Литература слиза от планината, за да захвърли хайдушките дрехи, и то заради жена



Дата28.02.2018
Размер21.17 Kb.
#59783
Шибил” – Йордан Йовков


  1. Преобръщане на традиционния модел за героичното в българската литература

  • слиза от планината, за да захвърли хайдушките дрехи, и то заради жена;

  • губи хайдушкото си героично име – от майка си е назован Мустафа;

  • доброволно се предава;


!!! Сравни с Ботевия герой: героят се стреми към Балкана, нарамва пушката, сбогува се с либето и поема пътя на борбата.


  • Йовков търси героиката не в патриотично-национален, а в индивидуално-психологичен план.




  1. Шибил преди срещата с Рада


а/ опонент на света „долу”, в полето

б/ тривиалният свят е тесен за неговия порив към волен живот, юначество и сила

в/ светът „горе” – цари нравствен хаос, Шибил е разбойник

  • Нарушена хармония между етичните и естетичните импулси




  1. Внезапната среща с Рада – започва процес на синхронизиране между етичните и естетичните стремления


а/ Шибил разбира, че светът „горе” не е истинско царство на свободата и красотата

б/ знаци на духовното разколебаване у героя

  • за разбойниците Рада е плячка, но за Шибил – не;

  • разбойниците гледат алтъните на Рада, а Шибил – лицето и /естетическа проява/


в/ тоталното отчуждение на Шибил и от двата свята: светът „горе” не може да бъде царство на свободата, защото налага забрана на правото за любов

  • ярка пространна метафора: „Шибил изпрати жените до края на гората, където вече започва полето” – краят на гората и началото на полето е не само пространство, но е и екзистенциалната граница, символизираща междинно ничията среда, в която се озовава героят


г/ срещата с красотата – съдбовна за Шибил

  • красотата като регулатор на нравствеността;

  • красотата като катализатор на духовната промяна;

  • сила, тласкаща героя към промяна на досегашната си социална самоличност




  1. Максимална естетизация на сцената на втората среща на Шибил с Рада


а/ създава впечатлението, че красотата ще извърши отново чудото – веднъж превърнала разбойника в смирен и почтен човек, тя ще умилостиви дебнещите го в засада съселяни, ще спомогне да му се опростят греховете
б/ подвластен на красотата е отново само индивидът, но не и групата /сравни с отношението към Рада на Шибил и на останалата част от бандата му/

  • думите на бея „Какъв юнак! Какъв хубавец!” – въвеждат идеята за неподсъдността на красотата, за физическата хубост като знак за духовно обаяние;




  1. Смъртта на Шибил


а/ кулминационен момент, в който грешникът постига духовно единение със себе си
б/ израз на несъвместимостта на романтичното – на любовните копнежи, с битовата проза на живота

  • забранената любов между чорбаджийската щерка и обирджията не може да има реализация


в/ доказва, че човек с изключителни физически и духовни възможности не може да се вгради в обикновения свят
г/ въвежда идеята за изкуплението на греха


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница