Литература на Българското възраждане Код на курса Не се попълва от преподавателя Тип на курса Задължителен



Дата22.12.2018
Размер117.54 Kb.
ТипЛитература

Учебна документация – Филологически факултет
ECTS формат на учебен курс; файлът е създаден на 4/2/2012

ФИЛОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Не се попълва

Катедра

<катедра към съответния факултет/филиал, която 'отговаря' за провеждането на курса>


История на литературата и сравнително литературознание

Професионално направление (на курса)

<в някои случаи не съвпада с професионалното направление, към което се отнася учебния план, в който се включва този учебен курс. Например, ако кур­сът е „Програмиране", професионалното направление е 4.6. Информатика и компютърни науки - без значение дали курсът е за учебен план по специалност в друго направление, например 1.3. Педагогика на обучението по...>.


2.1.

Специалност(и)

<наименование>1


БЕРЕ, БЕИ, БЕАЕ, БЕИЕ, БЕНг.Е, БЕФЕ, БЕНЕ, БЕТЕ

ОПИСАНИЕ

1.Наименование на курса

<текст, който съвпада със назването на дисциплината по учебния план>


Литература на Българското възраждане

2.Код на курса

<вътрешен номер - напр. FMI CS001 (курс № 1 към кат. Комп. информатика на ФМИ), или според европейска/международна класификация в областта>


Не се попълва от преподавателя

3.Тип на курса

<задължителен, избираем, факултативен>


Задължителен

4.Равнище на курса (ОКС)

<едно от: ОКС 'професионален бакалавър; ОКС 'бакалавър', ОКС 'магистър', ОНС 'доктор'>


Професионален бакалавър

5.Година на обучение

<1 - 5: зависи от план-програмата, в която се включва - дали е за проф. бакалавър, бакалавър, магистър, доктор)>


1 година

6.Семестър

<номер на семестър, в който се провежда според плана>


ІІІ и ІV

7.Брой ECTS кредити

<естествено число>




3

8.Име на лектора

<акад. дл. н. зв. име фамилия>


Доц. д-р Елена Славова Гетова

9.Учебни резултати за курса - усвоени знания, умения, компетенции (цели)

текст (общо описание), например: „... успешно завършилите обучение по тази учебна дисциплина

ще знаят ...


различни анализационни прочити на текстовете, предвидени за лекционно представяне и на семинари;

интерактивни методи (мултимедийни презентации, занятия на принципа на електронните уроци и др.)

методологията за провеждане на беседи и дискусии върху темите, заложени в програмата за упражнения;

ще имат възможност за самостоятелна работа (подготвяне на доклад, представяне на мултимедийна презентация и др.)


ще могат ...


да коментират и осъществяват дискусионен анализ на художествените произведения;

да тълкуват творбите в контекста на културно-историческия период на Българското възраждане, като търсят междудисциплинарни връзки със спецификата на учебното съдържание при различните специалности и при педагогическата си работа в училище;


10.Начин на преподаване

текст (общо описание), напр. аудиторно


Аудиторно, съчетано с практикуми в НБ „Иван Вазов”, Наблюдения на специални сбирки и архиви, музеи и музейни сбирки, тематични експозиции

11.Предварителни изисквания (знания и умения от предходно обучение) и изисквания за други (едновременни) курсове

текст (общо описание) и/или указване на списъци от предходни и едновре­менни курсове)


Теория на литературата, История на езика, Старобългарски език, Стара българска литература, Фолклор, История на България и на Балканите .

12.Препоръчани избираеми програмни компоненти

текст (общо описание)


Етнология на литературата, Социология на литературата Съвременна българистика

13.Съдържание на курса

текст (общо описание)




В бъл­га­р­с­ка­та култура времето от началото на ХVІІІ до втората половина на ХІХ век се приема за период на формиране на новата (различна от старобългарската) литература в светлината на различни предпоставки за това – исторически, философски, идеологически. Оразмеряването и картографирането на тази литература, приписваното й „проблематично” назоваване, усилията за метавъзрожденското й осмисляне се задават чрез една актуална лекционна програма по възрожденска литература. Някои от целите на тази програма са свързани със запознаването с представи за времеви и съдър­жа­тел­ни съ­от­­ветствия на Българското възраждане с балканските и европейските модернизационни явления през ХVІІІ и ХІХ век. Други търсят мястото на разнообразието от културни, политически и идеологически дефиниции и модели на възрожденската литература, на нейната подчертана специфика, пред­­за­да­де­на от „местата” и „времената” на създаване и реали­за­ция на възрожденските текстове. Моделирането на представи за миналата книжовна събитийност не предполага по презумпция боравене с писателски имена и заглавия, моногрофийно сегментирани в отделни времеви полета. Настоящото в лекционния курс представяне разполага знанието за конкретен текст или автор в широк тематичен и контекстуален диапазон, търсещ и проблематизиращ облика на процеси, тенденции, явления, попаднали в пространното критическо поле на българската възрожденска култура.

14.Библиография (само основни заглавия)

<списък библиографски източници>


Основни извори и справочници:

Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С.:Д-р П. Берон, 1988.



Българска възрожденска книжнина. Аналитичен репертоар на българските кни­ги и периодични издания. 1806-1878. Съст. д-р М. Стоянов. Т. І и ІІ. С.: Наука и из­куство, 1957-1959.

Българска възрожденска критика. С.: Наука и изкуство, 1981.

Българска възрожденска поезия. С.: Бълг. писател, 1980.

Възрожденски диалози. С.: БАН, 1985.

Възрожденски пътеписи. С.: Бълг. писател, 1969.

Възрожденски страници. В 2 т.С.: Бълг. писател, 1969.

Възрожденски фейлетони. С.: Бълг. писател, 1968.

Енциклопедия на българската възрожденска литература. В. Търново.: Абагар, 1996.

Лекционни курсове и университетски учебници:

Аретов, Н. Литературата от епохата на Българското възраждане.С.: Кралица Маб, 2011.

Динеков, П. Възрожденски писатели. С.: Наука и изкуство, 1962.

Леков, Д. История на литературата и на възприемателя през Българското въз­раж­да­не. Т. І и ІІ. С.: Св. Климент Охридски, 2003.

Николова, Ю. Записки по българска възрожденска литература. Пловдив.: Хер­мес, 2004.

Пенев, Б. История на новата българска литература. Лекции в четири тома. С.: Бълг. писа­тел, 1976-1978.

Радев, Ив. История на българската литература през Възраждането. В. Търново.: Сло­во, 2000.

Топалов, К. Възрожденци. Сборник статии за български възрожденски писате­ли. Т. І и ІІ. С.: Св. Климент Охридски, 2001.

Чернокожев, Н. Н. Аретов. Българска литература ХVІІІ – ХІХ век. С.: Анубис, 2006.


15.Планирани учебни дейности и методи на преподаване

текст (общо описание)
<списък от планирани учебни дейности като лекции, семинари, практикуми (лабораторни), колоквиуми, хоспетиране, самоподготовка>
<списък от други учебни дейности ...>
текст - описание на методи за преподаване, свързани с учебни дейности от списъците


Лекции, Семинари, Колоквиуми, Посещения в НБ „Иван Вазов”, Наблюдения и работа със „Специални сбирки” и архиви, Посещения на музеи и музейни сбирки в Пловдив и в София, тематични експозиции, Самоподготовка.

За семинарите – вж.13 Б, б


16.Методи и критерии на оценяване

<завършва с изпит/текуща оценка/заверка> текст (общо описание)


Завършва с тест – разпределен в два раздела – в края на ІІІ и в края на ІV семестър. Оценката се обобщава, като се дава възможност за устно изпитване с цел повишаване на резултатите от тестовете. Вземат се предвид и текущи оценки от участия в семинарни занятия по преценка на ас. Милена Динева.

17.Език на преподаване

<списък, вкл. 'български' и световни езици>


български

18.Стажове/практика

текст (общо описание); в сл., когато в 15. са указани практикуми (лабораторни), описанието е задължително


няма лаборатори практикуми.

19.Изготвил описанието

<акад. дл.> <н. ст.> <име, фамилия>


Доц. д-р Елена Славова Гетова

13.Б. Тематично съдържание на учебната дисциплина2

а) лекции (списък от теми или текстов файл)


1. Възраждане. Проблематичното назоваване. Четене на възрожденското време – традиции и перспективи. Специфики, предпоставки, причини, фактори, отличителни характеристики.

2. Социалното пространство и неговите институции. Топографски посоки и проекции на българското пространство. Периодизационни модели и кризи. Силуетът на „Българския ХІХ век”.

3. Българската литература от ХVІІІ век. Дамаскини, сборници. Отношението религиозно-светско. Човекът и неговият свят в книжовните опити на българските дамаскинари. Йосиф Брадати, поп Пунчо и други.

4. Историята. Концепции, проекти, текстове, преписи, преписвачи. Миналото и разказването. Образи на българското минало – модели и моделиране. Следите на българите в текстовете на Цезар Бароний, Мавро Орбини, Петър Богдан, Бакшев, Блазиус Клайнер, Зографската история, Спиридоновата История. Реторики на забравата и припомнянето. Функционализации на композиционните решения. Предговорът и занаятът на историка.

5. За ползата и потребата от история. Следи, свидетелства, автографи. Паисий Хилендарски и идеологията на историографското четене и писане. Историята – палимпсест. „Скритите” книги и техните следи. Преправки и разпространение на „История славеноболгарская”.

6. Търсенията на личността в историята и литературата. Творческите изкушения на Софроний Врачански. Типология на текстовете. Началото и неговите предизвикателства. Философски измерения на оцеляването. Разсипаният свят и безпризорното време.

7. Просветителските проекти на възрожденските интелектуалци. Книжовниците от 20-те и 30-те години на ХІХ век. Идеологеми на образоваността. Чуждият възпитаник и метачуждостта на възрожденския образователен стереотип. Типология на просвещаващото четиво.

8. Европейският учен и неговият „Рибен буквар”. Стандарти и предизвикателства в ранновъзрожденските енциклопедични издания. Всенаучността.

9. Същност и параметри на движението за църковна независимост. Текстове и присъствия – рефлексите в пресата. Публицистичният профил.

10. Диалози и диалогичност във възрожденското литературно пространство. Проекции на страдащата майка България.

11. Параметри на възрожденската публичност. Тематичен профил на първите периодични издания. Светът на възрожденския журналист. Кой кой е във възрожденската журналистика и явлението „първи издания”.

12. Изобретяване на светове. ХІХ век, пътуването, писането. Пространства на видимото. Пътеписът.

13. Вътрешни пространства. Метапосланията на родното и чуждото. Литературни рефлекси.

14. Поетическият свят на българина. Прагматика и употреби на новобългарската поезия. Поезия на средата. Даскалска поезия – тематични ресурси.

15. Лирическият глас на възрожденския интелектуалец. Неизвестни интимни откровения и българската поетическа традиция. Новобългарската поема.

16. Лира и тръба. Поезията на Възраждането – между пробуждането и прощаването. Поетически иновации и политики на поетическото.

17. Историята – Времето – Редът. Поетически алтернативи в диалога Чинтулов – Раковски – Славейков – Ботев.

18. Литературата като национален и личностен проект. Фолклорни модели и личностни решения. Смеховата култура на българина. Фрагменти от любовния поетически регистър на ХІХ век.

19. Факти и сюжети от възрожденския животопис. Имена и идентичност. Светът на Раковски и българският свят от втората половина на ХІХ век. Начало на персоналната митология.

20. Публицистични акценти в пресата на 60-те и 70-те години на ХІХ век. Проекти и реалности. В журналистическия свят на „Гайда” и гайдактора.

21. Възрожденски аспекти на театралната култура. Дебатът за/ против театъра. „Спечелването” на зрителя. Театралният възрожденски репертоар – представи и реалности.

22. Възрожденската драматургия – теоретизиране и тематизации. История – Театър – Преса. Концептуализиране и театрализиране на настоящето.

23. Неуморният възрожденски експериментатор и неговият театър. Полезните теоретични и драматургични предизвикателства. Войников – Друмев.

24. Идеологии на възрожденското четене на цивилизационните модели на „Европа”. Не/постижимата европейска цивилизация и възрожденските й литературни и публицистични лица.

25. Българското пространство и време в белетристиката от средата на ХІХ век. Следите на литературния образец. Преводи, преводачи, оригинали.

26. Вариации на познатото. Нравствено религиозни послания и белетристични решения. Възрожденската белетристика от 70-те години и ХІХ век.

27. Емигрантски центрове и литература. Интеркултурната комуникация и белетристичните езици на Възраждането. В Каравеловата литературна библиотека и творческа лаборатория.

28. В лабиринтите на поетическия смисъл. Ботев и националните транскрипции на времето. Публицистика и поезия на българската политическа емиграция в Румъния.

29. Идеологическите проекти на модерните граждани. Модернизация и манталитети. „Наука, занаят и търговия” като тематична реалност и програма през ХІХ век.

30. Конструиране на литературната институция. Възрожденски ръководства по словесност и поствъзрожденски литературен канон. Литературно-изследователски поколения и тенденции.




б) семинари (списък от теми или текстов файл)


Въведение в спецификата на семинарните занятия по българска възрожденска литература и запознаване с програмата и конспекта по дисциплината.

Софроний Врачански. „Житие и страдания грешнаго Софрония”.

Произведението в контекста на цялостната книжовна дейност на Софроний Врачански. Жанрова специфика. Език. Основни теми и мотиви. Автопортретът на Софроний. Дискусия върху критически текстове.

Новобългарска поезия. Теми, мотиви, автори. Сравнителен тематичен анализ на текстове от Н. Геров, Д. Чинтулов, П. Р. Славейков. Самостоятелна работа (изработване на таблица). Представяне на конспекти.

Г. С. Раковски. „Показалец или ръководство как да се изискват и издирят най стари черти нашего бития, язика, народопоколения, стараго ни правления, славнаго ни прошествия и проч.” – ние в концепцията на Г. С. Раковски (дискусия).

„Горски пътник” – редакции. Особености на текста. Бележките на Г. С. Раковски.

Начало на новобългарската драматургия. Възрожденски полемики за ползата от театралното изкуство.

Д. Войников. „Криворазбраната цивилизация”.

В. Друмев. „Иванко, убиецът на Асеня I”

Т. Пеев. «Фудулеску ,или прокопцаният зет на хаджи Стефания»

Самостоятелна работа с драматургичен текст по избор.

Ил. Блъсков. «Изгубена Станка». «Злочеста Кръстинка» - «разкази из българските теглила». Теми и мотиви. Проблемен анализ. Дискусия върху критически текстове.

Л. Каравелов. Повести, разкази, мемоарно-автобиографични текстове. Работа с повест/разказ по избор на студентите.

в) колоквиуми (списък от теми или текстов файл)


Литературни тенденции през 60-те години на XIX век. Зараждане на новобългарската белетристика.

г) практикуми (списък от теми или текстов файл)


«Изобретяване на всекидневието» - антропологически прочити на възрожденската епоха. Посещение-беседа в Регионален етнографски музей – гр. Пловдив.

д) хоспитиране (списък от теми или текстов файл)


не

13.В. Техническо осигуряване на обучението

текст (общо описание)


интерактивни методи (мултимедийни презентации, занятия на принципа на електронните уроци и др.), консултирани от ас. Милена Динева;

посещения на музеи и библиотеки, съчетани с провеждане на беседи и дискусии върху темите, заложени в програмата за упражнения;



предоставяне на възможност за самостоятелна работа (подготвяне на доклад, представяне на мултимедийна презентация и др.)

1 Забележка: полета с обяснение в син цвят се определят при включване на курса в конкретен учебен план (напр. полета 'специалност', 3., 4., 5., 6., 16.) или за конкретна учебна година (полета 7., 8., 17.).

2 Забележка: 13.Б. и 13.В. са традиционни за университетската практика, но не са задължителни за ECTS формата.

Филологически факултет :: 21 декември 2018 г. :: :: Стр. от .



Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница