Лингвистични, паралингвистични и културноспецифични измерения на българо-немската комуникация в бизнес среда“

за дисертационния труд

„Лингвистични, паралингвистични и културноспецифични измерения на българо-немската комуникация в бизнес среда“

на ас. Гергана Фъркова

от доц. д-р Майя Долапчиева

Предоставеният на вниманието ни дисертационен труд на кол. Г. Фъркова представлява завършено, ясно и точно структурирано изследване, състоящо се от 6 пространни глави, разположени в 201 страници, като в 7-та са обобщени изводите и заключението. Отделно са приложени приносните моменти. Извън споменатия брой страници е налице и подробна библиография, обхващаща 146 заглавия, от които 41 на български език, 38 на английски и 67 на немски. Всички сравнения и анализи се опират на статистически данни, почерпани от авторитетни източници, както и на издирени и обобщени от дисертантката. Анализът на невербалната комуникация почива върху 38 жеста. Предвид многоаспектността на изследването считам, че обработеният лингвистичен материал е напълно достатъчен. Той обхваща 418 лексикални единици, от които: 16 пословици, 101 български и 51 немски фразеологизми, 104 български и 146 немски словни единици, подбрани от най-големия и най-представителен корпус за български език -„Българския национален корпус“ или издирени и обобщени от колегата в дейността й като преподавател на икономически немски за българи и на български език за германци.

В първа глава са описани целта и структурата на работа, като накратко е споменато и съдържанието на отделните глави. От самото начало се подчертава ролята на културно подплатения фон на комуникацията и паралингвистичните аспекти, които моделират съдържанието на съобщението и чрез правилното им интерпретиране се превръщат в част от междукултурната компетентност. Основният акцент пада върху проучването и съпоставянето на характерни особености на българската и немската култури, съответно на различията. Така търсенията на кол. Фъркова тръгват в посока на теоретичните постановки, които да подкрепят и практическото им приложение в създаването на база данни за развиването на междукултурни тренировъчни модели в бизнес комуникацията. Още тук се очертава и целта на проучването, защото именно доброто познаване на културната идентичност на събеседника води до развиване на успешни стратегии за постигане на поставените цели. Първа глава завършва с посочване на авторитетни статистически източници, откъдето са систематизирани данните за съответните сравнения и анализи.

В глава втора се изясняват понятията комуникация и култура, което е и теоретична основа на изследването. Посочва се дефиниция, в която „под комуникация се разбира процесът, при който двама или повече участници обменят помежду си информация (мисли, идеи, чувства) с цел предизвикването на определени реакции“. Това определение фиксира ясно рамката на ограничение в проучването, т.е. бизнес средата. Критично и аналитично са представени по-известните модели за тясното обвързване между комуникация и културна рамка на конкретната ситуация, макар и да отсъства експлицитна връзка между тях: от най-известния и най-цитиран математически модел на Шенън Уивър и формулата на Харолд Ласуел през двупосочния на Уилбър Шрам от 60-те години до този на немския психолингвист Teo Херман (1984) и на американския лингвист и философ Хърбърт Пол Грайс с неговите 4 максими за общуването (количество – качеството – връзка – начин). Именно той обръща внимание и на функцията на невербалните елементи в директната комуникация. - Тук бих искала да вмъкна едно уточнение относно формулата на Ласуел, която в течение на годините стигна до 12 въпроса с W или К за българския и продължава да намира широко приложение във всички естествени и социални науки като засяга преди всичко значимите знания. - Всички модели в проучването на кол. Фъркова са подкрепени с визуални схеми, които раздвижват и онагледяват изложението. По-нататък в подточка 2.1.3. Особености на междукултурната комуникация на базата на проучванията на американския антрополог Едуард Т. Хол, поставящ началото на „междукултурната комуникация“ като наука, Фъркова определя междукултурната комуникация като „процес на постоянен обмен на информация, на кодиране и декодиране на послания между най-малко двама участници, които обаче са от различни културни среди“ с уточнението, че „междукултурната комуникация е комуникация, при която културноспецифичните различия са релевантни за протичането на интеракцията и могат да повлияят правилното разбиране“. Това определение дава възможност да бъдат тематизирани причините за недоразуменията, както и да се типологизират възможните грешки, носещи културна оценъчност. В търсене на опорни точки за анализа на бизнес комуникацията Фъркова стига до теорията на американския учен в областта на комуникационните науки Лари Семовар и аксиомите на Паул Вацлавик и подробно разглежда тяхното приложение в контекста на бизнес комуникацията. Не отбягват от вниманието й и наблюденията на немския психолог Шулц фон Тун, който прецизира комплексния характер на съобщението като сложно съставно от 4 компонента. Как работи моделът на Шулц фон Тун Фъркова онагледява както чрез пример, анализ и решение на две типични ситуации на сблъсък между немската и българската култури в бизнес среда, така и графично.

Точка 2.2. разглежда понятието „култура“ като свръхкомлексно и кол. Фъркова възприема социално-антропологичното разбирането за културата като поведение (система от ценности, начин на мислене, образци, роли, йерархии, модели, знаци) със свой специфичен комуникационен код в рамката на конкретната обществена среда. А последният може да бъде усвоен и от чужденеца. Цитирайки сбитата дефиниция на Хофстеде тя извежда свое определение, откъдето следва заключението, че познаването на установените в дадена култура модели и норми водят не само до разбиране, но и до предвиждане на определени действия и реакции. По-нататък логично следват културноспецифичните измерения на поведението и междукултурните различия чрез съпоставка на известни концепции и модели: от културните параметри според съпрузите Флорънс и Клайд Клъкхон и Фред Стродбек през муждукултурната концепция за различията на Едуард Хол и междукултурния модел на Фонс Тромпенаарс до концепцията на Хеерт Хофстеде за културните различия. Като прилага концепцията на Е. Хол относно „високия“ и „ниския“ контекст на комуникация Фъркова посочва пример, в който сравнява табелите или указанията за използване на предмети и съоръжения в България и Германия – конкретността на немските и лаконичността и императивността на българските. Отлично впечатление прави онагледяването със съответните табели. От символичния модел на Хол за „лука“ Фъркова извежда и прилага по-нататък в глави 4 и 5 културните характеристики, които биха препятствали успешното сътрудничество с партньори от друга културна идентичност. Така тя стига до ефективността от приложението на модела на Хол и Хофстеде за изследване на културите, цѐнен и за лингвистични изследвания, което по мое мнение е основен приносен момент от дисертацията.

Глава трета е посветена на съпоставителния анализ на културите чрез индекса за измерване на междукултурните различия на Хеерт Хофстеде. Измеренията, които характеризират дадена националната култура, според теорията на Хофстеде, са 6: властово разстояние, индивидуализъм срещу колективизъм, мъжественост срещу женственост, избягване на несигурността, дългосрочна срещу краткосрочна ориентация, задоволяване срещу сдържаност. Какво по-точно означават тези измерения, Фъркова разглежда в отделни подточки, като ги анализира по отделно и посочва съответно примери и от двете култури. Тук ще спомена свръх интересното наблюдение при измерението индивидуализъм срещу колективизъм относно колективистичния характер на българската култура чрез интерпретацията на спрежението на българския и немския глагол: еднаквите окончания в 1. и 3. лице множествено число на немския глагол и съвпадането на 2. л. с 3. единствено се интерпретират като знак за индивидуалистична нагласа.

Дотук изследването се чете като аналитичен преглед на теории и модели, но това е само впечатление „на първо четене“. Фъркова допълва съответните постулати със собствени дефиниции и примери, водещи до разбирането на значението, което имат спецификите както на чуждото, така и на собственото поведение. Именно в това се състои следващият приносен момент на труда.

Глава четвърта Характеристика на българската и германската култури по модела на Хофстеде и Хол логично извежда до обобщение и съпоставка на анализираните в трета глава различия в професионалната среда, т.е. работното място. Последните са систематизирани много прегледно по измерения в съпоставителни таблици и се основават на числено измерване на културните особености. По този начин те излизат от сферата на хипотетичното и се превръщат в научно обоснована методика, работеща с конкретни цифрови измерители. Таблиците са толкова ясни и прегледни, че могат да служат като „справочник за поведение“ на всички, които имат пряко отношение към взаимовръзките в бизнес среда.

Глава пета Комуникативни проблеми в българо-германската бизнес среда е посветена на различните нива на комуникация – вербална, невербална и паравербална. Извън хронологията на изложението тук бих добавила високата си оценка за превода на цитираните източници както от немските, така и от английските източници. – Връщайки се към хронологията в изложението следва да се оцени стореното в глава 5.2. Невербална комуникация. Тя включва следните елементи: мимика, жестове, стойка, походка, контакт с поглед, държание и маниери, външен вид, облекло. С отделни примери Фъркова отново онагледява разлики в двете култури – зрителен контакт, жестове и външен вид. Подточка 5.3. се занимава с паравербалната комуникация, която включва компонентите сила и тембър на гласа, интонация, темпо, паузи, смях и редуване при вземане на думата, както и екстравербалните - структуриране на времето, използване и движение в пространството, дистанция, предмети и статус символи, тактилна и на олфакторна сетивност. Бих обърнала внимание на последното определение „олфакторен“ – става дума за сетивност, „засягаща всички фактори“ ли? Не може ли да се въведе по-понятен преводен еквивалент?
Глава шеста 6. Вербални, невербални и паравербални различия в българския и немския комуникационен стил представя съпоставителни таблици по петте културни измерители на трите нива. Веднага следва да се отбележи, че таблиците предлагат изключителната възможност да бъдат използвани интегративно в ЧЕО - далеч не само по немски език.

Интересни са наблюденията и коментарът върху спрежението на глаголите в двата езика. На стр. 143 при измерител Ориентиране към „групата“/Ориентиране към „индивида“, подточка 6.2.1., различие безлични конструкции, колонка 4 трябва да отпадне преводът мъж , защото етимологичният развой на местоимението man преминава през „irgend ein Mensch”, носи колективно значение и не е свързан със съществителното „Mann“(„мъж“). В този смисъл следва да се посмекчи и коментарът, т.е. да се отнесе към по-общото „някой човек“, без значение мъж или жена. Примерите Работата стана и Каква стана тя! за различни форми на безлични конструкции бих разграничила като заместители на чисто безличните конструкции, използвани само в 3. л. ед. ч. деятелен залог. На стр. 153 да отпадне знакът за равенство при съответствието на Schnäppchen, а да се добави „от“ глагола schnappen (сграбчвам). Като цяло наблюденията и коментариите върху вербалните различия са изчерпателни и точни. Същото се отнася и до подточки 6.2.2. и 6.2.3., в които се разглеждат невербалните и паравелбалните различия. Към лексикалните измерители в подточка 6.3., различия на вербално ниво, бих добавила в колонката за български език при промяна, изменение, обрат още синоними като напр. преобразование, смяна, замяна и др., които са преводни еквиваленти на посочените в следващата колонка леми. Обобщеният езиков материал е систематизиран убедително, коментарът е точен и пестелив, без оценъчни моменти. В точка 6.4., експлицитност – имплицитност са посочени множество примери за семантична разлика между лексеми в двата език (напр. желание Wunsch, Lust, Verlangen), на закодирани понятия (досиегейт, бухалка), на „фалшиви приятели“ и съкращения и др., на граматическите особености, както и на шаблонни изрази за уговорка, обещание, закъснение, сбогуване. Различията на невербално ниво (6.4.2.) включват на първо място жестове с различни кодови значения в двете култури, езика на тялото, усмивката, външния вид и показността, а на паравербално (6.4.3.) поздрава, ръкостискането, мълчанието, интонацията, „да“-то при преговори, постигането на споразумение, сбогуването.

Разликата по петия измерител Полихронност/Монохронност (6.5.) се онагледява с констатацията за продължителността на small talk, граматическите времена и аспектността на глагола в българския език, ренаративът, темпоралните предлози и съюзи, относителността на обстоятелствата за време, наличие съотв. липса на темпорални лексикални еквиваленти, отношението към точността. Същият измерител се проследява и на невербално и паравербално нива.

Особено оригинален и полезен намирам табличния вид на обобщенията за различията, чрез които могат да се развият тренировъчни програми относно компетентност и чувствителност не само относно сравнението между немски и български, но и други изучавани езици.

Изводите са представени във вид на коментар по пространно разгледаните измерители с техните двойки от понятия. В сбит вид отново са посочени основните характеристики, извлечени от съпоставянето на двете страни в комуникативното поле на бизнес средата.

Приносните моменти, посочени в автореферата, са обективни и ясно показват интегративните моменти на личния проучвателен метод.

Списъкът с публикациите по темата доказва дълготрайния интерес на авторката към проблематиката.

В заключение бих подчертала изцяло положителната ми оценка за представения дисертационен труд. Налице е едно убедително и задълбочено междудисциплинарно изследване, което обединява лингвистични, паралингвистични и културноспецифични параметри в единно цяло, а това ми дава основание да препоръчам на уважаемото научно жури да присъди образувателната и научна степен „доктор“ на ас. Гергана Фъркова.