Life without strife joyce meyer

Преди аз непрекъснато се борех с нещо или с някого. Не разбирах същината на капана, в който ме бе примамил сатана. Обичах Бога, бях новородена, бях кръстена в Святия Дух и Бог ме бе призовал да Му посветя живота си в служение. Живеех обаче в раздори.

Библията говори доста по въпроса за препирните и раздорите, които всъщност представляват едно и също. Вярвам, че и вашите очи също ще се отворят и докато четете тази книга вие ще видите по-ясно от всякога пагубните и опустошителни последствия от препирането. Молитвата ми е да видите последиците толкова ясно, че раздорът никога вече да не остава неразпознат и непобеден в живота ви.

Днес духът на раздор унищожава църквите даже по-бързо, отколкото Бог успява да ги съгради. Хиляди бракове завършват с разводи поради духа на раздора, Хората боледуват заради стреса, на който са подложени, докато са впримчени в ежедневните свади. Мнозина жертват благополучието си или губят работата си заради това. Не едно бизнес начинание се намира на прага на фалита поради действието на този дух. Хиляди деца изпадат в състояние на бунт и объркване поради раздора.

Всичко това непрекъснато се случва около нас и все пак хората не виждат причината за своите проблеми. По какъв начин се вмъква сатана? И то в ежедневието на християните, които уж трябва да са предпазени от отрицателните неща?

Той получава достъп до живота ви посредством раздора!

Не е необходимо раздорът да ни унищожава. Исус ни даде Своя мир за наша защита. Словото казва, че трябва да "оставаме в мир" (Изход 14:14) и да оставим "мирът да бъде съдия" във всяка ситуация (Колосяни 3:15). Ние трябва да "търсим мира и да се стремим към него" (Псалм 34:14) и да "създаваме и да поддържаме мира" (Матей 5:9).

В Божието Слово се съдържат прекрасни обещания за мирните хора. Едно от тях се намира в Псалм 37:37. "Забележи непорочния и гледай праведния; защото миролюбивият човек го очаква щастлив край". Помислете за миг! Миролюбивият ще бъде щастлив!

Праведноста, мирът и радостта са наследството на вярващия. Божието царство се състои от тези три неща, но малцина, които твърдят, че Христос е техен Спасител, действително опитват от тези облаги в ежедневието си. Сатана им краде мира. Той подмамва, лъже и заблуждава вярващите поради липсата им на знание или чрез нежеланието им да приложат знанието, което имат.

Ако живеете във вражди, чрез тази книга това ще стане явно. Ще се научите да побеждавате духа на враждата и да живеете мирно така, както Бог желае от вас.

Шлемът на гордостта Чукът на осъждението

Нагръдникът на нечестието Наметалото на заблудата

Мечът на огорчението Обущата на гнева

Щитът на омразата Изговаряйки лъжи

ЕДНО

ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА РАЗДОРА
ДУХЪТ НА КРАМОЛНИЧЕСТВО е изпратен от ада със задачата да унищожава всичко по пътя си. Въпреки че не виждаме този дух, ние можем да се научим да разпознаваме признаците на неговото присъствие. Вярвам, че раздорът всъщност представлява заяждане, спор, разгорещени кавги или прикрито ядовито отношение. В речника раздорът е определен като "борба; разгорещени спорове, често придружени от насилие; ожесточени разпри; противоборство между съперници или вражда". Ето и някои други думи, с които можем да опишем раздорите: "кавга, съперничество, крамола, караница, разправии, дрязги, разногласие".

Мнозина живеят в поражение точно поради духа на раздор, но не разпознават, че той е коренът на техните проблеми. Някои вярват, че зад поражението стои дяволът, но не съзнават, че те самите му осигуряват достъп чрез вратата, която му оставят отворена.

Един господин, който от много години редовно посещава конференциите ми, ми разказа една случка. Тя ще ви помогне да разберете опасността от раздорите. Една вечер този мъж и жена му спорили доста ожесточено. С настъпването на нощта Святият Дух подбудил мъжа да се помири с жена си. Той му припомнил стиха от Писанието, където се казва, че гневът ни трябва да трае до залез слънце (вижте Ефесяни 4:26).

Той знаел как е правилно да постъпи, но плътският му инат и гордостта му го притискали и яростно се опитвали да му попречат да го стори. Мятал се и се въртял в леглото и не можел да заспи. Около 2 часа сутринта Господ му проговорил и казал: "Искам да ти покажа на кого си позволил да влезе в дома ти. "

Във видение му се явил огромен свиреп демоничен дух, който носел тежки доспехи. Човекът виждал всяка отделна част от въоръжението му и разбирал символичното й значение. Духът носел шлема на гордостта и нагръдника на нечестието, меча на огорчението и щита на омразата. От пояса му висял чукът на осъждението. Носел наметалото на заблудата и краката му били обути в ботушите на гнева. Той влязъл, изговаряйки лъжи (виж илюстрацията на стр. 6).

Раздорът отваря вратата за всякакви проблеми.

Знаем, че повече от половината от всички бракове завършват с развод. Мога убедено да заявя, че разкъсването на семейните взаимоотношения се предшества от многобройни разпри. В момента, когато виждаме един младеж да проявява непокорство, той вече е преживял и изтърпял стотици кавги и е гледал и слушал как родителите му непрестанно спорят и се заяждат.

Домашната атмосфера, която е изпълнена с прикрит гняв, вместо с мир, отваря врата за непокорството у децата. Те се бунтуват просто защото средата, в която живеят, е неподходяща. Дълбоко в себе си те знаят, че нещо (раздорът) не е нормално, ето защо се бунтуват срещу него. Отявленият бунт обаче се насочва срещу всичко. Насилието, в което са живели, ги разгневява. Младежите смятат, че целият им живот е объркан. За тях сякаш нищо няма смисъл и затова в поведението им се проявява дълбоко вкоренено огорчение. Децата не зачитат наказанието от родителите, защото са ги приели за хора, които не могат да се справят с нищо. Смятат, че родителите им са некомпетентни да ги наставляват.

Преди години, когато още не се бях справила с причините за крамолничеството в собствения си живот, често мъмрех децата си за същото поведение, каквото показвах и аз. Не допусках обаче никой да ми го заяви. Тъй като лесно се ядосвах, в по-голямата част от времето бях ядосана. И въпреки това, когато някое от децата ми проявеше гняв, аз го наказвах за това му поведение. Как можех да очаквам децата ми да ме уважават и да ми се доверяват, да приемат наставленията ми, когато аз самата ги учех на лошо поведение чрез собствения си пример?

Да наставляваш детето с думи, без да подкрепяш поучението си със съответното поведение, повече вреди, отколкото помага. Детето се обърква и се бунтува, когато родителите изискват от него да прави нещо, което и те самите не правят. Ако майката принуждава дъщеря си да чисти цялата къща, а тя самата не пипва нищо и непрекъснато цапа, а оставя другите да почистват, дъщеря й може и да свърши работата, защото е принудена, но в сърцето си тя ще се разбунтува срещу такова възпитание. Същият принцип важи и при враждуването. Атмосферата на постоянни караници в дома създава обстановка без любов и мир.

Това не означава, че родителите, които от време на време спорят пред децата си, ще породят бунт у тях. Почти във всяко семейство понякога се появяват несъгласия. Въпросът обаче е как родителите се справят с тях. За децата е здравословно да виждат, че на всеки се случва да спори, след това да признае, че не е прав и своевременно да помоли за прошка.

Години наред препирните често гостуваха в нашия дом. От ранно детство до 18-годишна възраст, когато напуснах дома си, аз бях обект на сексуален, физически, словесен и емоционален тормоз от страна на баща ми. Живеех в насилие и гняв.

Заради насилието, което бях преживяла в дома си, цялото ми детство бе изпълнено със страх, стеснение и срам. Баща ми ме контролираше посредством гняв и заплахи. Той никога не ме принуждаваше със сила да му се покорявам, но ме караше да се преструвам, че делата му ми харесват. Вярвам, че това, съчетано с моята неспособност да изразявам истинските си чувства, бе причина за дълбоките рани, които носех.

Изнесох се, когато баща ми бе на работа. Омъжих се за първия младеж, който прояви някакъв интерес към мен. Новият ми съпруг бе манипулатор, крадец и мошеник и постоянно беше без работа. Веднъж ме остави в Калифорния само с десет цента и кашонче газирана вода.

Вследствие на това отношение станах гневна и избухлива. Имах много вътрешни проблеми, които се проявяваха във взаимоотношенията ми с хората. Да го кажа направо, с мен бе много трудно да се живее.

Но докато връзката ми с Господа растеше, аз започнах да жадувам за мир. В мига, в който вече непреодолимо гладувах и жадувах за този мир, Святият Дух започна да ме поучава относно раздора и опасностите от него. Научих се да го разпознавам и да се съпротивлявам на дявола още в самото начало. Сега вече гледам на раздора като на зараза - опасен неприятел, който ще ме унищожи, ако не му се противопоставя. След една от проповедите ми към мен се приближи млада жена и ми разказа как тя и цялото й семейство са били освободени чрез касетите ми с поучение относно раздора. Тя сподели, че след като ме е чула да поучавам върху раздора, Бог й е открил как поколение след поколение този дух е мамил цялото й семейство. Всички те живеели в непрекъснати противопоставяния и раздори, братята не се понасяли, сестрите се карали ожесточено, а децата мразели родителите си. Тази жена бе закупила цялата поредица с поучение върху тази тема и започна да изучава въпроса. Научи се бързо да разпознава този дух и да му се съпротивлява. Животът й се изпълни с мир и един след друг роднините й също бяха освободени от същата истина.

Ако следвате Словото Ми, тогава сте наистина мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. (Йоан 8:31-32) Вярвам, че много от вас, които четете тази книга, ще прозрете истината, че препирането е един от прикритите ни врагове. Често хората спорят за дребни неща - неща, които дори нямат голямо значение. Когато се намеси кавгата, всичко сякаш излиза от контрол. Тогава хората се вбесяват, но по-късно често не могат дори да си спомнят как точно е започнало всичко.

Съпругът ми Дейв и аз сме се научили да разпознаваме симптомите както в дома ни, така и в нашето служение. Двамата работим заедно в служението и трябва да вземаме много решения. Тъй като характерите ни са различни, често се случва да не мислим еднакво по определен проблем или да не виждаме нещата по един и същ начин.

Обсъждаме много неща, но ясно разпознаваме момента, когато в нашите спорове се намесва раздорът. Ние полагаме големи усилия, за да не го допускаме във взаимоотношенията си и в служението.

Справяме се както с раздорите, така и с хората, които сеят кавги. Раздорът е дух, който се нуждае от човек, за да получи достъп. Когато в служението ни "Живот в Словото" идват да работят нови хора, по време на тяхното обучение ние им казваме, че няма да търпим раздори. Насърчаваме ги да внимават, когато ги порицават или наказват, защото това би могло да отвори вратата за вражди. Съветваме ги да отиват със своите мнения при Господа, а не при останалите работници. Обучаваме ги да ходят в любов към другите служители, да изобилстват с милост и бързо да прощават оскърбленията.

Никога не трябва да забравяте, че раздорът е дух, изпратен от ада да нанесе опустошение на всяка област в живота ви. Ако желаете да ходите в победа, научете се да разпознавате духа на раздор и да му се противопоставяте. Можете да започнете, като застанете срещу него в молитва, но освен това ще се наложи да се научите да му се противопоставяте така, както това е описано в Ефесяни 6:12.

Ние не се борим срещу плът и кръв (не се сражаваме с физически противници), но срещу началствата, срещу властите, срещу (господстващите духове, които са) световните управители на настоящата тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесни (свръхестествени) места.

ДВЕ

ОТКЪДЕ НАВЛИЗА ДУХЪТ НА РАЗДОРА?
СЪЩЕСТВУВАТ ТРИ ВРАТИ, които се отварят, за да дадат достъп на духа на раздор в живота ни. Това са вратата на устните ни, нашата гордост и споровете. За да се съпротивим на раздорите, трябва да се научим да заключваме тези врати и да отказваме да ги отваряме, когато врагът се опита да навлезе в живота ни чрез препирните.
ВРАТАТА НА УСТНИТЕ НИ
А езикът е огън; (той е) цял свят от нечестив, поставен между телесните ни части, който заразява и покварява цялото тяло и запалва колелото на живота ни (кръговратът на човешката природа), а самият той се запалва от ада (Геената). (Яков 3:6)

Погрешните думи, изговорени на грешното място, наистина могат да разпалят огън. Колкото повече погрешни думи изливаме върху огъня, толкова повече ще се разпалва той. С годините се научих да си затварям устата. Единственият начин, по който можете да спрете огъня, е да премахнете горивото. Спрете да го подхранвате.

Много спорове могат да бъдат избегнати, ако някой просто реши да не казва нищо повече. "Мек отговор отклонява яростта, а оскърбителната дума възбужда гняв" (Притчи 15:1) и "Благият език (с из-целителната си сила) е дърво на живот" (Притчи 15:4). Думите съдържат сила! Но тази сила може да е или съзидателна, или разрушителна. Думите могат да станат проводници на Божията сила или на силата на сатана. Благият език притежава изцелителна мощ. Мекият отговор внася мир всред бъркотията.

Когато усетя, че раздорът е застанал на прага на устните ми, ставам много по-внимателна. Ако продължа да говоря, подбирам думите си грижливо. Съзнавам, че трябва да съм внимателна с тона, жестовете си и езика на тялото. Когато се подчиниш на подтика на Святия Дух, това винаги ще доведе до победа. Но когато се инатим и настояваме на своето, каним дявола да ни атакува.

Дейв и аз сме се научили да се вслушваме в Святия Дух за тези неща. Понякога се случва просто да не сме съгласни един с друг. Дейв е човек, с когото лесно можеш да се разбереш. Всъщност той е много сговорчив и лесно се приспособява. Но съществуват определени въпроси, по които и двамата си имаме мнение и никой не би могъл да убеди другия в противното освен Самият Бог. Понякога Бог убеждава Дейв, а понякога - мен.

Ако аз притискам Дейв и продължавам с опитите си да го убедя, в живота ни навлиза кавгата. Научила съм, че ако се смиря под мощната ръка на Бога и чакам Него, Той и само Той е в състояние да убеди съпруга ми в определени ситуации. Предпочитам да живея в мир, вместо всеки път да постигам своето.

Нека думите ви да извират от мъдростта вместо от емоциите.

Съществуват моменти, когато трябва да се изправим срещу някого, но е изключително важно да ходим в мир и във всеки миг да сме чувствителни към Святия Дух. Понякога аз не желая да се справя с някой въпрос, но Бог ми показва, че трябва да го направя. Случва се обаче и да избухна и да ми се иска да кажа на някого, че няма вече да позволявам да се държат лошо с мен и да ме използват. Но независимо колко много ми се иска да се противопоставя на този човек, Святият Дух непрестанно ми повтаря да оставя всичко така.

Не подхранвайте огъня и не отваряйте врата за препирни. Езикът е в състояние да разпали нечисти пламъци в живота ни. Но дори когато погрешните думи вече са разпалили пламък, правилните думи, или мълчанието, могат да го угасят.

ВРАТАТА НА ГОРДОСТТА
От гордостта и нахалството произхождат само спорове, но проницателната и богоугодна мъдрост върви с благоразумните.

Притчи 13:10
Спомнете си, че споренето е раздор. Този стих ни казва, че раздорът навлиза през вратата на гордостта. Макар че първо неправилните думи отварят вратата за раздора, само гордото сърце може да откаже да замълчи в името на мира. Гордостта изисква да си кажа мнението; аз трябва да имам решаващата дума!

Гордостта не може да ме доведе до победа. Божието Слово ни учи, че тя е път към гибел. "Гордостта върви пред погибелта и високомерният дух - пред падането" (Притчи 16:18). Ако не сте готови да се смирите, няма и надежда за мир. Всяка година милиони семейства се развеждат, а единственият действителен проблем при много от тях е гордостта. Нито един от двамата не е могъл да каже "съжалявам". Нито един от двамата не е могъл да признае: "Не бях прав. "

Авдий 1:3 ни казва: "Гордостта на сърцето ти те е измамила. " Гордостта ще измами човека и ще го накара да мисли, че е прав, когато в действителност греши. Ще говоря по-подробно за тази измама в следващата глава.

Осъждението, критиките, клюките и клеветничеството позволяват на раздора да влезе, но всички тези неща са породени от гордостта. Осъждайки другия, ти все едно казваш: "Несъвършеният си ти!"

В Лука 18:10-14 намираме пример за това как гордостта и осъждението могат да ни погубят.

Двама мъже влязоха в храма (в ограденото място) да се помолят; единият бе фарисей, а другият бирник. Фарисеят се изправи суетно и започна да се моли пред и в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители (изнудвачи), мошеници (неправедни в сърцето и в живота си), прелюбодейци и особено не като този бирник. Постя два пъти в седмицата и давам десятък от всичко, което придобия.

А бирникът (едва) стоеше надалеч и дори очи не повдигаше към небето, а се удряше в гърдите и казваше: Боже, бъди милостив (благосклонен, снизходителен) към мене, който съм толкова порочен грешник!

Казвам ви, че този човек си отиде в къщи оправдан (опростен, извинен и стоящ право пред Бога), а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Забележете, че гордостта ни следва дори когато влизаме да се молим в тайната ни стаичка. Може да си мислим, че се молим за недостатъците на някой друг, а всъщност да действаме, подбудени от дух на осъждение и критика. Докато се опитваме да поправим друг човек, възможно е ние самите да бъдем заслепени за собствените си недостатъци от духа на гордост.
ВРАТАТА НА СПОРА
От историята знаем, че фарисеите са прекарвали много време в спорове относно Писанията. Една от думите, с които се дава определение на раздора, е спор. Християните доста често се впримчват в раздори, когато спорят върху Писанието. Един мисли едно, а друг вярва в нещо различно. Всеки от тях настоява на своето мнение и се опитва да убеди другия. Скоро след това между тях навлиза духът на раздор и взаимоотношенията им се разрушават.

Преди известно време наехме трима нови служители. И тримата бяха много млади и се нуждаеха от няколко години, за да израснат в Господа. Скоро след като започнаха работа, някои от другите служители в отдела ме осведомиха, че усещат раздор между тримата вследствие споровете им върху различни части от Писанието. Споровете, които се водят относно написаното в Библията, са в резултат на духовна гордост. Това е най-отвратителният вид гордост за Господа. Неговото Слово ни учи, че не трябва да спорим, да доказваме и да се препираме един с друг за първото място.

Дейв и аз говорихме с новите си служители и за щастие те лесно се поправиха. Вратата на спора бе затворена и раздорът секна.

Ако си мислим, че знаем всичко, то тогава не знаем нищо. Когато вярваме, че все още имаме много да учим и спрем да раздаваме мнения, най-накрая ще сме достигнали до мястото, откъдето започва знанието.

Защото бях решил да не зная нищо друго (да не съм запознат с нищо, да не показвам знанието си за нищо и да не съзнавам нищо друго) между вас, освен Исус Христос (Месията) и то Христа разпнат. (1 Коринтяни 2:2)

Павел не само че беше фарисей, но нарече себе си "син на фарисеи" (Деяния 23:6). Той бе един от главните фарисеи и бе изключително добре образован. И въпреки това той казва, че по-скоро би предпочел да забрави всичко, което някога си е мислел, че знае, за да С годините съм осъзнала, че ако искам да стоя настрана от гордостта, трябва често да се приковавам към кръста. Трябва да "познавам Христа и то разпнат".

Твърде често не разбираме значението на такива твърдения в Божието Слово, затова не ги забелязваме и изпускаме един много важен урок. В посланието към римляните се казва, че няма да царуваме с Него, ако не страдаме с Него.

И ако сме (Негови деца, то сме и (Негови наследници, наследници на Бога и сънаследници с Христа (споделяме Неговото наследство с Него; но трябва да споделим първо Неговото страдание, ако искаме да споделим и славата Му. (Римляни 8:17)

Сега се наслаждавам на славен мирен живот, но трябваше да премина през страданието, докато се науча да преглъщам гордостта си и да си държа устата затворена, когато Святият Дух ме напътства да го направя. Трябваше да се науча, че когато се мислех за права, най-често грешах.

ТРИ

МИСЛЯ, ЧЕ СЪМ ПРАВ, НО МОЖЕ И ДА ГРЕША
КНИГАТА НА ЯКОВ НИ УЧИ, че ако в живота ни има раздор и в сърцата ни гордост, гордостта ще се надигне точно тогава и ще ни каже, че ходим в истина, когато всъщност се заблуждаваме.
Но ако имате в сърцата си горчива завист (ревност) и крамолничество (съперничество, се-бични стремежи), не се хвалете с това, като по този начин пренебрегвате и лъжете спрямо Истината.