Литература от края на двадесети век (Роалд Дал, Тери Прачет, Дж. К. Роулинг)



Дата03.01.2017
Размер28.01 Kb.
#11735


ИЗКАЗВАНЕ

за „Хуморът в британската детска литература от края на двадесети век

(Роалд Дал, Тери Прачет, Дж. К. Роулинг)”

на Людмила Дамянова Митева-Русанова


Дисертационният труд на Людмила Митева „Хуморът в британската детска литература от края на двадесети век (Роалд Дал, Тери Прачет, Дж. К. Роулинг)” успешно се вписва в изследователска традиция, чието начало в рамките на българската литературно-академична общност поставят през първата половина на 90-те години текстовете на Албена Хранова и Йордан Ефтимов. Изходната парадигма на интереса и волята за интерпретация в областта на детската литература в началото на 90-те бе посттоталитарният академичен бум на постмодернизма. В областта на изследванията върху детската литература и рецептивната грижа за нея българският постмодернизъм определено успя да освободи мисленето върху литературата за деца от педагогическо-дисциплинарния надзор и опека, като едновременно с това постави въпроса за преразглеждането на принципите на конституиране на литературния канон, който жанрово-йерархично маргинализираше литературното писане за деца и отговарящата му изследователска рефлексия. През втората половина на 90-те години на ХХ век и първата половина на първото десетилетие на ХХІ тези ползотворни мисловни нагласи бяха подхванати и институционално закрепени преди всичко от българската англицистика, която има първостепенна заслуга за равнопоставеното включване на детската литература в академичния изследователски канон. В този ред на мисли смятам избраната от Людмила Митева тема за дисертабилна. Приветствам факта, че домакините на настоящото академично събитие – Катедра „Англицистика и Американистика” към ВТУ – въпреки обичайните сякаш за старопрестолния Албион рицарско-дамски турнири, са създали необходимите институционално-изследователски и колегиално-човешки предпоставки за написването и предстоящата вътрешна защита на дисертационната теза „Хуморът в британската детска литература от края на двадесети век”.


Като гост, идващ от една по-скоро романско-мачистка маргиналия, съм респектиран от демонстрираната в дисертационния труд способност за синтез между концептуално твърди теоретични метаезици и сдържаната мекота при „близкото” четене и разчитане на британския хумор за деца. Намерен и като цяло удържан е трудният баланс по ръба на бръснача на софистицираните теории на смешното, от една страна, и необходимо-волното усилие на удоволственото четене, от друга, онази „весела наука”, без която няма наука за смешното от Ницше до Бахтин – и до изследователя на хумора в съвременната детска литература. Този структурообразуващ синтез ми се струва по-сполучлив и продуктивен при философско-културологическите метаезици (2 и 3 глава), отколкото при лингвистичните (4 глава). В тази връзка у мен спонтанно възникна въпросът за отсъствието на коментар или позоваване на културологическата теория на М. Бахтин, която сякаш открива достъп до детския смях тъкмо в неговата литературно-игрова демиургичност: детето Зевс, играещо си с пясъчни светове на брега на космическия океан.
В рамките на културологическия подход към проблематиката на хумора в детската литература особено важен ми се струва анализационният акцент, който дисертационният труд поставя върху концепциите за „другостта” в етнически, родово-полов (gender) и религиозен аспект. Чрез полагането на проблематиката на другостта в процеса на идентичностното формиране на детето в един плуралистично-скептичен свят, при което хуморът прави поносим – и дори е в състояние да преодолее – страха от чуждото и неподлежащото на идентификация, се избягва обичайното постмодерно плъзгане по квазижаргонната реторика на другостта, ширеща се през 90-те години в българските академични среди. Дисертационният труд демонстрира една еманципация спрямо тенденцията за превръщането на постмодерната парадигма в лесен, мисловно-етически безотговорен жаргон. Симптоматично и обнадеждаващо е, че тази еманципация се случва в дисциплинарните рамки на изследване върху британската детска литература от края на ХХ век. Като човек, научно социализирал се през 90-те години на миналия век, горещо подкрепям това еманципативно „порастване” в посока на рефлексивното ангажиране с една мисловно-етическа отговорност на литератора към подрастващите читатели, изхождащо от изследователските усилия на едно ново научно поколение англицисти.


Каталог: 222 -> pub
pub -> Фигури на ранномодерния интелектуалец в De vita beata (1463) на Хуан де Лусена
pub -> Владимир Сабоурин Одисей в "Диалектика на Просвещението"
pub -> Дайдо: my lover’s gone владимир Сабоурин
pub -> Понятието за произход
pub -> Негрите в Коментари към царското родословие на Инките Владимир Сабоурин
pub -> Владимир Сабоурин на Бойко Пенчев
pub -> Промискуитет и миноритарен дискурс
pub -> Барух де Спиноза Етика (1677)
pub -> Материалност и трансгресия при Бернал Диас дел Кастильо Владимир Сабоурин
pub -> Книгата владимир Сабоурин Героят на първата книга на Елиас Канети, романа "Ослепяването"


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница