в издаваните от Ботев вестници: „Дума на българските емигранти”, „Знаме”, „Нова България”, хумористичните „Тъпан”, „Будилник”
Публицистичната проза на Ботев – представя оригинален, самобитен модел, разгърнат във всички публицистични жанрове: статии, фейлетони, очерци, памфлети
Синтез на чисто публицистични и художествени елементи в Ботевата публицистика
а/ страданието – неразделна част от прозата, заради униженията и безчестията на народа б/ гняв – спрямо чуждоземния, неверен поробител и неговите български слуги в/ неприкритата ярост на родолюбеца, допълнена от силата на неговия изобличаващ хумор, градиращ в безпощадна сатира
Общата тематика и силната емоционалност на Ботевите творби
близки по звучене художествени похвати
целенасочени внушения
Съпреживяването на неимоверните мъки на българския народ в периода на робството от страна на верния син на своя народ
Картината на народната мъка, допълнена в художествено-документалния очерк „Примери от турското правосъдие”
сцената на раздялата на осъдените с техните близки
страшният екот на оковите
трагизмът, безсилието, спотаеният гняв, които навяват „почернелите от бой” лица
Социалните групи, които с цената на охолство и привилегии поддържат запазването на робското статукво
Смехът на Ботев
горчив
„смях през сълзи”
Преминава в безпощадна сатира и неустоим сарказъм спрямо крепителите на робската зависимост
Фейлетонът „Политическа зима” – намек за цинизма на политикантстващите държавници
„Това ви чака” – осмиване на образа на българския чорбаджия чрез гротеска
Възвеличеният подвиг на борците за свобода от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – „Петрушан”