Личността на исус христос

За идването на Месия се говори още в началото на историята на човечеството; за Него мечтаеха патриарсите и пророците / Евреи 11:13; Йоан 8:56 /. Неговият ден на посещение очакваха с еднакво нетърпение вековете от Адам и Ева до Йоан Кръстител. Някои искрени, но погрешно ориентирани израилтяни, все още Го чакат.

Той дойде за кратко време между нас и си отиде / Йоан1:14; Деяния 1:3 /, като остави незаличими следи в съзнанието, в съвестта и в поведението на Своите последователи и обещанието Си да се завърне отново / Йоан 14:1-3; Деяния 1:11 /.

Въпреки всички опити на Сатана да осуети или, най-малкото, да отсрочи Неговата мисия, Исус преодоля всички препятствия и примки. В по-късните епохи на световната сцена си дадоха среща северното езичество и фанатизираните християнски общества на изток и запад. Но сиянието от лъчезарната Личност на Исус Христос не се затъмни нито от тях, нито от себичното юдейство или мрачното мюсюлманство. Не бяха в състояние да хвърлят сянка върху нея и многобройните мистични течения на Изтока, както и тенденциите на философите от западните цивилизации да отрекат съществуванието на Исус Христос, Който е “същият вчера, днес и през вековете”. / Евреи 13:8 /.

Той е не само Цар, но и единственият Син на Бог Отец. Чрез Него беше създадено всичко : и видимото и невидимото. Исус е преди всичко и всичко се сплотява чрез Него, защото Отец благоволи да всели в Него съвършената Си пълнота / Колосяни 1:19 /. Исус е ТВОРЕЦЪТ НА ВСЕЛЕНАТА . Бог Отец чрез Него създава световете / Евреи 11:3 /.

Много малко знаем за отношенията между Божия Син и Бог Отец. Известна представа ни дават някои загатвания на Исус – Йоан 10:30. При друг случай Той заяви на Филип : “Който е видял Мен, видял е Отец.” “Всичко, което има Отец, е Мое.” От друга страна, Той пояснява, че е дошъл между хората с определена задача: да изпълни волята на Отца Си, Който Го е изпратил. / Йоан 5:30; 7:16; 8/18 /. И както някога Той поръчителстваше за Своя посланик пред Израилевите старейшини и пред Фараона, по същия начин сега Отец свидетелства за Него: “Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.” / Лука 9:36; 3:22 /.

Исус често мечтаеше за връщането Си при Своя Отец. Когато страдаше от човешкото неразбиране и ограниченост, Той се обръщаше към Отца Си : “Защото си Ме възлюбил преди създанието на света !” Спасителят е имал ясна представа за славата, която е притежавал при Отца Си. И както всеки син се гордее с баща си, така и Божият Син заявява : “Отец Ми работи до сега и Аз работя!”

Още като дванадесетгодишно дете Исус държеше на Своя Небесен Баща и пред земните Си родители : “Не знаете ли, че трябва да се намирам около дома на Отца Си.” Веднаж Той се зарадва особено – Бог Отец беше изявил превъзходната Си сила и бе разкрил на простите рибари неща, които мъдрите и разумните хора на земята не знаеха / Лука 10:21 /. Исус б сигурен, че Небето ще Го чуе да събуди Лазар / Йоан 11:42 8/. И когато всички Го огорчаваха, хулеха и биеха, връзката Му с Отец Му даваше кураж /Лука 23:24 /. Последните думи на издъхващия на кръста Спасител отново бяха отправени единствено към Неговия и нашия Отец / Лука 23:46 /.

Тази особена връзка между Сина и Отец не се поддава на човешко описание. На Небето цари хармония, която за мнозина е непонятна, невероятна, дори невъзможна. Ние даже не сме в състояние да си обясним защо и как бе временно смутена тя от първия ангел, Луцифер, “Синът на зората”, който от носител на светлина, радост и щастие се превърна в противник, увличайки след себе си една трета от небесното войнство. Най-мъдрият, най-силният и най-прекрасният ангел бе свален на земята за определено време, докато той и привържениците му получат заслужената си окончателна присъда.

До каква степен са се уповавали на това обещание Адам и Ева проличава от текста в Битие 4:1. След смъртта на Авел те намериха утеха в раждането на Сит / Битие 4:25 /.

По-късно тази тема бе разгледана значително по-подробно. Месия щеше да дойде по линията на четвъртия син на Израил – Юда / Битие 49:8-10 /. Тук става вече дума за определени страни в характера на Исус Христос, Който беше наречен СИЛО или МИРНИЙ. Значително по-късно Исая Го нарече “КНЯЗ НА МИРА”, а самият Той казва за Себе Си, че е дошъл да вложи мир, спокойствие в сърцата на последователите Си / Йоан 14:27 /. От друга страна, Той е определен като “Лъвът от Юдиното племе”. Тук за пръв път се загатва за Неговия особен, царски произход. Исус често говореше на тази тема, която разви по-определено пред Пилат / Йоан 18:36,37 /. Що се отнася до самия Юда и неговите потомци, бъдещето му бе точно предсказано – нямаше да липсва скиптър там до идването на “Сило”. Това беше повторено и чрез Валаам: Числа 24:17. Скиптърът на Израил щеше да се издигне над Моавските князе и над Ситовите синове, защото щеше да изгрее “ЗВЕЗДА ОТ ЯКОВ” Тази звезда можеше да се вземе и в буквален смисъл / Матей 2:2 / и в преносен – за Исус / Откровение 22:16 /.

Моисей не остана равнодушен към проблема за Месия. Към края на своя забележителен живот той спря вниманието на съвременниците и потомците си върху предстоящото явяване на един пророк из средата на Израил, който щеше да говори думите, които сам Бог щеше да вложи в устата му – Второзаконие 18:18,19. Той щеше да бъде подобен на Моисей и в същото време щеше да се различава от него, защото нямаше да бъде обикновен пророк.

Исая разкрива някои от особеностите на поведението на Месия и на Неговите имена : Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на бъдещия век, Княз на мира ... Той загатва дори, че ще се роди едно особено Дете, Син, Който ни е даден. Неговото раждане щеше да бъде едно изключително знамение, което непременно трябваше да насочи вниманието на всички поколения върху специалната Му личност / Исая 7:14 /. Колкото и невероятно да звучи всичко това в нашите уши, както и да се противопоставя нашият разум, все едно – това Дете, този Син на Израил нямаше да има земен баща, защото имаше вече Баща на небесата. Беше Му необходима само майка и Той я получи в лицето на МАРИЯ, годеницата на ЙОСИФ / Лука 1:27 /. Ангелът я назова “благодатна”, защото Господ беше с нея. Думите му я смутиха, защото тя беше още девица, но поръчението беше вече дадено: Синът й трябваше да бъде наречен ЙЕШУА или ИСУС – на гръцки / Лука 1:31-33 /. Давид щеше да Му бъде праотец – сам Бог щеше да Му предостави престола на Давид. Той щеше да царува над Якововия дом до века и царството Му нямаше да има край. За да не се изненада в очакванията си, Мария беше предупредена от ангела – Лука 1:35. Тя щеше да стане майка на Божия Син. Елисавета, жената на свещеника Захария, я нарече благословена между жените, защото и плодът на утробата й беше благословен. Мария повярва и се изпълни с радост от тази вест. Тя даде простор на своето въодушевление и щастие : Лука 1:46-55. По-късно, след раждането на Исус, Неговият баща и настойник, Йосиф, беше също така предупреден от ангел Гавриил и беше подробно уведомен за случилото се и относно собствените му задължения и участие в момента и в перспектива – Матей 1:20-23.

Израил получи точни указания относно Месия, Който трябваше да се роди във Ветлеем, а не някъде другаде // Михей 5:2. В Даниил 9:24-27 беше пророкуван 40-годишният период за съграждането на Ерусалимския храм след разрушаването на първия храм от вавилонците. В същия текст беше посочена и годината, когато щеше да се яви Месия Вождът и че в средата на 70-тата седмица Той щеше да загине, но не поради Своите грехове, а заради народа Си / ст.26 /. Точно тогава щеше да престане жертвата и приносът, т.е. щеше да настъпи краят на цялата жертвената система в Израил, понеже тя символизираше Него, ИСТИНСКАТА ЖЕРТВА, Божият Агнец, Който щеше да бъде пожертван за греховете на света, за всички хора, а не само за юдеите!

Исая допълва : “Кой е повярвал известието Му ?” Та Месия нямаше външен вид, който отдалеч да привлече вниманието, нито нещо специално във външността Му, за да грабне въображението – Исая 53:1. Напротив, Той щеше да бъде презрян и отхвърлен от хората, човек навикнал на печал и скърби, съвсем незабележителен – Исая 53:2,7. Дори когато бе посрещнат тържествено по време на пасхалните приготовления от ерусалимските жители и гости с възгласите : “Осанна на Давидовия Син !”, пак се намериха някои първенци, които се опитаха да отровят тези Негови кратки мигове на радост.

Колко бързо се промени настроението на тълпата ! На другия ден вместо “Осанна !”, тя викаше “Разпни Го !” Псалмопевецът Давид описва 1.000 години по-рано обстановката и атмосферата на Голгота в Псалм 22:6,9 : “Упова на Господа ! Нека Го избави сега !” Те Го ругаеха и гледаха на Него с презрение. Учениците Му се бяха пръснали и скрили. Само Йоан беше останал и подкрепяше съкрушената Мария, чието сърце “меч щеше да прониже” / Лука 2:35 /. Като че ли никой не си спомняше вече за Него, като че ли всички Го бяха забравили / Захария 11:12,13 /. Пророкът не спира поразителното изясняване на нови подробности, и то векове по-рано. Дори престоят на Исус в гроба беше предварително определен – три денонощия ! / Матей 12:40; 16:21; 17:23; 20:29 /. Сатана нямаше да успее да Го задържи. Когато беше изхвърлен от небесата, той загуби правото си да се явява пред Бог Отец, но все още можеше да отива при Сина / Йов 1:6 /. След Голгота обаче той загуби и тази възможност. Дори един ангел беше вече по-силен от него, някогашният носител на лъчезарното име Луцифер, носител на светлина, предводител на всички ангели, включително и на този / Гавриил, неговият заместник /, който отвали камъка на запечатания гроб на Йосиф и призова Божия Син към живота и славата.
КАКВО МИСЛЕХА СЪВРЕМЕННИЦИТЕ ЗА ИСУС ?
Някои си представят личността на Исус Христос съвсем ограничено. Според тях Той бил изключителен човек, социален реформатор, дори революционер. Други Го смятат – без всяко основание – за индийски маг, дори факир. Трети подхвърлят на съмнение фактическото Му съществувание – за тях е по-лесно да отрекат присъствието Му в историята, отколкото да вникнат в принципите Му и да приемат Неговото учение. Човешкото въображение няма граници, и ние не бива да се изненадваме от подобни тенденции на отрицание, както и не трябва да се влияем от фанатизма на някои категории “Негови последователи”. За да бъдем и останем възможно по-обективни, най-добре ще бъде да се насочим към Неговите съвременници.

Библейският доклад е така непосредствен и убедителен, че бихме допуснали грешка, ако се опитаме да го предадем със свои думи. Нито един юдейски първенец не се е съмнявал в съществуванието на Исус Христос. Обратно – именно Неговото присъствие е смущавало всички книжници и фарисеи и то от часа на Неговото раждане.

ИРОД се изплаши за престола си и реши да унищожи физически царствения Младенец, роден във Витлеем. И, за да не стане случаен пропуск или грешка, той нареди да се избият всички невръстни деца до 2 годишна възраст. Колко много майки бяха разплакани за цял живот ! / Православното предание ги пресмята 14.000, но това просто не е възможно /. Изпълниха се думите в Еремия 31:15. Тази безсмислена жестокост беше инспирирана от Сатана – Ирод беше само неволното и нещастно оръдие в случая / Матей 2:3, 7, 8, 13, 16 /. Йосиф и Мария останаха в Египет до смъртта на Ирод. След това се заселиха в Назарет, край Генисаретското езеро. Печалната слава на Назарет се носеше из цяла Юдея / Йоан 1:46 /. Дори един истински израилтянин, в когото Исус не откри никакво лукавство, Натанаил, се усъмни, че човек може да живее там и да излезе неопетнен. Именно тук Исус прекара дълги години, през които честните жители така свикнаха с Него, че не виждаха нищо особено в този Човек. От тук тръгваха Йосиф и Мария за Ерусалим по време на Пасха, а когато Исус навърши 12 години, заведоха и Него. Още при първия случай те Го загубиха, за да Го намерят едва след 3 дни в храма., в дома на Неговия Отец. Ние съжаляваме искрено, че докладът за следващите Му години / от 12 до 30 годишна възраст / е съвършено лаконичен – Лука 2:51,52. Не много време след това прекрасният човек, възпитателят и настойникът на Божия Син , Йосиф, почина. Исус остана само с майка Си и с братята Си, синовете на Йосиф от първия му брак. Хората от Назарет обаче продължаваха да Го наричат сина на дърводелеца Йосиф.

Не разполагаме с библейски данни за живота на Исус след 12-годишната Му възраст чак до 30-тата Му година. И това е достатъчен аргумент за някои дръзки умове и въображения да сметнат – според тях убедително – че Той е бил именно в Индия и там е научил цялата източна мъдрост.. Но Неговите съвременници и съграждани са били на съвсем различно мнение. Те бяха искрено изненадани, дори очаровани от първата проповед на този 30-годишен Човек, Който израстна неусетно край тях, без самите те да забележат нещо особено в Него. Те бяха поразени в първия момент, но след това бяха осенени от една мисъл: “Но това е Йосифовият Син, дърводелският син ! Нали същият който работеше с дърводелеца толкова години наред ! Та Той израстна между нас ... Кога успя да научи всичко това ? ... / виж Лука 4:22 ; 4:16-30; Марко 6:1-4; Матей 13:54-57 /.

Проблемът за произхода на Исус Христос е интересувал не само потомците на юдеите и християните до наши дни, но също и Неговите съвременници. Ако жителите на Назарет са били категорични, че “Той е дърводелецът, синът на Мария” /Марко 6:2/, то другите хора са се интересували и от духовното Му призвание. Веднаж самият Исус зададе този въпрос на учениците Си: Лука 9:18. И те Му предадоха вълненията всред общественото мнение. Мнозина Го смятаха за възкръсналия Йоан Кръстител, други – за Илия, трети – за някой от големите пророци. Може би не е излишно да повторим, че става дума за една определена Личност, тази на Исус Христос, а не просто за едно име, натрапено и изкуствено закрепено на водоразделната линия в човешката история. Ако Той би ни задал днес същия въпрос : “Според както казват хората, кой е Човешкият Син ?”, ние бихме отговорили бързо и лесно, защото се касае за мнението на другите хора. Но ако ни се зададе вторият въпрос : “Според както ВИЕ КАЗВАТЕ, кой съм Аз ?”, явно бихме се затруднили, ако трябва да бъдем докрай искрени и честни. Отнася се вече не просто до един формален отговор, а за нашето лично отношение към Божия Син, към нашата собствена съдба тук на земята, а и след това. Ние не можем да премълчим, че повечето хора, и то вярващите през вековете, ЗНАЕХА ЗА ИСУС, НО НЕ ГО ПОЗНАВАХА, не Го отделяха от много други личности в историята на църквата.

Но вижте как спонтанно, точно и от сърце отговори Петър : “ТИ СИ ХРИСТОС, СИНЪТ НА ЖИВИЯ БОГ !” По същия начин разсъждаваше и самарянката, която беше смутена, а след това и разтърсена от събеседването си с този юдеин, който се оказа Месия. Тя повярва и изяви убеждението си пред всички, които бяха развълнувани от нейната трогателна изповед. Те я познаваха като блудница, а сега за пръв път я видяха в нова светлина. Те разбраха, че се е случило нещо особено, просто невероятно. /Йоан 4:29/.

Но книжниците и фарисеите не се сепнаха и продължиха да служат на Сатана. След като многобройните им хитро скроени примки не доведоха да определени резултати, те решиха да минат във фронтално настъпление, без оглед на последиците. Първосвещеникът Кайафа стана изразител на техните настроения /Йоан 11:50/. Заговорът беше организиран, но те не бяха в състояние да открият Исус и дори се тревожеха, че може би Исус няма да дойде за Пасхата. Юда Искариотски реши да им помогне срещу 30 сребърника – всъщност той само им посочи мястото, където беше неговият Учител /Йоан 11:47-57; Марко 14:55-64; Матей 26:3-5, 59-88/.

Интересно е и становището на ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ, римският управител и върховен съдия в Юдея. Той беше убеден, че Исус е невинен, че тълпата беше подкупена да скандира : “Разпни Го ! Разпни Го !” Той се позамисли след предупреждението на жена си /Матей 27:19/ и въпреки това не Го освободи, а само демагогски си изми ръцете. Пилат е доказана личност в историята, дори се знаят подробности относно изпадането му в немилост и фаталния му край, от който той смяташе да се избави, и затова лекомислено пожертва едни невинен живот – този на Исус ! В същото време един римски стотник публично призна вярата си в разпнатия Божи Син / Марко 15:39/.

Въпреки всички явни доказателства, един от учениците, Тома, се усъмни. Той искаше да постави пръста си в раните на Спасителя и чак тогава да повярва. Неговото желание беше изпълнено буквално. Тома се ужаси от себе си, особено след думите на Исус – Йоан 20:29. Подобна е горчивата опитност на мнозина, които търсят знамения, подобно и на Ирод, там, където трябва да упражнят вяра. Лука 23:8. Тома разбра урока, така както и Петър не забрави своя. Тома стана ревностен апостол и занесе евангелската вест чак до Индия.

В деня на възнесението учениците Го видяха да се скрива от погледа им, но веднага бяха успокоени от двама ангели, че “Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива на небето.” / Деяния 1:9-11/.

Исус им обеща, че ще отиде при Своя Отец, за да им приготви място и след това ще се върне, за да ги вземе при Себе Си там горе. Това четем в Йоан 14:1-3. Този път обаче Той ще дойде с цялата Си слава и величие, заедно с всичките Си ангели. Той ще бъде видян от всяко око – Откровение 1:7. Божият Син ще бъде посрещнат с радостно възклицание от събудените от смъртния си сън верни Негови последователи през вековете и от останалите живи, които не са приели белега на звяра / 1 Солунци 4:16,17/. А онези, които са от другата Му страна – Матей 25:31-33 – ще Го посрещнат съвсем различно - със страх и ужас /Откровение 6:16,17/.

Тогава всички ще получат окончателен отговор на въпроса : “Кой е Христос !” Тогава вече никой няма да се съмнява в съществуването на Неговата Личност ! Не, тогава всеки ще понесе последиците от своя собствен избор !