Летни спомени



Дата07.05.2018
Размер15.02 Kb.
#67658
ЛЕТНИ СПОМЕНИ

С нетърпение очаквах лятната ваканция. Исках лятото да ме прегърне с топлите си ръце и да ме отведе в света на игрите и забавленията.

Свърши учебната година и си заминах на село. Моето село е Вишовград. Там е спокойно и тихо. След няколко дни се навършваха 143 години от битката на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа с турските поробители в местността Канлъ дере. Това е една местност съвсем близо до Вишовград. Миналото лято имаше възстановка на битката. Тази година клуб „Традиция“ пак пресъздаде моменти от тази славна битка. Братовчедка ми от град Търново дойде, за да види невероятната гледка на боя между четниците и турските войници. Цялото село се беше събрало, за да отдаде почет на героите за свобода. Артистите ни оръжия от онова време (незаредени, разбира се) и ни обясниха как се стреля с тях.

Няколко дни след това на гости ни дойдоха Ива и Тихомир, които са таткови братовчеди. Съпругън на Ива-Хари-е индиец, а приятелката на Тихомир – Катя – е рускиня. Двамата чужденци говорят слабо български и то с много смешен акцент. Затова трябваше да разговарям с тях на английски. Бях много доволна, защото изпробвах своя английски и всички го харесаха. Баба ги почерпи с вкусна баница и на свечеряване те си тръгнаха.

През това лято прекарах няколко дни в Троянския балкан. Последният ден беше най-вълнуващ, защото направихме дълъг преход до Гложенския манастир. Трудно се стига до него. Тесният път лъкатуши из планината и изведнъж манастирът се появвява пред очите ти, кацнал на ръба на пропастта. Гложенският манастир е много стар, построен е от камък и дърво. Покрит е с каменни плочи, обрасли с мъх през годините. Запалих свещ в мъничката църква за здраве и всички се снимахме за спомен.

През това лято за първи път влязох в пещера – в Съевата дупка. Беше страшно, но интересно и вълнуващо. Голям беше контръстът между горещината навън и 10-те градуса вътре. Водачът ни разказа историята на пещерата и ни обясни как варовиковите образувания са получили имената си: Голямата Берта, Замъкът, Човешката глава.



Чувствах как прегръдката на лятото отслабва с всеки изминал ден и ми ставаше тъжно, че то си отива. Но пък...благодарна съм му, че направи богата с толкова интересни спомени!

Йорданика Ранкова – Vб клас


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница