Литература „Плененото слънце Индианска народна приказка. Съчиняване на приказка

1. 
   Помисли и обясни – игра с правила.
   
2. 
   Въпрос – разговор.
   
3. 
   Издирване – разказ по картинка.
   
4. 
   Развлечение – беседа и съставяне на съчинение.
   
5. 
   Предупреждение – разговор.
   
6. 
   Състави дума – игра със срички и думи.
   
7. 
   Отечеството ми – съчиняване на описание за бъдещето.
   

1. 
   „Плененото слънце” – Индианска народна приказка. – Съчиняване на приказка.
   
2. 
   Телефонът – възприемане на стихотворение. „Телефонен номер сто и шестдесет” – Иван Рудников
   
3. 
   „Горделивото петле” – народна приказка – съчиняване и продължение на приказка.
   
4. 
   „Вълк и шивач” – татрска народна приказка – съчиняване на развръзка.
   
5. 
   България – възприемане на стихотворение и заучаване наизуст. „Родина” – Младен Исаев
   

1. 
   Обекти и групи – разпознаване на обекти по родово-видови свойства.
   
2. 
   Знакова система: знаците <,>,=; „говорещи стрелки”, кодове за цвят.
   
3. 
   Геометрични форми и фигури – разпознаване и назоваване на кръг, квадрат и триъгълник.
   
4. 
   Числата едно и две. Единица и двойка. Денонощие (ден и нощ).
   

• 
  Аз ви прощавам. Вие сами се наказахте. Вашите лица почервеняха от моите лъчи и ще останат завинаги червени! Земята, на която сте стъпили, ще бъде вашето царство, царството на индианците!
  

• 
  Добър ден! – викнала тя. – Чух те, като кукуригаше. Чудно пееш. Само не зная дали пееш тъй, както пееше някога баща ти.
  
• 
  Че как пееше баща ми? – попитал петелът
  
• 
  Той стъпваше на плета с един крак, затваряше едното си око и почваше много силно да кукурига. Незнаен певец беше.
  
• 
  И аз мога тъй! – рекъл петелът, като се изправил на един крак, затворил едното си око и изкукуригал.
  
• 
  Ами можеш ли – попитала го хитро лисицата, - като стоиш на един крак, да затвориш и двете си очи и тъй да пееш?
  
• 
  Мога – отговорил пепелът и затворил очите си, но щом ги затворил, лисицата подскокнала и го сграбчила.
  

• 
  Ех – въздъхнал петелът, - едно време твоята майка не правеше така.
  
• 
  Ами как правеше? – попитала лисицата.
  
• 
  Тя, кога хванеше петел, преди да го разкъса, имаше обичай да му изнесе концерт. Прочута певица беше.
  
• 
  Аз съм също като майка си! – рекла лисицата и изтръпнала, защото не можжела да си припомни нито една песен. После притворила очи и уж затананикала нещо.
  

• 
  Гръм да те убие, надхитри ме! – рекла лисицата, облизала се, преглътнала и отминала гладна в гората.
  

• 
  Сега ще те изям! Ам-м! Ам-м!...
  
• 
  Добре, Вълчо – казал шивачът. – Не смея да ти се противя. Изяж ме, но преди това ми разреши да те премеря по дължина и ширина, за да видим дали ще се събера в стомаха ти.
  
• 
  Хайде, мери, ама по-бързо, че нямам търпение. Много съм гладен!
  

Като се свестил, вълкът много се ядосал. „Защо се съгласих да ми взема мярка? Защо трябваше да го лапам наведнъж? Можех и на два пъти да го изям.”

Така си размишлявал гладният и глупав вълк, но било вече късно.

РОДИНА

Младен Исаев
Високи сини планини,

реки и златни равнини,

небе, по-нежно от коприна –

това е моята родина!

тъй както си обичам мама,

тук мила ми е всяка птица

и всяка мъничка тревица.

що слушам по поля и друми,