затруднявала администрацията. Гръцките духовници пребиваващи в България са се страхували от еманципирането на българите посредством писмеността. Съществуват и педагогически аргументи. Глаголицата е красива, но изключително трудна за заучаване. Изключително трудно е било и изпълнението на текстове върху камък. Кирилицата се оказала и по-лесна за заучаване и по –пригодна за писане върху в камък. В този смисъл не е случаен факта, че от периода 9-11в повечето писмени знаци са на глаголица, а изсечените надписи на кирилица.