Личностно развитие



страница1/3
Дата24.07.2016
Размер439.42 Kb.
#3586
  1   2   3

Сп. "Личностно развитие", октомври 2015 г.



Свободното движение на работниците изисква координиране на социалното осигуряване

Таня Йовева
Все повече хора пътуват в чужбина, търсят възможности за оцеляване. Обикновено в развитите страни при добър шанс те намират високо платена работа, квалифицират се, издържат семействата и близките си. Затова се налага час по-скоро да бъде уеднаквено законодателството в Европейския Съюз. Оказва се, че много са ключовите проблеми, когато хората решат да се пенсионират и да се завърнат в родната си страна. По принцип всички, които работят легално, могат да разчитат на сигурно пенсионно осигуряване. В някои страни като Гърция много се забавя изготвянето на документите. Но всички добре знаем, че все още дискриминацията е в ход, когато реши чужденец да си търси работа официално. В Испания например половината българи работят официално, а останалите в сивата икономика. Проблеми има и при използването на Европейската здравна карта. Ако три месеца не си бил в страната поради различни обстоятелства, нямаш право да ползваш тази карта. Тези и още други проблеми бяха предстсвени на международната конфернция за свободно движение на пазара на труда, организирана от Европейската мрежа – ФРЕСКО (FRESSCO). Тя е създадена в Белгия по проект на Правния университет в Гент. Неин координатор за България е проф. Катя Владимирова – национален експерт за страната ни към мрежата от експерти по вътрешна мобилност в ЕС.

В тази организация членуват експерти от 32 страни. Години наред се занимава с изследвания в Европейското пространство за свободно движение на хората. Подготвя и доклади по поръчка на Европейската комисия.

На форума присъстваха юристи и специалисти от различни институции. Поставени бяха много въпроси, защото темата вълнува хората, тъй като проблема е актуален и търси отговори в областта на социалното осигуряване. Интерес предизвикаха докладите на проф. Константинос Кремалис от Гърция и Карлос Гарсия де Кортасар от Испания и двама представители от Европейската комисия - Йоана Казановска и Албрехт Оттинг. Последните двама работят в главна дирекция по заетостта и основно отговарят за координиране на работниците и социалната сигурност. Те изнесоха доклад за новите промени в социалното осигуряване. Мариана Всилева от МС към дирекция „Координация по въпросите на ЕС”, представител на организацията Солвит (SOLVIT), говори за свободното движение на хората в чужбина и проблемите, с които те много често се сблъскват и даде практически примери за процедурите на Българския СОЛВИТ център, свързани с координацията на социалната сигурност. Представителката на Форума за Европейски политики –Павлина Попова, юрист по образование - много подробно описа законодателството в страната ни по отношение на социалното осигуряване. Тя обърна внимание на регламентите на ЕС за координация на българската съдебна практика – предизвикателства и решения. Всяка година прави мониторинг на Европейските политики, които се реализират в България. Според нея координацията е нещо много важно, както и анализа и оценката на въздействие върху гражданите. За това трябва да отговаря на техните потребности.

Кодекса за социалното осигуряване се е променял 115 пъти. Само през 2010г е получил 10 изменения, а през 2015 – 6. Безспорно са необходими ясни концепции за развитието социалното осигуряване.

Всички присъстващи бяха единодушни с тезата, че в Европейския Съюз е необходимо да се изгради стройна система за уеднаквяването на законодателството и създаване на единен пазар на труда.

Хората на свободното движение имат права и те са преносими. При пенсиониране от Социалноосигурителния институт може да се изискат по официален път необходимите документи от работодателите в другите страни, за да получат необходимото обезщетение. Съответно всеки пенсионер може да избира в коя Европейска държава да получава пенсията си.

На никой не може да бъде отказано обезщетение за това че живее в друга държава.

Съветът на ЕС нееднократно е изтъквал необходимостта от добра преценка на всеки отделен случай, което е огромно предизвикателство за администрациите на социалното осигуряване в държавите при съответното обезщетение.


Сигурни ли са жените осигуряващи нашата сигурност в МВР

Таня Йовева

Фондация „Общество и сигурност” с директор Радостина Якимова представи резултати от изследване на равнопоставеността на половете в МВР. Това бе направено по проект, спечелен от „Фонд за жените”. На срещата присъстваха работещи в МВР и студенти от Академията. Да си полицай е призвание. Не всеки може да работи на терен и затова присъстващите предложиха да има пробен срок на желаещите да работят на терен, който да бъде 6 месеца, за да може всеки да провери себе си. Предпочитанието е мъже и жени да работят на терен по двойки. Изненадах се много, когато разбрах, че в академията постъпват тези младежи, които силно искат да бъдат полицаи. Кристиян Николов от Монтана сподели: „За втори път тази година кандидатствах в Академията на МВР, защото това бе моята мечта и ме приеха. Миналата година отидох при приятели в Испания, но разбах, че там не е моето място и отново се върнах в България. Нищо по-благородно няма от това да помогнеш на човек и да го спасиш. Ние младите също смятаме, че трябва да настъпят големи промени в МВР и те да бъдат позитивни. Промени трябва да има и в образованието ни и да се обърне по-голямо внимание на практиката, а не на теорията, за да можем още от рано да навлезем в работата”.

В проучването са участвали 222 човека. Едва 4% са жените, заемащи оперативни длъжности. Най-висок дял е в Столична дирекция на вътрешните работи – 20%. В определени структури преобладават мъжете – 98% и при подбор на персонал се предпочитат мъже. Притеснително е , че работещите в МВР застаряват и само 8% са младите хора от 26 до 30 години.

Служителите на МВР осигуряват повече средства в семейството си от техния партньор в живота. Разбрах нещо много интересно – когато и двамата родители работят в МВР са намерили приемлив начин за отглеждането на децата си. Като са на работа, други колеги, които не са на смяна им вземат децата, за да се грижат за тях. Създали са си така-наречената Комуна.

Нетната заплата на служителя е между 650 и 1200лв. Няма дискриманация по отношение заплащането. То е еднакво по отношение на позициите, които заемат мъжете и жените.

Данните, които са предоставени от Дирекция: „Информационно – аналитична дейност” , са следните: 28 са Дирекциите в МВР. Общият брой служители са 47 440. Жените са над 10 800 или 23% от общия брой. 165 са жените работещи на терен до 25 години. В главна Дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението” работят най-малък брой жени. Категорично се е потвърдила хипотезата за закрилническо отношение на мъжете към жените. На телефонна линия 112 работят представители от МВР, предимно жени, които умеят добре да слушат и да асимилират казаното от клиентите. Жени преобладават и в отдела на разследващите полицаи, защото работата е на нормиран работен ден и е предимно административна.

Дискриминацията по пол , възраст и етнически признак е много малко като преобладава тази по възраст. Не съществува различно заплащане и критерии за кариерно развитие за двата пола, но има разлика при мотивацията за постъпване на работа. Голяма част от жените постъпват на работа в МВР, защото това им дава сигурност – излизат по майчинство и знаят, че няма да бъдат съкратени, имат сигурен доход и работно място. За съжаление интервюираните споделят, че нямат кариерно развитие. Липсват конкурси за повишаване на нивата и прозрачното им провеждане. Ясно се заявявя, че израстването в длъжност не зависи от качествата и уменията на служитиля, а от близостта с началника и политическото ръководство. Шейсет процента от хората в МВР са с висше образование, което говори, че може да се помисли за издигане на кариерното развитие на служителите и за организирането на квалификационни курсове и обмяна на опит с развитите страни.

Напоследък много се говори за подобряване условията на труд на работните места. Аз самата съм правила много интервюта с полицаи в различни градове на страната свързани с домашното насилие и се оказва, че тези хора , за да могат да работят, си носят от дома си химикалки , хартия и пишещи машини, а помещенията, в които работят са под всякаква критика. Слушам, че някои полицаи, прокурои, съдии не си вършат работата отговорно по отношение на станалите убийства и други тежки престъпления. Това говори, че както всички негативни неща в страната и тези се вършат, защото извършителите са сигурни, че няма кой да инспектира работата им или това ако се прави е формално.

Нека всички да си пожелаем да работим така, както ни диктува съвестта и дълга, за да потръгнат нещата и в нашата страна.

Първа изложба на незрящия фотограф – Стойо Петков

Таня Йовева
За неговата изложбата чух по програма „Хоризонт“ на БНР и го потърсих. Тя бе показана в Музеен център за съвременна история – Пловдив. От разговора със Стойо Петков разбрах, че е много борбена личност и вярвам ще успее да организира изложба и в София, за каквато той мечтае.

Стоййо Петков е завършил средното си образование в частна английска гимназия и фотографски курсове. Това много му помага да разширява дейността си и в чужбина и да рекламира България с хубавите си фотоси. Още от малък обича да снима, да събира календарчета и картички и така обиква фотографията. Усилената работа започва от 2008г. Заедно с родителите си – бизнесмени – обикалял България. Снимал е природните красоти, връх Ботев, Родопите и какво ли още не. Всичко интересно, което му попадне под обектива влиза в неговите снимки. Сега на изложбата си е представил 35 фотоса.



Посетил е и много европейски градове като Виена и Париж, където е заснемал замъци, архитектурните особености на градовете. Не е пропуснал и Охридското езеро. Той е с 15% зрение и добре знае, че трябва да работи много повече от другите, за да успява да се доказва. Остатъчното зрение му помага да извършва поставените си задачи и да върви уверено напред . Амбицията, упоритостта му са верен негов спътник в живота . Не са малко хората, които му помагат. Редом с него върви и един спортен клуб. Заедно с членовете му той обикаля страната и чужбина.

Ежедневието на Стойо Петков е напрегнато. По цял ден той прекарва пред компютъра – работи с международни сайтове – предлага снимки. Благодарение на добрата фотографската програма обработва снимки, каталози, плакати. Чрез снимки отрзява и актуални събития. По-трудно му е да работи с живи хора. Снима артисти от театрални спектакли. Една от тях е Бойка Велкова от пазарджишкия театър. Предлага проекти за плакати.

От него разбрах, че е самоук. Самоук човек, който знае какво иска и как да го постигне. Повечето хора в днешно време са объркани и им е трудно да се справят с предизвикателствата на живота, а ето че Стоюйо Петков, лишен от по-голямата част от зрението си, постига желани резултати в работата си с много усилия и хъс.
Той се стреми да бъде стриктен в професията си, изисква от себе си, за да бъде безупречен фотограф. Безспорно младостта му дава сили и желание да работи и твори в своята област. От снимките представени на изложбата, най-много харесва Пловдивския амфитеатър, Охридското езеро с пейзажите около него, големите катедрали и храмове. Благодарен е на своите родители, които са го възпитали в труд и постянство. Те обичат да пътуват и той винаги е с тях.


Срещнах ви с един човек, за когото зрението не е пречка за постигане на желаните мечти. Фотографията за него е голямата му страст, която му показва как да се развива и утвърждава като млад талант. Не случайно е заслужил своите първи успехи. Нека му пожелаем едно прекрасно щастливо бъдеще с приятелка до себе си!

Равнопоставеността между половете ще бъде включена във всички държавни политики

Таня Йовева
Равнопоставеността между половете ще бъде включена във всички държавни политики според вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Това той заяви по време на изнесеното заседание на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към Министерския съвет, на което бе обсъден проектът на закон за равнопоставеност между жените и мъжете.

Всички добри идеи ще бъдат включени в проекта, който екипът на МТСП ще подготви за обществено обсъждане. Министърът подчерта, че приемането на този нормативен акт е приоритет за българското правителство.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров акцентира върху значението на равнопоставеността между половете за постигане в Европейския съюз на икономически растеж.

Той представи данни на Националния статистически институт, които отчитат тенденция към намаляване дела на заетите жени у нас. Средната работна заплата на жените е по-малка в сравнение с тази на мъжете, отчита статистиката. През 2012 г. разликата в заплатите е около 21%, а през 2013г. намалява до 20%. Заетостта на мъжете е най-висока в преработващата промишленост и строителството, докато търговията, образованието, хуманното здравеопазване и социалната работа са преобладаващите сфери за заетост при жените.

Изнесеното заседание на Националния съвет се осъществява с финансовата подкрепа на програма ПРОГРЕС на Европейската Комисия по проект „Равенство във вземането на решения в икономиката”. Проектът цели да подпомогне националната политика за равенство между половете, като насърчи равнопоставеността между жените и мъжете във вземането на решения в икономиката.

ПРОЕКТОЗАКОН ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И МЕРКИТЕ ЗА ПОДКРЕПА – НЕОБХОДИМОСТ ИЛИ СРЕДСТВО ЗА СТРЕС
По проект „Овластяване на полагащите дългосрочна грижа в семейството", Фондация "Център за изследвания и политики за жените" проведе диалог на тема "Нуждата от промени в българското законодателство, които биха облекчили полагащите грижи в семейството - обмяна на опит от правни и социални казуси от практиката". Проектът на ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА И МЕРКИТЕ ЗА ПОДКРЕПА бе представен в София, Велико Търново и Карлово.

Той засяга полагащите дългосрочна грижа. Неформалната дългосрочна грижа за недееспособни възрастни или хора с увреждания в семейна среда затруднява, а често прави невъзможно съчетаването на професионалния и семейния живот, води до влошено здраве и социална изолация на онзи, който я полага. Полагащите грижи сами се превръщат в уязвима група, която е „невидима” за обществото.

Проектът „Овластяване на полагащите дългосрочна грижа в семейството" (С грижа за грижа) се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Дискусията предостави възможност за обсъждане на проекта на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа и казусите, свързани с бъдещото му прилагане. Той засяга хората, които полагат грижи за свои близки, които в резултат на интелектуално затруднение, психично разстройство или деменция, изпитват сериозни затруднения да разбират естеството на своите решения и на последиците от тях при извършване на конкретни правни действия. 
Сложни са действията предвидени в Закона, за човека, които ще бъде обслужван от дадено лице или близки хора. Това кой ще го обслужва ще се решава от кмета на общината или от съда, който на всеки две години ще се събира и ще обсъжда кандидатите, които ще полагат грижи за хората с увреждания. Сериозно трябва да се помисли по този закон, защото процедурите, които ще трябва да се извършат са много сложни и изискват не само време, но и средства, които едва ли в повечето случаи хората с увреждания имат. Те нямат необходимата юридическа подготовка, нито възможностите да решават как да живеят. Не е гаранция, че и неправителствените организации ще имат капацитета да им помогнат успешно.

Нека по-добре да им помогнем и да им окажем подкрепа вместо да ги натоварваме с излишни задължения.



Председателят на БЧК с награда за милосърдие и хуманизъм
На VI Балкански конгрес по история и философия на медицината (Пловдив, 23–25 октомври 2015 г.), председателят на Българския Червен кръст Христо Григоров бе удостоен с престижната награда на Балканската Асоциация по История и Философия на Медицината „ЗЛАТНА ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА” за проявено милосърдие и хуманизъм в медицинското образование, здравеопазването и обществото.

Присъденото отличие е високо признание за дългогодишния принос на Христо Григоров като председател на БЧК при утвърждаването на непреходните принципи и ценности на хуманитаризма.



КРЪВОДАРЯВАНЕТО - ПРОЯВА НА ХУМАННОСТ

Таня Йовева
Управителният съвет на Българския червен кръст се отнесе с уважение към дарителите на кръв от цялата страна. Председателят господин Григоров връчи плакети на дългогодишни кръводарители. Това бе едно признание за желанието на тези хора да бъдат полезни на нуждаещите се. Знаете ли, че всеки ден в България 600 души се нуждаят от преливане на кръв, от които 200 деца. Затова попитах някои от кръводарителите какво ги е подтикнало да даряват кръв. Напоследък се говори ,,че е полезно да даряваш кръв „защото се чувстваш по-здрав» и организма се обновява.

Разговарях с няколко дарители на кръв. Попаднах на изключително културни хора с чувство на отговорност към съдбата на другите.

Таня Димитрова от Ямбол се оказа много разговорлива. Жена на средна възраст с три деца. Те също през този месец са дарили кръв. По професия тя е икономист-счетоводител и работи в община Тунжа.

Тя се чувства морално удовлетворена от себе си. Според нея да даряваш кръв е житейска философия. Таня е израстнала в голямо семейство и много добре разбира какво означава грижата за другия. Повече от 30 години Таня е дарителка на кръв, защото добре осъзнава какво значи да бъдеш полезен на другия до теб. За нея в българина дълбоко е заложено милосърдието. Боли я това, че в тази държава липсва контрола и институциите, които да упражняват този контрол. Щастлива е, че нейните три деца са останали да живеят в България. Но за съжаление държавата не прави необходимото младото поколение да остане в родината си. Иска и се да вярва, че най-после българина ще вдигне глава, защото е равностоен гражданин на Европа. Ние имаме заложби и можем да се гордеем с много неща. Както напоследък младите ученици и студенти показват това в различни олимпияди.

Българинът трябва да се приема такъв какъвто е, да обича себе си. Опасява се, че стара Европа иска България да стане старческия дом в семейството на Европа.

Ние трябва да си подредим вътрешната политика и да гордеем, че сме българи и да се възползваме от това, което ни предлага външният свят. Таня смята, че популяризирането на каузата ще спечели много привър­женици.

"Дари кръв - спаси живот". Това е нещо, което всеки трябва да носи в сърцето си, а да не разчита на показност. Миналата година Таня е получила признание от областната управа, „а сега този плакет”- казва тя - „е за младите хора в региона, които ще бъдат доброволци”.

Ето какво сподели и Иво Йорданов от Варна - оперен певец. Повече от 17 години дарява кръв. През март за 30-ти път е дарил кръв. Когато става пълнолетен Иво се почувствал човек, който може да прави всичко - да кара кола, да дарява кръв. „Благодарение на хематолога доктор Стефанова и на останалите в екипа той продължава да бъде дарител. Хората от хематологичния център той чувства, като приятели. В живота си Иво се стреми преди всичко да показва добрина. Не го прави за показност, но по-важното е, че оказва помощ на другите хора в трудни за тях моменти. Освен икономическата в България духовната криза е голяма и не искаме да помним заветите на нашите деди. Променяме се все по-рядко слушаме народните песни, играем народните танци и забравяме какво значи да дариш от сърце своята кръв.

При нас дойде и Йордан Григоров от Шумен. Той вече има 27 кръводарявания. И е родител на две деца. За първи път получава признание от Председателя на БЧК – г-н Григоров и е много благодарен и развълнуван за вниманието, което му е оказано. Започнал е да дарява кръв когато е станал пълнолетен. И оттогава редовно дарява кръв, защото го прави с любов и желание. Отзовава се всеки път когато му се обадят от хематологичния център.

С радост приема факта, че е сред 15-те номинирани дарители в страната. Галя Григорова е ръководителя на центъра по хематология, която добре го познава и разчита на него в трудни ситуации. Прави му впечатление факта, че е номинирана и жена от Враца, която е била 165 пъти кръводарител.

Истинско признание е това, че все още има добри хора, които не се колебаят да правят добро и да връщат хората към живота.



Таня Боргоджийска – за изгубеното детство и намереното бъдеще
Детство мое, реално и вълшебно,

детство мое, така си ми потребно.

Все се мъча света да обгърна

яхнал пръчка при тебе да се върна.

Ралица Петрова – журналист
Пълно е с деца. Те тичат, смеят се… Лудуват под жарките лъчи на слънцето. Само тя стои настрана. А така й се иска да бъде като връстниците си… Да не се чувства различна… Какво е да имаш детство не като другите? Какво е да ти се иска да поиграеш на гоненица, а да се задъхаш само докато се наведеш да завържеш връзките на обувките си? Какво е да изгубиш майка си, когато си на осем, а самата ти не се чувстваш добре? Оставяш ли се на течението, или продължаваш да се бориш? На чия помощ разчиташ? За пръв път гласчето на Таня Боргоджийска се чува на 5 април 1989 г. в родилното отделение на пловдивската болница. Тя е сладко бебе като всички останали. Радостта на семейството й обаче е помрачена от един немаловажен факт – малката принцеса има сърдечен проблем. От този момент започва адското ходене по мъките. Болниците се обикалят една по една… Още ненавършила годинка, на Таня е направена сърдечна операция. След интервенцията обаче щастието е пълно, защото се оказва, че тя е абсолютно успешна, като сърцето на малкото момиченце се възстановява напълно. И все пак: „.Детството ми не бе никак лесно,защото не бях като останалите деца. От I до началото на IV клас буквално живеех в санаториум за сърдечно болни в град Банкя”, разказва днес 26-годишната Таня. И продължава: „Там бях под постоянен лекарски надзор. Там учех. Прибирах се вкъщи само за ваканциите. Най-тежки бяха налаганите ми ограничения. Забраняваха ми се физически натоварвания, трябваше да избягвам слънцето, защото често ми течеше кръв от носа… А за едно 10-годишно дете, заобиколено от свои връстници, които нямат проблеми със здравето, е много трудно да изпълнява тези забрани“. През този тежък за малкото момиче период, животът му поднася още един непосилен удар. Едва 8-годишна Таня губи майка си, която се разболява от рак на гърдата. „Семейството ми се състои от баща ми, баба ми и брат ми. За съжаление майка ми почина от рак на гърдата, когато бях на 8 години, но за щастие имам страхотен баща, леля и баба, които не позволиха на мен и брат ми да усетим нейната липса. Баща ми е строител, а брат ми работи в районната ферма. Двамата се грижат за мен и баба. В общи линии най-обикновено българско семейство, като изключим приключенията, които са имали и продължават да имат покрай мен и с мен“, не спира разказа за живота си Таня. Въпреки всички перипетии, през които трябва да премине, Таня учи и завършва средното си образование в професионалната гимназия в град Раковски, където живее, специалност "Моделиране и изработване на облеклото от текстил". „Откакто се помня съм имала проблеми като задъхване, лесно изморяване, ниско кръвно дори и 1 - 2 припадъка, но с годините тези симптоми започнаха да се усилват. Всяка година ходех на контролни прегледи в София, за да следят състоянието ми и всяка година отговорите на лекарите за моите оплаквания бяха едни и същи: ''Нищо ти няма, сърцето ти е напълно здраво''. А аз се чувствах все по-зле и по-зле. Бях стигнала до там, че на всеки 10 - 15 крачки трябваше да спирам, за да си почивам, въпреки че вървях като костенурка. Изморявах се дори когато се навеждах да си завържа обувките, или сутрин докато се обличах. А докторите ми казваха, че съм напълно здрава“, спомня си Таня. Стига се до там, че казват на леля й, че всичко е на психическа основа. Според „видни специалисти“ момичето симулирало симптомите, защото търсело внимание. Затова трябвало да се консултира с психолог. За щастие семейството ми не им се върза и продължи да ме води на контролни прегледи, допълва Таня. Годината е 2008-а. Таня навършва 18 години и сменя кардиолога си. Тогава идва новият шок. Лекарят обяснява на момичето, че не само е болно, но и страда от рядко заболяване. Поставената диагноза е „Белодробна артериална хипертония“. „Кардиоложката беше много изненадана, че съм издържала толкова време без абсолютно никакви лекарства. Защото освен всичко друго, предишните доктори не ми бяха изписвали и лекарства. Чувствата, които изпитах, бяха едновременно на объркване и облекчение. Облекчение, че все пак не съм луда и наистина ми има нещо“, връща се в миналото Таня. Облекчението от поставената диагноза и съпътстващото объркване продължават. Следват контролни прегледи на всеки три месеца, както и нови, и нови лекарства, защото старите вече не действат. Състоянието на Таня се влошава, независимо от лечението. Тя не може повече да продължава по този начин. И въпреки че е повече от очевадно, че е необходимо предприемането на нещо радикално, последвалата новина идва като ужасяващ шамар. Оказва се, че единственият шанс на Таня да продължи да живее е… трансплантация на бял дроб. Тези думи тя чува през декември 2010 г. на поредния контролен преглед. „Уау!!! Трансплантация на бял дроб!!! Представи си ужаса, който изпитах при произнасянето на тези думи. В първия момент се попитах: ама правят ли такива трансплантации въобще? Тогава за пръв път осъзнах колко съм зле и през какво ще трябва да мина, ако искам да живея“, разказва Таня. Момичето посреща Новата 2011 година вече включена в българския списък на чакащите за белодробна трансплантация. Четири години по-късно – през декември 2014 г., вече е включена в европейския списък. В България все още такива трансплантации не се правят, затова Таня заминава за Виена, Австрия, където са капацитетите в тази област и хората, които „могат да правят чудеса“, както самата тя казва. Българката трябва да е на разположение във всеки един момент при подходяща донорска ситуация. Нейното чудо се случва на 31 юли 2015 г. Таня се сдобива с чисто нов, здрав бял дроб. „Първото нещо, което почувствах, когато се събудих в интензивното след операцията, беше облекчение, че най-после се свърши и вече дишам нормално. Същевременно не можех да повярвам, че е истина и в мен има нещо чуждо, което едновременно е мое и не е и на което дължа живота си. Казах си: "Таня, ти успя! Жива си и сега вече е време да живееш истински!“, разказва тя. И не скрива радостта си от факта, че се възстановява успешно и с цялото си сърце благодари на семейството, близките и приятелите си за подкрепата и обичта, която са й дали, и без която, по думите й, едва ли е щяла да се справи. Затова на всички страдащи, не само от редки заболявания, Таня казва никога да не допускат да останат сами в болката и борбата си; да не отхвърлят помощта на семейството, близките и приятелите си, защото „оставайки сами с болката и проблема, състоянието, в което се намирате, само ще се влоши и задълбочи. Не позволявайте на отчаянието да ви надвие, винаги носете усмивка върху лицето си и никога не си и помисляйте, че не бихте се справили. Защото човешката природа е уникална и сам по себе си човек е способен на всичко, стига да го иска и да го повярва“. Таня е изключително борбен човек. Без детство като другите, днес вече тя има шанс да изживее изключително настоящето си и да крои планове за бъдещето си. И въпреки че първата година след трансплантацията ще е свързана с възстановяването й, тя няма търпение да се завърне в България, да се събере отново със семейството и приятелите си. След което ще научи немски език, а може малко и да попътува… Дотогава ще препрочита любимата си книга на Иво Иванов „Кривата на щастието“, ще слуша последната песен, която я е завладяла, най-малко 10 пъти един след друг и ще повтаря любимата си максима: никога не забравяй кой си и откъде си тръгнал…
Каталог: documents -> 6426
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”
6426 -> Списание на национален Алианс за Развитие Основен акцент: Проблемите на хората с увреждания
6426 -> Тема на броя


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница