Литература „Картинка Димитър Спасов възприемане на стихотворение и заучаване наизуст

1. 
   Есен – разговор.
   
2. 
   Подбери думите – беседа.
   
3. 
   Към училище – беседа.
   
4. 
   В зеленчуковата градина – Радой Киров – беседа.
   
5. 
   Думите – разговор.
   
6. 
   Трудът и реколтата – разказ по картинки.
   
7. 
   Защо? – разговор.
   
8. 
   С повече думи – беседа
   
9. 
   Противоположни думи – игра с думи.
   

1. 
   „Картинка” – Димитър Спасов – възприемане на стихотворение и заучаване наизуст.
   
2. 
   „Малката учителка” – Лъчезар Станчев – възприемане на кратък разказ и преразказ.
   
3. 
   „Врабчо и Лиса” – възприемане и преразказване на приказка.
   
4. 
   „Колко са магаретата” – българска народна приказка – продължение на приказка по дадено начало.
   

1. 
   Групи от обекти – разпознаване,назоваване и редуване на обекти по един признак.
   
2. 
   Ориентиране в пространството – местоположение на частите на тялото.
   
3. 
   Посоки и направления. Разстояния: напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу, близо-далече.
   
4. 
   Сравняване на количества: толкова-колкото, поравно, повече,по-малко.
   

пълна с песни, със игри,

и през китната горичка

кой го знай къде се скри.

във леса стаен и глух.

Сред тревичките напъпил,

цъфна син кърпикожух.

мрежа паяче плете.

Свел главица над буквара,

Зайко нов урок чете.

но си дума: - Потърпи!

Сняг ли завали – тогава

може сладко да се спи.

Един ден богатият селянин подкарал пет магарета да ги продава на пазара. Вървял, подтичвал подире им, докато се уморил и яхнал едно от тях.

Като отпочинал малко, той преброил магаретата, които вървели напреде му с клепнали уши.

- Бре! Само четири! - викнал богатият селянин уплашен и скочил на земята. - Едно се е отлъчило, ще се върна да го намеря.

Но преди да се върне, богаташът преброил магаретата още веднъж и видял, че са пет. Зарадван, той се засмял до уши, метнал се пак на едно от магаретата и подгонил другите напреде си.

Подир някое и друго време отново се захванал да ги брои.

- Пак четири! - слисал се богатият селянин и почнал да мига.

Тъкмо в това време насреща му се задал бедният селянин.

- Съседе, моля те, кажи ми колко са магаретата, дето ги виждаш напреде си, защото когато ги броя от земята, излизат пет, а когато се метна на самара, едното се губи!

Бедният съсед се засмял и рекъл:

- Магаретата са шест, съседе, само че едното е с два крака.


МАЛКАТА УЧИТЕЛКА

Лъчезар Станчев
Днес Румяна рано стана, ходи с баба на пазар. После татко си изпрати цветни книжки да печата – той е майстор печатар. А пък ученик е бате и учителка е мама – ето пак излизат двама и до обед все ги няма… Пак самичка ще играе.

И Румяна си мечтае: Колко хубаво е там, в училище. Батко и е там с другари. Всеки смята и чете… Пише с хубава писалка… Ех, кога ще порасте, ех, защо е още малка!

- Господин Домат, прибери си листата. Всички трябва да стоим на местата – почна кавгата една Чушка и върху стеблото се залюшка.

- Я мълчи ти, Чушко лютива, за кавга само те бива, сякаш че ти е малка лехата – троснато отвърна Домата.

- Май че Чушката си е права – Краставицата се обажда тогава.

- Ти всичкини тука ще задушиш.

- Госпожо Краставице, ти да мълчиш! Не виждаш ли, че твоите ластуни са плъзнали навред като хуни?

- Господин Домат, колко си прост! Ако за ластуни става въпрос, обърни се към твойта съседка Тиква. Къде ли ластуна си тя не натиква?

Тиквата също не издържа:

• 
  Слушай, да ти кажа аз, госпожа, скоро с нас няма да водиш спор, защото ще станеш на таратор.
  
• 
  А пък от тебе тиквиник ще опекат.
  
• 
  Оставете шушулките ми да поспят, защото трябва да порастат – се помоли растящият наблизо Фасул, който разправията беше дочул.
  

• 
  По градовете и по селата от тебе ще правят салата – говореше Чушката на Домата.
  
• 
  А от тебе, Краставице, пък с ножа ще ти одерат зелената кожа.
  
• 
  А от тебе, Чушко, ще правят туршия.
  

Тогава се обади една Роза, която растеше край Магданоза:

• 
  Слушайте, нека всеки знае – хубавото тъкмо това е, че всеки от нас на нещо ще стане, че всеки от вас много желан е от този, който с ръка грижлива всеки ден идва да ви полива. Той знае, че вие сте витаминозни. Хайде, бъдете по-сериозни!
  

• 
  Слушай, Врабчо! Хайде братски да живеем. Ще си засеем пшеница. Ще пожънем, ще вършеем. Ще я поделим поравно.
  
• 
  Добре - отговорил Врабчо, - ала няма да хитруваш и да чакаш наготово. Не обичам да ме мамят. Недей никога забравя: кой каквото си посее, това ще пожъне.
  
• 
  Ти не ме познаваш, братко. Затова така приказваш.Като работим задружно, ще ме разбереш каква съм.
  
• 
  Дано е така, Лисано!
  

• 
  Сега, Врабчо – рекла Лиса, - ти ще ореш и ще сееш. Аз най-трудното ще върша. Хе, на оня хълм ще ида. Ще подпирам там небето – да не падне, та пшеницата да смаже.
  

Дошло време да пожънат.

• 
  Братко Врабчо – рекла Лиса, - облачно е днес небето. Ти пшеницата ще жънеш. Аз пък мъчното ще върша. Облаците ще подпирам.Ще задържам дъждовете да не мокрят класовете.
  

Врабчо житото пожънал. Вързал снопите самичък.

По вършитба Лиса рекла:

• 
  Врабчо, братко, вършей тука. Аз на хълма ще отида. Там вятъра ще задържам, та да не ни разпилява златозърнестото жито.
  

• 
  Нека мисли, че и вярвам. После за всичко ще плаща.
  

Дошло време за подялба.

• 
  Казвай, Лисо – рекъл Врабчо, - как ще разделим храната?
  
• 
  Много лесно, братко Врабчо. Ти видя какво извърших. Мойта работа пред твойта сто пъти по-трудна беше. На мен сто зърна се падат. А на теб едничко стига.
  

Като прибрала храната, тя запитала врабеца:

• 
  Разбрали сега каква съм? Работлива, справедлива…
  
• 
  Разбрах, Кума Лисо. Но ти не си ме разбрала. Не си пожънала всичко, каквото пося самичка.
  

Кучето в дола се скрило. Врабчо долетял при Лиса.

• 
  Бягай из дола, сестрице! Куче отгоре пристига. Къс по къс ще те раздърпа! Аз храната ще ти пазя.
  

• 
  Ау-ау! Ау-ау! Сметка, злосторнице, давай за лъжа и за измама! Отплатило и богато, па се върнало при Врабча.