Литература „Горски другарчета" Г. Авгарски активно слушане и емоционално съпреживяване съдържанието на текста. „Поздрав"

1. 
   „Горски другарчета” – Г.Авгарски – активно слушане и емоционално съпреживяване съдържанието на текста.
   
2. 
   „Поздрав”, „Молба”, „Извинение” – развиване на умения за участие в диалог.
   
3. 
   „Разбиране и активиране на думи” – активиране на съществителни имена и глаголи.
   
4. 
   „Врабче сиво” – Стоян Дринов – възприемане и емоционално съпреживяване съдържанието на стихотворението.
   
5. 
   „Разбиране и активиране на думи” – активиране на съществителни имена и глаголи, свързани с лекарската професия.
   
6. 
   „Врабче сиво” – Стоян Дринов – заучаване на текста и пресъздаване с подходяща интонация.
   

1. 
   „Ориентиране за положението на предмет спрямо себе си” – създаване на начални умения за ориентиране в тримерното пространство.
   
2. 
   „Броене до две” – посочване на един и два еднакви предмета.
   
3. 
   „Образуване на предметни групи” – изграждане представа за групиране на еднородни предмети.
   
4. 
   „Геометрична фигура кръг” – запознаване с геометричната фигура кръг в практически ситуации.
   

в мойта стая долети.

Вън навред е студ голям –

тук подслон аз ще ти дам:

и гнезденце от пеца,

и водица и зрънца!

• 
  Майчице! Къде си, моя майчице! – викаше то.
  

Па седна и заплака.

Наблизо имаше едно дърво, а на дървото – кълваченце. Малко шарено кълваченце.

• 
  Чук-чук-чук! – изчука то и над зайчето се порониха снежинки. – Защо плачеш,другарче?
  

• 
  Ах, мило пиленце,майка ми я няма.
  
• 
  А не искаш ли заедно да я потърсим? Аз съм кълваченцето Чук-чук.
  
• 
  Искам – каза зайчето. – Помогни ми,другарче!
  

Повя ветрец. Зашушна гората с голите клони.

И изведнъж храстите се разклатиха. Показа се една сърничка.

- Търся зайченцето Бързобежко! – каза тя, - да го заведа при майка му. Тя е ранена и лежи край реката. Наранила си е крачето,но ще мине.

- Аз съм Бързобежко! – извика зайчето и скокна на крака. – Ах, мила сърничке,заведи ме по-скоро при нея! Моля ти се!

Съничката ги поведе.

Вървяха що вървяха – стигнваха реката.

Майка Зайка беше заспала. Като я видя, щастливото зайчене можа да си намери място от радост. То се спусна и я целуна, но лекичко, за да не я събуди; после нежно погали ушенцета и.

• 
  Ах, сърничке – каза то, - и ти, сладко ми кълваченце-юначенце, как да ви се отплатя? Голяма добрина ми направихте.
  

• 
  Не искаме да ни се отплащаш. Обичай майка си и бъди послушно и добро. И ние винаги ще ти помагаме.