Литература Николай Шиваров, Библейска археология, Синодално издателство, София: 1992 г

В този курс ще бъде разгледана историята на Израел в старозаветния период.

- Николай Шиваров, Библейска археология, Синодално издателство, София: 1992 г.

- В. И. Авдиев, История на древния изток, издателство "наука и изкуство", 3. издание, София: 1989 г.

- К. В. Керам, Богове, гробници и учени, София: 1988 г.

- Х. Дж. Мей и Р. У. Хамилтън, Оксфордски библейски атлас, Нов човек, София: 1998

- История на еврейския народ, от издателство “Шалом”

1. Географски граници

Важността от познаване на географията за историята.

а. Разположение

Историята на Израел се е развила на територията на тъй наречения полумесец - Персийския залив, Вавилон, Сирия, Израел, Египет.
По-голямата част от историята се развива на територията на Палестина. Името Палестина е етимологично свързано с името на филистимците. Първото име на Палестина е Ханаан - Бит. 13:12.

Теренът се определя от два географски компонента:

- Планинската верига покрай средиземно море - 120 км север - юг

- Река Йордан, която е обградена от изток и запад с планински

масиви.

- някои долини лежат на 400 м. п. м. р.

Западнойорданска област:

Галилейски планини - Най-високия връх в Палестина е тук в Горна Галилея: Джебел Джермак 1208 м.

Долна Галилея - множество хребети, които не надвишават 600 м.

Равнината Израел разделя Галилея и Самария.

Тук е и равнината Мегидо, където са водени битки: Тутмозес III.

Самарийската планина

Юдейските планини

Бреговата ивица е много плодородна. Започва от Тир прекъсната от Кармил и достигаща на юг до Газа.

От Кармил до Газа има две долини: Сарон (Ис. 33:9; Пес. на песните 2:1) и Сефела.

От тук минава и “Via Mares” - пътя свързващ Египет и Дамаск
Йорданска падина (200 км. дължина):

Това е една падина намираща се между два големи планински масива. В нея преминава река Йордан, която извира на север под планината Ермон (2814 м.) Думата Йордан означава "спускащ се". Тя наистина се спуща през езерото Хуле, Генисаретското езеро и накрая се влива в Мъртво море.

- Генисаретското (галилейското) езеро - 200 м.п.м.р.

- Мъртво море - 392 м.п.м.р.

- Съществува голяма разлика в надморската височина между

Мъртво море и Ерусалим (760 м.н.м.р.)

- Река Йордан не е плавателна поради многото си завои.

- Ерихонския район (250 м.п.м.р) е много плодороден поради многото извори.

- Около 80 км. от река Йордан до Средиземно море
Източнойорданска област или Трансйордания:

Това е висока равнина

През Трансйордания минават четири реки, които я разделят:

Ярмук, Явок, Арнон и Зеред.

- Голан и Васан на север от река Ярмук. Райони богати на пасища.

- Галаад на север от река Явок.

- На юг от река Явок е амонитската земя.

- Моавското плато край Мъртво море.

а.Климата се определя от два основни сезона:

Дъждовен сезон – зима

Сух сезон – лято. През лятото духа горещ източен вятър, който понякога изсушава и унищожава растителността.

200-400 литра дъжд в годината.
б. Растителност

Палестина е била много по-залесена в миналото. След времето на Христос римляните и арабите са унищожили огромни гористи масиви при своите военни походи.

- Северната част на страната е гориста (дъб, кедър, бор). Около Мъртво море расте ситимово дърво (акация), което се е използвало за строителство. То е вечно зелено.

- Жито, маслини, смокини, грозде, ядкови култури

- Диви: Мечки, крокодили, лъвове, слонове, пантери, диви волове (Втор. 33:17),

лисици, вълци, орли, лешояди.

- Питомни: едър добитък в определени области (Васан, Сефела, Сарон); дребен рогат добитък (кози, овце); товарни животни (камила, магаре, кон

3.1 Най-големият исторически документ е Стария завет.

3.2 Извън библейски източници:

Тел Мардик - град Ебла (2400-2200 пр. Хр.) в днешна Сирия. Открити са над клинописни 15 000 таблички, които са написани на западносемитски език. Административни, правни, исторически и икономически текствое. В табличките намираме споменати имената на градовете Салим, Мегидо, Лахиш, Хазор, Газа и др. Думата „мелек” съществува текстовете и по-късно евреите я заимстват от ханаанците. Един от царете носи името „Ебрун”, което напомня библейското „Евер” (Бит. 11:16,17). Всред боговете се споменават Даган, Аштарта, Ашера, Милик (Молох), които са известни и от Библията по-късно. Продължава работата по намерените текстове и тяхното разчитане.

Доклади на Синухе, един висш египетски държавник, който при смъртта на Аменемхет I. (1991-1962) забягва от Египет и дълго време се подвизава в Сирия и Палестина. Сезострис I. го помилва.

Текстове на прокятие. Това са египетски текстове върху керамични съдове, в които се изброяват личности, племена, държави, които са врагове на египтяните.

Мари (граница Ирак, Среден Ефрат) е голям древен град. Дворецът е разположен на площ от 35 000 кв. м. Открити са 25 000 клинописни таблички на акадски език. 5000 от тях са дипломатически и административни писма от времето на царете в Мари около 1800 пр. Хр. Съдържат информация за живота на номадите по времето на Стария завет. Единствените извън библейски доклади за ранните пророци. В тези писма се докладва и за дълги битки с налитащи номадски племена (бениамини), които са номади отглеждащи дребен добитък.

Нузи е хуритски град намиращ се в района на днешния град Киркук в Ирак. Открити си над 4000 текста с датировка 1500 -1400 пр. Хр. В текстовете са описани обичаи, които са били практикувани по времето на Авраам (правото на една жена да даде слугинята си като наложница и забраната да се изгони роденото в последствие дете; жената се нуждае от разрешението на брат си за да се омъжи. Притежанието на семейни идоли е знак, че може да има бъдещо онаследяване – Рахил)

Тел ел Амарна (място на резиденцията на Аменофис IV - Ехнатон 1364-1347). Намира се на около 300 км. южно от Кайро. По-голямата част от намерените таблички са части от дипломатическа кореспонденция на Аменофис III и Аменофис IV с царе от Вавилон и Асирия и васали от района на Палестина, Сирия и Финикия. В тях се описва положението на Ханаанската земя преди завладяването на земята от евреите. Езикът на по-голямата част от табличките е акадски.

Угарит е град в Сирия, северния край на Финикия. Бил е важно търговско и административно селище през 15-14 век пр. Хр. Клод Ф. Шефер открива в периода 1929-1930 г. множество архиви и частни библиотеки. При разкопките са откритидва храма (на Ваал и Дагон). Угаритските текстове опиват ханаанската религия, поезия, митове и обичаи. Те допринасят за осветляване на определени старозаветни текстове и мотиви: Предизвикателството на Илия на Кармил намиращ се недалеч от Угарит добива известно пояснение – 3 Царе 18:27. В една угаритска табличка се разказва как бог Ел искал да даде угощение на синовете си, но Ваал бил заспал и едва след силно викане се събудил. Този текст хвърля светлина върху иронията на пророк Илия. Той използва познат за слушателите си мотив за да осмее техния бог.

Египетски писма на фараоните.

Доклади за пътуванията на Вен-Амун, египетски чиновник (1075).

Асирийски и вавилонски източници – Ашурбанипаловата библиотека в Ниневия около 25 000 таблички. Съдържа най-разнообразен материал.

Елефантинските папируси са от около 600 пр. Хр. Намерени са на остров в Нил при Асуан. Там е имало еврейска военна колония от наемни войници. Текстове са на арамейски. Правни и литературни текстове, които описват живота и нравите на евреите по това време.

Кумранските ръкописи са намерени на северозападните брегове на Мъртво море. Те отразяват мисленето на групата живяла там в междузаветното време.
I. Предистория

- Източник: Бит. 12-50

- Извън библейски: Текстове от Мари и Нуци.
1. Произход

Понятието „изралтяни” се появява за първи път в Библията в Изход 1:9. Преди това разбира се то е споменато като второто име на Яков (Бит. 32:39) и по-късно като название на неговите потомци (Бит. 47:27). В Бит. 36:31 се говори за бъдещата държава Израел.

- Бит. 11:28, 31; 15:7; Неемия 9:7 - Авраам излиза от Ур Халдейски. Ур е град намиращ се в южен Вавилон, политическо и икономическо средище в периода 2500-1945 пр. Хр., когато пада династията. Разбира се няма абсолютна сигурност, че точно големият град Ур е родината на Авраам. В древността е имало няколко града с това име. Името е типично за страната на шумерите. И все пак катаклизмите около 2000 г. пр. Хр., които настъпват в Ур Халдейски са точно и времето, когато според Стария завет Авраам напуска земята на шумерите.

- Ис. Навин 24:2,3,14,15 - “от оная страна на реката” - има се в пред вид река Ефрат.
Харан:

- Бит. 24:10 - Нахоровия град

- Бит. 28:2 - Падам-арам

- Бит. 11:31 - Харан се намира на север от Сирия, в днешна Турция.

При разкопки в района на Харан през 1951 г. се разкрива градът в периода 18, 19 век. Същевременно в документи от Мари се споменава за Харан, но също така и за населени места около него, които отговарят на имената на някои от Авраамовите предтечи: Фалек, Серух, Нахор и Тара
Имената Аврам, Авраам, Яков и Нахор се срещат в извън библейски източници.
2. Датиране

Две изчисления: ранно и късно:

- Ранно: 2000 - 1850 г. пр. Хр.

- Късно: 1600 - 1250 г. пр. Хр.

- 3 Царе 6:1 - 480 г. от изхода Соломон започва да строи храма.

- От Изхода до храма има 480 години

- Изх. 12:40 - 430 години на евреите в Египет

- Бит. 15:13 - пророчество за робството в Египет

- 400 годни

- Соломон започва да строи храма в 4 год. от неговото царуване, което е около 965 г. пр. Хр. (Тази година се определя от паралела с асирийските царе).

- Като прибавим 430 и 480 получаваме годината 1875, като една приблизителна

година за започване на пребиваването на евреите в Египет.

- Тези изчисления ни показват, че Авараам е живял някъде около 2200 - 2100 г. пр. Хр.

- Тези данни са разбира се приблизителни. За нас е важно да разберем, че библ.

хронология се придържа към ранното датиране.

1445 г. пр. Хр. - изхода

Изх. 12:40 - 430 г. - робство в Египет

1875 г. пр. Хр. - началото на пребиваването в Египет

Бит. 47:9 - Яков е на 130 г. когато отива в Египет

2005 г. пр. Хр. - рождение на Яков

Бит. 25:26 - 60 - Исак е 60 г. при раждането на Яков

2065 г. пр. Хр.

Бит. 21:5 - 100 - Авраам е на 100 г. когато се ражда Исак.

2165 г. пр. Хр. е роден Аврам

- Патриарсите са били номади, пътуващи из периферията на тогавашния културен свят.

- Те са се движили не толкова в района на крайбрежието, а повече в планинските райони на западно и източно йорданските земи.

- Патриарсите са били пътуващи овчари. Стадата им са били изхранвани с оскъдната паша, която са предлагали полупустинните райони по време и след зимните дъждове. През лятната горещина те са се придвижвали в райони, в които е имало все още паша или са опъвали бивак край селища, където е имало вода и същевременно възможност за търгуване. При следващия зимен сезон отново са поемали на път със своите стада.

- Типично качество за всеки един номад е гостоприемството. Животът в пустините райони изисква човек да бъде гостолюбив. Без това качество са невъзможни търговията и пътуванията.

- Да имаш гости е била една особена чест. Гостът е стоял под особената закрила на домакина, той е бил част от семейството.

- Бит. 18:1 - Аврам и гостоприемството

- Бит. 19:1 - Лот и гостоприемството
II. Престой в Египет и Изхода

- Мненията за този период в историческото богословие силно се разминават.

библейски: Бит.37-50; Изх. 1-16

други: египетски текстове и надписи

Папирус Анастазис III,V,VI - произхожда от времето на фараон Мернефта (1234-1220)

- Историята на Йосиф показва много добри познания на ситуацията в Египет.

Около 2000 г. пр. Хр. (началото на Средното царство) фараон Аменемфет I построява "стената на управниците"², която е трябвало да спира палестински номадски групи да не навлизат в Египет. Тази укрепителна система е била изградена на границата в района на източната делта на Нил. (Папирус Анастазис III).³

Египтяните са контролирали заселването на чужденци по делтата на Нил.
- Папирус Анастазис III докладва за племена от Едом, които се преселват в Египет за да спасят живота си поради глада в тяхната страна.
2. Датиране

- Изх. 12:40; 3 Царе 6:1

- 1870 - 1840 е вероятното време на пребиваването на Йосиф в Египет.
- Йосиф Флавий пише, че Йосиф е бил в Египет по времето на хиксосите.

Хиксоси⁴ или както те по-късно са наречени от антични автори "хекау хасут", което значи "управници на чужди земи" - азиатски племена м/у които има и групи от семитски произход, които превземат Египет през 18 век.

Превземането се осъществява на две вълни:

Мирно навлизане на отделни групи в Северен Египет

Военна инвазия

Останали са малко документи за тях. След освобождението си египтяните унищожават всички техни паметници и надписи.

Йосиф не е живял по времето на хиксосите. Времето, даденостите и културните различия не отговарят.

Египтяните не ядат заедно с братята на Йосиф. Това за тях е било невъзможно. Египтяните не са семити.

Бит. 46:34 - Египтяните не пренасят дребен добитък в жертва. При тях и скотовъдството не е бил развито.

В Изх. 1 гл. се говори за един цар, който не познавал Йосиф. Явно подтискането на евреите започва още по времето на хиксосите в Египет.

Сет I - 1305 - 1290

Рамзес II - 1290 - 1224

Мернефта - 1224 - 1204

- Едно типично египетско име. (Паралел: Тутмос, Рамзес и др.)

- За Мойсей като личност няма исторически данни.

- Най-вероятно той е роден по времето на Тутмос I (1506-1494)

Амaзис (Яхмос) (1580-1558) - Прогонване на хиксосите

Тутмос I (1506-1494) - Раждане на Мойсей

Тутмос II (1494-1490)

Хатшепсут (1490-1468) - Дъщеря на Тутмос I и съпруга на Тутмос II

Вероятната осиновителка на Мойсей

Тутмос III (1490-1436) - Той е бил дете и затова Хатшепсут поема

управлението на Египет

Аменофис III (Аменхотеп II) - Фараона по времето на Изхода

(1436-1412)

Изход - 1435
- Нямаме извън библейски доклади за язвите.
4. Изходът

- Изходът от Египет е събитие определящо старозаветната вяра и поклонение на евреите.

- Пасхата е един основен празник в религиозния календар. Той е първия

празник в религиозната година.

- От този момент нататък можем да говорим за Израел като народ.

- За първи път Бог призовава един народ.

- Бит. 15:5 - обещанието на Аврам
- Мойсей получава тази задача от Бога - Изх. 3:18

- Бог действа и освобождава народа - Изх. 6:1

- Консервативните тълкуватели приемат, че изхода е бил по времето на

Аменофис III - около 1440 г.

- Либералните изследователи се спират на времето около 1300 г.

- Ако той наистина е бил първороден син е нямало нужда да получава

потвърждение за трона. Изглежда обаче, че той не е бил първородния син на

Аменофис III.

- Предположение: По време на пасхата е убит първородния син на Аменофис III

и Тутмос IV, вероятно втория син, след смъртта на баща си става фараон.

Изх. 13:18 - Червено море - на евр. "iam suw" - счита се, че това понятие означава "морето с тръстиките".

Съществуват следните възможности за локализиране на мястото, през което

са минали евреите морето:

Сирвонското езеро, намиращо се на Средиземно море. Това е малко вероятно, защото в такъв случай евреите е трябвало да минат по край морската улица водеща към филистимската земя, а тя е била много добре охранявана. Виж и Изход 13:17,18!

Някъде в района на горчивите езера, които най-вероятно по това време са били свързани със Суецкия залив.

- Вярата на Израел има дълбока и древна историческа основа. Това ни докладва

Библията.
III. Пребиваване в пустинята

- Източници:

библейски: Изх. 15:22 - Втор. 34:12

други: навутейски скални надписи; надписи от Синай

- Не е възможно да се реконструира точния маршрут на движение на евреите.

- Причините са слабо населените райони, през които те минават далеч от

цивилизацията. Липса на достатъчно писмени документи посочващи

имената на населените места в този район.
- Най-вероятно след преминаване на морето народа се отправя на юг към южната част на Синайския полуостров, където и получава закона.

Къде се намира Хорив също не се знае. Вероятности:

Южен Синай в района на Джебел Муса

Втор. 1:2 и Числа 33 говорят за дълъг път от Хорив до Кадис (11 дни).

Едом

Пустинята Фаран - Втор. 33:2

- През 1963 г. в Солеб е открит един надпис на египетски, който произхожда от 1406 г. В него се споменава името "Shasu Jahwe", което значи пастири на Яхве.

- Кои са тези Shasu Jahwe?

- Интересно е че в същия надпис се споменават и градове и местности от Южна

Палестина и Синай, в които са престоявали тези номади.

- В други документи от това време се говори за "страната на Shasu Jahwe"

- Това е точно времето, когато евреите са били в пустинята.
3. Божието име

Ел (Елохим) е думата използвана в семитския район за обозначаване на богове.

Аврам както и другите патриарси използват това понятие за своя Бог.

Но това правят и заобикалящите ги групи.

Разликата е само във монотеистичния х-р на Бога на Аврам. Околните народи са политеисти.

- От това време имаме вариации на Ел в зависимост от различните аспекти на

опитностите на отделните патриарси: Елрой, Елолам, Елберит (Бог на завета), Елветил, Елшадай (Бог Всемогъщи). Но това е все един и същи Бог.

- Когато Бог се открива на Мойсей, Той използва за първи път името Яхве.

Изх. 3:14 - Думата Яхве (Jhwh - тетраграм) е много близка като етимология до евр. глагол "съм" (hjh). Затова и една версиите за произхода на името Яхве е свързана с глагола съм и с текста в Изх. 3:14.

Изх. 6:2,3 - Елшадай и Яхве - един и същи Бог.

Когато евреите влизат в Ханаан те вече са един оформен народ със своя религия, свой Бог и свое законодателство.
IV. Завладяване на земята

Източници:

- библейски: Исус Навин 1-24; Съдии 1:1-2:5

- извън библейски: Архелогия и Тел ел Амарна плочки

- Съдии 1:18-36 - Списък на не изгонените ханански групи и народи и не завладяните

градове.
- Различни мнения в историческото богословие за начина и периода на завладяване на земята:

Американци: Завладяване за кратко време в периода 1400-1300

Критично богословие: Отделни разкази на различните племена за мирното

навлизане в земята през един по-дълъг период завършил около 1200 г.

- По това време в Ханаан има отделни малки градове и царства.

Царете на Ерусалим, Хеврон, Ярмут, Лахиш и Еглон се съюзяват срещу

гаваонците, които имат споразумение с евреите, но биват разгромени.

- Така евреите започват да навлизат постепенно на север и юг в земята.

Ханаанците държат все още Ветсан, Таанах, Дор, Ивлеам, Мегидон, Гезер, Нахалол, Акко, Афек… (Съд. 1:26,27)

Филистимците държат градове от стратегическо значение по крайбрежието: Газа, Азот, Аскалон, Гет и Акарон
- Угарит: плочка 169 - споменава се личното име Израел (1240 г.)

- Фараон Мернефта провежда през 1230 г. един военен поход през Палестина. Той взима пленници от Аскалон и Гезер. В египетските документи за този поход се споменава името Израел, като понятие за една група от хора. Не се знае какво точно са разбирали египтяните под това понятие.

- Тел Ел Амарна (Аменофис IV Ехнатон - 1364-1347)

- Еврейски глагол "AWR" - странствам, преминавам
2. Разпределение на земите между 12те племена

- Юда и Симеон - на юг от Ерусалим

- Вениамин, Манасия и Ефрем - на север от Ерусалим

- Невталим, Завулон, Исахар,

Дан (има земи и на запад о Ерусалим) - в най-северните части на земята

- Рувим, Гад и половината от Манасия - на изток от Йордан и на север от река Арнон

- Левитите получават 48 града

- Ис. Нав. 21:1-42

- Отделени са били и 6 прибежищни градове според Ис. Нав. 20 гл.
V. Съдии

Източници:

- библейски: Съдии

- извън библейски: археология, Угарит, Пътуванията на Вен Амун (1075)

- Времето на Съдиите е едно неспокойно време изпълнено с много динамика.

- Описание в книгата "Съдии"
- Външнополитически проблеми: