Лекция: ООН цели и задачи, структура, основни документи и резолюции 1 Предговор

Изтегляне 309.37 Kb.

Дата	22.07.2016
Размер	309.37 Kb.
	#1188
Тип	Лекция

Генералните секретари на ООН
Избрани факти свързани с ООН

Дипломатически институт

18 октомври 2004

Иван Гарвалов

Посланик,

Дружество за ООН в България

Лекция: ООН – цели и задачи, структура, основни

документи и резолюции^¹

Предговор
ООН е най-голямата международна междуправителствена организация. Сега тя има 191 държави-членки. България бе приета за пълноправна членка на 14 декември 1955 г.
ООН е създадена на 24 октомври 1945 г. след като нейния устав беше изработен в продължение на два месеца на конференция в Сан Франциско и е подписан на 26 юни 1945 г.
Съгласно Устава ООН е създадена, “за да избавим идните поколения от бедствията на войната....да потвърдим отново нашата вяра в основните правата на човека...да създадем условия при които може да се поддържа справедливостта и да се зачитат задълженията, произтичащи от договорите и от другите източници на международното право, и да се насърчаваме социалния прогрес и подобряваме условията на живот при по-голяма свобода…”.^²
Основната цел на ООН е “да поддържа международния мир и сигурност”^³, “да развива приятелски отношения между нациите…”^⁴, “да постига международно сътрудничество при решаване на международните проблеми от икономическо, социално, културно или хуманитарно естество, както и при развиване и насърчаване зачитането правата на човека…”^⁵
Други важни цели на ООН включват развитието на приятелски отношения между държавите, основани на зачитане на принципите на еднакви права и самоопределение на народите; постигане на световно сътрудничество, за да се решат международните икономически, социални, културни и хуманитарни проблеми; да се зачитан и развиват правата на човека; ООН да служи за център в който държавите да могат да координират действията и дейностите си за постиганите на тези цели.
Главната квартира на ООН е в Ню Йорк. Тя има съща така центрове в Женева и Виена, както и мисии в други градове по света.
Практическото разработване на идеята за учредяване на световна междуправителствена организация след края на втората световна война започва с подписването на “Декларация на Обединените нации” от 46 държави през 1942 г. Московската декларация през октомври 1943 г. поставя на преден план изграждането на следвоенна организация на мястото на провалилата се Лига на нациите. На Техеранската конференция през ноември 1943 г. между САЩ, Великобритания и СССР се уточняват параметрите на организацията.
На конференцията в Дъмбартън Оукс (резиденция в Джорджтаун, Вашингтон), състояла се между 21 август и 7 октомври 1944 г., представителите на САЩ, Великобритания, СССР и Китай изработват няколко предложения, които впоследствие залягат в основата на ООН. Съгласуваният документ е известен като Предложения за учредяване на обща международна организация. Те включват главно принципите за създаване на световна организация, която ще обхване политическите цели на съюзническите държави през втората световна война. Участниците обаче не успяват да се договорят по такива решаващи проблеми като системата на гласуване в Съвета за сигурност и настоятелното предложение на СССР да се даде пълно членство на двете му републики – Белорусия и Украйна.
На конференцията в Ялта през февруари 1945 г. се постига съгласие по горните въпроси. Допълнително се решава да се изгради вътре в ООН система на попечителството, която се отнася до териториите под попечителство още от Лигата на нациите.
На конференцията в Сан Франциско (25 април -о 26 юни 1945 г.) участват делегации от 46 държави. Главната роля обаче играят външните министри на четирите велики държави – държавният секретар на САЩ – Едуард Стетиниъс, външните министри на Великобритания – Антъни Идън, на СССР – Вячеслав Молотов и на Китай – Т.У Сунг.
На конференцията се постига съгласие за членки на ООН да бъдат избрани двете съветски република – БССР и УССР, макар западните участниците да са имали възражения, защото за тях тези републики не са независими държави, като напр. Аржентина и Дания. Полша не е приета, защото западните съюзници не са признавали легитимността на създаденото от СССР полско правителство в Люблин. Едва по-късно Полша е приета и се взема решение тя да се счита за една от държавите-основателки на ООН.
На конференцията е имало големи спорове по искането на четирите велики сили, към които вече се причислява и Франция, да бъдат избрани за постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и да получат право на “вето” в Съвета за сигурност (което на практика означава, че ако една от тези пет държави гласува против даден проекто резолюция, той не се приема).
Тези спорове са довели конференцията на няколко пъти до ръба на провала. В крайна сметка петте налагат искането си и така се създава състава в Съвета за сигурност – пет постоянни членки и шест непостоянни членки, които се избират с мандат само за две години. По-късно, с поправка към Устава на ООН (1965) съставът за Съвета за сигурност е увеличен на 15 членки (пет постоянни и десет непостоянни).
На 26 юни 1945 г. в Сан Франциско се подписва Устава на ООН. 50 държави слагат подписа си.

Генералните секретари на ООН

За първия генерален секретар на ООН е избран Тригве Ли (Норвегия) - 1945-1953. След него се избират Даг Хамершелд (Швеция) – 1953-1961, У Тан (Бирма) – 1961-1971, Курт Валдхайм (Австрия) – 1971-1981, Хавиер Перес де Куеляр (Перу) – 1982-1991, Бутрос-Бутрос Гали (Египет) – 1991-1996 и Кофи Анан (Гана) от 1996 насам. От тях само Бутрос-Бутрос Гали е получил един мандат.

Избрани факти свързани с ООН

Официални дни (празници) на ООН:
26 юни – Ден на Устава на ООН,

24 октомври – Ден на ООН,

10 декември – Всеобщата декларация за правата на човека,

21 март – Международен ден за борба с расовата

дискриминация.
На 26 юни 1945 г. 50 държави подписват Устава. За учредителки обаче се считат 51 държави. Последната е Полша, която пропуска 26 юни, но в последствие е призната за една от учредителките.
Първата сесия на Общото събрание на ООН се проведе в Лондон от 10 януари до 14 февруари 1946 г.
Първият въпрос в дневния ред на Съвета за сигурност е “Иранския въпрос” (19 януари 1946 г.).
Вторият е “Гръцкия въпрос” (21 януари 1946 г.); СССР се оплаква от присъствието на войски на Великобритания в Гърция. Украйна се оплаква, че гръцки войски са навлезли в Албания. Гърция се оплаква, че Албания, България и Югославия се намесват във вътрешните й работи.
България е приета за пълноправна членка на ООН на 14 декември 1955 г.^⁶ Кандидатурата на България е била издигана на няколко пъти, но едва тогава се постига съгласие между петте постоянни членки на Съвета за сигурност да се приемат и други държави от други регионални групи.
България направи официален подарък на ООН (както и значителен брой държави-членки), който представлява оригинална реплика от стенописа на Боянската църква изобразяващ севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Подаръкът беше официално открит при започването на редовната сесия на Общото събрание на ООН (третият вторник на септември) през 1973 г. Репликата е изложена в сградата на ООН на втория етаж точно срещу асансьорите, в коридора водещ към залите на Съвета за сигурност, ИКОСОС и Съветът по попечителството.
Пощенската администрация на ООН издаде възпоменателна марка с ликовете на Калоян и Десислава от оригиналната реплика.
Администрацията на ООН издаде сребърен възпоменателен медал по случай 1300-та годишнина на българската държава.

Главни органи на ООН
Общото събрание е единствения орган в който участват всички държави-членки на ООН^⁷. Общото събрание разглежда въпросите от дневния ред на редовните, специалните и извънредните сесии, провежда дискусии, взема резолюции по различни въпроси, упражнява контролни функции върху избрани от него (помощни) органи, главно комитети, разисква и решава всички въпроси от финансов характер, които се отнасят до бюджета на ООН, вноските на държавите-членки, финансирането на различни дейности, включително и на операциите по поддържането на мира, за които разрешение постановява Съвета за сигурност, избира генералните секретари на ООН (по препоръка на Съвета за сигурност), съставите на всички органи на ООН, включително и 10-те непостоянни членове на Съвета за сигурност.
Общото събрание упражнява контрол върху дейността на други органи на ООН в икономическата и хуманитарната област, както по въпросите на териториите под попечителство.
Общото събрание получава докладите на Генералния секретар на ООН, Съвета за сигурност, ИКОСОС, Съвета по попечителство и други органи, учредени от Общото събрание.
Главната роля на Общото събрание е да предостави форум за разисквания на всеки предложен въпрос. Тук има едва подробност: ако някой въпрос се отнася до опазването на международния мир и сигурност, който в момента се разглежда от Съвета за сигурност, Общото събрание не го разглежда докато не приключи обсъждането му в Съвета за сигурност.
В този смисъл, Общото събрание е форума на който държавите-членки могат да разглеждат всеки въпрос, който по една или друга причина не се разглежда от другите органи, включително и Съвета за сигурност. През годините Общото събрание се изяви като форум, който поставя на обсъждане редица важни глобални проблеми. По този начин Общото събрание издигна публичната дискусия и дебат.
Съветът за сигурност е единствения орган на ООН, който има главната отговорност за поддържането на международната сигурност и мир. Съставът му е от 15 държави-членки. От тях пет са постоянни – САЩ, Великобритания, Франция, СССР (понастоящем Руската федерация) и Китай и десет непостоянни^⁸. Разпределението на местата в Съвета за сигурност се прави на принципа на географско (политическо) разпределение: 5 от Африка и Азия, 1 от Източна Европа, 2 от Латинска Америка и 2 от Западноевропейските и други държави.
Съветът за сигурност е единствения орган на ООН, чийто резолюции са задължителни за всички държави-членки. Държавите-членки в ООН поемат задължението да изпълняват всички решения на Съвета за сигурност съгласно Устава на ООН^⁹.
Съветът за сигурност е упълномощен да действа съгласно постановките на членовете 33 –38 на Глава VІ от Устава - “Мирно уреждане на споровете”, както и на членове 39 – 51 та Глава VІІ - “Действия в случай на заплаха срещу мира, нарушения на мира и актове на агресия”.
По силата на своите пълномощия Съветът за сигурност може да разследва всеки спор, който заплашва мира и сигурността и да препоръча начини за мирното му разрешаване^¹⁰.
При необходимост, Съветът за сигурност може да предприеме силови мерки и действия^¹¹. Това включва санкции срещу дадена държава, която е доказана, че застрашава мира, че го нарушава, предприела е агресия, или не изпълнява задълженията си, които й са присъдени от Международния съд^¹².
Решенията по същество на Съвета за сигурност се считат за приети, ако за тях са дадени най-малко 9 гласа, без нито един от петте постоянни членки да е гласувал против^¹³. Това е познато като принципа на “единодушието” на петте постоянни членки^¹⁴. В Устава няма термин “вето”.
През почти петдесет-годишното си членство в ООН България е била избирана на три пъти за непостоянна членка на Съвета за сигурност (1966-1967, 1986-1987 и 2002-2003).
Икономическият и социален съвет (ИКОСОС) направлява и координира дейността на ООН в икономическата, социалната, хуманитарната и културната област. Той също така наблюдава, направлява и координира дейността на специализираните организации в системата на ООН^¹⁵. ИКОСОС има пълномощията да предлага международни действия по икономически и социални въпроси, свързани с проблемите на здравеопазването, образованието, културата и други подобни. ИКОСОС наблюдава и четирите регионални^¹⁶ и шест функционални комисии^¹⁷. Всички тези комисии приемат резолюции, правят предложения, провеждат международни конференции по които и ИКОСОС и Общото събрание на ООН предприемат съответни действия.
ИКОСОС се състои от 54 държави-членки, които се избират от Общото събрание на ООН.
Съветът по попечителство наблюдава управлението на териториите под попечителство, или т. нар. не самоуправляващите се територии, както е записано в Устава. Съветът е бил упълномощен за изпраща мисии за инспекция в съответните територии, за да установи равнището на подготовката им за самоопределение.
Според Устава на ООН колониалните територии взети от съюзниците във Втората световна война от победените/неприятелски държави не могат да бъдат анексирани от победителите, а само администрирани, докато се подготвят за самоопределение. Колониалните територии, които повечето са били мандати на Лигата на нациите, са били иззети от т. нар. в Устава “неприятелски държави”^¹⁸ в края на втората световна война - Германия, Италия и Япония. До 1994 г. всички те или получават независимост и стават членки на ООН, или решават да останат към метрополиите под една или друга форма. Последна получава независимост Палау^¹⁹.

Съгласно член 86 на Устава в самото начало Съветът по попечителство е бил създаден от петте постоянни членки на Съвета за сигурност – САЩ, Великобритания, Франция, СССР и Китай.

След като Съвета по попечителство стига до заключение, че функциите му са изпълнени той суспендира дейността си на 1 ноември 1994 г.
Международният съд със седалище в Хага е главния съдебен орган на ООН. Решенията му за задължителни. Компетенциите му включват “всички спорове, които страните отнасят до него, както и всички въпроси, специално предвидени в Устава на Обединените нации или в действуващи договори и конвенции^²⁰”. Държавите-членки могат да приемат задължителната юрисдикция на Международния съд в указани категории спорове, като за целта трябва да направят официална декларация. Международният съд също така може да приеме “съвещателно мнение” по молба на Общото събрание, Съвета за сигурност или друг орган и специализирани организации, които са упълномощени от Общото събрание.
Практиката на ООН показа недвусмислено, че държавите-членки се въздържат да отнесат до Международния съд “чувствителни политически въпроси”, като по този начин силно ограничават компетенциите на Съда да действува като арбитър по проблеми на заплахите за международния мир и сигурност.
Международният съд се състои от 15 съдии, които се избират по отделно от Общото събрание и Съвета за сигурност, за срок от девет години с възможност за преизбиране. Условието е в Съда да бъдат представени всички главни форми на цивилизацията и главните правни и съдебни системи.
Секретариатът на ООН се оглавява от Генералния секретар на ООН, който се назначава от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност^²¹. Той е най-висшето административно длъжностно лице на ООН и в това си качество действа във всички заседания на Общото събрание Съвета за сигурност, ИКОСОС и Съвета по попечителство. Той изпълнява функции, които му възлагат тези органи. Той представя годишен доклад за работата на ООН на всяка редовна сесия на Общото събрание^²².
Генералният секретар има и важни политически функции. Той може да привлече вниманието на Съвета за сигурност върху всеки случай, който по негово мнение би могъл да застраши поддържането на международния мир и сигурност^²³.
Уставът на ООН^²⁴
Основополагащият документ на ООН е Устава.^²⁵ Като признателност и почит към вече починалия президент на САЩ – Франклин Делано Рузвелт^²⁶, който е бил изцяло предан на идеята за създаването на такава световна организация и до последния момент на живота си е желаел успеха на конференция в Сан Франциско, участниците са избрали неговите думи като мото на Устава:
“Ние, народите на Обединените нации, решени…”
През последвалите години към Устава са направени следните поправки на чл. 23, 27, 61 и 109.
Поправката към чл. 23^²⁷ увеличава броя на членовете на Съвета за сигурност от 11 на 15.
Поправката към чл. 27 предвижда решенията по процедурните въпроси да се вземат с положителен вот на 9 членове, а по всички други въпроси – с положителния вот на девет члена, включително съвпадащите гласове на петте постоянни членки.
Поправката към чл. 61 увеличава броя на членовете на ИКОСОС от 18 на 27. Впоследствие, нова поправка към този член влязла в сила от 24 септември 1973 г., увеличава броя на членовете на този орган на 54.
Поправката към чл. 109(1)^²⁸ предвижда провеждане на генерална конференция на държавите-членки на ООН за ревизия на Устава да се проведе на дата и място, които да се определят от две трети на членовете на Общото събрание и с положителния вот на 9 от членовете на Съвета за сигурност.
Уставът на ООН е еднакво важен както в своята цялост, така и всеки член взет поотделно. Някои членове заслужават да бъдат цитирани за целите на настоящата лекция и семинарните упражнения:
Член 1^²⁹ съдържа целите на ООН.
Член 2^³⁰ съдържа принципите, по които ООН ще се ръководи, за да изпълни целите си.
Член 2(7) съдържа важно изключение, което се отнася до ненарушаването от ООН на вътрешната компетентност на която и да е държава. Същевременно, този член постановява изрично, че “този принцип… не засяга прилагането на принудителни мерки предвидени в глава Vll”:
“Член 2(7): Никоя разпоредба на настоящия устав не дава право на Организацията на обединените нации да се намесва в работи, които по естеството си са от вътрешната компетентност на която и да е държава, нито изисква от членовете да представят такива въпроси за уреждане съобразно с настоящия устав; този принцип обаче не засяга прилагането на принудителни мерки предвидени в глава Vll.”
Член 25 постановява задълженията на всяка държава-членка на приема и изпълнява решенията на Съвета за сигурност:

“Членовете на Организацията се съгласяват да приемат и изпълняват решенията на Съвета за сигурност в съответствие с настоящия устав.”

Член 39 постановява правото на Съвета за сигурност той единствен да определя наличието на заплаха или нарушение на международния мир и сигурност:
“Съветът за сигурност определя съществуването на всяка заплаха срещу мира, нарушение на мира или акт на агресия и прави препоръки или решава какви мерки трябва да бъдат взети съгласно чл. 41 и чл. 42 за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност.”
Член 51 постановява правото на индивидуална или колективна самоотбрана на която и да е държава-членка:
“Никоя разпоредба на настоящия устав не накърнява неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на Организацията, докато Съветът за сигурност вземе необходимите мерки за поддържането на международния мир и сигурност. Мерките, предприети от членовете при упражняването на това право на самоотбрана, трябва незабавно да бъдат съобщени на Съвета за сигурност и с нищо не трябва да засягат правомощията и отговорността на Съвета за сигурност съгласно настоящия устав за предприемане по всяко време на такива действия, каквито той сметне за необходими за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност.”

Член 53(1) изрично постановява, че принудителни мерки не могат да се предприемат нито от регионални механизми нито от регионални агенции без да са упълномощени от Съвета за сигурност:
“1. Съветът за сигурност използува, където е уместно, такива регионални споразумения или органи за принудителни действия под негово ръководство. Обаче никакви принудителни действия не могат да бъдат предприети въз основа на регионални споразумения или от регионални органи без разрешение на Съвета за сигурност, с изключение на предвидените в изпълнение на чл. 107 мерки срещу някоя неприятелска държава, според определението в т. 2 на настоящия член или мерките, предвидени в регионални споразумения, насочени срещу подновяване на агресивна политика от страна на която и да е такава държава до момента, когато Организацията ще може по молба на заинтересованите правителства да бъде натоварена с отговорността за предотвратяване на по-нататъшна агресия от страна на такава държава.”
Член 55 постановява дейността на ООН в областта на повишаване на жизненото равнище, решаване на международните икономически, социални, здравни проблеми, международно сътрудничество в областта на културата и образованието, защитата и спазването на правата на човека и основните свободи за всички без разлика на раса, пол, език или вероизповедание:
“С цел да се създадат условия за стабилност и благоденствие, необходими за мирните и приятелски отношения между народите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите, Организацията на Обединените нации съдействува:
a. за повишаване жизненото равнище, пълна заетост на работната сила и условия за икономически и социален прогрес и развитие;
б. За решаване на международните икономически, социални, здравни и други свързани с тях проблеми; за международното сътрудничество в областта на културата и образованието и;
в. за всеобщо зачитане и спазване правата на човека и основните свободи за всички без разлика на раса, пол, език или вероизповедание.”
Терминът “неприятелска държава” се съдържа на три места в Устава и по-специално в чл. 53 (1), (2) и чл. 77 (б). Член 53 (2) дава пояснението на този термин:
Член 53 (2): “Терминът “неприятелска държава”, употребен в т. 1 на настоящия член, се отнася до всяка държава, която в течение на Втората световна война е била неприятел на която и да е от държавите, подписали настоящия Устав.”

Избрани важни резолюции на ООН

По Близкоизточния проблем

Резолюция 181 (29 ноември 1947) на Общото събрание постановява разделянето на мандатната територия Палестина на две държави – еврейска и арабска^³¹.
Резолюция 242 (22 ноември 1967) на Съвета за сигурност за положението в Близкия изток и избухналата война между Израел от една страна и арабските държави – Египет, Сирия и Йордания от друга. Тази резолюция се счита за една от най-важните в историята на ООН. С право се разглежда като крайъгълен камък за решаването на близкоизточната криза. Тя постановява “изтегляне на израелските въоръжени сили от територии, окупирани в неотдавнашния конфликт”. Терминът “територии” не е с пълен член, т.е. не “териториите”. Това създаде остър диспут, който продължава и до днес. Направени бяха редица анализи и коментарии на тази специфична постановка – “изтегляне на Израелските въоръжени сили от територии, окупирани в близкия конфликт”. Едното становище е че тази резолюция на Съвета за сигурност постановява изтеглянето на израелските въоръжени сили само от някои от окупираните през юни 1967 г. арабски територии. Други застъпват становището, че резолюцията оказва, че става дума за всички територии, понеже дава пояснението - “окупирани в неотдавнашния конфликт”.
Самият автор на текста на резолюцията – тогавашния постоянен представител на Великобритания към ООН – лорд Карадън е трябвало да удържи на силен натиск от други членове на Съвета за сигурност, които са искали да се внесат поправки в текста. Съветският представител Кузнецов е поискал да се прибави термина “всички” пред “територии”, както и да се махне пояснението “признати” за граници. Лорд Карадън отказва да приеме тези искания. Тогава СССР внася свой проект за резолюция, но в консултациите става ясно, че проекта няма да получи необходимата поддръжка и СССР го изтегля.
Преди гласуването на резолюцията лорд Карадън заявява следното: “ . . . проекто резолюцията е балансирана. Да й се прибави нещо или да й се отнеме би нарушило баланса, а също така и широката подкрепа, която сме постигнали. Резолюцията следва да се разглежда като едно цяло, така както е представена.^³²”
Лорд Карадън е разяснявал намеренията си впоследствие доста подробно. По отношение на изпуснатия определителния член^³³ (“the”) към термина “територии”, обяснението е че, между Израел и арабските държави няма мирен договор и следователно границите не са фиксирани и международно признати. От друга страна, в текста на резолюцията ясно се заявява, че става въпрос именно за териториите окупирани през юни 1967 г., понеже веднага след термина “територии” следва пояснението - “окупирани в неотдавнашния конфликт^³⁴”, както и гаранцията за двете страни да живеят в “сигурни и признати граници”^³⁵. С това обаче спорът не спря. Влиятелни среди в ООН посочиха, че като официален език в организация се признава и френският. А във френския вариант на резолюцията постановката е заявена по следния начин: “Retrait...des territoires occupes lors du recent conflit". Френският текст недвусмислено заявява – “изтегляне от териториите, окупирани в неотдавнашния конфликт”. Разбира се, меродавният вариант на всяка резолюция е оригиналния език (от шестте официални езика на ООН) на който е изработена и представена за гласуване резолюцията. В случая - английският.
Резолюция 338 (22 октомври 1973) на Съвета за сигурност е резултат на последвалата арабско-израелска война. Внесена само от двама съавтори – САЩ и СССР, тя потвърждава постановката на резолюция 242 (1967), като “призовава всички страни да започнат незабавно след налагането на спиране на огъня изпълнението на резолюцията на Съвета за сигурност 242 (1967)”.
Резолюция 52/250 (7 юли 1998) на Съвета за сигурност се смята, че в известен смисъл допълва първата резолюция на ООН по разделянето на Палестина (181/1947). Резолюция 52/250 дава на Палестина статут на наблюдател при ООН, както и допълнителни права и привилегии за участие н сесиите и работата на Общото събрание и други органи на ООН и на конференции на ООН. Важният момент в тази резолюция е признанието на Палестина, което отсъствува в резолюция 181/1947.
Резолюция 58/292 от 6 май 2004 г. се отнася до статута на “Окупираната Палестинска територия, включително източен Ерусалим” и постановява, че “Палестинската територия, окупирана от 1967 г. насам, включително и източен Ерусалим, продължава да е под военна окупация”.
Тази резолюция постановява следното:
Първо, в съответствие с правилата и принципите на международното право, както и на резолюциите на ООН, включително и на Съвета за сигурност, палестинския народ има правото на самоопределение и суверенитет, а Израел като окупиращата сила има само задълженията на окупираща сила съгласно Женевската конвенция за защита на гражданското население по време на война^³⁶. С други думи, окупираните палестински територии не са притежание на Израел, а временно окупирани чужди територии.
Второ, изразява твърдото решение на ООН да допринесе за осъществяването на “неотменимите права на палестинския народ и за постигане на справедливо и цялостно постигнато чрез преговори уреждане в Близкия изток, като в резултат на това да има две суверенни и независими държави – Израел и Палестина”.
С горните постановки резолюция 58/292 е най-последното решение на ООН за постигане на мирно уреждане на близкоизточния въпрос.
Правото на самоопределение
Правото на самоопределение е право само на народите^³⁷. Като норма на международното право това право е постановено в преамбюла на Устава на ООН^³⁸, но като “принцип”. В двата международни пакта за граждански и политически права и за икономическите, социалните и културните права^³⁹ то се постановява не само като “принцип”, но и като “право”.
В този смисъл ООН признава неотменимото право на палестинския народ на самоопределение и суверенитет и отново потвърждава неотменното право на Израел да продължава да бъде суверенна и независима държава, да живее в мир и международно признати граници.
Правото на самоопределение на народите така, както е записано в Устава на ООН не беше достатъчно за основа на признаване борбата на колониалните народи на освобождение. Именно за това то бе доразвито, за да обхване и тях - като право на самоопределение и независимост.
Това става с Резолюция 1514(ХV) (14 декември 1960) на Общото събрание, в която се съдържа Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи. С тази резолюция Общото събрание доразвива нормата на самоопределението на народите, като постановява, че “колониалните страни и народи” имат право на независимост.
Освен горната резолюция, Общото събрание приема и резолюция 1541 (ХV), която съдържа няколко приложения. В приложение Vl се посочва, че самоопределението като право на колониалните народи може да бъде или “независимост”, или “асоциация” с други държави или “обединение” със съседни държави. Тази постановка се използва доста активно в различни дебати в ООН за правото на самоопределение на народите^⁴⁰.По своето същество тази резолюция задължава “администриращите държави” да предоставят на ООН редовна информация, в съответствие с чл. 73 (е)^⁴¹, за напредъка в подготовката на колониалните страни и народи към самоуправление.
Някои резолюции в областта на правата на човека
Забележителни постановки има в някои от най-важните резолюции на ООН по въпросите на правата на човека. Те заслужават особено внимание, защото формулировките им са валидни и до днес, въпреки че са били изработени и приети преди 40-50 години.

Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на 10 декември 1948 г. постановява, че основните права и свободи се отнасят до отделната личност и са неотменими. Декларацията не постановява никакви “колективни права”. Поради обхвата на постановките си особено внимание заслужават първите два члена:
“Член 1

Всички човешки същества се раждат свободни и равни в достойнството и правата си. Те са надарени с ум и съзнание и трябва да подхождат един към друг в дух на братство.

Член 2

Всеки има право на всички права и свободи, които са постановени в тази декларация, без каквато и да е разлика, като например раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други мнения, национален или социален произход, собственост, статус по рождение или др.”

В Декларацията за премахване на всички форми на нетолерантност и дискриминация, основаващи се на религия или вярвания (резолюция 36/35 на Общото събрание от 25 ноември 1981 г.) чл. 1 постановява: “свободата на отделната личност да има религия или каквито и да са^⁴² вярвания…”:
Декларацията за правата на лицата принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства (резолюция 47/135 на Общото събрание от 18 декември 1992 г.) е единствения документ на ООН, който третира тази важна материя. В декларацията е записано, че правата са на “лицата принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства”. Отново се потвърждава се позицията на ООН, заявена във Всеобщата декларация за правата на човека, както и на всичките органи на ООН, които се занимават с тези въпроси^⁴³, че правата на отделната личност са индивидуални.

Резолюции по международния тероризъм
Резолюция 1373 (2001) от 28 септември 2001 г. на Съвета за сигурност (две седмици след терористическите актове в САЩ) е първата, която поставя началото на глобална война срещу всички форми и проявления на международния тероризъм. Тя иска от всички държави да направят следното:
“да предотвратяват и потушават финансирането на терористични актове”;
“да криминализират преднамереното събиране чрез всякакви средства – пряко или непряко – фондове от техни граждани или на тяхна територия с намерение тези фондове да се използват…за терористични актове”;
“незабавно да замразят такива фондове…”
Резолюцията “…създава Комитет против тероризма, който да следи за изпълнението на тази резолюция” и поставя редица конкретни изисквания към всички държави какво да направят в борбата срещу тероризма.
Една от най-важните й постановки, че призовава и задължава “всички държави”! Това прави чест на Съвета за сигурност, защото в този важен и решителен момент той е единодушен и последователен.
Тази констатация не се прави случайно. Само три години след горната резолюция Съветът за сигурност приема нова резолюция по международния тероризъм – 1566 (2004) от 8 октомври 2004 г. Тя отново потвърждава приоритета на ООН за борба с тероризма. Но има нещо тревожно ново: в нея отсъствува призива към “всички държави”! Призовават се са само “държави” да сътрудничат напълно с Комитета против тероризма!^⁴⁴ И “държави да сътрудничат напълно в борбата срещу тероризма…”^⁴⁵
Очевидно в резолюцията се отчитат вече позициите на редица държави в ООН, чийто интереси не включват безрезервно участие в борбата срещу международния тероризъм с всички негови форми и проявления.
За опитните дипломати не е случайно, че в резолюцията има само един параграф в който се призовават “всички държави” срочно да ратифицират съответните международни конвенции и протоколи без значение дали са ратифицирали регионални такива или не^⁴⁶”! Ярко контрастира резолюция 1373 (2001), която призовава “всички държави” с резолюция 1566 (2004), която призовава само “държави”. Да си припомним постановката на резолюция 242 (1947), където липсата на определителния член “the” към термина “територии” също не е случайно.
От друга страна обаче резолюция 1566 (2004) представлява важна крачка напред в борбата с международния тероризъм. Първо, тя постановява, че различните криминални деяния срещу отделни лица, вземане на заложници, убийства, изнудвания на лица, групи и правителства посредством терористични актове се определят безусловно като тероризъм от които международните конвенции! Второ, тя изважда на показ съществуващите различия сред държавите-членки на ООН, както и сред членките на Съвета за сигурност, по необходимостта да се води глобална война срещу тероризма. Различията между членовете на Съвета за сигурност проличаха при обясненията на гласуването, направено от всичките 15 члена на Съвета^⁴⁷.
Резолюция 1441 от 8 ноември 2002 г. със спонсори Великобритания и САЩ е важен акт на Съвета за сигурност, понеже недвусмислено потвърждава позицията му по Ирак. Резолюция е приета единодушно от 15-те членки на Съвета за сигурност. С нея се осъжда правителството на Ирак, че е отказало да изпълни резолюция 687 (1991). Затова Съветът “решава, че Ирак е нарушил и продължава да е материален нарушител на задълженията си по горе цитираната и други резолюции и по-специално като е отказал да сътрудничи на инспекторите на ООН (МААЕ)…^⁴⁸.
Още тогава беше ясно, че резолюцията можеше да се тълкува като даваща право да се предприемат най-сериозни мерки спрямо Ирак. Сред членовете на Съвета обаче изникнаха разногласия по това дали текста изрично постановява предприемането на такива мерки, или трябва да се приеме нова резолюция, която изрично да постанови това. Великобритания положи усилия да договори нова резолюция, въз основата на която Съветът да предприеме съответното действие. Руската Федерация и Китай заеха становище, че трябва да се даде повече време на инспекторите от МААЕ да извършат проверките си и да представят окончателния се доклад. Испания и България подкрепиха становищата на САЩ и Великобритания. Отначало Франция поиска да се прибавят в проекта за резолюция думите “…когато се докаже от Съвета за сигурност…” (т.е. че Ирак наистина е отказал да сътрудничи с инспекторите на МААЕ). Впоследствие обаче Франция категорично заяви, че ще наложи “вето” на всяка резолюция, която автоматично санкционира военни действия против Ирак. При това положение отпадна възможността да се търси “втора” резолюция по Ирак.
Този случай представлява един от малкото критични моменти в практиката на Съвета за сигурност при упражняване на неговите пълномощия. Съветът носи “главната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност”^⁴⁹. Това изисква той да направи всичко възможно по проблема с Ирак и да приеме съответно решение.
Известно е че при други не по-малко решаващи моменти Съветът е успявал да бъде на висотата на задълженията си и да стигне до решение. Така стана с приемането на резолюциите 242 (1967) и 338 (1973) по Близкия изток, резолюция 582 (1986) от 24 февруари 1986 г. за спиране на военните действия между Ирак и Иран, когато постоянните членки на Съвета не предприеха инициативата за изготвянето на съответна резолюция, а това направите 10-те непостоянни членки^⁵⁰. Има и други подобни примери.
България^⁵¹ председателствува заседанията на Съвета за сигурност през септември 2002 г. и декември 2003 г. България счете за целесъобразно да проведе възпоменателно заседание на Съвета на 11 септември 2002^⁵² г. За целта се започна сериозна работа по изготвянето на проект за резолюция за по-нататъшни мерки в борбата срещу международния тероризъм в глобален мащаб. Съгласувания се проведоха със съответните ведомства, постоянното представителство на България при ООН, наши посолства, членовете на Съвета за сигурност. Общата насоченост и конкретните формулировки получиха съответното одобрение. В последния момент обаче се прецени, че политическия момент не е най-подходящ, за да може резолюцията да получи пълна подкрепа. Затова проектът не беше официално внесен. Той обаче остава като един от важните приноси на България към работата на Съвета за сигурност и в борбата срещу международния тероризъм.
В проектът се съдържат нови моменти: призовават се всички държави да засилят законодателния си и административен капацитет за ефективна борба против международния тероризъм, насърчават се регионални и суб-регионални форуми да укрепят сътрудничеството си, призовават се всички държави да вземат всички необходими мерки за изпълнение на резолюция 1373 (2001) и да се подпомагат взаимно. Също така се призовават всички държави към пълно сътрудничество с ООН за даване на последователен, ефективен и глобален отговор на международния тероризъм.^⁵³

* * *

1 Според указанията на Дипломатическия институт лекцията в този си вид е силно съкратена

2 От преамбюла на Устава на ООН

3 Член 1 (1) на Устава на ООН

4 Член 1 (2) на Устава на ООН

5 Член 1 (3) на Устава на ООН

6 На тази дата са приети общо 16 държави: Албания, Австрия, България, Ирландия, Италия, Испания, Йордания, Камбоджа, Лаос, Либия, Непал, Португалия, Румъния, Унгария, Финландия и Шри Ланка (тогава Цейлон)

7 При откриване на 59-та редовна сесия на Общото събрание на 13 септември 2004 г. техният брой достига 191 държави

8 През 2004 г. непостоянните членки на Съвета за сигурност са: Алжир, Ангола, Бенин, Бразилия, Германия, Испания, Пакистан, Румъния, Филипините и Чили

9 Виж член 25 от Устава на ООН

10 Съобразно Глава VІ на Устава на ООН

11 Съобразно Глава VІІ на Устава на ООН

12 Главният съдебен орган на ООН, познат популярно като “Хагския съд” или “Съдът в Хага”

13 Ако някоя или някои от постоянните членки в Съвета за сигурност се въздържи при гласуване, това не се счита за “отрицателен вот”

14 Виж член 27 (3) на Устава на ООН

15 ЮНЕСКО, СЗО, МОТ, ФАО, ЮНИДО, Световната банка, МВФ, ИКАО, Международният телекомуникационния съюз, Световната метеорологична организация, Универсалният пощенски съюз, Международната организация за морски транспорт, Световната организация за интелектуалната собственост, МААЕ, Международният фонд за земеделско развитие

16 За Европа, Азия, Латинска Америка и Африка

17 Комисиите по статистиката, народонаселението, правата на човека, социалното развитие, положението на жените и наркотиците

18 Виж чл. чл. 53 (1), (2) и 77(б).

19 Палау става независима държава и е приета в ООН на 15 декември 1994 г.

20 Член 36 (1) от Статута на Международния съд, който е включен като неразделна част от Устава на ООН

21 Член 97 от Устава на ООН

22 Член 98 от Устава на ООН

23 Член 99 от Устава на ООН

24 Всички цитати от Устава на български език са взети от превода, извършен от Дружеството за ООН в България и отпечатан от ДИ “Наука и изкуство” – София през октомври 1985 г. На участниците в първия курс на Дипломатическия институт бяха раздадени копия от изданието

25 Приет и подписан от участниците в конференцията в Сан Франциско на 26 юни 1945 г. и влязъл в сина на 24 октомври 1945 г.

26 Франклин Делано Рузвелт е единствения американски президент избиран последователно за четири мандата (1932-1948), но умира на 12 април 1945 г.

27 Поправките към чл. чл. 23, 27 и 61 са приети от Общото събрание на 17 декември 1961 г. и са влезли в сила на 31 август 1965 г.

28 Поправката е приета от Общото събрание на 20 декември 1965 г. и е влязла в сила на 12 юни 1968 г.

29 За самия текст виж в приложенията към лекцията

30 За самия текст виж в приложенията към лекцията

31 Палестина е поставена под попечителството (мандата) на Великобритания при създаването на Лигата на нациите, веднага след приключване на Първата световна война. Мандатът изтича на 15 май 1948 г., когато се обявява новата държава - Израел

32 Протокол на заседанието на Съвета за сигурност – S/PV 1382, p. 31, от 22 ноември 1967

33 Лорд Карадън, преди е известен като сър Хю Фут - журналист, губернатор на Ямайка и Кипър, постоянен представител на Великобритания в ООН от 1964 до 1970 г.

34 В интервю от пред “Кол Израел” от февруари 1973 г.

35 В резолюция 242 , оперативен параграф 1 (ii|

36 Влязла в сила на 12 август 1949 г.

37 Международното право признава тази норма именно като право само на народите. Комитетът на ООН за борба с расовата дискриминация (CERD) прие решение, в което категорично застъпва позицията на международното право; виж документ но ООН – Report of the Committee on the Elimination of Racial Discrimination, General Assembly Official Records, fifty-first session, Supplement No. 18 (A/51/18), p. 125-126, General Recommendation XXl (48), adopted on 8 March 1996

38 В чл. 1(2) и член 55

39 В член 1 на двата пакта

40 При разглеждане на случаите с Кашмир, Порто Рико, Източен Тимор и др.

41 В българския превод на Устава на ООН това положение е указано под чл. 73(д)

42 Формулировката беше предложено от председателя на Третия главен комитет на Общото събрание през 1981 г., след дългогодишни трудни преговори по текста, за да може да се осъществи приемането му

43 Комисията по правата на човека, Подкомисията за защита на малцинствата, Комитета за премахване на расовата дискриминация (най-старият орган на ООН по правата на човека, който има мониторни функции), Комитета по правата на човека, Комитета по икономическите, социалните и културните права, Комитета против дискриминацията спрямо жените, Комитета за правата на детето и Комитет против изтезания

44 В преамбюла на резолюцията

45 В оперативен параграф 2 на резолюцията

46 Параграф 4 на резолюцията

47 Виж протокола на 5053-то заседание на Съвета за сигурност, проведено на 8 октомври 2004 г. в 10.00 часа

48 В оперативен параграф 1 на резолюцията; на английски в резолюцията терминът е “ in material breach”

49 Член 24 от Уставна на ООН

50 Между тя и България, която тогава беше член на Съвета и участва активно в изготвянето на тази резолюция

51 България беше непостоянен член на Съвета за сигурност през 2002 г. и 2003 г.

52 Една година от терористичните актове в САЩ на 11 септември 2001 г.

53 Проекто резолюцията се съдържа в Сборник документи “Република България в Съвета за сигурност 2002 и 2003, издаден от МВнР и Дружеството за ООН в България и публикуван от ИК “ГорексПрес” – 2004 г. – ISBN 954-616-131-4

Каталог: info -> Module%2010%20-%20Mnogostranna%20diplomacia
info -> Организират четвърта Национална експертна среща
info -> Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086
info -> История на европейската интеграция Дати и съпътстващи събития. Хронология
info -> Съдържание увод стр. 3 Глава І
info -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
info -> Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи
info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г
Module%2010%20-%20Mnogostranna%20diplomacia -> Инициатива “процес на дунавско сътрудничество”

Изтегляне 309.37 Kb.

Сподели с приятели: