Личният инспектор на министъра


Когато не стане от първия път



страница2/11
Дата21.04.2017
Размер0.62 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Когато не стане от първия път


Капитал  стр. 25  

Проверките на Пенка Белева и инспектората на МЗ във фонда за лечение на деца започват още през 2013 г. Тогава те влизат в звеното и установяват основно административни пропуски. Докладът им служи на следващия здравен министър - д-р Таня Андреева от кабинета "Орешарски", да уволни директора на фонда Павел Александров (върнат впоследствие). Констатации оттогава намират място и в новия доклад на инспектората за фонда от 2015 г., който в момента е предоставен за разследването на прокуратурата и ГДБОП.

"Има официално писмо от зам.-директора на ГДБОП с искане за оказване на съдействие от служители на инспектората към министъра", обясни пред "Капитал" Пенка Белева участието си по време на акцията. "Нашето присъствие беше доколкото познаваме самите документи", казва тя. Писмото от ГДБОП е получено на 19 април - деня преди акцията във фонда, което си противоречи с учудването на здравния министър Петър Москов от нея.

По думите на Белева инспекторатът започва последната проверка на фонда заради сигнали на д-р Ивелина Георгиева, директор "Медицински дейности" в МЗ. Те касаят издаването на формуляри S2 от фонда за лечение на български деца в европейски болници. След неофициална уговорка Александров издаваше такива документи с цел по-бърза и по-евтина процедура, но министерството така и не уреди нормативно този въпрос. В момента издаването на формуляра е едно от обвиненията срещу бившия директор.

Докладът на инспектората за фонда не е публичен - по думите на Белева заради досъдебното производство, но от разпространени извадки от него става ясно, че намерените така наречени нарушения имат логични обяснения, част от които Павел Александров е дал на здравния министър Петър Москов в края на 2015 г. (повече за тях можете да прочетете в този текст) Между другото Александров не е бил запознат с доклада от последната проверка на звеното, макар това да се смята за логична практика. "Това е все пак решение на министъра", обясни Белева и допълни, че има и други доклади, които не са предоставяни по някаква причина на ръководителя на съответната институция.

Не стана ясно как при толкова констатирани от 2013 г. нарушения във фонда Министерството на здравеопазването е заверявало докладите на структурата, която е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и се отчита на министъра. "Няма такива подробни отчети и няма как първостепенният разпоредител в която и да било администрация да прави пряк контрол на своя второстепенен разпоредител", заяви по този повод Белева. (Въпросните отчети между другото са на интернет страницата на фонда, адресирани до министъра.)





Мистериите на лекарските заплати


Банкеръ  стр. 16  

"Част от бизнеса в здравеопазването предлага неимоверно високи заплати, за да може да осигури кадровия си потенциал", разкри неотдавна заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков. По думите му сумите варират от 700 лв. възнаграждение за млад лекар до 70 хилядарки за опитен и известен медик. Според вицето на Петър Москов "огромната ножица" се получава, защото болниците са търговски дружества и държавата не може да влияе при определянето на възнагражденията в тях.

Шарков донякъде е прав, но това е само едната страна на монетата. Търговският статут на болниците на този етап няма как да се премахне, тъй като нито едно правителство няма да си сложи главата в торбата и да поеме към половин милиард лева дългове, натрупани по един или друг начин от тях. Затова трябва да се търсят други начини да се спре финансовото противопоставяне между медиците, принуждаващо младите, кадърните и недооценени представители на съсловието да се редят с куфарите си на терминал 2.

От доста време насам именно частните болници настояват минималната лекарска заплата да бъде фиксирана на 1300 лева. Синдикатите поискаха приблизително същата сума с мотива, че откакто сме влезли в Европейския съюз, около 80% от всеки випуск студенти по медицина напускат България, а за последните четири години близо 2000 български лекари са заминали да практикуват зад граница. Така че топката е в полето на държавата.

"Начинът, по който се определят възнагражденията на българските лекарите, е загадка", установи преди време и министър Петър Москов. Той недоумяваше защо много добрият педиатър получава 5,10 или 20 пъти по-малко от много добрия кардиолог и заключи, че цели специалности са изпразнени от кадри. В случая отговорът на дилемата е много прост - кардиологичните клинични пътеки са 5, 10 или 20 пъти по-добре финансирани от педиатричните и оттам идва и съответната разлика във възнагражденията...

В интерес на истината, държавата и ресорното ведомство не са чак толкова безпомощни да влияят върху заплатите в повечето болници. Москов например лично вдигна щата в спешните центрове на 1500 лв. за лекар и 900 лева за сестра на месец. Над 150 общински здравни заведения се дофинансират с пари от ведомството, отделно субсидирани "отгоре" са държавните, университетските и ведомствените лечебници. Така че ако за тях се отделят повече средства и им се помогне да поизчистят задълженията си, автоматично ще се вдигнат и заплатите.

Лечебниците в икономически изостаналите и труднодостъпни райони също задължително трябва да бъдат приоритетно финансирани. В гилдията се говори, че млад лекар не иска да стъпи в Северозападна България, ако не получи поне 1000 лв. стартова заплата и що-годе нормални условия (и апаратура) за работа. Такива заплати в общинските болници обаче не се предлагат. Проверка в една от електронните трудови борси показва, че лечебниците в "дълбоката провинция" не могат да отпуснат повече от 700-800 лв. дори за доказан в специалността си медик. Някои дори не обявяват възнагражденията, може би от страх, че никой няма да ги потърси.

В София, Пловдив, Бургас и Варна таванът за месечен доход в "бюджетните" болници е 1000-1200 лева. На този фон частниците предлагат начални между 1500 и 3500 лв., плюс много по-добри условия за работа, смени и социални привилегии. И затова никак не е чудно, че вътрешната миграция на лекарите е само в тази посока. Липсват и обявите с петцифрени суми, каквито у нас със сигурност получават лекари (на щат), които се броят на пръстите на двете ръце. Това неравенство няма как да бъде премахнато нито със здравни карти, нито с консолидации между болници и промяна в статута им. Реалната цел е поне да се доближим до "златната среда".






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница