Литература на народите от Европа, Америка, Африка, Азия и Австралия (Индийска и тибетска литература и култура), направление Филология

Отново прави впечатление, че към усъвършенстване и израстване в сферата на източните науки и култури се насочва човек, вече формирал себе си като специалист в друга сфера, в случая аспект от специалностите на Националната художествена академия (Книга и печатна графика) – ако това стане тенденция сред кадрите на изтокознанието у нас, то ще бъде съществена част от положителната характеристика на тези кадри. Независимо от това кандидатката за участие в конкурса доказва сериозността на своите интереси и намерения с изпитите си по многобройни основни и съпътстващи дисциплини, каквито предлагат учебните програми на ЦИЕК, с което несъмнено оформя стабилна база за бъдещото си развитие.

Тематично петте доклада развиват проблеми, свързани с женски божества от многолюдния пантеон на будизма, ведийските и тантристки традиции. Така центърът на тежестта естествено се насочва към дисертацията като основен източник на информация и научни изводи. Нека само отбележим, че подходът и възможностите на авторката на докладите позволяват разнообразни разсъждения и върху същността на проблемите, и върху традициите във връзка с тях, и върху влиянието спрямо съседни етнически ареали, и върху иконографията на божествата… Със сигурност може да считаме, че по-широката изходна база дава и широта на погледа в работата на специалиста.

Представената дисертация с обем 297 с. основен текст, библиография и две приложения има композиция увод, четири глави и заключение. Приложеното към основния текст довежда обема до над 400 с. Но не може да се каже, че има нещо, което би могло да се намали, съкрати и т. п., ако трябва да се търси по-стандартен обем на разработката. Напротив, щом четящият навлезе в изложението, той несъмнено ще изпита потребност от още, от повече и по-подробни разяснения върху съдържанието и проблемите, които то поставя.

Така изглеждат нещата от позициите на „външно око”, външен поглед, какъвто е погледът на пишещата този текст. Информацията за женската част на пантеона в будистката традиция, и то само на Индия и Тибет, със сигурност се появява за първи път у нас и е една от малкото подобни в световната наука. Преливащата едно в друго природа на божествата/съществата засяга както тяхната характеристика, обхвата на прерогативите им, локализацията им в различни териториални региони и т. н. – така и тяхната полова определеност, за да се стигне, например, до Махамая (с. 35 – 36). Май липсва внимание, а какво да говорим за изследване на категорията мъжки божества като такива в будизма, те са категорична и безусловна даденост. По този повод срещаме бегла илюстрация в диалога на двамата главни герои, „той” и „тя” в популярен китайски филмов сериал от наши дни, посветен на едно от четирите нашумели в китайската история съдебни дела и отразяващ края на ХІХ – началото на ХХ век. – „Ян Найу и Сяо Байцай”. „Той” е представител на тогавашната китайска интелектуална прослойка, бъдещ държавен чиновник. „Тя” е невинно и неизкушено младо момиче. Двамата в своя разговор стигат до въпроса какво, мъж или жена е Гуанин (китайска трансформация на индийския Авалокитешвара, един от главните будистки бодхисатви, при когото, въпреки периодичните изменения, надделява мъжкото начало). В Китай Гуанин става популярна и любима богиня-покровителка на чадородието, плодородието, богиня-спасителка и пр. (по-нататъшното придвижване на образа на Изток отвежда до японската Каннон, също така с преобладаваща женска характеристика). В диалога въпросът се задава пред изящно порцеланово изображение на Гуанин – красива жена на средна възраст. Той пояснява на младата си събеседничка, че Гуанин не е нито мъж, нито жена, това е божество, което обхваща в себе си и тези, и редица други категории, преминава от една в друга и не се ангажира трайно нито с една, то е над тях. Така, в най-достъпен и популярен вид излиза отново на преден план половата определеност или, всъщност неопределеност в сферата на пантеона. За масовото възприятие тази определеност е важна и необходима. Освен това в текста на изследването се споменава и фактът, че цялата разглеждана поредица от образи е свързана, води началото си от автохтонни божества, и ако те са женски божества, това, вероятно, е знак, че става дума за твърде ранни епохи, когато все още е господствал матриархатът. А дали тази и досега май неустановена твърдо природа на божествата не ни говори за все още продължаващата борба между тези две определящи системи в развитието на човешкото общество – матриархат и патриархат? Ин и Ян? Защото едно основно начало в споменаваната будистка традиция е движението – все едно дали на макро- или микроравнище.

Дори раждането на самия Буда поставя някои интересни въпроси, свързани с моногамното семейство и неговите изисквания. И тук изпитанията-доказателства се стоварват върху гърба на новороденото, а не, например, върху неговите родители. Това, изглежда, е общоприето, щом в древен Китай новородено се подлага на трикратни изпитания (Хоудзи – Царят зърно), защото, както се обяснява пък в древна Корея при подобен случай („Самгук саги”) се е родило без баща, т. е. нарушени са нормите на моногамно семейство, разбира се, със задължителна моногамия за жената, но не и за мъжа.