Лекция 7 непрекъснатост и производна на функции Множество на реалните числа



страница1/5
Дата20.08.2018
Размер0.58 Mb.
#81633
ТипЛекция
  1   2   3   4   5


Лекция 7

§7. Непрекъснатост и производна на функции

1. Множество на реалните числа. Числови редици. Множеството на естествените числа се състои от числата 1, 2, 3, ... и т.н. Пишем . Множеството на целите числа , а множеството на рационалните числа . Множеството на рационалните числа образува числово поле, което по определение означава, че там са възможни двете операции събиране (изваждане) и умножение (деление), при което са изпълнени обичайните закони за комутативност, асоциативност и дистрибутивност. Делението е възможно за всяко рационално число, различно от нула. Всички тези числови множества се изобразяват върху числовата ос. Числовата ос е права линия, на която са отбелязани нулата и единицата, което еднозначно определя място на всяко друго естествено, цяло и рационално число.

В природата обаче има величини, които не се изразяват чрез рационални числа. Например дължината на хипотенузата на правоъгълен триъгълник с катети равни на 1, е равна на , която величина не е рационално число. Този факт е бил известен още на древните гърци. От друга страна величината има добре определено геометрично място върху числовата ос. Такива числа се наричат ирационални, а съвкупността на всичките рационални и ирационални числа образува множеството на реалните числа . По този начин множеството на реалните числа се идентифицира напълно с числовата ос, затова реалните числа понякога ще наричаме точки. Множеството (както ) е числово поле – в него са възможни операциите събиране (изваждане) и умножение (деление), при което са изпълнени законите за комутативност, асоциативност и дистрибутивност. Делението е възможно за всяко реално число, различно от нула. Освен това в множеството (както и в ) съществува пълна наредба, т.е. за всеки две реални числа и е изпълнено точно едно от трите съотношения: , или . В множеството е валиден принципът за непрекъснатост (пълнота на ), който ще бъде формулиран по-нататък и който не е в сила за рационалните числа.

Казва се че непразното числово множество е ограничено отгоре (отдолу), когато съществува константа (), за която () за всяко . Множеството се нарича ограничено, когато е ограничено отгоре и отдолу.

Пример 7.1. Множеството на положителните (отрицателните) числа е ограничено отдолу (отгоре), понеже нулата се явява една долна (горна) граница.

От всичките горни граници, най-голям интерес представлява най-малката, която (когато съществува) се нарича точна горна граница.



Определение 7.1. Числото се нарича точна горна граница за , когато е горна граница за , но всяко по-малко от него вече не е горна граница, т.е. когато за всяко и за всяко съществува , такова че . Числото се нарича точна долна граница за , когато е долна граница за , но всяко по-голямо от него вече не е долна граница, т.е. когато за всяко и за всяко съществува , такова че .

Точната горна граница на се бележи , а точната долна граница .



Пример 7.2. Нулата е точна долна (горна) граница на множеството на положителните (отрицателните) реални числа.

Да припомним определенията за интервали: – ограничен отворен интервал; – ограничен затворен интервал и т.н.



Всеки отворен интервал съдържа безбройно много рационални и безбройно много ирационални числа.

Околност на точката се нарича всеки отворен интервал, който съдържа . Под -околност на ще разбираме симетричния интервал , .

Принцип за непрекъснатост на реалните числа. Всяко непразно ограничено отгоре множество от реални числа има точна горна граница и всяко непразно ограничено отдолу множество има точна долна граница.

Принцип на Архимед. Множеството на целите числа не е ограничено отгоре.

Принципът за непрекъснатост не е в сила над множеството на рационалните числа.



Пример 7.3. Ако е множеството на всичките рационални числа, които са по-малки от , то няма точна горна граница, понеже би трябвало , но не е рационално число.

Теорема 7.1 (теорема за отделимост). Нека и са непразни числови множества, за които е изпълнено при всеки избор на и . Тогава и следователно съществува (поне едно) , например всяко от интервала , за което при всеки избор на и , т.е. точката разделя множествата и . Ако освен това, за всяко съществуват и , за които , то и следователно точката е единствена . ■

Теорема 7.1 е по същество еквивалентна на принципа за непрекъснатост.



Теорема 7.2 (на Кантор за вложените интервали). Нека е дадена безкрайна система от вложени интервали , ,

.

Тогава тяхното сечение съдържа поне една точка. Освен това, ако дължината на тези интервали клони към нула, то сечението се състои от единствена точка. ■



Рис. 7.7.

По-точният изказ на заключението на теоремата на Кантор е, че ако и , то и следователно всяко принадлежи на сечението на всичките интервали (Рис. 7.1).

Числови редици. Числова редица се получава, когато на всяко естествено число (номер) се съпостави реално число – общ член на редицата. Редицата с общ член ще означаваме с или накратко , понеже е ясно че редицата е безкрайна, а откъде започва номерацията е фактически без значение за начина, по който числовите редици се използват.

Пример 7.4. Ако , то първите няколко члена имат вида

а за редицата с общ член имаме

Когато между всичките индекси на една редица

изберем растяща подредица от индекси (която в частност може да съвпада с изходната)



можем да разгледаме подредица на изходната

която бележим с .

Пример 7.5. Редицата

, , , , , ...

се явява подредица на редицата

, , , , , ... .

Редицата се нарича ограничена (отгоре/отдолу), когато нейни членове образуват ограничено (отгоре/отдолу) множество.

Точката се нарича точка на сгъстяване за редицата когато всяка околност (-околност) на съдържа безбройно много членове на редицата.



Пример 7.6. Точката е точка на сгъстяване за редицата с общ член .

Ограничената редицата се нарича сходяща, когато има единствена точка на сгъстяване . В този случай числото се нарича граница на редицата и се означава или .

Това определение за сходяща редица е еквивалентно на следното определение.

Определение 7.2. Казва се, че редицата е сходяща и клони към границата когато всяка -околност на съдържа всичките членове на редицата от известно място нататък, т.е. когато за всяко съществува индекс такъв, че , за всяко .

Неравенството е еквивалентно на , т.е. . Точката е точка на сгъстяване за редицата тогава и само тогава, когато съществува сходяща подредица с граница . Нека редицата е сходяща и клони към границата . Тогава всяка нейна подредица също е сходяща и клони към същата граница .



Пример 7.6. Редицата с общ член е сходяща и клони към границата ,

.

Да проверим този резултат следвайки определение 7.2. Нека . За тази редица имаме . Да фиксираме едно достатъчно голямо, че . Тогава, за всяко имаме .

Редица, на която общият член не се променя се нарича стационарна. Очевидно всяка стационарна редица е сходяща, при което нейната граница е равна на общата стойност на общия член.

Всяка сходяща редица е ограничена.

Теорема 7.3 (Болцано-Вайерщрас). Oт всяка ограничена редица можем да изберем сходяща подредица. ■

От теоремата на Болцано-Вайерщрас следва, че всяка ограничена редица има поне една точка на сгъстяване, понеже границата на съответната сходяща подредица се явява точка на сгъстяване за редицата. Една ограничената редица обаче е сходяща, когато има точно една точка на сгъстяване.

Следващото твърдение съдържа основните правила за смятане със сходящи редици.

Твърдение 7.1. Нека

и .

Тогава:


1) Редицата с общ член също е сходяща, при което

.



2) Редицата с общ член също е сходяща, при което

.



3) Ако , то редицата с общ член също е сходяща, при което

.

Доказателство. За илюстрация ще докажем само 2). Нека . По определение можем да намерим индекс , за който

.

Също така можем да намерим индекс , за който

.

Да изберем . Тогава при имаме

,

и следователно числото изпълнява определението за граница на редицата с общ член . ■

Както се вижда непосредствено от определенията, свойствата свързани със сходимостта на дадена редица не зависи от поведението на нейните първи няколко члена, т.е. можем да променим (или да премахнем) някакъв фиксиран брой първи членове на редицата, без да се промени нейната сходимост.



Твърдение 7.2. Граничният преход запазва неравенствата, т.е. ако

и

и освен това, ако за всяко (или за всяко от известно място нататък), то за границите и е изпълнено аналогично неравенство . ■

От строгото неравенство между членовете на редиците не следва строго неравенство между границите, т.е не следва, че .

Твърдение 7.3 (лема за двамата полицаи). Нека за всяка стойност на (или за от известно място нататък) и освен това редиците и са сходящи и имат обща граница . Тогава редицата с общ член също е сходяща и клони към същата граница . ■

Следващото понятие за фундаментална редица има основно значение.



Определение 7.3. Редицата се нарича фундаментална, когато при , т.е. когато за всяко съществува такова, че при .

Всяка сходяща редица е фундаментална. Обратното твърдение се нарича

Принцип за пълнота на . Всяка фундаментална редица от реални числа е сходяща.

Да отбележим, че този принцип не е валиден за множеството на рационалните числа. Принципът за пълнота е еквивалентен на принципа за непрекъснатост.

Определение 7.3 може да се изкаже по следния начин: редицата е фундаментална, когато за всяко може да се намери такова, че , за всяко и всяко . Сега от принципа за пълнота се получава следния критерий за сходимост.

Теорема 7.4 (Коши). Редицата е сходяща тогава и само тогава , когато за всяко може да се намери такова, че , за всяко и всяко .

Ако една редица е фундаментална, то всяка нейна подредица също е фундаментална.

При известни уговорки, ролята на граници могат да изпълняват и символите или . В този случай за да правим разлика между крайни и безкрайни граници ще казваме, че редицата дивергира към или .

Казва се, че редицата дивергира към (), когато всеки интервал от вида () съдържа всичките членове на редицата от известно място нататък, т.е. когато за всяко съществува индекс , за който () при . Означението за дивегриращи редици е същото като за сходящи редици, пишем

или .



Пример 7.8. Редицата с общ член дивергира към .

Определение 7.4. Казва се, че редицата е монотонно растяща (намаляваща), когато (). Редицата се нарича строго монотонно растяща (намаляваща), когато ().

Монотонните редици имат благоприятни свойства относно сходимостта.



Теорема 7.5. Нека редицата е монотонно растяща и ограничена отгоре. Тогава тя е сходяща и освен това клони към точната си горна граница . Аналогично, ако редицата е монотонно намаляваща и ограничена отдолу, то тя е сходяща, при което клони към точната си долна граница . ■

Ако една монотонно растяща редица не е ограничена отгоре, то тя по определение дивергира към , следователно монотонно растящите редици "винаги" клонят към някаква граница, крайна или безкрайна. Аналогично свойство имат и монотонно намаляващите редици.

Да докажем следното


Каталог: NVUMathLectures
NVUMathLectures -> §16. Задачи от пресмятане на вероятности Съдържание
NVUMathLectures -> Задачи от степенни редове Съдържание
NVUMathLectures -> Лекция 29 §29. Системи диференциални уравнения Нормални системи оду
NVUMathLectures -> Лекция 4 системи линейни уравнения Ранг на матрица. Теорема за базисния минор
NVUMathLectures -> Задачи от пресмятане на детерминанти Съдържание
NVUMathLectures -> Курсова работа по висша математика 1 за студенти задочно обучение
NVUMathLectures -> Лекция 19 §19. Случайни величини Определения и примери
NVUMathLectures -> Лекция 1 комплексни числа и полиноми Определение и аритметични операции
NVUMathLectures -> Задача Намерете производните на следните функции а б в г д е ж


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница