Личният инспектор на министъра


Показах, че българинът е брутално ограбван



страница4/11
Дата21.04.2017
Размер0.62 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Показах, че българинът е брутално ограбван


Елизабет Дафинова

Банкеръ  стр. 13,14  



Веселин Марешки е роден на 26 март 1967 г. Във Варна.

Завършва математическа гимназия, а след това учи три години инженерство в Москва, но се дипломира в Технически университет - Варна. Влиза във фармацевтичния бизнес в началото на 90-те години, собственик е на аптеки в повечето големи градове на България. Притежава дялове в 46 компании с разнородна дейност. През 2015 г. влиза в бизнеса с бензиностанции. Бил е общински съветник и заместник-председател на Общинския съвет в морската ни столица. На местните избори през 2011 г. се явява като независим кандидат за кмет на града и стига до балотаж с номинирания от ГЕРБ Кирил Йорданов.

- Г-н Марешки, защо решихте да се кандидатирате за президент?

- Първо, искам най-накрая да има един нормален президент, който да е представителен и да не кара обикновените граждани да се срамуват. Но основното е: да направим така, че хората в България да живеят добре и да не искат да емигрират. Никой не може да живее добре - колкото и да е богат, ако около него хората не са доволни.



- Нали знаете обаче, че няма изгледи да спечелите.

- Не знам кой ви го каза това. Те и във Варна така говореха, когато се кандидатирах за кмет като независим, пък после трепереха до последно... И Бойко Борисов дойде да подкрепя Кирил Йорданов. И накрая -след няколко месеца, го изгониха от ГЕРБ, въпреки че опорочиха изборите, и загубих балотажа. В крайна сметка аз давам шанс на себе си - да гласувам за някой нормален човек, и на нормалните хора - също да имат избор. Иначе те пак няма да отидат да гласуват.

Вие защо мислите, че нямам шанс? Плевнелиев е много добър ли? Или Първанов?

- Още не е сигурно, че Плевнелиев ще се кандидатира пак, както и Първанов. Но си мисля, че и лявото, и дясното ще се опитат да извадят силни, харизматични кандидатури.

- Откъде да ги извадят? От нафталина? Нали трябва да ги имат. Те трябва да са публични личности, да са в ръководствата на партиите. Ако пък победят с фалшифициране на изборите, то народът трябва да се разбунтува или да не се разбунтува, но да си търси правата.



- Кога един бизнесмен решава да влезе в политиката или поне да се намеси?

- В случая аз не влизам като бизнесмен. Но когато съм бил бизнесмен и съм се намесвал, е било, когато виждам, че политиците не си гледат политиката, а се опитват да станат бизнесмени. И опорочавайки законите, правят така, че да не може да се развива нормално бизнес в България. Но аз този етап съм го минал в предните си битки.

Сега влизам в политиката като общественик, приключвам с бизнеса. Един човек не може да направи промяната, но аз искам да давам идеите за това, че в България да може да се прави нормална политика и да се работи и живее нормално. С бизнеса с горивата, с лекарствата показах, че това е възможно. Ако българите ми дадат шанс, ще им покажа, че мога да направя така, че в България да се живее по-добре.

- Какво искате да кажете с това приключвам с бизнеса"?

- Това означава, че съм си разпродал дяловете във всички фирми. Не съм аз лицето, нито собственик и управляващ на фирмите. Аз съм идеолог. Както съм идеолог и в политическата борба, в която искаме да се включим, за да покажем нашите качества и възможности за промяна на ситуацията в България.



- Не се ли страхувахте за себе си, за живота си, когато направихте дъмпинг на горивата, тъй като засегнахте много големи интереси, които и КЗК не посмя да пипне и да признае, че има картел?

- Не само КЗК, никой не посмя да засегне тези интереси. Това не е дъмпинг, а реална пазарна политика. Такива глупости за дъмпинг и че всеки момент ще фалирам говореха и конкурентите ми в лекарствата. Нито бизнесът ми с лекарства фалира, нито ще фалира този с горивата. Просто показах, че българинът е брутално ограбван в много неща. Той всъщност прекрасно си го знае, затова бяха и протестите. Ние показахме наяве, че това е така. И дадохме на хората реални доводи да продължат да се борят и да търсят правата си.



- Имате ли охрана? Не се ли страхувате?

- Не, нямам. Сама виждате. Може би съм единственият, който ходи без охрана. Сигурно се страхувам, но нямам време да мисля за това. Мисля за по-ложителните неща. Моята нагласа, начинът ми на живот е такъв - ако правиш нещо добро за много хора, положителната енергия, която се натрупва в пространството от всички тези хора, които са доволни и отидат на църква да запалят една свещичка за тебе, тя се събира и те пази.



- А какво очаквате от референдума, който инициирахте?

- Идеята за референдума е, че българите трябва да се вземат в ръце и да постигнат такива закони, които да защитават техните интереси. И да не допускат възможността други бизнесмени да ги ограбват по този начин. Тоест чрез референдума трябва да принудим държавата да предприема такива законодателни мерки, че максималната надценка във всяка част от веригата в търговията с горива да доведе до максималната цена, но всички да продават под нея, не и над нея. Тоест дори в един момент да се наговорят и да продават на максимални цени, те да бъдат регулирани от държавата. Както е със закона за лекарствата. Там има производител, вносител, дистрибутор, аптека. При горивата е абсолютно същото - има си производители, вносители, дистрибутори на горива, бензиностанции. Да не може дистрибуторът да сложи повече от 5 стотинки надценка примерно. Всичко може да се пресметне, да се види колко са разходите по веригата. И бензиностанцията да не може да сложи повече от 15 стотинки надценка. Но няма как да има 50 или 70 стотинки надценка в бензиностанцията за бързооборотна стока. Това е брутално ограбване.



- Все пак въпросите за цената на горивата, на лекарствата или кой колко аптеки да има не са предмет за референдум. Те се решават с други механизми, най-вече пазарни?

- Да, де, но защо тогава го има този начин на ценообразуване при лекарствата? Именно за да не се стигне до злоупотреба. И след като е направено за лекарствата, не виждам защо да не стане и за бензина, и за дизела.



- Но това въпрос за всенародно допитване ли е?

- Не, това е въпрос на законодателството. Но след като законодателят не го решава, народът трябва да предизвика вземането на такова решение чрез референдум.



- Нали знаете, че референдумът е най-добрият начин един народ да се самонакаже.

- Не. Защо?



- Защото и народът взема грешни решения.

- Да, но няма на кого да се сърди след това. Той, като гласува за парламент, също взема грешни решения и си носи кръста. Швейцарците да не са по-умни, че си решават всички наболели въпроси с референдуми и нямат такива проблеми и притеснения?



- Тук обаче опираме до манталитета - на швейцарците и нашия.

- Да, де, но не може вечно да стоим като роби и да си мислим, че всички други са по-умни, а ние не сме дорасли още за пряка демокрация. Всички управляващи досега са се погрижили народът да бъде докаран до едно скотско положение да се бори само за насъщния. Аз много харесвам една максима, която определя какво значи да живееш. Да живееш означава да се бориш: робът - за свобода; свободният - за съвършенство. Когато споделих тази мисъл с една моя по-мъдра приятелка, тя ми каза: българинът още се бори за насъщния, да оцелее, той даже не може да тръгне да се бори за свобода. Тоест по-зле сме и от роба. И за това не е виновен народът, а този, който го поставя в такава ситуация да се бори за насъщния си и да не може да мисли за нищо друго, за нищо възвишено, за никаква промяна, освен за това дали днеска ще има какво да яде.



- Защо искате депутатите да са 120 вместо 240? Нищо няма да се промени, ако те са същите некачествени хора. Освен това ще приемат глупави или лобистки закони с по-малко гласове, тъй като кворумът ще е по-нисък.

- Точно така. Нашият основен мотив за намаляването на броя е, че ако са 120, мнозинството ще е 60 души и те няма как да бъдат анонимници, всички ще бъдат разпознаваеми. Когато са много, в парламента влизат 10-15 нормални политици, а всичко останало е пълнеж. На тези хора нито някой им научава имената, нито е чувал изказванията им, нито знае какви са възгледите им. Има такива, които само натискат бутоните и вземат пари на гърба на българския народ. А намаляването на броя на депутатите ги прави много по-мажоритарни. Тогава всички партии ще се стремят да извадят много по-качествени кандидати, за да се борят буквално за всяко място. И тези хора ще седят в Народното събрание с имената си, а не с анонимността си. И много по-трудно ще могат да бъдат купени.



- Искате да се отнемат и субсидиите на партиите. Но навремето беше решено те да получават такива, за да не бъдат зависими от бизнес или престъпни интереси.

- Практиката показа, че БСП, както си вкараха автогол с 30-те мажоритарни кандидати през 2009 г., така си вкараха автогол и със субсидиите. Първите избори, които спечели която и да е партия след въвеждането на субсидиите, вече й дават такова финансово преимущество, че никой друг не може да излезе срещу нея.

Представете си, че сте демократично мислещ човек, не сте доволен от никого и с ваши съмишленици правите партия. Излизате на избори и се сблъсквате със 100 милиона субсидия. Нямате никакъв шанс. Искам да кажа, че откакто бе въведена субсидията, бе убита демокрацията. Тоест оттогава изборите се печелят лесно и постоянно от една партия. И не само защото е най-добрата. Просто тези пари, които получава, са толкова много, че могат да купят абсолютно всичко по пътя си - и избори, и изборни комисии...

- Искате също така депутатите да нямат никакъв имунитет. Те в момента имат само функционален, за да могат да си вършат работата, но подлежат на наказателна отговорност. Видяхте, че Волен Сидеров получи наказания по четири дела.

- Беше наказан, след като му бе снет имунитетът от народните представители. Но по всяко едно обвинение имунитетът се снема отделно. За това се създава комисия, която заседава няколко дена. След това въпросът отива в пленарната зала и целият парламент се занимава с него, вместо да прави закони. То е ясно - че като е извършил престъпление, ще му вземат имунитета. Е, защо трябва да го има тогава този имунитет? Който е извършил престъпление - като всеки нормален български гражданин, директно отива и си носи наказателната отговорност. Ако решението се взема бързо, за няколко часа, няма проблем. Но депутатите десет дена се занимават с имунитета на Сидеров. И след два дена - още едно обвинение. Хайде пак - всичко наново. Я си представете десет депутати с по 10 обвинения! На практика парламентът няма да може да работи.



- Ще оцелее ли тази управленска коалиция, или вървим към предсрочни избори?

- Не може да се каже дали ще има предсрочни парламентарни избори, преди да минат президентските. Те ще бъдат лакмус какви са настроенията сред народа. Ако ГЕРБ спечелят, няма да има предсрочни избори. Ако не спечелят, задължително ще има. Ако спечелят трудно, може и да има, може и да няма.






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница