Литература, клас, Просвета, 2008, Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова
Изтегляне 0.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Признак на изследване: етнически произход и възраст; База на изследване: учебници – 7 и 8 клас; Обем на доклада: 44 стр. анализ и данни
- Предварителни заключения
- Изследвани учебници. Примери за пряка и непряка дискриминация и примери, чрез които се преодоляват стереотипи
- Български език, 7. клас, изд. къща "Анубис", 2011, Петя Костадинова, Капка Велинова Етнически произход
- Литература, 7. клас, Просвета, 2008, Инна Пелева, Албена Хранова, Нелида Перянова Етнически произход
|
Изследване върху „Стереотипи и предразсъдъци в учебниците и учебните помагала за учители от предучилищно и основно образование в рамките на проект „Равенството – път към прогрес” Признак на изследване: етнически произход и възраст; База на изследване: учебници – 7 и 8 клас; Обем на доклада: 44 стр. анализ и данни Използвана теоретична литература по темата: Интернет и документи на Европейската комисия; Изследвани са следните учебници:
Владимир Овчаров, Огнян Димитров, Мариана Христова, Таня Димитрова Предварителни заключения: В повечето от анализираните случаи дискриминацията по признака етническа принадлежност и възраст в учебниците не е пряка, а косвена. В част от тях, някои текстове са незаобиколими, предвид мястото, което са заели в историята и културното наследство на България или като установени факти от историята на различни народи. Това се отнася предимно за учебниците по български език и литература, в които има както добри, така и недобри примери, налагащи необходимостта от използването на специални подходи за преодоляването на стереотипите. В това отношение може да се посочи учебникът по литература за 7 клас на издателство „Просвета”, 2008, с авторски колектив Инна Пелева, Албена Хранова и Нелида Перянова. Особено по признака етническа принадлежност, това е един от най-коректно написаните учебници. Оценката е още по-ценна и поради факта, че предвиденото за изучаване учебно съдържание при недобросъвестност или некомпетентност, най-лесно може да се използва за създаване на стереотипи и предразсъдъци. Авторите са проявили изключителен професионализъм и са съумели да надградят върху художествените текстове, които имат исторически контекст, съвременно разбиране за толерантността. Очакването от учебниците по математика е да не съдържат дискриминационни текстове. Изследваният учебник обаче показва, както вероятно е и при другите учебници по математика, че в словесните задачи не се включват собствени имена, характерни за различни етноси. Педагогическата теория и практика сочат, че за постигане на познавателните цели, учениците трябва да припознаят учебното съдържание като предназначено за тях. В случая, за известна част, то остава „извън” тях и несъзнателно ги отчуждава. В същото време обратното би създало естествена среда за приемане на различието. Предварителното отношение към учебниците по история е натоварено с очакването за преекспониране на исторически формирани стереотипи. В изследваните учебници могат да се открият примери с различен знак, което говори за това, че проблемът не е осъзнат и не се прилага целенасочен подход за тяхното преодоляване. Характерно е също, че обикновено не се посочва разликата между османците, като представители на определена господстваща династия и турците като етнос или нация. Никъде не се посочва, че появата на всяка нация се свързва с появата на съответната държава. В този смисъл турците не могат напълно да бъдат отъждествявани с османците, защото турската държава се появява в началото на ХХ век и нейните създатели имат не по-малка роля за събаряне властта на османците. Като резултат от това остава усещането за „историческа вина” и пренасяне на негативното отношение към турците от историята към съвременността. Това е характерно не само за учебниците по история, но и за всички, които в различен аспект имат отношение към историята на България. От учебниците по география се очаква да бъдат атрактивни и да задоволяват естествения стремеж на младите да опознават света. Дори и да постигат донякъде тази цел, това не компенсира пропуските им във връзка с темата на изследването. Особено показателен е учебникът по география и икономика за 7 клас на издателство „Просвета”, 2008, с автори Люсила Цанкова, Нено Димов и Емилия Лазарова. Учебното съдържание не е безпристрастно от гледна точка на съвременните политически реалности. Нещо повече – налице са немалко квалификации и определения, които излизат извън рамките на достоверността и навлизат в полето на сложни международни отношения и вътрешни работи на други страни. Учебният предмет е география и икономика и учебното съдържание следва да съответства на наименованието на предмета. В този си вид учебното съдържание е неуместно политизирано. Не могат да се направят забележки и съществени препоръки към учебниците по биология и здравно образование. Учебното съдържание е строго научно и като цяло не формира стереотипи по признаците етническа принадлежност и възраст. Прави впечатление, че в някои учебници, недостатъчното развитие на науката и изкуството до 19 век в България, се обяснява с нашествието на турците (Химия, 7. клас, Просвета, 2008, Музика, 7. клас, Просвета, 2008,) . Развитието на науката и изкуството следва да се разглежда в контекста на всички исторически процеси и събития в Европа и равнището, което са постигнали науката и изкуството през различните периоди от историята на Европа. От тази гледна точка такива твърдения, като посоченото, са спорни и тенденциозни. Приведените по-долу цитати индиректно са основание за формиране на предразсъдъци. Подобен негативен подход към историческия контекст в развитието конкретно на химията и музиката липсва при разглеждането на други страни. Учебниците по музика, като най-силно въздействащи в емоционален план, биха могли да включват за слушане или за изучаване музикални творби, характерни за различните етноси, живеещи в България. Учебниците по изобразително изкуство не съдържат текстове и изображения, които сериозно биха допринесли за създаване на стереотипи по разглежданите признаци. Би могло да се включат повече позитивни примери в това отношение. Може да се констатира пример за това, как самите учебници може да се окажат дискриминиращи по отношение на учениците. Това са учебниците по технологии, както в известна степен и по химия, които със сложност, несъобразена с възрастта на учениците и с неприложимостта на предвидените за усвояване знания, оказват травмиращо въздействие върху ученическата психика. По отношение на етносите, живеещи в България и различни от българския етнос: - като цяло изследваните учебници не преодоляват изградени стереотипи спрямо турците, изразяват противоречиво отношение към ромите, едностранчиво или твърде слабо засягат евреите, а арменците не са споменати по никакъв повод. По отношение на българския етнос се утвърждават позитивни нагласи, включително чрез иронията и критиката на Ивайло Петров и Алеко Константинов. По отношение на възможността от проява на дискриминация по признака възраст, проблемът се подминава с осъзнато или неосъзнато пренебрежение и недооценяване. В нито един учебник не се наблюдава целенасочен подход за преодоляване на подобен стереотип. Един от сериозните изводи, който може да се направи, е, че част от авторите, въпреки своята научна подготовка, не могат да адаптират учебното съдържание към реална среда, в която следва да се съобразяват както с възрастовите особености на учениците, така и с различния им етнически състав. Този проблем се усложнява още повече, когато и самите учители не са достатъчно подготвени за това. Посоченият в началото пример с учебника по литература е пример за това, че и най-трудните теми могат да се поднесат така, че не само да се предотвратява създаването на негативни нагласи, но те да бъдат трансформирани в позитивни. Изследвани учебници. Примери за пряка и непряка дискриминация и примери, чрез които се преодоляват стереотипи:
Стр. 54, 55 - Урок „Пряко и непряко предаване на чужда реч”: „Скореца бе се появил в село през есента. Дрипав като плашило, гол, гладен... Кметът го разпита за това, за онова, видя му се съмнителен и го затвори в общинското мазе. Веднага от малкия затвор се понесе весело и живо гласът на гусла. Зуза, дъщерята на циганина дядо Мехмел, минаваше оттам, спря се да послуша и надникна през железните пръчки на прозорчето. –Я бре, що търсиш тука? – рече тя наивно на младия момък, в когото, види се, позна човек от своята раса... ...-И аз с тебе ще отида – рече тя решително и окачи нежно ръцете си на шията му.” Макар и в художествен текст, „човекът от своята раса” е разпознаваем чрез това, че е „дрипав като плашило, гол, гладен...” Този разпространен стереотип за външния вид на ромите е допълнен с подозрението от страна на представител на властта, че героят е съмнителен и за всеки случай – затворен. „Гласът на гуслата” и темата за любовта не променят тази отрицателна представа. Стр. 56 - Урок „Знам и мога”, Правилно и неправилно цитиране,: „...Той беше Мунчо. Като позна главата на любимия си Русия-на, той вторачи яростни, безумни очи в нея и изригна, в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня против Мохамеда и султана...” Приведеният текст от „Под игото” на Иван Вазов би могъл да бъде спестен и заменен с друг, доколкото в случая не се изучава художественото произведение, а се посочва пример за правилно и неправилно цитиране. Стр. 57 - „Манго и рибарят”, „Спечелил Манго пари, купил си нов кожух и тръгнал към дома, да се похвали на циганката... ... – Защо ти е кожух? – рекъл рибарят. – Зиме ще го носиш, а лете ще го захвърлиш, молците да го ядат. Я по-добре да се разменим: дай на мене кожуха, пък ти вземи мрежата. Денем риба ще ловиш и ще ядете и ти , и циганчетата, и циганката, а нощем колиба ще си направиш от мрежата. Я виж колко е голяма!” Текстът индиректно насочва учениците към убеждението, че ромите са винаги гладни и без покрив, и че новата дреха не им е присъща и е ненужна. Използването на собственото име Манго, което в създадените стереотипи е нарицателно за циганин, думите „...и циганчетата, и циганката...”, вместо например „жена ти, децата ти” още повече подсилва убеждението, че това се отнася не за конкретния герой, а въобще за ромите. Стр. 57 - „... да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище... Бунтовникът не може да се примири с това, че турците „беснеят над бащино му огнище”. Приведеният текст би могъл да бъде спестен и заменен с друг, доколкото в случая не се изучава Ботев, а се посочва пример за правилно и неправилно цитиране. Стр. 114 - Урок „Художествен текст – анализ”, Българският език” от Иван Вазов, „Език свещен на моите деди...” Произведението е представено като пример за художествен текст. Отношението към езика, като атрибут на етническата принадлежност, създава положителна нагласа, без да е насочено против други етноси. Стр. 120 и 121 - Урок „Опитвам самостоятелно”, представени са съчинения на ученици на 14 г. и 11 г. „Белоградчишките скали”, „Моята България”:, както и откъса „Българийо мила ”: „Българска земьо, драга моя родино! Бъди все така омайна и красива! Бъди все лъчезарна и благородна, о, майко мила!... – индиректно създава позитивно отношение към българската етническа принадлежност и чувство на гордост. Добър пример за преодоляване на стереотипи, свързани с нихилизъм.
Стр. 69, 76 - Изображение: биещи се деца – илюстрация на значението на думата „дълбоко” в различен контекст, в случая - „дълбоко противоречие”. Потребността от нагледност е разбираема, но изображение, предназначено за деца и представящо биещи се деца, създава убеждението, че дълбоките противоречия се разрешават с агресия. Налице е дискриминация. Стр. 118 - Урок „Съчинение на свободна тема”, „Привечер в Моята България” от Михаил Каменов, 12 г.: „Разхождам се по главната алея в Морската градина. Надвечер е.... ...Един стар човек се разхожда. Той тежко въздъхва, защото знае, че есента е тук. После му олеква, защото знае, че зимата не е вечна.” Текстът е придружен с илюстрация на момче и възрастен мъж в парка. И чрез текста, и чрез изображението, старостта се асоциира с есента и зимата, с тъжно настроение.
Стр. 4 - "Начален преговор", Преговорът е чрез откъс от "Серафим" на Йордан Йовков, "Мисля си: какъв ще е тоз изпаднал германец!", "9. Запишете в тетрадките си поне един контекстов синоним на фразеологизма изпаднал германец." („изпаднал германец” - човек с окаян външен вид, развлечен, неспретнат, зле облечен). След Първата световна война, в България е имало много представители на движението Wandervögelbewegung, които са били в неугледен вид, просели са по кръчмите и са нарушавали стереотипната представа на българите за германците - спретнати, чисти, почтени, заможни. Цитатът от Йовков не може да се тълкува като пряка дискриминация, но последващата задача чрез повторението на фразеологизма и чрез самостоянелното търсене на синоним, е пряк път към създаване на стереотип. Стр. 17 - "Художествен текст" Упражнение върху "На прощаване" от Христо Ботев, „...Но кълни, майко, проклинай
При евентуалното възприемане на текста извън историческия контекст, съществува риск за пренасяне на тези отношения от страна на учениците върху техните съвременници. Стр. 86 - "Глагол. Вид на глагола." Граматични признаци на глагола. "-Виж, Кали, племената на рома са много по света, те са като звездите. Оттук те се виждат много и съвсем наблизо една до друга., а всъщност колкото по-високо и по-близо отиваш до тях, ти ще видиш, че те са пръснати по небосклона на малки звездни групи." Ромските племена са многобройни и са пръснати, сравнени са със звездите. Представени са в романтична светлина.
Стр. 17 - "На прощаване" от Христо Ботев, В цитирания по-горе текст, младите са прокудени, немили, клети, недраги. Стр. 38 - "Сложно съставно изречение с подчинено допълнително изречение" Анализ на подчинено допълнително изречение с примери и снимки. "Всички знаехме кой е виновникът. Кой е виновникът, знаехме всички." Поместени са две снимки. На едната възрастен мъж сочи обвинително с пръст. На втората снимка присъстват деца на около 10 - 12 години, едно от които изразява чувство за вина. Внушението е, че децата по презумпция са виновни, а възрастните са назидаващи и агресивни. Стр. 70 - "Думата като лексикално средство в текста" , Лексикология, произход и отношения между думите. Откъс от повестта на Иван Вазов "Немили-недраги", "Това двайсетгодишно момче имаше всичките черти на невинността и ентусиазма... Мечтател, идеалист, ветреник - той искаше да вкуси от сладостта на неизвестното и новото." Невинност, мечтателство, идеализъм – представени са положителни черти на младостта. Стр. 71 - Лексикология, произход и отношения между думите. „Какво отношение изразяват думи като ... бабище...?” Определено примерът за дума завършваща на –ище и изразяваща пренебрежително отношение към нещо, което не е с нормални размери, не е подходящ. Думата може да стане част от използваната лексика на учениците и да служи за изразяване на отношение към възрастни жени. Стр. 102 - "Съвместна употреба на глаголни времена и наклонения" - 17.1 Минало свършено време. "Дядо ставаше преди слънчевите лъчи да докоснат земята. Той обичаше да свърши работата си до обяд, а в жегата да се излежава с книга в ръка...На младини той беше учил в университет и въпреки че нямаше диплома, правеше впечатление с общата си култура..." Дядото е ранобуден, работлив, любознателен и с обща култура. Налице е положителен образ на възрастен човек.
Стр. 4 - От авторите: „...Всеки от нас „не е самотен остров”, всеки от нас живее сред околните и – в известна степен – чрез тях. За народите важи същото: техните съдби са взаимообвързани, историческите им пътища неминуемо се оказват преплетени. Дори и нации, които не са живели рамо до рамо в споделена география, „разказват” приличащи си истории. „Разказват за родината, свободата и подвига, за любовта и смъртта. Това са вечните теми, вълнуващи всички общности в голямата общност, наречена човечество. Рубриката „В библиотеката” ще ви даде възможност да се запознаете с текстове от други национални литератури и чрез тези текстове да видите особеното в българското тълкуване на големите непреходни въпроси към битието. Откривайки разликите и приликите между нашите и чуждите художествени творби, ще разберете как точно литературата ни, като изобразява родното, участва в многогласния разговор между националните култури, който се води на планетата Земя....” Изключително добро въведение, което чрез предварително създадена нагласа и умело направляване от страна на учителите, би могло да преодолее стереотипи, свързани с историческия контекст на изучаваните произведения. Стр. 7,8 - Христо Ботев, „На прощаване”. Противно на предварително съществуващи очаквания, анализът на произведението е изключително коректен и не предизвиква съвременно преекспониране на отрицателно отношение към турците. Стр. 10 - Нови понятия – национално самосъзнание. „...именно Възраждането – епохата, в която Христо Ботев живее и твори – формира националното самосъзнание като групово и личностно преживяване... организираната борба за църковна независимост. ...идеята за собствена, независима българска държавност... Езикът, кирилската азбука, културата, традициите, историческата колективна памет, християнската ценностна система, празничният календар (...) – всичко това участва в изграждането на българската национална идентичност. Разбира се, днес в страната живеят и турци, евреи, арменци, роми и др., чийто произход ги обвързва с различни от най-разпространените тук битови, културни и/или религиозни традиции. Тези наши съграждани също са част от съвременната българска нация, защото възприемат България като своя родина, спазват законите на Републиката и са пълноправни участници в политическия, икономическия и духовния живот.” Единствено в този учебник толкова ясно и непредубедено авторите и изучаваните произведения се представят и коментират по начин, който не би предизвикал мълчалива съпротива и отрицание от страна на ученици, принадлежащи към различна от българската етническа принадлежност. Понятието национална принадлежност не е противопоставено на понятието етническа принадлежност. Нещо повече, посланието в текста е определено антидискриминационен. Този подход се наблюдава при анализа на всички текстове, кореспондиращи с признака етническа принадлежност. Намерена е и изключително подходящата форма за съпоставяне с аналогичните текстове от чуждата литература, с което акцентът се поставя върху общочовешките ценности и проблеми. Стр. 21 – 55 - Иван Вазов „Немили – недраги”. Автентичният текст съхранява своята художествена стойност и незаменимо място в националната литература, като остава в съответния исторически контекст. Принос за това имат както съответния анализ, така и съпътстващите текстове от чужди автори. Стр. 61 - Емиграция и литература, В библиотеката - съпоставка с автори като Адам Мицкевич (полски), Милан Кундера (чешки) и Дубравка Угрешич (хърватка) и откъси от техни творби, третиращи темата за съвременната емиграция. Стр. 62 - Да проучим: „Какво е отношението ви към имигрантите тук (т.е. към чужденците, по една или друга причина решили да се заселят в нашата страна?; Как виждате собственото си бъдеще – бихте ли избрали съдбата на емигранта?” Включването на дискусия точно тук е много уместно. Съпреживявайки съдбата на българските емигранти в чужбина, учениците ще могат да формират толерантно отношение към имигрантите тук. От друга страна темата засяга и един от съвременните проблеми на България, дискутирането на който, може да убеди младите да не напускат страната. Стр. 64 – 74 - Иван Вазов „Една българка”. Автентичният текст съхранява своята художествена стойност и незаменимо място в националната литература, като остава в съответния исторически контекст. Принос за това имат както съответния анализ, така и съпътстващите текстове от чужди автори. Стр. 79 – 80 - В библиотеката – Пърл Бък „Старият демон”( Китай, нахлуването на японците, възрастната жена г-жа Уонг, наводнението, което навремето е погубило съпруга и, внучето... Г-жа Уонг отмества тялото на японеца, за да не го отнесе реката и в същото време жертва себе си, като отприщва водите, по пътя на които са японците. ) „и двете произведения създават конфликта „ние-те” (конфликт между различните народи, от които единия е „силен”, завоевател, а другия – „слаб”, в подчинена позиция, и в двете произведения главни герои са възрастни жени, които се оказват способни на героизъм, и двете произведения искат да покажат „силата на слабия”... и двете произведения „размишляват” какво представлява доброто, как и защо се върши добро („по християнски”, ”по будистки”).... има дете... Какво означава това, че между сюжети и герои, идващи от различни епохи, места и култури, има толкова общи неща?” Аналогията с подобен пример в Китай разширява кръгозора на учениците и акцентира върху общочовешките ценности. Стр. 81, 82 - Иван Вазов „Опълченците на Шипка”, няма коментар или анализ, който да преекспонира отношение по признака етническа принадлежност. Стр. 90, 91 - Иван Вазов „Българският език” , Въпроси:...”Как гледате на тезата, че трябва да се откажем от кирилската азбука и да започнем да използваме латиница (защитавали са я някои учени и политици); Днес модно ли е да не харесваш българското? Вие бихте ли се чувствали добре и „като себе си” (т.е. искрени) в ролята на негови защитници? Или това изобщо не е вашата, прилягащата ви роля?” Темата на дискусията е формулирана така, че да се търсят аргументи в защита на българското. Положителен пример. Стр. 92-93 - „Българският език” – патриотична защита на родния свят. И формулираните по-горе въпроси за дискусия, и анализът, който разкрива достойнствата на българския език, и включването на цитираното по-долу стихотворение, са в подкрепа на тезата, че положителното отношение към родния език е отношение към себе си, като в същото време това не е свързано с отричането на другите. Стр. 95 - В библиотеката – „Роден език” на Валерий Брюсов (руски) Стр. 105 - Лица и събития, Петко Славейков, „Полза от географията. Който не е учил география, не знае, че има свят по-нататък от до дето е видял той...Неговото място и всичко, що е около му, е за него най-хубаво и единствено добро на света; а всичко каквото различа от това, било нрави и обичаи, било облекла, било занаяти или науки, мнения или вяра, виждат му се все по-долни от тези на мястото му. Всяко нещо, което му се вижда, че е по-друго, колкото и да е наистина по-хубаво от това, което той знае, привлича само неговото презрение, неговото отвращение или предубеждение. Колко пък от друга страна е по-горен онзи, комуто духа са развили пътуванията!...” Текстът е съпоставен с откъс от „Книга за разнообразието на света” на Марко Поло от рубриката „В библиотеката”. Посочени са показателни примери за това, че предубежденията и предразсъдъците, които съпътстват живота на хората на различни места и в различни времена са проява на ограниченост. Стр. 110 – 116 - Алеко Константинов „Бай Ганьо” – откъс. Стр.121 - В библиотеката – Марк Твен „Глупаци в чужбина” – за американците. И двата текста, разгледани през признака етническа принадлежност, използват самоиронията като средство за преодоляване на отрицателния образ. Стр.158 - Рубрика „Свидетелства” - Йордан Йовков – „...случка поръсена с ония чудесни турски мъдрости, към които той имаше слабост...”. Показано е положително отношение към бита и културата на друг етнос.
|