Литература и теория на литературата Професионално направление (на курса)



Дата09.09.2016
Размер122.38 Kb.
ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


Българска литература и теория на литературата

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1. Филология;

Специалност(и)

<наименование>1


Българска филология

ОПИСАНИЕ

Наименование на курса

<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>


ЛИТЕРАТУРЕН ПЛОВДИВ И УНИВЕРСИТЕТСКА ЛИТЕРАТУРА

Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Избираем

Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


ОКС "бакалавър"

Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


4

Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


7

Брой ECTS кредити

<естествено число>


2

Име на лектора

<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>


Доц. д-р Владимир Янев


Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


Успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина ще придобият някои основни познания, свързани с историята на Пловдив, с изявите на първите български книжовници в града, със значимостта на борбите за българска църковна независимост и за освобождение от националното потисничество, с възрожденския и източнорумелийския период от творчеството на велики български будители, публицисти, писатели, тълкуватели. Ще придобият и известни познания за творческите търсения и постижения на пловдивските писатели през ХХ и началото на ХХІ век. Студентите ще знаят за историята на своя университет и за писателите и литературоведите, свързани с него.

ще могат ...


да се ориентират в духовната проблематика на литературата, изкуствата и науката в Пловдив, съпоставими с националните и международните постижения; да проявяват траен интерес към общокултурните проявления в града и в страната; да предават на младите поколения своите знания.

Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно. Основният метод на преподаване е лекционният, допълнен от събеседване, екскурзии по паметници и паметни за книжовността и литературата ни места, срещи и разговори с пловдивски автори и свързани с университета писатели и литературоведи

Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Дисциплината е завършващо звено на възприетите познания върху родната литература и възприемането на новите знания се базира върху вече усвоеното.

Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)



Съдържание на курса

текст (общо описание)


Предложената тематика за избираемата дисциплина по литературознание има за цел да представи пред студентите-филолози от ІV курс, специалност Българска филология има за цел да насочи вниманието към „географията на литературата”. Тя представя обществено-политическия, икономическия и духовен характер на топосното „движение” на историческите, културните и литературните центрове в световен, европейски, балкански и национален мащаб. В този аспект се обръща внимание на книжовността и литературата в „дрения и вечен” Пловдив от първите наченки на новопробуденото национално самосъзнание от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, през епохата на Възраждането и борбите за самостоятелна българска църква и през „румелийския” период до наши дни. Отделя се внимание и на краеведските изследвания, както и на характера и същността на литературната география – връзката й с другите дисциплини, теоретическите й постановки и практическото й приложение.

В конкретното насочване към книжовниците, писателите и литературовадите, свързани с Пловдив и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” върху основата на литературно-историческите подходи се предлагат съвременни анализационни и интерпретаторски техники за разкриване на богатството на литературата и своеобразието на индивидуалните творчески изяви. Чрез вникването в отделните художествени светове се очертават разнопосочни и диалогично напрегнати търсения и осъществявания. Стремежът е да се обхванат житейско-литературните процеси и специфичните им претворявания в тяхната сложна противоречивост, да се предложат и стимулират нови и индивидуални прочити на наследството и съвременността.


Библиография (основни заглавия)

<списък библиографски източници>

БИБЛИОГРАФИЯ


Владимир Янев - "Литературен Пловдив от ХІХ век до наши дни". 2008, изд. "Хермес".

1. Тодор Чонов – „Сълза”, „Ъгъл”

2. Красимир Обретенов – „Небето под нас”, „Камък в огледалото”, „Сатири”

3. Веселин Сариев – „Пред края на кръга”, „Съзвездие от мигове”, Избрано в 2 тома.

4. Недялко Славов – „Оптимистична поема”, „Вертиго”, „Филипополски разкази”, „Фаустино”

5. Стоян Сукарев – „Мъка по лъв”, „Червеният амарант”

6. Минко Танев – „Враждебна вселена”, „33 признания в любов”

7. Добромир Тонев – „Нежна машина”, „Свиждане със светлината”, „Арго”, „Голямата лудница”, „Обратната страна на иконата”, „Събрано”

8. Тоня Трайкова – „Участ”, „Прашните контури на светлината”, „Понякога поглеждам към небето”, „Над болката”

9. Стоян Вълев – „Когато Господ беше в отпуск”, „Българският Декамерон”, „Време за изневери”

10. Румен Леонидов – „И огънят си спомни за искрата”, „Голям и малък”, „Неточните размери на живота”, „Сънят на продавача”, „Край на митологията”, „Класически парчета”, „Сляпата неделя”

11. Христо Карастоянов – „Перпетуум мобиле”, „Кукувича прежда”, „Сбъркана хроника”, „Нефертити в зимна нощ”, „Последствия”, „Съпротива.net”, „Паякът”, „Името”, „Една и съща нощ”

12. Филип Хорозов – „Времето по часовник”, „Вгради се в мен”, „Дълбоката река”, „Веднъж в живота”, „Сезон за него”, „Сиво черна моя”, „Наставления за подпиране на небето”, „На капчици изтече реката”

13. Божидар Грозев - поезия

14. Атанас Капралов - "Нежен скитник", "Завръщане в слънцето", "Голота", "Дамгосан"

15. Иван Митев - "Герб", "Тя ще дойде всеки миг", "Подземната река", "Играта", "Звън"

16. Веселин Стоянов – „Шлагери”, „Вечеря с Ангели”, „Сантиментална като пума”, „Аутопсия на тялото”, „Моделът и неговият художник”

17. Румен Денев – „Животът на дъжда”, „Вечният мир”, „Последно”, „Люлка на вселената”, „Град България”, „Назад към човечеството”

18. Тодор Костадинов – „Софийско жителство”

19. Мирела Иванова – „Каменни криле”, „Шепоти”, „Самотна игра”, „Памет за подробности”, „Разглобяване на играчките”, „Еклектики”, „Бавно”, „Любовите ни”

20. Виолета Христова – „Да бъде нощ”, „Другата стая”, „Сняг от друга зима”, „… каза тя. И слезе от небето”

21. Мая Дългъчева – „Семки от ябълката”, „Друга приказка”, „Женска роля”, „Пътьом”

22. Ефим Ушев - "Аз съм"

23. Димитър Б. Димов – „Мястото”

24. Емил Милев – „Третото око на самотата”, „Повикай ме”, “Сънят на звуците”

25. Емил Стоянов – „Есенен човек”, „Дом за бели мисли”

26. Тильо Тилев – „Сънят на разума”, „Една октава над дъжда”, „Крал Артур и другите ми братя”, „Стихове за посветени”

27. Красимир Димовски – „Ние, кавалеристите”, „Райската градина”

28. Валентин Георгиев – „Ако сме вечни”, „Самотни светци”

29. Роза Анастасова - поезия

30. Атанаска Кузманова - поезия

31. Антон Баев – Снежни сигнали”, „Гърбът на мрака”, „Ездачът, нощта и пустинята”, „Разпъване на Одигитрия”, „Американци”, „Жени и планети”, „Дневник на корабокрушенеца”

32. Александър Секулов – „Колекционер на любовни изречения”, „Малката светица и портокалите”, „Господ слиза в Атина”, „Гравьор на сънища”

33. Вазкен Налбантян - поезия

34. Анита Тарасевич – „Паметта на всяка капка”, „Невинни момичета”, „Любовни заклинания”

35. Станислава Станоева – „Смъртта на палача”, „Полет в камъка”, „Градове и други острови”

36. Петър Краевски – „Ало, как сте”, „Сомнамбул”, „Чат, или сбогуване с Америка”, „Операция райски газ”

37. Катя Стоилова – „Живот на екс”, „Врели - прекипели”, „Страстната седмица”

38. Ангелина Талева – „Пустиня и плувен басейн”, „Любовта – измислена ирония”

39. Велин Станев – „Любоff”


Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции, самоподготовка

Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Текущ контрол, възлагане на научни съобщения, доклади и курсови работи.

Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


Български език

Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително



Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Доц. д-р Владимир Янев

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


1. За географията на литературата. Обществено-политически, икономически и духовен характер на топосното „движение” на историческите, културните и литературните центрове в световен, европейски, балкански и национален мащаб. Краеведските изследвания – възникване, натрупвания, значение. Характер и същност на литературната география – връзка с другите дисциплини, теоретически постановки и практически приложения. 1 ч.

2. Пловдив от края на ХVІІІ до Освобождението след Руско-турската война. Пробуждане на българското национално съзнание – фактори, явления, личности. Учители и книжовници, свързани с града – Райно Попович, Константин Фотинов, Иван Селимински, Иван Богоров. За „Паметник на пловдивското християнско население” на Константин Моравенов. Ролята и значението на Найден Геров и Тодор Панчев, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Драган Манчов. Пловдив в „Записки за България и българите” на Любен Каравелов. 3 ч.

3. Писателите и книжовниците на Източна Румелия. Иван Вазов и Константин Величков. В кръга на братовчедите Гешови, С. С. Бобчев и Михаил Маджаров. „Българският Тукидит” Захарий Стоянов ви неговият пловдивски период. Петко Р. Славейков, Васил Попович, Христо Максимов-Мирчо в града. 2 ч.

4. Прочутата пловдивска Първа мъжка гимназия – учители и възпитаници, свързани с литературата. Димитър Благоев, Вела Благоева, Александър Теодоров – Балан, Иван Пеев – Плачков, Димитър Страшимиров, Стефан Минчев, Алберт Гечев, Асен Златоров; Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов. 2 ч.

5. Литературни изследователи и писатели в Пловдивската Народна библиотека „Иван Вазов” – енциклопедистът Лука Касъров, писателят и изкуствоведът Николай Райнов, литературният критик Иван Радославов, изследователите и писателите Вичо Иванов и Маньо Стоянов. 2 ч.

6. Константин Гълъбов, Николай Лилиев, Петър Динеков в Пловдив. 1 ч.

7. Характерни пловдивски писатели и книжовници. Родоповедът Стою Шишков, поетът и драматургът Йордан Ковачев, драматурзите и прозаиците Илия Енчев и Христо Г. Казанджиев. Един голям мемоарист – „Предвестници на бурята” на Петър Мутафчиев. Знаменитата „Пловдивска хроника” на Никола Алваджиев. Философът и културологът Исак Паси, драматургът и белетристът Анжел Вагенщайн, поетът Давид Овадия, прозаикът Любен Станев, документалистът и прозаикът Георги Пашев, авторът на „Вуцидей” и „Отражения” Асен Христофоров. Димитър Димов в Пловдив. 2 ч.

8. Пловдивски писатели от 60-те години до наши дни. Светомир Бабаков, Георги Алексиев, Коста Странджев, Николай Казанджиев, Иван Теофилов, Величка Настрадинова, Никола Джоков, Киркор Папазян, Иван Николов, Георги Райчевски, Петър Манолов, Здравко Попов, Николай Заяков, Рашко Сугарев, Петър Анастасов, Иван Вълев, Божана Апостолова, Димитър Кирков, Йордан Костурков, Димил Стоилов, Йордан Велчев, Иван Странджев, Димитър Атанасов, Кристин Юрукова, София Несторова, Начо Христосков, Дамян Николов, Борис Роканов, Христо Запрянов и др. 3 ч.

9. Кратка история на българското образование в Пловдив от създаването на първите светски училища до израстването на града като университетски център. Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" като образователен, научен и културен център. Създаването на филологическите специалности и значението им за литературната дейност на неговите възпитаници през десетилетията. Предмет, задачи и цели на изучаването на литературата, свързана с възпитаниците на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски”. 1 ч.

10. Преподаватели по литературоведските дисциплини в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”: Иван Койнаков, Иван Сарандев, Георги Петков, Марин Кадиев, Юлия Николова, Огнян Сапарев, Бистра Ганчева, Светлозар Игов, Маргарита Славова, Атанас Бучков, Клео Протохристова, Живко Иванов, Младен Влашки, Жоржета Чолакова, Запрян Козлуджов, Николай Нейчев, Иван Русков, Мила Кръстева, Любка Липчева–Пранджева, Мария Шнитер, Албена Хранова, Инна Пелева, Велин Станев, Елена Гетова, Димитър Кръстев, Татяна Ичевска, Гергина Кръстева… 3 ч.

11. Литературни творци и критици – възпитаници на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”: Тодор Чонов, Красимир Обретенов, Христо Карастоянов, Веселин Сариев, Недялко Славов, Филип Хорозов, Румен Леонидов, Стойо Вартоломеев, Стоян Сукарев, Минко Танев, Гавраил Панчев, Димитър Б. Димов, Добромир Тонев, Тоня Трайкова, Божидар Грозев, Веселин Стоянов, Тодор Костадинов, Стоян Вълев, Емилия Каменова, Емил Милев, Иван Ройдов, Емил Стоянов, Бистра Сакъова, Тильо Тилев, Виолета Христова, Мая Дългъчева, Мирела Иванова, Иван Митев, Красимир Димовски, Валентин Георгиев, Атанас Капралов, Ефим Ушев, Роза Анастасова, Атанаска Кузманова, Антон Баев, Александър Секулов, Вазкен Налбантян, Анита Тарасевич, Станислава Станоева, Петър Краевски, Катя Стоилова, Ангелина Талева, Красимира Стоева… 9 ч.

12. Принципи и характер на изследванията върху пловдивския литературен живот. Работа с художествената и научната литература. Проучване на архивни единици. Литературна топонимия и топография на Пловдив. Анкетни дейности. Изготвяне на курсови проекти. 1 ч.



б) семинари (списък от теми или текстов файл)

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)



г) практикуми (списък от теми или текстов файл)



д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)



13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)




1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.






Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница