Литература и теория на литературата Професионално направление (на курса)
Изтегляне 122.38 Kb.
|
ECTS МАКЕТ НА УЧЕБЕН КУРС
ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТНе се попълваКатедра<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>Българска литература и теория на литературата Професионално направление (на курса)<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако курсът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.2.1. Филология; Специалност(и)<наименование>1Българска филология ОПИСАНИЕ Наименование на курса<текст, който съвпада с названието на дисциплината по учебния план>ЛИТЕРАТУРЕН ПЛОВДИВ И УНИВЕРСИТЕТСКА ЛИТЕРАТУРА Код на курса<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>Не се попълва от преподавателя Тип на курса<задължителен, избираем, факултативен>Избираем Равнище на курса (ОКС)<едно от: ОКС 'професионален бакалавър'; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>ОКС "бакалавър" Година на обучение<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>4 Семестър<номер на семестър, в който се провежда според плана>7 Брой ECTS кредити<естествено число>2 Име на лектора<акад. дл. ><н. зв. ><име фамилия>Доц. д-р Владимир Янев Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплинаще знаят ...Успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина ще придобият някои основни познания, свързани с историята на Пловдив, с изявите на първите български книжовници в града, със значимостта на борбите за българска църковна независимост и за освобождение от националното потисничество, с възрожденския и източнорумелийския период от творчеството на велики български будители, публицисти, писатели, тълкуватели. Ще придобият и известни познания за творческите търсения и постижения на пловдивските писатели през ХХ и началото на ХХІ век. Студентите ще знаят за историята на своя университет и за писателите и литературоведите, свързани с него. ще могат ...да се ориентират в духовната проблематика на литературата, изкуствата и науката в Пловдив, съпоставими с националните и международните постижения; да проявяват траен интерес към общокултурните проявления в града и в страната; да предават на младите поколения своите знания. Начин на преподаванетекст (общо описание), напр. аудиторноАудиторно. Основният метод на преподаване е лекционният, допълнен от събеседване, екскурзии по паметници и паметни за книжовността и литературата ни места, срещи и разговори с пловдивски автори и свързани с университета писатели и литературоведи Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсоветекст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновременни курсове)Дисциплината е завършващо звено на възприетите познания върху родната литература и възприемането на новите знания се базира върху вече усвоеното. Препоръчани избираеми програмни компонентитекст (общо описание)Съдържание на курсатекст (общо описание)Предложената тематика за избираемата дисциплина по литературознание има за цел да представи пред студентите-филолози от ІV курс, специалност Българска филология има за цел да насочи вниманието към „географията на литературата”. Тя представя обществено-политическия, икономическия и духовен характер на топосното „движение” на историческите, културните и литературните центрове в световен, европейски, балкански и национален мащаб. В този аспект се обръща внимание на книжовността и литературата в „дрения и вечен” Пловдив от първите наченки на новопробуденото национално самосъзнание от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, през епохата на Възраждането и борбите за самостоятелна българска църква и през „румелийския” период до наши дни. Отделя се внимание и на краеведските изследвания, както и на характера и същността на литературната география – връзката й с другите дисциплини, теоретическите й постановки и практическото й приложение. В конкретното насочване към книжовниците, писателите и литературовадите, свързани с Пловдив и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” върху основата на литературно-историческите подходи се предлагат съвременни анализационни и интерпретаторски техники за разкриване на богатството на литературата и своеобразието на индивидуалните творчески изяви. Чрез вникването в отделните художествени светове се очертават разнопосочни и диалогично напрегнати търсения и осъществявания. Стремежът е да се обхванат житейско-литературните процеси и специфичните им претворявания в тяхната сложна противоречивост, да се предложат и стимулират нови и индивидуални прочити на наследството и съвременността. Библиография (основни заглавия)<списък библиографски източници>БИБЛИОГРАФИЯВладимир Янев - "Литературен Пловдив от ХІХ век до наши дни". 2008, изд. "Хермес". 1. Тодор Чонов – „Сълза”, „Ъгъл” 2. Красимир Обретенов – „Небето под нас”, „Камък в огледалото”, „Сатири” 3. Веселин Сариев – „Пред края на кръга”, „Съзвездие от мигове”, Избрано в 2 тома. 4. Недялко Славов – „Оптимистична поема”, „Вертиго”, „Филипополски разкази”, „Фаустино” 5. Стоян Сукарев – „Мъка по лъв”, „Червеният амарант” 6. Минко Танев – „Враждебна вселена”, „33 признания в любов” 7. Добромир Тонев – „Нежна машина”, „Свиждане със светлината”, „Арго”, „Голямата лудница”, „Обратната страна на иконата”, „Събрано” 8. Тоня Трайкова – „Участ”, „Прашните контури на светлината”, „Понякога поглеждам към небето”, „Над болката” 9. Стоян Вълев – „Когато Господ беше в отпуск”, „Българският Декамерон”, „Време за изневери” 10. Румен Леонидов – „И огънят си спомни за искрата”, „Голям и малък”, „Неточните размери на живота”, „Сънят на продавача”, „Край на митологията”, „Класически парчета”, „Сляпата неделя” 11. Христо Карастоянов – „Перпетуум мобиле”, „Кукувича прежда”, „Сбъркана хроника”, „Нефертити в зимна нощ”, „Последствия”, „Съпротива.net”, „Паякът”, „Името”, „Една и съща нощ” 12. Филип Хорозов – „Времето по часовник”, „Вгради се в мен”, „Дълбоката река”, „Веднъж в живота”, „Сезон за него”, „Сиво черна моя”, „Наставления за подпиране на небето”, „На капчици изтече реката” 13. Божидар Грозев - поезия 14. Атанас Капралов - "Нежен скитник", "Завръщане в слънцето", "Голота", "Дамгосан" 15. Иван Митев - "Герб", "Тя ще дойде всеки миг", "Подземната река", "Играта", "Звън" 16. Веселин Стоянов – „Шлагери”, „Вечеря с Ангели”, „Сантиментална като пума”, „Аутопсия на тялото”, „Моделът и неговият художник” 17. Румен Денев – „Животът на дъжда”, „Вечният мир”, „Последно”, „Люлка на вселената”, „Град България”, „Назад към човечеството” 18. Тодор Костадинов – „Софийско жителство” 19. Мирела Иванова – „Каменни криле”, „Шепоти”, „Самотна игра”, „Памет за подробности”, „Разглобяване на играчките”, „Еклектики”, „Бавно”, „Любовите ни” 20. Виолета Христова – „Да бъде нощ”, „Другата стая”, „Сняг от друга зима”, „… каза тя. И слезе от небето” 21. Мая Дългъчева – „Семки от ябълката”, „Друга приказка”, „Женска роля”, „Пътьом” 22. Ефим Ушев - "Аз съм" 23. Димитър Б. Димов – „Мястото” 24. Емил Милев – „Третото око на самотата”, „Повикай ме”, “Сънят на звуците” 25. Емил Стоянов – „Есенен човек”, „Дом за бели мисли” 26. Тильо Тилев – „Сънят на разума”, „Една октава над дъжда”, „Крал Артур и другите ми братя”, „Стихове за посветени” 27. Красимир Димовски – „Ние, кавалеристите”, „Райската градина” 28. Валентин Георгиев – „Ако сме вечни”, „Самотни светци” 29. Роза Анастасова - поезия 30. Атанаска Кузманова - поезия 31. Антон Баев – Снежни сигнали”, „Гърбът на мрака”, „Ездачът, нощта и пустинята”, „Разпъване на Одигитрия”, „Американци”, „Жени и планети”, „Дневник на корабокрушенеца” 32. Александър Секулов – „Колекционер на любовни изречения”, „Малката светица и портокалите”, „Господ слиза в Атина”, „Гравьор на сънища” 33. Вазкен Налбантян - поезия 34. Анита Тарасевич – „Паметта на всяка капка”, „Невинни момичета”, „Любовни заклинания” 35. Станислава Станоева – „Смъртта на палача”, „Полет в камъка”, „Градове и други острови” 36. Петър Краевски – „Ало, как сте”, „Сомнамбул”, „Чат, или сбогуване с Америка”, „Операция райски газ” 37. Катя Стоилова – „Живот на екс”, „Врели - прекипели”, „Страстната седмица” 38. Ангелина Талева – „Пустиня и плувен басейн”, „Любовта – измислена ирония” 39. Велин Станев – „Любоff” Планирани учебни дейности и методи на преподаванетекст (общо описание)
|