Когато не стане от първия път

Мистериите на лекарските заплати

"Част от бизнеса в здравеопазването предлага неимоверно високи заплати, за да може да осигури кадровия си потенциал", разкри неотдавна заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков. По думите му сумите варират от 700 лв. възнаграждение за млад лекар до 70 хилядарки за опитен и известен медик. Според вицето на Петър Москов "огромната ножица" се получава, защото болниците са търговски дружества и държавата не може да влияе при определянето на възнагражденията в тях.

Шарков донякъде е прав, но това е само едната страна на монетата. Търговският статут на болниците на този етап няма как да се премахне, тъй като нито едно правителство няма да си сложи главата в торбата и да поеме към половин милиард лева дългове, натрупани по един или друг начин от тях. Затова трябва да се търсят други начини да се спре финансовото противопоставяне между медиците, принуждаващо младите, кадърните и недооценени представители на съсловието да се редят с куфарите си на терминал 2.

От доста време насам именно частните болници настояват минималната лекарска заплата да бъде фиксирана на 1300 лева. Синдикатите поискаха приблизително същата сума с мотива, че откакто сме влезли в Европейския съюз, около 80% от всеки випуск студенти по медицина напускат България, а за последните четири години близо 2000 български лекари са заминали да практикуват зад граница. Така че топката е в полето на държавата.

"Начинът, по който се определят възнагражденията на българските лекарите, е загадка", установи преди време и министър Петър Москов. Той недоумяваше защо много добрият педиатър получава 5,10 или 20 пъти по-малко от много добрия кардиолог и заключи, че цели специалности са изпразнени от кадри. В случая отговорът на дилемата е много прост - кардиологичните клинични пътеки са 5, 10 или 20 пъти по-добре финансирани от педиатричните и оттам идва и съответната разлика във възнагражденията...

В интерес на истината, държавата и ресорното ведомство не са чак толкова безпомощни да влияят върху заплатите в повечето болници. Москов например лично вдигна щата в спешните центрове на 1500 лв. за лекар и 900 лева за сестра на месец. Над 150 общински здравни заведения се дофинансират с пари от ведомството, отделно субсидирани "отгоре" са държавните, университетските и ведомствените лечебници. Така че ако за тях се отделят повече средства и им се помогне да поизчистят задълженията си, автоматично ще се вдигнат и заплатите.

Лечебниците в икономически изостаналите и труднодостъпни райони също задължително трябва да бъдат приоритетно финансирани. В гилдията се говори, че млад лекар не иска да стъпи в Северозападна България, ако не получи поне 1000 лв. стартова заплата и що-годе нормални условия (и апаратура) за работа. Такива заплати в общинските болници обаче не се предлагат. Проверка в една от електронните трудови борси показва, че лечебниците в "дълбоката провинция" не могат да отпуснат повече от 700-800 лв. дори за доказан в специалността си медик. Някои дори не обявяват възнагражденията, може би от страх, че никой няма да ги потърси.

В София, Пловдив, Бургас и Варна таванът за месечен доход в "бюджетните" болници е 1000-1200 лева. На този фон частниците предлагат начални между 1500 и 3500 лв., плюс много по-добри условия за работа, смени и социални привилегии. И затова никак не е чудно, че вътрешната миграция на лекарите е само в тази посока. Липсват и обявите с петцифрени суми, каквито у нас със сигурност получават лекари (на щат), които се броят на пръстите на двете ръце. Това неравенство няма как да бъде премахнато нито със здравни карти, нито с консолидации между болници и промяна в статута им. Реалната цел е поне да се доближим до "златната среда".