Резюме на лекцията: Текстът се занимава с работата на термините „движение”, „бунт”, „въстание”, „революция”, отнасяни към случилото се през април 1876 г. Като първостепенни исторически понятия изборът между тях, йерархиите и съотнасянията им са твърде важни, доколкото (в смисъла на Козелек) историята на понятията е част от социалната история. По този начин в изборите и употребите им се проектира и една „социална България”, тъй като в техните „срезове” личат приоритетите на различни политически конюнктури, методологически решения и ценностни положения.
Фокусът на изложението обаче не е върху специфични теоретични постановки и дебати, а върху сюжета на отношенията между българската литература и българската историография в точката на термините „движение”, „бунт”, „въстание” и „революция”. Т.е., каква е констелацията на термините в класическите публицистични и литературни езици на Левски, Каравелов, Ботев, Захари Стоянов и Вазов от една страна, а от друга – в специализирания историографски език на Д. Страшимиров, Ж. Натан, К. Косев, Н. Жечев и Д. Дойнов, Н. Генчев, В. Бонева и др. Целта е да се проследи дали литературата и историографията успяват да създадат различни „разстановки” на термините и съответно – различни разкази за събитието; дали термините са понятия или поетизми; съответно, кой пише Големия разказ по въпроса и кой просто го отразява и повтаря; и съответно, дали дисциплинарните и институционални различия между литературата и историографията (поне що се отнася до Априлското въстание) всъщност са се случили в българската култура, или не.
Повече информация за лектора: Албена Хранова е родена през 1962 г. Доктор по филология. Доцент по българска литература. Преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски" и НБУ, София. Автор на книгите: "Двете български литератури. Граници на лирическия контекст" (1992), "Литературният човек и неговите български езици (1995), "Подстъпи към приказката" (1996, "Яворов. Диалектика и алхимии (1999), "Езикът и неговите речи" (2000). Автор на книгите Двете български литератури. Граници на лирическия контекст (1992); Литературният човек и неговите български езици (1995); Подстъпи към приказката (1996); Яворов. Диалектики и алхимии (1999); Езикът и неговите речи (2000); Български интертекстове (2002).Съавтор на Христоматия по литература за 11. клас заедно с Инна Пелева.
Повече за водещите на семинара: Румен Аврамов (1953 г.) е икономист и историк на стопанския живот, автор на множество изследвания, между които „Стопанският XX век на България”. Работи в Центъра за либерални стратегии. Бил е в Икономическия институт на БАН, заместник председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, член на Управителния съвет на Българска народна банка.Мартин Иванов (1970 г.) придобива научна степен Магистър по история в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1994 г.), а пет години по- късно след защита на дисертация върху “Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931-1934 г.” под научното ръководство на ст.н.с. І ст. д-р Васил Ат. Василев придобива научна степен Доктор по история(PhD). За периода 1997-1999 е редовен аспирант в Института по история, БАН, а през 2003 придобива научна степен магистър по право в ЮЗУ "Неофит Рилски". През 2000 получава назначение като научен сътрудник І степен в Института по история, БАН.Специализирал е научно в Кеймбридж. Преподавал е в Габровски технически университет и във Варненски технически университет. Бил е Национален координатор в Българско сдружение за честни избори и граждански права 1990-1992 г. Ползва английски, руски, сърбо-хърватски и френски език.
Мартин Иванов (1970 г.) придобива научна степен Магистър по история в Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1994 г.), а пет години по- късно след защита на дисертация върху “Стопански и финансови проблеми във външната политика на Народния блок 1931-1934 г.” под научното ръководство на ст.н.с. І ст. д-р Васил Ат. Василев придобива научна степен Доктор по история(PhD). За периода 1997-1999 е редовен аспирант в Института по история, БАН, а през 2003 придобива научна степен магистър по право в ЮЗУ "Неофит Рилски".През 2000 получава назначение като научен сътрудник І степен в Института по история, БАН. Има множество презентации в чужбина, както и участие в съвместни научни проекти в страната и чужбина.Преподавал е в Габровски технически университет и във Варненски технически университет. Бил е Национален координатор в Българско сдружение за честни избори и граждански права 1990-1992 г. Ползва английски, руски, сърбо-хърватски и френски език.