Литература като литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии
Изтегляне 98.37 Kb.
|
| ХРИСТОМАТИЯ
ПО ПУБЛИЦИСТИКА И ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ І. Журналистика, публицистика и литература. Текстове с двойно и множествено поданство. Документална литература като литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи: Кои са функционалните характеристики, отличаващи художествената литература от всички останали видове словесност и книжовност? Дефинирайте понятието „гранични” жанрове! Дайте примери! Кои са методологическите разграничения между похватите анализ и интерпретация? Кои от характеристиките и функциите на литературния текст съвпадат с тези на публицистичния? Имат ли място метафората и парадоксът в териториите на публицистичния текст? ІІ. Публицистичната статия. Публицистичният коментар. Тематични ракурси (социологическа, културологическа, политическа, икономическа, историческа). Инструментариум за формиране на обществено мнение. Свобода и диктатури: Дубравка Угрешич „Радован Караджич и неговите внуци”; Умберто Еко „Първичният фашизъм”; Кристофър Колдуел „Страх, представян като толерантност”. Европейското бъдеще на света: Марио Варгас Льоса „Европейският съюз е един дълбоко революционен проект”. Въпроси и задачи: Какво знаете за авторите на посочените коментарни статии? Посочете и други заглавия от тяхното творчество! Към кое десетилетие на века се отнасят фиксираните в статиите проблеми? Измислете описателно подзаглавие на всеки текст по отделно! Съществува ли фашизмът като идеология и проявления и днес? Имат ли алтернатива в съвременността национализмът, фашизмът, както и политическите съюзи и толерантността?С кои от аргументите на отделните статии не можете да се съгласите (цитирайте конкретни абзаци) и защо? ІІІ. Политическа и социологическа студия и монография – жанрово-тематични характеристики. Пространност, аналитизъм, публики. Исторически интерпретации на вечните въпроси за страха и толерантността. Цветан Тодоров „Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец”, С.2003 Цветан Тодоров „Страхът от варварите”, София, 2009
Самюел Хънтингтън „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”, С. 2009 Ориана Фалачи „Апокалипсис. Интервю със себе си”., С.2009
Георг Блуме „Истинският Китай” Фиона Елерс „Животът на един мъртъв град”. Пиер Аврил, Жан-Ив Герен – „Чернобил – 25 години по-късно” Въпроси и задачи: Какво знаете за Чернобилската криза от 1986 година?Разкажете, цитирайте мнения, аналитични оценки! Какви са последствията от тази криза?Противоречиви или еднозначни са мненията (на близките и роднините ви, на българските и чуждите медии, на учебниците по съвременна история)? Как се проектират лицата на прогреса и на кризата в образа на съвременен Китай – според посочения текст на Блуме? Каква беше собствената Ви представа и знания за Китай? Защо Венеция е наречена от Елерс „мъртъв град”, след като според статистиката това е една пренаселена и свръхпечеливша туристическа дестинация? Какво знаете от историята за живота на този древен град-държава?Как се проектират лицата на кризата и прогреса в този текст? Можете ли да присъедините и друг, известен ви подобен град към тезата на Елерс? VІ. Есеистичният почерк и неговата полемичност. Жанрови рефлексии между пътеписа, есето и есето-фийчър. Светът - в картини и в действие. Призраци от социализма: Виктор Ерофеев „Катин е повече от просто Катин”; Артур Бекер „Ние, трагичните герои от Катин”, Светлана Алексиевич „Чернобил – знакът, който не разбираме”. Икономически и духовни кризи: Маркус Уокър „Подкупите и гръцката криза”, Денис Макщейн „Смъртта на Швейцария”.
Оливие Роа „Когато религията и културата се разделят”; Орхан Памук „Гневът на прокълнатите”.
Уилям Фокнър „Отказвам да приема края на човека”. Спомените, миналото, творчеството: Херта Мюлер „Всяка дума знае нещо за дяволския кръг”; За литературата и други неща: Орхан Памук „Куфарът на баща ми”. Въпроси и задачи: Чели ли сте биографии, дневници или мемоари на видни политически фигури на ХХ век? Ако да – посочете заглавия и предложете кратък коментар! Какво знаете за тези писатели – Фокнър, Мюлер и Памук? Посочете техни заглавия! С кои свои конкретни творби те стават носители на най-престижната – Нобелова награда за литература? Очертайте политическия дискурс в техните речи – ако има такъв! Политическа ли е Нобеловата награда? Ако да – Мотивирайте тезата си с примери за всеки един от авторите! Дефинирайте жанрово коректно всяка една от тези три речи, като имате предвид стила, образния хоризонт, употребените метафори и символи, щрихирането или не на сюжет? VІІІ. Публицистичното осмисляне на реалността в диалози – възможностите на интервюто. Утопиите на Просветеното ни постмодерно бъдеще: Умберто Еко, Жан Клод - Кариер „Това не е краят на книгите”, С. 2011; Литературата и журналистиката, Раят като библиотека, Писателят и Тиранинът: Фернандо Сорентино – „Седем разговора с Хорхе Луис Борхес”, С.2011 Въпроси и задачи: Какви са предимствата и недостатъците на диалога в сравнение с полилогичните жанрове в публицистиката да въздейства върху общественото мнение, интерпретирайки важни проблеми от миналото и настоящето? Кой е Умберто Еко, чели ли сте книгите му, посочете заглавия? Какво знаете за Борхес? Кой е Жан Клод-Кариер? Кой е този сюжетен пример в посланията на Еко, който най-силно ви впечатли (учуди, разсмя, ужаси) със своята невероятност, парадоксалност, анекдотично остроумие и неповторимо чувство за хумор? Считате ли, че Еко и Кариер в определени моменти заемат позициите на опоненти в разговора? Чия теза и аргументи са по-силни – на писателя, мислителя-хуманист или на режисьора? Човекът на визията срещу човека на словото – кой вярва по-силно в безсмъртието на книгите? Можете ли да откриете политически послания в концепциите на Еко, Кариер, Борхес? *ІХ. Публицистично осмисляне на действителността. Труман Капоути и раждането на жанра non-fiction novel (документален роман). Епичната документална хроника. Шансовете на мащабното документално епическо повествование в епохата на бързото писане. Темата за престъплението и наказанието – според медиите и литературата Труман Капоути „Хладнокръвно”, 1984, предг. Д. Иванов, Лицата на тероризма в мащабния разказ-хроника на времето Лорънс Райт „Ал Кайда и пътят към 11 септември”, С. 2007 Въпроси и задачи: Прочетете романа на Капоути и се запознайте с историята на написването му, медийното битие на романовия сюжет, раждането на новия жанр нон-фикшън, драматичната биография на автора. Как ще тълкувате думите му: „Обичам да говоря по телевизията неща, за които не си струва да се пише.”? За какво си струва да се пише? Кои са неизвестните, скандални факти около лицата на терора в съвременния свят, които изважда на показ Райт? Кои са най-вцепеняващите картини от „сюжета” Ал Кайда, които авторът рисува? Предлага ли тази книга решения за действие? А път за спасение на човечеството от тероризма? Откривате ли допирни точки в критичните оценки и прогнозите за бъдещето на света у Лорънс Райт и Ориана Фалачи? ------------------------------------------------------------------- Легенда: Темите с въпроси със звездичка са предвидени изцяло за самостоятелна работа и са с по-висока степен на трудност от останалите. Автор: доц. д-р Евдокия Борисова Текстове: Karadzhich - Дубравка Угрешич „Радован Караджич и неговите внуци”; статия Eko1 - Умберто Еко „Първичният фашизъм”; статия Koldwel - Кристофър Колдуел „Страх, представян като толерантност”, статия-коментар Ljosa - Марио Варгас Льоса „Европейският съюз е един дълбоко революционен проект”, статия-коментар Todorov - Цветан Тодоров „Страхът от варварите”, София, 2009, студия (откъс) Falachi - Ориана Фалачи „Апокалипсис. Интервю със себе си”., С.2009, монография-интервю (откъс) Blume - Георг Блуме „Истинският Китай”, фийчър Elerz - Фиона Елерс „Животът на един мъртъв град”, фийчър. Geren - Пиер Аврил, Жан-Ив Герен – „Чернобил – 25 години по-късно”, фийчър. Erofeev - Виктор Ерофеев „Катин е повече от просто Катин”, есе-фийчър; Beker - Артур Бекер „Ние, трагичните герои от Катин”, есе-фийчър Aleksievich - Светлана Алексиевич „Чернобил – знакът, който не разбираме”, есе-фийчър. Woker - Маркус Уокър „Подкупите и гръцката криза”, проблемен фийчър Makshtein - Денис Макщейн „Смъртта на Швейцария”, проблемен фийчър. Roa - Оливие Роа „Когато религията и културата се разделят”; проблемен фийчър Pamuk1 - Орхан Памук „Гневът на прокълнатите”, есе. Foknar - Уилям Фокнър „Отказвам да приема края на човека”, нобелова реч, (есе). Muler - Херта Мюлер „Всяка дума знае нещо за дяволския кръг”; нобелова реч (фийчър) Pamuk2 - Орхан Памук „Куфарът на баща ми”, нобелова реч (портретен фийчър-есе). Eko_Karier - Умберто Еко, Жан Клод - Кариер „Това не е краят на книгите”, С. 2011; монография-интервю, (откъси) Borhes - Фернандо Сорентино „Седем разговора с Хорхе Луис Борхес”, С.2011, интервю (откъси) Rait - Лорънс Райт "Ал Кайда и пътят към 11 септември", С.2007, (откъси) Каталог: tadmin -> upload -> storage storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи storage -> Лекции по Въведение в статистиката storage -> Търсене на живот във вселената увод storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език Изтегляне 98.37 Kb. Сподели с приятели:
|