Литература „Рисунки за мама" съставяне на кратък разказ по картина. „Денят на мама"

1. 
   „Рисунки за мама” – съставяне на кратък разказ по картина.
   
2. 
   „Денят на мама” – Г.Струмски – активно слушане и възприемане на стихотворение.
   
3. 
   „Парадът на животните” – правилно произнасяне на звукове.
   
4. 
   „Надбягване” – съставяне на прости разширени изречения.
   
5. 
   „Гръмотевичната буря и вълшебните пера” – съставяне на кратък разказ по картина.
   
6. 
   „Кога, какво правя” – образуване на практическа основа за сегашно, минало свършено и просто бъдеще време.
   
7. 
   „Откри ли, що е то?” – възприемане на гатанки.
   
8. 
   „Открий думата” – запознаване с думата като речева единица.
   
9. 
   „Заенце Баенце” – Тр.Симеонов – слушане и възприемане на приказка.
   
10. 
    „С Карина на разходка” – съставяне на разказ по серия от нагледни опори.
    

1. 
   Числата до пет – формиране на елементарни количествени представи.
   
2. 
   Моделиране с геометрични фигури – формиране на елементарни представи за геометрични фигури.
   
3. 
   Групиране – групиране на предмети по даден признак.
   
4. 
   Прилики, разлики. Ляво, дясно. – формиране на умения за откриване на прилики и разлики.
   
5. 
   Редици - подреждане.
   

мартенска зора.

Добро утро,

моя майчице добра.

Свих ти росна китка

в пролетния ден,

мила моя мамо –

слънчице над мен.

• 
  Хайде, Заенце Баенце, да си направим съседски къщички и да заживеем по братски – казала Кума Лиса.
  

Настъпила пролетта. Грейнало златно слънчице. Потекли вадички. Стопила се и ледената къщичка на Кума Лиса. А Заенцето Баенцето си стояло в хубавата къщичка на топличко и мекичко. Измръзнала Кума Лиса.

-Чук-чук-чук, отвори ми Заенце, дай ми да си стопля поне едното краченце, а после и другото.

Заенцето Баенцето било много добродушно и позволило на Кума Лиса да си стопли краката.

• 
  Ех, Заенце, ти си добро, пусни ме да си стопля и главата. Заенцето позволило и това.
  
• 
  Заенце Баенце, да вляза ли при тебе?
  
• 
  Влез, влез, Лисанке! Нали сме си наши! Добре дошла!
  

А Заенцето се сърди и мърмори.

- Чувай, Заенце – казала Кума Лиса,- тая къщичка е моя. Хайде вън, ако не – ще те изям.

Заплакало Заенцето и излязло. Върви по пътя, а сълзите му текат ли, текат. Ето насреща му Шаро.

• 
  Ей, Късоопашатко, защо плачеш? – запитало кучето.
  
• 
  Как да не плача! Имах си, Шаро, къщичка, хубавичка, топличка. Помоли ме Кума Лиса да я пусна на топличко. Пуснах я, а тя ми взе къщичката… и ме изпъди!
  
• 
  Не плачи, Заенце! Аз ще я изгоня! Отишли при къщичката.
  
• 
  Джаф-джаф! Джаф-баф! Хайде, Лисо, вън!
  

- Я мълчете, не ревете,

като стана, кого хвана –

разберете, - на парчета

ще го сторя, вам говоря!

Уплашило се Заенцето. Уплашил се Шаро. Подвил си опашката и избягал. Тръгнало Заенцето Баенцето и пак плаче. Срещнала го Баба Меца.

• 
  Защо плачеш, Късоопашатко?
  
• 
  Как да не плача, Бабо Мецо, как да не тъжа! Имах си, къщичка, хубавичка, топличка. Помоли ме Кума Лиса да я пусна на топличко. Пуснах я, а тя ми взе къщичката… и ме изпъди!
  
• 
  Не плачи, Заенце. Аз ще я изгоня! Отишли при къщичката.
  
• 
  У-у-у! – заревала Баба Меца. – Хайде, Лисо, вън!
  

- Я мълчете, не ревете,

като стана, кого хвана –

разберете, - на парчета

ще го сторя, вам говоря!

Като чула това Меца, уплашила се и беж да я няма… Скрила се в гората.

Тръгнало Заенцето Баенцето и пак заплакало. Ето че насреща му се задава Петльо герест-златоперест.

• 
  Защо плачеш, Заенце?
  
• 
  Как да не плача, Петльо, как да не тъжа! Така и така – разправило Заенцето всичко от игла до конец.
  
• 
  Ах, разбойницата! Не плачи, Заенце! Ей сега ще я прогоня.
  
• 
  Тя е лоша, Петльо. Не ще я изгониш от моята къща. Не ще я изгониш. Шаро я пъди, не я изпъди! Меца я пъди, не я изпъди!
  
• 
  Аз ще я изгоня! Петльо да не ми е името, ако не я изгоня. Отишли при къщичката. Викнал Петльо, колкото му глас държи:
  
• 
  Ку-ку-ри-гу!
  

нося коса, за да кося,

хайде, Лисо, вън!

Щом чула Лиса тия страшни думи, изтръпнала от страх – изгубила ума и дума.

• 
  Почакайте, почакайте, стягам се – отговорила тихо тя.
  

• 
  Ку-ку-ри-гу!
  

нося коса, за да кося,

хайде, Лисо, вън!

Още Петльо не довършил, ето че Лиса Се обажда:

• 
  Обличам си кожухчето. Ей сегичка… Ей… - още не доизрекла, побягнала към гората. Отишла, та се не видяла!
  

• 
  Видя ли, Заенце, не ти ли казах, че съм юнак над юнаците.