Ликвидирането на последствията от пожари при ураганен вятър е една много важна, трудно изпълнима и всеобхватна задача



страница1/8
Дата07.03.2022
Размер142 Kb.
#113844
ТипЗадача
  1   2   3   4   5   6   7   8
Курсова работа
Свързани:
Presentation Tema 1 P1 250119, Курсова работа ЛПБА-модул Аварии, 2.3 МЕТОДОЛОГИЯ ЗА ОЦЕНКА НА КРИТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА ОБЩИНСКО НИВО

Ликвидирането на последствията от пожари при ураганен вятър е една много важна, трудно изпълнима и всеобхватна задача. Познаването на процесите на горене, развитие на пожара, на ураганния вятър и съчетанието му с огъня при различните ситуации на горене, е задължително условие за предотвратяването на по-големи загуби и за успешното ликвидиране на последствията от ураганния вятър съчетан с огъня.
Понятието “пожар” означава стихийното разпространение и унищожителното действие на огъня, излизащ извън контрол от човека.
Горенето” е физикохимически процес с три характерни признака: химическо превръщане на веществата, отделяне на топлина, излъчване на светлина. За да има горене, са необходими: вещество, което може да гори; окислител; източник на възпламеняване. Между тези три условия трябва да трябва да има качествена и количествена връзка. Например, за да възникне горене, веществата трябва да бъдат нагрети до определена температура. Тази роля изпълнява източникът на възпламеняване, който може да бъде пламък, искра, нагорещено тяло или топлинно проявление на какъвто и да е друг вид енергия – химическа, механическа (удар, триене, сгъстяване) и др. За да има горене, горимото вещество и въздухът трябва да се намират в определено количествено съотношение. Това се отнася не само за горенето на газове, парни и прахови смеси, но и на твърдите тела, при нагряването на които не се отделя пари и газове. В последния случай това съотношение е валидно повече за кислорода във въздуха, който не трябва да бъде по-малко от определена стойност.
Горимите вещества могат да бъдат твърди, течни и газообразни. В зависимост от състава и строежа си твърдите се отнасят по различен начин към нагряваните. Някои от тях – сяра, каучук, стеарин – се разлагат, като се образуват газообразни продукти и твърд остатък – въглища.
При нагряване течните горими вещества се изпаряват, а някои се и окисляват. Следователно повечето горими вещества, не зависят от първоначалното си агрегатно състояние, преминават в газообразни продукти. При съприкосновение с въздуха те образуват горими смеси.
Важна роля за поддържане на горенето играе “пламъкът”, т. е. обемът, в които става химическото взаимодействие между реагиращите вещества. С пламък горят само онези вещества, които имат способността при нагряване да се разлагат или изпаряват, като се отделят пари и газове – дървото, хартията, каучукът, нефтопродуктите, тъканите, целулоидът, спиртът и др. Пламъкът се характеризира с височина, цвят и температура. Височината му зависи от скоростта на изгарянето и от количеството на горимите газове и пари. Тя може да бъде над 100 метра. Цветът му зависи от процентното съдържание на кислород и въглерод. По него могат да горящите материали. Температурата му при горене на различните вещества не е еднаква. Тя зависи главно от топлината, отделяща се при изгарянето на веществата, от скоростта на изгарянето и от димообразуващата им способност.
При открити пожари средната максимална температура за горими газове е 1200 – 1350◦C; за течности – 1100 - 1300◦C; за твърди органични вещества – 100 - 1250◦C. Цветът на пламъкът е по-безцветен, когато температурата е по-висока, тъй като изгарянето е по твърдо.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница