Литература след Втората световна война

1. Политически, социални и културни промени след 9. IX. 1944 г. Установяване на тоталитарен режим на управление на държавата и обществото. Идеологизиране на културните сфери. Доктрината за социалистическия реализъм.

2. Българската литература между 1944 и 1956 г. - образи на миналото и настоящето. Жанрови и тематични особености. Военната тема - „Боеве” на Йордан Вълчев, „Втора рота” на Павел Вежинов. Строителната тема - Пеньо Пенев, “Добро утро, хора!” , Иван Радоев, “Шумят знамената”. Производствен роман.

3. Епическият роман на 50-те години. Обхват и теоретични проблеми на понятието. „Тютюн” на Димитър Димов – романов модел и история на рецепцията. Тетралогията на Димитър Талев – националноидеологическото наследство в контекста на социалистическия реализъм.

4. Промени в културното и литературното поле след Априлския пленум през 1956 г. Тематично и стилово обновяване на поезията. Дискусията за свободния стих. Поезията на Любомир Левчев и Стефан Цанев.

5. Поезията на Константин Павлов

6. Поетите от поколението на 40-те в контекста на литературата след Априлския пленум: Веселин Ханчев, Александър Геров, Иван Пейчев.

7. Моделирането на историята в българския роман на 50-те и 60-те години. Емилиян Станев, „Иван Кондарев”, „Легенда за Сибин”, „Антихрист”, Вера Мутафчиева, „Време разделно”, „Случаят Джем”, Генчо Стоев, „Цената на златото”, Антон Дончев, „Време разделно”.

8. Дебатът за родното в литературното поле на 60-те години. Конференцията за националното своеобразие през 1965 г. Тончо Жечев, „Българският Великден”.

9. Селската тема в белетристиката на 60-те години. Ирония, пародия, сказ, мит. Йордан Радичков, „Свирепо настроение”, Йордан Вълчев, „Родихме се змейове”, Ивайло Петров, „Преди да се родя”.

10. Темата за „края на селото” в българската литература от 60-те. Йордан Радичков, „Последно лято”, Васил Попов, „Корените” и „Вечни времена”

11. Сборникът „Диви разкази” на Николай Хайтов – репрезентиране на миналото и съвременността.

12. „Психологическата проза” като възможност за проблематизиране на философски, морални и политически теми: Богомил Райнов, „Пътища за никъде”, Блага Димитрова, „Пътуване към себе си”, „Лице”, Георги Марков, „Портретът на моя двойник”, Васил Попов, „Времето на героя”.

13. Съвременността в българската литература на 70-те години. Павел Вежинов, „Нощем с белите коне”, „Бариерата”.

14. Стилово и тематично обновление в българската поезия на 70-те години. Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Иван Теофилов.

15. „Инфантилната проза” в литературата на 70-те години. Янко Станоев, „Неандерталецо мой”, Станислав Стратиев, “Дива патица между дърветата”, “Подробности от пейзажа”.

16. Неомитологизъм и интертекстуализъм в белетристиката на 70-те години. Георги Алексиев, "Кръстопът на облаци", Георги Марковски, „Хитър Петър”.

17. Българска емигрантска литература. Георги Марков, „Задочни репортажи за България”; Атанас Славов, „Българска литература на размразяването”, „С точността на прилепи”.

18. Отношенията „идеология – литература” в периода 1944 – 1989 г. Литературно-исторически казуси и теоретични проблеми.

19. Поезията на Борис Христов: „Вечерен тромпет”, „Честен кръст”.

20. Стилово и тематично обновление в поезията през 80-те и 90-те години на ХХ в. Георги Рупчев, Георги Борисов, Ани Илков, Златомир Златанов, Миглена Николчина.

21. Стилово и тематично обновление в прозата през 80-те и 90-те години на ХХ в. Виктор Пасков, „Балада за Георг Хених”, „Германия – мръсна приказка”.

22. Политически, соцални и културни промени след 1989 г. Новото литературно поле. Периодични издания и дебати.

23. Българският постмодернизъм – обхват и теоретични проблеми на понятието. Поезия: Кирил Мерджански, Ани Илков, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Йордан Ефтимов. Проза: Златомир Златанов, Алек Попов, Георги Господинов, Милен Русков, Радослав Парушев.

24. „Женското писане” в литературата след 1989 г. – стилови иновации и проблематизации на идентичността. Емилия Дворянова, Теодора Димова.
Библиография

Авторски мвонографии и сборници

Алипиева, Антоанета. Българската поезия от 60-те години на ХХ век. С., 2004

Алипиева, Антоанета. Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век. С., 2007

Ангелова, Мая. Българският производствен роман. С., 2014

Антов, Пламен. Българско и постмодерно. С., 2010

Дойнов, Пламен. Българската поезия в края на ХХ век. С., 2007

Дойнов, Пламен. Алтернативният канон: поетите. С., 2012

Донев, Владимир. Емилиян Станев. Примамливите блясъци в прочита. С., 2012.

Ефтимов, Йордан. Поетика на съгласието и несъгласието: българската литература от 50-те до 90-те години на XX век и идеологията”. С., 2013

Жечев, Тончо. Българският роман след Девети септември. С., 1980

Знеполски, Ивайло. Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория. С., 2008.

Иванов, Иван. Българският постмодерен роман в културната ситуация на новото хилядолетие. С., 2015

Игов, Светлозар. Павел Вежинов. С., 1990.

Игов, Светлозар. Поезията на Иван Цанев. С., 2001

Илков, Ани. Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов. С., 2010

Кирова, Милена. Критика на прелома, С., 2002.

Куюмджиев, Кръстьо. Димитър Димов. С., 1987

Кьосев, Александър. Лелята от Гьотинген. С., 2005

Мигев , Владимир. Българските писатели и политическият живот в България (1944-1970). С., 2002

Милчаков, Яни. Социология на литературата, език и политика. С., 2001.

Милчаков, Яни. „Стих и сталинизъм по български”. В: Милчаков, Яни, Българска стихотворна култура (XVIII – XX век). С., 2006

Мутафов, Енчо. Бъди невероятен. Книга за Йордан Радичков. С., 1998.

Неделчев, Михаил. Двете култури и техните поети. С., 2012

Неделчев, Михаил. Ефектът на раздалечаването. С., 2015

Ничев, Боян. Съвременният български роман. С.,1981

Пелева, Инна. Йордан Радичков. Дума разказ и тъга. С., 2004

Пенчев, Бойко. Тъгите на краевековието. С., 1998

Пенчев, Бойко. Спорните наследства. С., 2017

Симеонова-Конах, Галя. Постмодернизмът. Българският случай. С., 2011

Славов, Атанас. Българска литература на размразяването. С., 1994

Станков, Иван. Васил Попов. Релативизъм и полифонизъм. С., 2010

Станков, Иван. Фигури на отвъдността в българската литература на ХХ век. Велико Търново, 2012

Стефанов, Валери. Българска литература ХХ век. С., 2003.

Стефанов, Валери. Творбата - безкраен диалог. С., 1992.

Трендафилов, Владимир. За рамките на литературата. С., 2005

Христова, Наталия. Спецификата на българското 'дисидентство'. Власт и интелигенция 1956-1989 г. Пловдив, 2005

9 септември 1944: литература и политика. Съст. Пламен Дойнов, С., 2015

Другият «Тютюн». Съст. Пламен Дойнов, С., 2011

Идеологията – начин на употреба. Съст. Албена Вачева, Йордан Ефтимов, Георги Чобанов.

Любовта при социализма. Съст. Даниела Колева, С., 2015.

НРБ – литературата: история, понятия, подходи. Съст. Пламен Дойнов, С., 2012

Неслученият канон. Български писателки от 1944 година до наши дни. Съст. Милена Кирова. С., 2013

Очерци по история на българската литература след Девети септември 1944 година, Т.1 и 2. С., 1980.

Смъртта при социализма. Съст. Даниела Колева, С., 2013.