Литература приложения увод



страница1/4
Дата28.10.2018
Размер0.73 Mb.
#103044
ТипЛитература
  1   2   3   4
ОСОБЕНОСТИ НА ОБЩУВАНЕТО НА ДИРЕКТОРА С ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПЕРСОНАЛ

СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД

1. Теоретични основи на общуването в училището………………………………5
1.1. Общуването като човешки феномен………………………………..………10
1.2. Директорът на училището като агент на организационно общуване….…23
2. Директорът и персонала………………………………………………………...35
2.1. Методология на изследването………..……………………………………..35
2.2. Резултати от изследването……..……………………………………………38
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЛИТЕРАТУРА
ПРИЛОЖЕНИЯ


УВОД

Учебното заведение е място, където ученици, учители, управляващи, управлявани прекарват една не малка част от живота си. Създаването на организирана среда от страна на педагогическия персонал и най-вече от директора е много важно условие, с което се допринася за ефективността и способността на общуване, за съвкупността от връзки и отношения, в които влизат участниците в него по между си и в хода на изпълняваните от тях специфични дейности.

Изследвайки проблемите в училищата от гледна точка на това как да се създадат безопасни условия, правила на поведение, вниманието ми се насочи към един важен елемент в образователната система - взаимоотношения между ръководните органи (директора) и педагогическия персонал. Защото с развитието и усъвършенстването на дейността на образованието в съвременния свят става все по очевидно, че постигането на оптимални резултати в процеса на работа в училищната организация са възможни само при наличие на хуманни взаимоотношения между членовете на организацията. И за това счетох за необходима да ви запозная вас читателите с някой по важни страни на общуването между директора и педагогическия персонал, които се явяват и неизменна част от живота в училищната организация.

От написаното по долу ще разберете, че общуването между директора и педагогическия персонал е не просто някакво си формално, и незначимо взаимодействие отнасящо се само до задоволяване на човешката потребност…, на което трябва да обърнем гръб. Общуването между директора и педагогическия персонал е един от най важните елементи в образователно-възпитателния процес.

С тези кратки бележки искам да предложа на читателя една тема, която не винаги е присъствала в нашето педагогическо и психологическо пространство. В темата ще се запознаете с думи и изрази, същности и реалности които ще ви се сторят познати и непознати, с които човек се сблъсква ежедневно в своя живот.

1. Теоретични основи на общуването в училището

Общуването има особено важна роля при някои специфични професии, между, които е и педагогическата. При нея общуването и взаимодействието между членовете на педагогическата колегия са основни движещи механизми на труд. Образователно–възпитателния процес е немислим без общуването между административното ръководство и педагогическия персонал, изпълнението на държавните образователни изисквания и законовите и под законовите нормативни уредби. В съвременната образователна системата основна част от ежедневната работа на училищния колектив е общуването на всички нива – общуване между учителите, възпитателите, педагогическия съветник, директора и помощник директорите. ”Дискусията съдейства за активизиране мисленето на членовете на екипа, за изграждане и отстраняване на собствена гледна точка по проблема, за формиране на умения да се доказват, да се защитават определени позиции.”(15.,с.13) За успеха или провала на организацията ключова роля има формално(регламентирано) общуване, представляващо общуване на директора с педагогическия персонал, то се състои в “обмен на учебно-възпитателна информация, педагогическо взаимодействие, взаимовлияние и взаимно възприемане и разбиране.”(9., с.23) Успешното педагогическо общуване между директора и педагогическия персонал, води до подобряване на координацията, чрез ръководене на кадрите, опростяване дейността на организацията и “хармонизира програмите и действията”(8,с.298), осигурява ефективен учебен процес, който гарантира високи резултати постигнати от учениците.
То се обуславя от планирането на учебно–възпитателната работа, определяне на стратегиите, визията, мисията, контролната дейност на директора, работата на педагогическия съвет, изграждането на комисии, работа с не правителствени организации и пр.Формалното общуване се основава на редица закони, например Кодекса на труда чрез него се уреждат трудовите правоотношения, тристранното сътрудничество, колективния трудов договор, работно време и почивки, трудови възнаграждения и обезщетения, отпуски, безопасни и здравословни условия на труд и др.; Закона за народната просвета с него се уреждат държавните образователни изисквания, видовете учебни организации, управление ресурсно осигуряване, административно наказателни разпоредби; Правилника за прилагане на закона за народната просвета; наредби; инструкции и други.

Доброто общуване в училище се осъществява и чрез обновена и сравнително модернизирана материално – техническа база. Тя подтиква учителите да използват иновации в своята работа, да променят подходите си към учениците,

От значение е културата на педагогическото общуване, която от

своя страна зависи от културата на организацията на училището. Правилно организираното формално и неформално взаимодействие и сътрудничество се основава на толерантност, доверие, контрол, хуманност, отговорност, принципност, законосъобразност, коректност, и пр. Те са необходимо условие за неговото оптимално реализиране и постигане на ефективен учебно-възпитателен процес. Интересът към въпроса за общуването е нарастващ, защото той се отнася за един голям период от време за подрастващото поколение.
“…Педагогическото общуване е вид социално общуване. Следователно то притежава всички основни характеристики на феномена общуване. Същевременно се отличава с някои специфични особености …. При определяне на същността на категорията педагогическо общуване се базираме преди всичко на общото определение на категорията общуване поради обстоятелството, че педагогическото общуване е вид социално общуване, което по своя характер е професионално”(10., с.69). Според Б. Ф. Ломов общуването има три вида функции: информационно – комуникативна, която се изразява в предаване и приемане на информация в разнообразни и богати форми и варианти; регулативно -комуникативна; афективно- комуникативна;

Според С. Иванов Общуването е твърде многообразно и се реализира чрез много разновидности. Последните се обуславят от много фактори най-важни, от които са преди всичко индивидуалните особености на учителите и представите им за собствените роли в учебно-възпитателен процес. В зависимост от статуса на общуване по хоризонтала то бива равноправно “учители-учители”, по вертикала то бива съподчинено т.е. “педагогически персонал-административен ръководител”.

Конфликти

В отношенията между колектива съществуват и конфликтите. При обмяната на информация и създаването на взаимоотношения възникват противоречия от личностен и служебен характер. Конфликтите могат да нанесат вреда както на самата личност, така и на персонала: парализиране на активността, инициативата и творчеството, особено ако е по- мащабна се стига до намаляване на ефективността на работа и спадане на конкурентно способността на организацията. За да се постигне основната цел за ефективен учебно-възпитателен процес при възникване на конфликти в общуването между директора и педагогическия персонал трябва да се открият причините и използват стратегии за отстраняването им. Тук “ролята н ръководителя има първостепенно значение, особено в кризисни ситуации”.(1.,с.195) В статията на С. Цветанска “ Комуникативни техники за решаване на конфликти” в сп. Педагогика (24.,с.33) авторката анализира причините за възникване на конфликтите.

- личностови и поведенчески особености - нетактичност, прояви на грубост и неуважение, неискреност, лицемерие; несъвместимост между принципи, убеждения, ценности.

- оценяване на знанията и постиженията - прояви на субективизъм, и от страна на учителя, несправидливи оценки в процеса на обучението или субективното преживяване на оценката като незаслужена, от страна на ученика.

- неефективни педагогически подходи - неяснота и непоследователност на педагогическите изисквания; налагане на двойствени стандарти в общуването – разрешеното за едни е забранено за други; неоснователно толериране на определени ученици спрямо други.

“Процесът на разрешаване на конфликти е комуникационен процес и изисква използването на ефективни комуникационни техники”(19.,с.36) за тяхното изясняване и отстраняване. А отстраняването и решаването на конфликта е важно условие за успешната работа и комуникация в процеса на работа, тъй като не решаването на един конфликт води до множество разнопосочни последици – понижена работоспособност, тревожност, страх, агресивност, бягства от час, загуба на доверието, психосоматични разстройства, раздразнение, тревожност, разочарование, което става причина за описването му като силно натоварващо, негативно явление.

Посоката за решение на проблема и вземането на решение по него много зависи от стила на ръководство от междуличностните отношения на ръководителя с педагогическия персонал. “Решенията могат да се вземат еднолично или да се обсъждат и вземат групово”.(18.,с.72) Един от вариантите за достигане на консенсус е като се даде свобода на мисълта.

“- Проблемът се поставя в неговата цялост и всеки от участниците се запознава с всички негови страни.

- Груповият лидер определя основните моменти на проблема, върху който трябва да се насочи вниманието.

- Участниците се подкрепят в предлагането на нови идеи.

- Групата трябва да включва един експерт (директорът), който да оценява възможностите на идеите и да отхвърля ненужните веднага.”(3.,с.94)

Друго”важно средство за успешното решаване на възникналите проблемни ситуации е стимулирането на творчеството в организацията… Някой от предпоставките за широкото разгръщане на творчеството са: умело структориране на проблемната ситуация, събиране на достатъчна по обем и качество информация, наличие на кадри с богата подготовка и опит, които са в състояние да мислят свободно, да правят асоциации и да генерират нови идеи, както и проверка и реализация на формулираните идеи. От друга страна, стимулирането на творчеството в организацията може да бъде затруднено поради групов натиск, неадекватен стил на управление, отказ на постъпващите предложения, прибързана критика, стрес, неподходяща система на работната заплата и т.н.”(2.,с.235)

Създаването на творческа атмосфера и стимулирането на въображението и новаторски идеи е като че ли една от най-важните задачи за всеки добър ръководител.

Но също така в един конфликт има и известна доза позитивизъм. Това може да ни помогне да открием нещо поучително за себе си и за отношението си с другите хора. Участието в конфликт е възможност за по- добро опознаване на себе си и на хората около нас. В условията на напрегната и непредвидима конфликтна ситуация реагираме понякога изненадващо за самите нас, разбираме кои са силните ни страни и в каква посока си струва да се усъвършенстваме.
Общуването на директора с педагогическия персонал, както е написано по-горе може да бъде доброжелателно и конфликтно.

Един от факторите за осъществяване на общуване и взаимодействие, пораждащи понякога конфликти е контролът в образователната система .

Директорът е човек преди всичко ръководещ хора, той несъмнено трябва да може да осъществява комуникациите си с другите по определен начин, който би накарал отсрещния да извърши или не нещо, да бъде повлиян по определен начин.
1.1.Общуването като човешки феномен

Общуването е процес на разкриване на същността от потребностите на хората. Според Уилям Шутц човек се нуждае от други хора и това е една основна потребност. Той определя три първични фактора, които мотивират междуличностното поведение:

  • Привързаност- това е потребността човек да обича и да бъде обичан, която може да се изявява в различна интензивност при различните хора, в различните условия;

  • Потребността от общуване – “е основна социална потребност, която е присъща на всеки човек…Нейното задоволяване доставя на човека най-дълбокото чувство за пълнота на живота му, за истинско щастие. Чрез общуването и в процеса на общуването човек опознава не само другите, а и самият себе си. Чрез него той не само се включва в човешките взаимоотношения, а и се развива неговата субективност, формират се и се усъвършенстват всички негови психични и социални качества.”(23.,с.42)

  • Потребността от контрол и влияние – едни хора искат да контролират някого, другите не искат нищо и никого не контролират.


Процесът на общуване може да се оцени с няколко критерия. Като първи критерий може да се яви ефективността на общуването.

Друг критерий е задоволяването на потребността от изразяване на чувствата. Има голямо значение дали начинът на общуване се използва, за да се оказва помощ или да се разрешат проблеми или конфликти. Мярка за ефективността на общуването е степента на съответствие между това, което единият от партньорите иска да съобщи и това, което другият е разбрал. Това означава, че ефективното общуване е това, при което има минимален брой деформации. Такъв тип общуване води до засилване на взаимното разбирателство между партньорите. За да се достигне до такъв начин на общуване трябва да се знае какво мисли и какво иска да ни предаде партньора срещу нас. При всекидневните контакти хората не само погрешно разчитат съдържанието на съобщенията, но и приписват на авторите им намерения, каквито те не са имали.
Общуването е необходимо условие за наличието на социален живот на човека, за неговото културно възпроизводство, за формирането и задоволяването на неговите специфични социални потребности, за развитието и разгръщането на способностите за взаимодействие, взаимно разбиране и сътрудничество .
1.1.1.Смущения и деформации в общуването:

І. Могат да се разгледат три главни проблема от гледна точка на подателя на информацията:

1. Много често нe съобщаваме това, което в действителност мислим и желаем. Типично ни е предаването на мисли по непълен, деформиран и многозначен начин. Така подателят на информацията си осигурява възможността за деангажиране от изразеното мнение в случай, че то му създаде затруднение.

2. Едновременно предаване на противоположни и противоречиви съобщения. Много често има несъответствия между това, което се чувства, това, което се мисли и това, което се съобщава.

3. Хората често говорят по-скоро това, което смятат че трябва да кажат, а не това, което в действителност биха желали да съобщят на другите. Тези начини за деформация на съобщенията са различни от целенасоченото манипулиране на получателя. Ситуации, при които някой се опитва да предизвиква чувство на страх, вина и т.н. също се срещат много често във всекидневния живот и представляват съществен източник за деформацията на общуването.

ІІ. Голямо значение за деформация в процеса на общуване е начинът, по който получателят възприема информацията:

Много често хората са заети с нещо друго и не слушат това, за което им се говори.

Друг път някой толкова силно е заинтересуван от това, което сам иска да каже, че слуша събеседника си, за да намери възможно най-бързо подходящ момент да вземе думата. В много случаи хората са твърде сигурни в своите предположения за това, което другите имат да им кажат, че несъзнателно деформират получените съобщения така, че съдържанието им да съответства на предвижданията.

Твърде често хората слушат другите преди всичко, за да ги оценят. Това се нарича оценяваща нагласа у слушателя. Тя води до маскиране на автора на съобщението.

Много често съществуват ситуации, при които получателят на информацията слуша и разбира думите, но не разбира значението им и намерението на техния подател. Това е характерно за непрякото съобщаване на информация.

ІІІ. Основен източник на смущения в общуването е отсъствието на доверие между партньорите. Въз основа на посоченото по-горе важно значение придобива въпросът: “Може ли да се направи нещо за подобряване на това състояние на нещата?”
1.1.2.Подател на информация

Осигуряване на достоверност на подадената информация.

Изпращане на разбираеми съобщения.

Осигуряване на обратна информация, относно разчитането на съобщенията.

Най- важният от тези три фактора е достоверността на подателя на информацията. От него зависи степента на доверие у получателя. Подателят на информация е достоверен тогава, когато получателят го признава и оценява като човек познаващ областта, за която се отнася съобщението и когато оценява положително неговите намерения, т.е. когато смята, че подателят на информацията иска по този начин да му се помогне. Това означава, че определени качества на поведението на подателя на информацията могат да доведат до повишаване на достоверността му в очите на получателя, а и оттам да повишат и общото равнище на доверие. Тези качества могат да бъдат:

откритостта на намеренията на подателя на информацията;

солидността на подателя като източник на информацията;

проявяването на топлота и доброжелателност;

динамика на подателя на информацията. Достоверността на подателя на информацията не е някакъв обективен факт както се вижда по-горе, а представлява субективна нагласа на получателя, изразяваща се в готовността за доверие в това, което се съобщава.

Благоприятно влияние върху ефективността на общуването оказва и подаването на разбираеми за получателя на информацията съобщения. Ако някой иска да бъде добре разбран може да повтори това, което току-що е казал или например да го разнообрази с жест.

Друг начин за повишаване на разбираемостта на предаваните съобщения е поемането на отговорност за това, което съобщаваме на другите. Широко разпространено е предаването на привидна обективност на лични мнения и оценки. Както казва полският физик Леополд Ифелд в книгата си “Скици от миналото”: “В нашите усилия да разберем действителността ние като че ли се намираме в положението на човек, който се опитва да разбере механизма на действие на часовник, поставен в плик. Той вижда циферблата на часовника, забелязва движещите се стрелки, даже чува неговото цъкане, но не може да отвори плика. Ако е находчив може да си изгради образ на механизма, отговарящ на всички негови наблюдения, но той никога няма да бъде сигурен дали неговият образ е единственият, който би могъл да обясни наблюденията му.” Истината не е привилегия, нито пък черта на източника на информацията. Най-добрият начин да се намери истината не е обективната форма съобщение, а нагласата за проверяване съответните съждения и сравняването им с други мнения.

Третият важен фактор, който може да окаже благоприятно влияние за подобряване на степента на общуването е използвано на обратна информация. Ако някой току-що се осведомява за това как се разбира казаното от него, той има по-големи шансове да подобри общуването с партньора си. Много често обаче хората въобще не се интересуват от обратната информация. Съществуват случаи, в които на обратната информация не се обръща внимание или получателя на информацията съзнателно се въздържа от такава.

Двустранно предаване на обратна информация помага на междуличностните контакти, макар че тогава, когато всичко върви добре хората не придават голямо значение на този въпрос.
1.1.3. Чувствата

Чувствата представляват преживяване от човека на неговото отношение към всичко това което го заобикаля, към това което той опознава и върши.

Във всекидневните междуличностни контакти съществува непрекъснат поток от информация за емоционалното състояние на партньорите. Този канал, макар и скрит понякога, е важен и малко познат елемент на целия процес на общуването. Всяко действие ва човека се намира в някаква връзка с неговите вътрешни състояния, но това значи, че винаги човек действа съгласно емоциите си. Така когато човек е гневен много често си придава само видимо спокойствие. Начинът за изразяване на собствените вътрешни състояния зависи не само от това, което се преживява, но и от изразните средства, с които човек разполага. В книгата на Йежи Мелибруда се обръща внимание на разрушителните последствия от оценяващото отношение към собствените чувства и чувствата на другите и пренасянето на контрола над външното изразяване на чувствата върху вътрешния процес на преживяването им. Авторът смята, че опитите за манипулиране на собствените и чужди чувства представляват ирационална пречка в живота на човека и в съвместното съжителстване. Погрешно е да се мисли, че чувствата могат да бъдат „болни”, „паталогични”, „ненормални” и т.н. Дълбочината на автентичността на контактите между хората в приятелските и колегиалните отношения или в любовта зависят в значителна степен от това, дали те ще съумеят да изразяват цялостно чувствата, които преживяват. Става въпрос не само за доброжелателните чувства, но също и за скръбта, гнева, завистта и т.н. В действителност хората често имат трудности не само при изразяване на неприятни чувства, но и на приятните. Причина за това могат да бъдат различни условности, като например: „не е прилично да се радвам прекалено”, „не трябва да проявявам нежност от страх, че ще ми се присмеят” и т.н.
Съществуват форми на изразяване, които оказват отрицателно влияние върху състоянието на контактите с хората и се превръщат в постоянен източник на собствени и чужди чувства.

Още през първия период от живота си детето се учи да разчита емоционалното състояние на майка си. По този начин у човека се формира не само потребност от емоционално изразяване, но и готовност за възприемане на чуждите чувства. Следователно невербалното общуване, което изразява вътрешните емоционални състояния, се появява по-рано в живота на човека, отколкото мисленето и общуването с думи.

Възрастния човек обаче постепенно загубва тази чувствителност спрямо сигналите за чувствата на другите. Тя не изчезва напълно. Понякога готовността за откриване на емоционални сигнали се превръща в твърдо очакване.

Начините за изразяване на емоционалното съдържание представляват един от основните фактори за подобряване на общуването.

Източници на трудности при изразяване чувствата:

Тенденция към отричане на собствените и чужди чувства.

Нежелание за непосредствено общуване на тема взаимно изпитваните в момента чувства.

Ограничено осъзнаване и непризнаване на собствените чувства.

Тенденцията към отричане на собствените и чужди чувства, които са неудобни е често явление във всекидневния живот. Често изразяването на емоции предизвиква реакции, като: „не се вълнувай”, „не се измъчвай и т.н. Най-честият резултат от подробен призив чувствата да изчезнат или да се променят е ограничаването или нарушаването на тяхното изразяване. Това често води до пренасяне на тези чувства към други ситуации.

Следващият източник на проблеми при изразяването на емоции е нежеланието за непосредствено общуване относно съпреживяните чувства. Откритото разговаряне за собствените чувства предизвиква безпокойство поради това, че партньорът със своята реакция може да ни нарани. А друга причина е опасението от загуба на контрол на контактите след разкриване на чувствата.

Недостатъчното осъзнаване на собствените чувства също предизвиква проблеми при разчитането на емоциите. Умението да се забелязват различни съдържания на собствения емоционален живот не се формира системно, а различните хора го владеят в различна степен. Ако някой не осъзнава добре чувствата си, той изпитва затруднения при изразяването. Подтискането и скриването на чувствата ограничава способността за рационално поведение в контактите между хората. Подтискането на чувствата допринася за възникването на предубеждения по отношение на другите хора, деформира тяхната оценка и нарушава нашето поведение спрямо тях. Често се случва така, че човек напълно се отказва от контактите си с някого, защото му е ядосан, но прикривайки гнева си стига до убеждението, че никога вече няма да го обича. Подтискането и игнорирането на чувствата оказва деформиращо влияние върху наблюдаването и разбирането на света. Човек, който отхвърля информацията, която поражда чувство на вътрешна заплаха в резултат на активиране на подтиснати чувства.
1.1.4.Емоции

Емоциите представляват степен на изразност на чувствата.

І. Във всекидневният живот хората си служат с различни начини за изразяване на емоциите. Най-често се използват формите за косвена емоционална комуникация.

Те биват:

А) Задаване на фиктивни въпроси

като „Как смееш да ми отговаряш по този начин?”. Тези въпроси не се задават с цел получаване на отговор. Те изразяват възмущение, негодувание, раздразнение и представляват опит за манипулиране на събеседника. Такива въпроси целят да предизвикат определена реакция.

Б) Даване на препоръки и формулиране на забрани.

Това е много често срещана форма за косвено изразяване на чувства. Не във всички случаи препоръките са само експресивни. Например”Трябва веднага да ми се извиниш!”. По този начин лицето, което разполага с някаква форма на власт над другите се стреми да контролира това тяхно поведение, което може да предизвика у него чувства. За да постигнем желаните резултати при общуване би трябвало да се използва например”Не прави това, защото то предизвиква у мен такива и такива чувства.”

В) Ругатни и проклятия.

Изглежда тези думи доставят голямо задоволство на хората. По този начин те изливат натрупалите се в тях чувства на гняв и озлобление. Даже когато тази форма на изразяване носи на човека някакво временно облекчение, тя предизвиква повишаване на напрежението и допълнителни конфликти във взаимните контакти. Те са демонстрация на бруталност и сила, които в действителност липсват на автора им.

Г) Упреци и претенции.

Те много често се използват, за да се изразяват косвено чувствата на неудовлетвореност, раздразнение, скръб и т.н. относно друго лице от типа на „искам това да се свърши по този начин” служат за косвено задоволяване на потребността от изразяване на собствените чувства. Те имат пресилен характер и предизвикват реакция на протест от страна на партньора.

Д) Ирония и злорадство.

Обикновено непосредствената цел на подобни изказвания е предизвикване на чувство на срам и дискомфорт у адресанта. Намерението да се предизвикат подобни реакции у другите обикновено се поражда от факта, че авторът им преживява някакви неприятни чувства. Иронията е не само да се засегне партньора в чувствително място, но съдържа и маскирана косвена информация за чувствата на иронизацията. Иронията представлява рафинирана атака срещу другото лице. Самата ирония и злорадство често деформират изразяването на чувствата, защото в същото време представляват опит за защита от тяхното преживяване и проявяване. Понякога се случва хората да адресират ирония към самите себе си. Често това се прави за замаскиране на собствените чувства и опит за откъсване или изолиране от това, което човек действително чувства и преживява.

Е) Похвалата и порицанието

Те са косвен опит за изразяване на чувствата. Похвалата или порицанието винаги съдържат някаква забележка или мнение за другото лице. Те представляват и форма за изразяване на чувствата.
ІІ. Съществуват и преки начини за предаване на чувствата. Те обаче не се прилагат много често.

Има няколко начина за пряко изразяване на емоциите:

Назоваване на собствените чувства – съществуват много думи, които определят чувствата, но те рядко се използват.

А) Използване на сравнения – общуването чрез тях изисква способност да се разтълкува съдържащата се информация за чувствата на този, който говори.

Б) Определяне на състоянието на собствения организъм – състои се в посочването на промените в състоянието на организма и физическите усещания, които определят вида и съдържанието на собствените преживявания.

В) Посочване на действията, които се извършват под влияние на преживяните чувства. Изразяването на собствените чувства под формата на предизвестие на евентуални бъдещи действия може да стане източник на недоразумения, ако бъде приета дословно. Тази форма на съобщаване за състоянието на чувствата може да разшири сферата на взаимно разбирателство, ако партньорите съумеят да разграничат действителността от собствените чувства.
1.1.5. Общуване

“Общуването се дели на видове и съобразно използваната система от символи: речево, образно, писмено, общуване чрез паралингвистични средства, придружаваща основната законова система.”(10., с.54) Но в случая като, че ли най използваните методи за общуване между директора и педагогическия персонал са речево(вербално), образно(невербално) и директното общуване.

Директното общуване или комуникацията лице в лице предполага непосредствено физическо присъствие на най-малко двама души, чиито комуникативни умения намират израз в специфични съобщения, състоящи се от езикови и не вербални знаци и реципиент, чиято основна задача е да декодира съобщенията като разкрие съдържанието на езиковите и не вербалните знаци, присъстващи в него.
Сложността в процесите на междуличностното общуване зависи от множество фактори , произтичащи от характера и особености на ситуацията. Съществено влияние върху комуникативните интеракции оказват обаче два фактора от социо-демографски характер- брой на участниците в конкретното взаимодействие и техният пол.

Колкото се увеличава броят на общуващите, толкова повече нараства сложността на комуникативния процес.

Друга наблюдавана закономерност е, че по- просто е общуването в еднородни по пол групи – само мъже или само жени, отколкото ,когато в процеса на взаимодействие участват представители и на двата пола.

Ето защо между двама души от един и същи пол може да се приеме като най-простия модел на общуване лице в лице.
Вербално общуване.

В процеса на междуличностна комуникация значителна част от информацията се обменя по вербален път, като обменената информация се “предава посредством слухово, зрително или осезателно възприемани думи”(21., с.8). В този смисъл човешката речева дейност е универсално средство за общуване и междуличностно взаимодействие.

Чрез естествен човешки език, чието словно богатство се организира в реч посредством определени лексикални, синтактични, логически и стилистични правила. Те са:

“- фонологията – правилата за изговаряне на звуковете, системата на звуковите в езика;

  • семантика – правилата за дешифриране значението на думите;

  • синтаксиса – правилата за аранжирането на думите във фрази и изречения

  • прагматика – свързва се със социалната представеност или със способностите да адаптира или трансформира формата на речево съобщение спрямо конкретната ситуация и спрямо изискванията, очакванията и потребностите на събеседниците.” (14., с.6)

Фактът , че даден индивид се ражда в определена езикова общност и в процеса на индивидуалното си развитие овладява системата от фонетични, лексикални и синтактични модели и правила на матерния си език, все още не означава, че той умее да общува пълноценно.

Четирите фундамента на ефективната и убеждаващата вербална комуникация.

Постигането на взаимно разбиране и убеждение в междуличностните взаимодействия, което е една от основните цели на комуникацията между хората, може да се осъществи на основата на спазване на няколко правила при създаването и организирането на комуникативно вербално послание. С прости думи казано, тук става дума за съблюдаването на четирите принципа при формулирането и експлицирането на това, което желаем да кажем.

  • Еднозначност и яснота при формулирането на вербалното изказване. Когато вербалния код, с помощта на който се изгражда определено послание, са еднозначни и идентично разбираеми между участниците в интеракциите, това е важна предпоставка за постигане на взаимно разбиране и приемане. Почти всеки от нас е срещал хора, за които казваме , че “говорят неясно” или “използват за нас неразбираеми система от жестове”, било то, защото си служат със сложни и специализирани термини и научни понятия, било то, защото включват в общуването мимики и жестове, непознати за нашата култура или на които ние преписваме съвсем различно значение.

  • Адекватно структуриране на посланието. Този принцип включва съблюдаването на определени логико -граматически правила в структурата на информацията , спазването на логически паузи и ударения при вербализиране на факти, аргументи и мнения, съблюдаването на всички онези аспекти, които се свързват с изграждането и спазването на смисловото единство и цялост на посланията, даване на дискурсни пояснения и указания и т. н.

  • Kраткост и точност на вербалното послание.При обменяне на информация. При обменяне на информация от вербален характер, кратката и лаконична формулировка на изказванията е по- адекватна и се предпочита пред тяхното обстоятелствено експлициране. Обширното и обстоятелствено представяне на информация за определени факти, събития и явления представлява пречка да се проникне в същността и смисъла на представянето е бариера за постигането на взаимно разбиране между общуващите.

  • Емоционална наситеност на посланието. Обикновено само чисто “фактологичната”, информационно –съдържателна страна на обменяните в процеса на общуване вербални изказвания не е достатъчна, за да се предизвика и поддържа взаимен интерес между хората, които общуват помежду си . Необходимо е включване на допълнителни езиково – стилистични и не вербални средства и комуникативни стратегии, които улесняват създаването на положителен психологически климат. Към стратегиите за допълнителна емоционална стимулация се отнасят използването на възможностите на метафорите или т. нар. “ фигуративен език “ и езика на тялото, включването на положителни(доброжелателни) интонационни модели, споделяне на собствен опит, даване на примери посредством аналогии, избягване на абстракции и генерализации.



Невербално общуване.

Въпреки ,че естествения език е това, което отличава човека от останалите живи същества, когато общуваме помежду си, когато си взаимодействаме, рядко използваме и се доверяваме само на думите. Общуването е нещо повече от изговарянето на думи и смислено подредени фрази, подчинени на определени езикови правила.Хората говорят с думи , но общуват с цялото си тяло.



комуникация:

  • Комуникация чрез пространство, територия и дистанция;

  • Комуникация чрез движения на тялото, включващи изразите на лицето, позата и положението на тялото, движенията на крайниците;

  • Комуникация чрез параезикови елементи ката интонация, височина, сила, тембър на гласа, възклицания, стенания(въздишки ,смях, плач, ударенията и паузите в речта);

  • Комуникация чрез допир;

  • Комуникация чрез естествен мирис на тялото на човека;

  • Комуникация чрез дрехи,накити,козметични средства,най-общо продукти на човешката цивилизация;

Чрез езиковите съобщения лесно обменяме информация за определени обективни факти и събития от заобикалящата ни действителност, но тяхното използване за комуникиране на чувства, субективни преживявания, оценки и нагласи не е достатъчно. Тук на помощ идва невербалната комуникация. Чрез нея се предават послания, които трудно се подават на вербализация. Не вербалните сигнали, които експлицираме в процеса на междуличностното общуване,най- често се зараждат спонтанно и несъзнателно. Ето защо информацията, получавана чрез тях е надеждна основа за оценка на достоверността и истинността на вербалното послание.
1.2. Директорът на училището като агент на организационно общуване

В учебните заведения съществува т.н. йерархична зависимост състояща се от управленски нива, които са определящи за начина на предаване на информация. Тоест информацията се предава от горе на долу “съдържаща главно инструкции и изисквания от страна на директора…, а от долу на горе преминава информацията за изпълнение на задачите и ангажиментите.”(25.,с.27) Но като че ли тази йерархия и самият процес на предаване на информация, даване на заповеди от горе на долу не е достатъчно условие за подобряване на качеството и ефективността на образователния процес към, което се стреми напоследък. За постигане на тази цел трябва да се обърне внимание и на взаимоотношенията между членовете на организацията и най-вече на връзката на директора с педагогическия персонал защото:

“Добрият училищен ръководител - е този, който умее да указва помощ на учителите, да обяснява причините за неуспехите, да подсказва идеи и пътища към по-добро, този, който не само изисква, но и е способен да даде личен пример, да покаже как се постигат едни или други педагогически цели. По специфичен начин се реализира управленската дейност на училищния ръководител в процеса на педагогическо взаимодействие с учениците.

Тази особеност на управлението на училището се свързва с „подобието” на управлението на дейността на обучаващия в педагогическия персонал и управлението на дейността на учителите. Това позволява да не се отхвърля принципът на единоначалие и в много случаи да се включи в управленската система не само ръководителя на училището, но и учителите.”(5.,с.157,158) “Доброто лидерство е това, което предполага оптимална (от гледна точка на организационната ефективност) степен на участие на подчинените в процеса н вземане на решение.(20.,с.225) “Този подход е оправдан в случаите, когато разглеждаме управлението на педагогическия процес, в чиито център се оказва взаимодействието между „ученик-учител-директор”. Днес много често казваме, че ученикът е субект в педагогически процес. От това не следва само, че той може да влияе на учителя в процеса на тяхното взаимодействие, но и това, че той може да влияе на самия себе си, като си поставя цели и се стреми да ги постига, т.е. управлява своята собствена дейност.
“Ако по своята същност управлението е осигуряване на поставените пред системата цели, то по форма то е процес на преработка на информация, който се състои от три основни етапа: събиране на информация, нейното преработване и взимане на управленски решения. Всяка система, в която има управление, може условно да се раздели на две подсистеми – управляваща и управлявана:


Управляваща

подсистема

Управлявана

подсистема

Взаимодействието между тях не означава нищо друго, освен обмен на информация: от управляващата подсистема идва „командна информация”, а в обратното направление - информация за информиране на управляващата подсистема (елемент на обратна връзка). Под информация разбираме обменяне на сведения между хората. Информационният подход действително позволява да се опише управлението във всяка система. Не случайно кибернетиката като наука за информацията се обявява за обща теория за процеса на управление на всяка система.”(5.,с.158,159)



Качествата които трябва да притежава ръководителят, за да може дейността му да бъде ефективна , са да има образование, специално образователни познания, енергия, физическа ловкост, решителност, готовност да поема отговорност, честност, разсъдливост, умение да контролира, умение да общува с персонала на училищната организация. Съдържателната страна на дейността на директора трябва да бъде водеща и определяща – “преди всичко неговото умение и способности да определя правилно целта, да разкрива актуалните и значими проблеми на училището, да ги асоциира трайно с мотивизацията на учителите.”(4.,с.30)



Неуспешните опити да се определят чертите на успешния ръководител доведоха до възникването на друга теория и подход, който насочи вниманието си от чертите на личността на ръководителя към неговото поведение и общуване с персонала на училището. Важно е не това какви качества притежава ръководителят, а как той работи, какъв е неговият маниер на поведение по отношение на подчинените, начинът на общуване с тях.

Съвременните концепции изхождат от това, че само един някакъв стил на ръководство не може да бъде ефективен във всички случаи. Ръководството трябва да бъде ситуативно, гъвкаво. Според ситуационната концепция за ръководство ръководителят трябва да умее да избира стил, който най много съответства на състоянието на персонала.

За да бъде дейността на ръководителя ефективна, той трябва да умее:

  • да анализира състоянието на персонала;

  • да разбира мотивите на поведение на своите подчинени;

  • да подтиква подчинените към продуктивна работа, да стимулира тяхното професионално израстване;

  • да създава отношение в колектива, максимално благоприятно за продуктивна работа;

  • да поставя задачи на подчинените така, че да се стремят да ги изпълняват;

  • ефективно да контролира работата на подчинените;

  • адекватно да оценява своите подчинени, техните възможности и интереси;

  • да разрешава с успех конфликтите в организацията;

  • да изгражда делови отношения с подчинените в съответствие с техните индивидуални особености и ситуациите.


Може са се каже че, ефективността на стила на ръководство на управляващия до голяма степен се влияе от обстоятелството, че учителите са много чувствителни на въздействията прилагани от ръководния орган. Те отзивчиво възприемат всичко хубаво и “енергично реагират срещу методите на работа, които макар и в малка степен, засягат тяхното достойнство и професионална чест.”(7., с.18) Правилно изградения стил на общуване в училище, главна заслуга за което има директорът, “съществено влияе и на индивидуалните стилове на общуване на учителите”(13., с.116)
Директорът на училището и неговите заместници са длъжни да разберат, че реалният „продукт” го произвеждат не те самите, а техните подчинени и тяхната основна задача е да формират работоспособен и зрял колектив, разбиран не като „диктатура на мнозинството”.

Необходимо е съчетаването на строгост и свобода н действията, което се явява “ един от важните постулати на модерното управление и е свързано с едновременното поставяне на строги изисквания към качеството на работата, към изпълнението на длъжностните задължения и осигуряване на свобода на действие, на изява, на вземане на решения.”(17., с.72) Директорът на училището трябва да включи всички учители в различни процеси на дейността на училището в качеството на субекти, а не само ката изпълнители. Ръководителят по всякакъв начин трябва да се стреми да разширява самодейността на учителите и самоуправлението на училището към широко участие на целия персонал в управлението на училището, да утвърждава нови ценности и норми, които са присъщи за един зрял, дееспособен, демократичен колектив, което не може да се осъществи без разбирателство, без съгласуваност между директора и персонала на училището.



1.2.1. Правила за добрите маниери

“Ръководителят на учебното заведение стои в центъра на онова комуникационно и информационно ядро, около, което се разгръща цялата комуникационна система на организацията. За това една от най-значимите грижи на директора на училището е способността му да води разговор, да слуша, да помни, да разбира партньора, да не натрапва свои оценки, преди да е изслушал мнението на специалиста, да се стреми да вникна в мотивацията за едно или друго поведение и т.н.

Можем ли да систематизираме някой общи правила за водене на разговор, за диалог със специалистите или родителите, в които сме равноправни партньори? Те образуват в няколко основни групи:

а) Общи правила за водене на разговор: бъдете естествен, спокоен, внимателен, сигурен, внушавайте искреност, мислете за събеседника, реагирайте бързо, но компетентно, не забравяйте, че е по-добре да замълчите, ако не сте уверен в отговора и т.н.

На ръководителя се налага да води различни по характер и съдържание разговори, събеседвания, дискусии и т.н. Често например разговорът е свързан с оценката на дейността на един или друг специалист в посока на поставените цели пред училището. Полските ерголизи, а и нашият опит ни е дал основание да формулираме конкретни изисквания към ръководителя:

  • първо разговаряйте с оценяване за неговата работа, а едва по-късно за него самия;

  • преди да му съобщите вашата оценка, доведете го с въпроси до там, че той сам да оцени резултатите от своята дейност;

  • ако оценката на учителя или специалиста от обслужващото е различна от вашата, изяснете причините, които са предизвикали разликите;

  • внимателно изслушвайте изказаните аргументи, стремете се обективно да ги оцените;

  • когато разглеждате недостатъците в работата, имайте предвит целокупната му дейност;

  • не се подавайте на чувствата си и се старайте да запазите спокойствие, дори когато са на лице причини за това;

  • ако недостатъците в работата на оценявания са произлезли и по ваша вина – признайте това;

  • не разговаряйте със събеседника за други негови колеги;

  • не провеждайте повторен разговор наскоро след първия, ако н него сте порицали или нагрубили оценявания;

  • не допускайте разговорът да премине на тема, заплати, стимули, отпуски и т.н.;

  • не се съгласявайте винаги с оценявания и аргументите, които ще излижи – проверете ги;

  • бъдете естествен, искрен, компетентен;

  • поменете, че по-важно е да развивате качествата, от колкото да поправяте грешките на своите сътрудници и т.н.

б) Правила за вербална комуникация – техника на говорене: правилно произношение, ясно изговаряне на съгласните и наи-вече на окончанията, преодоляване на дефекти в говора и на диалектните отклонения, кратки и ясни изречения, задължително включвайте паузи, избягвайте празните думи, звукове и изрази, при дискусия използувайте само една тема, не се отклонявайте в скучни и назидателни монолози, давайте примери, хо внимавайте, когато те се отнасят до конкретни лица, учете се да мълчите и изслушвате събеседника и т.н.

Професионална деформация е навика да не се изслушва сътрудника или опонента, да се прекъсва диалога, без да има видими причини за това, да не се вниква в изказаните мисли, да се реагира често дидактически със сухи и административно формулирани правила, бележки и т.н. П.Бауст разумно ни съветва, че “изкуството да се слуша е почти равностойно на изкуството да се говори”. Тези професионални деформации, резултат от универсализирането на един обяснително- репродуктивен методически подход при обучението, несъзнателно се пренасят и в комуникативната система на ръководителя,с учителите , с учениците и още по-трагично с радетелите и другите партньори на училището.

Към професионалните деформации можем да отнесем и използване на паразитни думи, изрази, мимики и т.н.

Лош навик е например използването след всяко изречение на празни изрази като: нали така, както вече знаем, в интерес на истината, слушайте и т.н., или жестове и мимики ката дразнещо ръкомахане, снизходителна усмивка, движение в кабината или зад бюрото, свиване или изкривяване на устата и др.

Овладяването на един нормален ритъм на мълчание и говорене, който позволява на събеседника да изложи спокойно своите аргументи и защити тезата си, е необходимо условие за нормалната комуникация. Не бива никога да се забравя популярната поговорка “Ние владеем думите докато не сме ги изказали, после те владеят нас”.

в) Правила при приемането на сътрудници, учители, специалисти от обслужващите звена, родители, ръководители на сродни организации и др. също обхващат различни страни от поведението на ръководителя. Те до голяма степен се определят от ролевите функции и са важен фактор за регулиране на отношенията, за избягване на недоразуменията и безпричинните конфликтни ситуации. Независимо, че в това отношение етикетът е обременен с много правила, ние ще спрем вниманието си само върху някой от тях.

Директорът на училището обикновено няма помощник (секретарка), който да регулира приемането, затова тази дейност той извършва сам. Приемът може да бъде – организиран, импровизиран, неподготвен….

Посетителите винаги идват при детектора с определено очакване за решаване на възникнал проблем, за съвет, за уточняване на позицията, за защита от неправилно решение и т.н. Различни са проблемите, различни са очакванията, не са еднакви хората. А ръководителят е длъжен да ги приеме такива каквито са, да намери точната мярка на поведение, да задоволи в една или друга степен очакваното.”(16.,с.140-144)



Ефективното управление на едно училище може да е съчетание от два стила: на страха и любовта. Това разбиране се основава на идеята на Н.Макиавели: „кое е по-добро – ръководителят да гради отношенията си с подчинените си на основата на дружбата и приятелството (персонална власт) или на страха (рационална власт)?”. Отношенията, основани на любов са непостоянни и критикосрочни, а вторите са по-продължителни, но в тях се съдържа твърде голяма скрита съпротива. В такива случаи, ефективният училищен ръководител е длъжен понякога да жертва краткосрочното отношение (любов) заради дългосрочното уважение (страх), но трябва да бъде внимателен, ако не иска страхът да не прерасне в ненавист.

В реалните ситуации на организационно поведение в училище изборът на стил, като правило, не се явява постоянна величина. В зависимост от установените условия училищния ръководител може да варира в определен диапазон – от ориентиране към отношение до ориентиране към задачата. В зависимост от личните качества на училищния ръководител, равнището на квалификация и взаимоотношенията с подчинените и накрая, от съдържанието на самата работа, поведението на ръководителя може да се променя, всеки път да се приспособява към новите условия Този диапазон на поведение, в рамките на който ръководителят може да проявява своя стил, се нарича адаптивност.”(6.,с.89-92)
1.2.2. Фактори обуславящи общуването на директора с педагогическия персонал
Темперамент

Умението да общуваш със себеподобните си в голяма степен се гради и обуславя от техния темперамент.”Темпераментът влияе върху общата работоспособност, инициативност, бързо превключване между няколко дейности други темпово-времеви и енергични характеристики на психо-поведенческите прояви на човека, които изпъкват най-очебийно сред индивидуалните му способности”.(11,с.47) Според Иван Петрович Павлов темперамента се състои от три свойства на нервната система:

  • силен уравновесен подвижен тип нервна система

  • силен уравновесен инертен бавен

  • силен неуравновесен

  • слаб тип нервна система

Павлов разглежда типа нервна система, като вроден и слабо подаващ се на въздействие, на възпитание

Темперамента на отделната личност в педагогическата колегия силно влияе върху професионалното общуване. Той дава отражение върху стила на работа на директора и до голяма степен определя маркетинговата политика на организацията.

В книгата си Ст. Иванов “Основи на професионално- педагогическото общуване” определя различията на темперамента на хората, ”чрез проявата на:

-общата(физическа и умствена) работоспособност;

-циркадния(денонощен)ритъм на бодърстване и сън, от колко сън има нужда човек, как са разпределени в денонощието предпочитаните часове за сън, каква е ритмиката за бодрост;

-сензитивността - долните абсолютни прагове на сензорните модалности: колкото по-нисък е прагът, толкова по-висока е сензитивността;

- нормата на предпочитаното разнообразие - дали индивидът има склонност да остава в позната и повтаряща се среда или предпочита новите предизвикателства;

- превключваемост на вниманието - колко бързо и леко индивидът пренасочва вниманието от една стимулна конфигурация към друга;

-влечението към психостимулиращи вещества - активно търсене на психо стимуланти и склонност към психофармакологично пристрастяване;

- темпа на смяна преживяванията и реакциите - бърз, умерен, бавен;

- времето за сензомоторно реагиране( реактивност)”.(11., с.47)

Контролна дейност на директора

Контролната дейност в образователната система е регламентирана с редица нормативни документи в съдържателно отношение обхваща всички групи дейности, реализиращи се в училището. Чрез контролната дейност на директора в училищната организация се осъществява непосредствено, регламентирано общуване с педагогическия персонал. Една от основните функции на директора е неговата контролна дейност, тя е относително устойчива, свързана с реализацията на управлението. Значимостта на тази дейност се обуславя от планиране, организиране, мотивиране и изпълнение. Контролът като управленска функция представлява верига от действия, насочени към установяване на съответствието между целите, програмите, стратегиите и т.н., и реалното състояние на организацията, произтичаща от изпълнението на взетите решения, отразени в постигнатите резултати. Контролната дейност дава обратна информация, която служи да се тестват управленските решения. Контролът е също така и със санкциониращ характер, доколкото се установяват недостатъци, нарушения или други отрицателни прояви. Общуването чрез контролната дейност на директора дава възможност бързо да се ориентира в реалната обстановка, да направи адекватни оценки и да взема правилни управленски решения.

Пол и възраст

В изследването се отделя място за различията по пол и възраст на педагогическия персонал. В съвременните условия на живот, бърза и лесна комуникация, психофизиологичните особености на мъжете и жените оказват влияние върху социалния и професионален стереотип на взаимодействие и общуване.

Потребности и мотиви

Всеки жив организъм за да живее се нуждае от определени условия и средства, които са му доставяни от външната среда. Потребностите на човек се променят в течение на неговото историческо и индивидуално развитие. Като голяма роля за развитие на човешките потребности има общественото производство, което създава изключително много предмети да потребление. Човешките потребности се разделят на материални и духовни свързани с общественото съществуване на човека. Най важната духовна потребност на човека е общуването.

Човек цял живот се стреми да общува и да търси чрез него своята реализация. При общуването на директора с учителите мотивацията и на двете страни да изпълняват своята длъжност е професионалната им компетентност. Не са маловажни и качествата, които притежават като личности например: нравствени ; делови; физически качества; добронамереност; чувство за хумор; умение за създаване на контакт и разбирателство; деловитост; организаторски умения; култура на речта; енергичност; настойчивост и пр.

Мотивите представляват вътрешни сили свързани с потребностите, те подбуждат личността към определена дейност. Обикновено в процеса на дейността мотивите на се осъзнават, мотивите се разкриват пред личността по-късно, след отговор на въпроса : защо постъпих така или иначе. Като въпросът присъства в съзнанието ни под форма на емоционално преживяване на дейността.

Индивидуален стил

Важен фактор на общуването за реализиране на ефективен учебно-възпитателен процес е индивидуалния стил на взаимодействие на директора с педагогическия персонал. В научната литература се отделя голямо внимание на индивидуалния стил, защото той произхожда от социалнопсихологическите, етическите, личностните и др. възгледи на човека. Той е важен компонент от регламентираното общуване в училищната организация. Отличителен белег на общуването между директора и педагозите е правилното дозиране на такива качества като взискателност, деловитост и справедливост. За да просъществува в съвременните условия на конкуренция в училището задължително трябва да е осъществена ведра обстановка, взаимоотношенията да са толерантни, да има доверие и компетентност на всички нива в иерархията.

Трудово правни отношения на директора с педагогическия персонал

Трудово правните отношения се уреждат с Кодекса на труда и Колективния трудов договор. Чрез тези два основни документа се регламентират синдикални организации и организации на работодателите, възникване на трудовите правоотношения, основни задължения на страните по трудово правоотношения, отпуски, трудова дисциплина, имуществена отговорност и други видове обещетения, професионална квалификация, трудово възнаграждение, здравословни и безопасни условия на труда, социално- битово и културно обслужване в предприятието, специална закрила на някои категории работници и служители, кратяване на трудовото правоотношение, трудова книжка и трудов стаж, трудови спорове, контрол за спазване на трудовото законодателство и административно наказателна отговорност за неговото нарушаване.

Конфликти

В отношенията между хората с историческото развитие на човечеството като социално явление съществуват и конфликтите. При обмяната на информация и създаването на взаимоотношения възникват противоречия от личностен и служебен характер. Конфликтите могат да нанесат вреда както на самата личност, така и на персонала: парализиране на активността, инициативата и творчеството, особено ако е по- мащабна се стига до намаляване на ефективността на работа и спадане на конкурентно способността на организацията.
2. ДИРЕКТОРЪТ И ПЕРСОНАЛА
2.1. Методология на изследването

Предмет и обект на изследването

Предмет на изследването са конкретните взаимоотношения между директора и учителите в хода на работния процес в училище.

Обект на изследването са Училищата - Техникум по селско стопанство гр.В.Преслав и Професионална техническа гимназия “Симеон Велики” гр.В.Преслав и съвкупността от връзки и отношения, в които влизат колективите от отделните училища в хода на изпълняваните от тях специфични дейности.

Броят на участниците в изследването от Професионална техническа гимназия “Симеон Велики” са 24, а от Техникум по селско стопанство са 20.

Педагогическият персонал е разнообразен по възрастов състав, преобладават колегите с трудов стаж от 10 години по специалността.
Цел и задачи на изследването

Да се разкрият основните и актуални проблеми при общуването.

Да се докаже, че постигането на оптимални резултати в процеса на работа в училищната организация са възможни само при наличие на хуманни взаимоотношения между членовете на организацията.

Усъвършенстване формите, методите и организацията с оглед повишаване ефективността на целия учебно-възпитателен процес и като цяло на организацията.

Използване на резултатите от изследването за предприемане на дейности относно постигане на положителни промени във взаимодействието на директора с педагогическата колегия.

За постигане на така поставените цели на изследването се поставят за решаване следните задачи:

  • да се проучи научната литература третираща проблеми близки до темата на изследване;

  • да се потберът реално съществуващи училища, в които да се провеждат изследванията;

  • да се подбере подходяща методика и изследователски инструменти;

  • на базата на направеното изследване да се направят съответните изводи;

  • -да се дадат препоръки за подобряване на взаимоотношенията;

  • разглеждане на взаимоотношенията като система от възгледи, насочени към ценността на човека като личност – правото му за щастие и свободно развитие;

  • да се разкрият основните фактори, които не позволяват да се реализира оптимално процеса на общуване, взаимодействията в колективите.

Общуването на директора с педагогическия персонал, готовността на двете страни за взаимодействие с цел:

- Подпомагане и подобряване на организациите и постигане на по-добри резултати в учебно-възпитателния процес.

- Усъвършенстване на управленската дейност на директора.

Определяне на положителните и отрицателните страни в общуването на директора с педагогическия персонал.

Метод на изследването

В изследването се използват две анкетни карти, като едната анкетна карта (приложение №1) е дадена в училището - Професионална техническа гимназия “Симеон Велики” гр.В.Преслав състояща се от общо 18 въпроса, като на въпросите се отговаря със закръгляне на избрания отговор, с брой на участниците 24.

Другата анкетна карта (приложение №2) бе представена на - Техникум по селско стопанство гр.В.Преслав с общо 19 въпроса, като на въпросите се отговаря в съответното поле за отговори (полето оценка), като оценките са по шесто балната система, с брой участници в анкетата 20.
Въз основа на дадените отговори на анкетите се анализират комуникативните способности на изследваните лица, за което, поради естеството на професионалната им сфера е необходимо да са с отлично развита комуникативна способност, като залог не само за успеха в работата, но и за успешно кариерно развитие.

2.2. Резултати от изследването
Анализиране и оценка на резултатите от Приложение №1
На въпрос 1. “От кога заемате избраната длъжност?” (ф.1) 13 от анкетираните са отговорили: “Над десет години”. Осем заемат длъжността, на която са в момента, между 5 и 10 години и една малка част – 4 педагози заемат тази длъжност от 1 до 3 години.


24

-

20



-

16

-



12

-

8



-

0


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница