Литература 7 клас одата „Опълченците на Шипка - възхвала на героизма и саможертвата

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – 7 КЛАС

Одата „Опълченците на Шипка”- възхвала на героизма и саможертвата
на българските опълченци
Първата част на този урок се отнася за учениците от седми клас от
паралелките с букви А,Б и Г, а втората част е за учениците от седми В
клас!
Препиши и научи!
За повече информация на стр.140-143 в учебника по литература.
1. Творческа история.
Одата е част от поетическия цикъл от 12 стихотворения на Иван
Вазов „Епопея на забравените”, създаден през периода 1881-1884 година.
Хронологически стихосбирката обхваща 120 години от българската история и възстановява делата на големи български просветители и борци за свобода от епохата на Възраждането. Понятието епопея означава литературен жанр, който пресъздава значими събития от историческата съдба на един народ. „Забравените”- това са големите личности от предосвобожденската епоха, чиито идеали са забравени в процесите на духовна деградация след Освобожденито.
2. Жанрът ода.
Одата представлява стихотворение, в което се разкриват възторжени чувства по повод героични събития или дела на героични личности. оде /гр./- песен
3. Историческа основа на творбата.
В одата се пресъздава героичния подвиг на българските опълченци по време на битката при Шипченския проход по време на Руско- турската освободителна война от 1877/1878 година.

Опълченците са български доброволци в руската армия-хъшове, хайдути, емигранти и др., които имат твърде кратка военна подготовка, но притежават висок дух, защото се борят да освободят родината си.
4. Композиция на одата. композиция- строеж, постройка на литературна творба
Одата се състои от три структурни елемента, от три части:
-лирически увод /въведение, встъпление/-Авторът насочва към същността на събитието, което ще пресъздаде, и разкрива две противоположни позиции по отношение на историческото минало на българския народ.
-основна част-Поетът пресъздава напрегнатата атмосфера на боя на Шипка по време на третия, последен и най- решителен ден на битката между османските войници от армията на Сюлейман паша и опълченците под командването на генерал Столетов.
-заключително четиристишие- Служи за финална възхвала на подвига на опълченците.
Всяка една от тези части е двуделна- в нея се противопоставят две противоположни твърдения или картини. Това говори, че във всяка част трябва да търсим разполовяване в контрастен аспект.
5. Герои в одата.
За разлика от всички останали стихотворения в епопеята, където героите са индивидуални личности- просветители, идеолози, революционери и др., то в одата „Опълченците на Шипка” героите имат колективна определеност- от едната страна са българските опълченци и руските войници от Орловския полк, а срещу тях се изправят османските войници. Единствените индивидуални образи са тези на предводителите им- генерал Столетов и Сюлейман паша. Тези колективни образи обобщават духа и чертите на общността, която представляват.
6. Лирически увод на одата.

В него влизат в сблъсък две противоположни позиции относно българското историческо минало. Първото твърдение се нарича теза и то се защитава от тези българи, които са се отчуждили от родината си и са способни да я хулят и обиждат, отричайки славните моменти от българската история. Те говорят за срам и позор, когато се припомня миналото, като го свързват с най- трагичните му моменти- „Беласица стара и новий Батак”. Хулителите изповядват идеята, че поради трагичността на миналото ни, присмехът и обидите по адрес на българския народ са напълно естествени, а свободата ни е „дар”.
На това твърдение поетът отговаря с една високо родолюбива позиция. Той разкрива твърденията на враговете на българския народ, но след това категорично ги отхвърля, като доказва, че в миналото ни има и славни и героични мигове, с които ние трябва да се гордеем. Чрез антитезата като художествен похват авторът доказва, че всеки родолюбив българин трябва да обича родината си и да уважава нейното достойно минало.